7 игрални, 14 документални, 160 минути анимация - това ще е киното ни за 2011-а, но само ако има възможност | webcafe.bg
Webcafe

(Не)възможното кино

Webcafe.bg , Антоанета Пунчева/Дойче Веле 05.12.2010, 12:08 (обновена 06.12.2010, 15:26)
Вежди Рашидов

Снимка: © БГНЕС

У нас съществува уникалната в световен мащаб ситуация киното да е 100% държавно. Навсякъде другаде продуцентите осигуряват финансиране, казва министър Вежди Рашидов

Необичайно топлото време в България се е "утрепало", с извинение, за улични протести. Всъщност, няма място за извинение, след като елитите налагат като норма несвързаната реч, примитивните послания и откровените простащини.

И така, за протестите, които се свикват всеки ден - от учени, студенти, кинодейци и прочее. Очевидни са две неща - че гилдиите трудно се консолидират, и че протестът им срещу политиката на правителството във важни обществени сектори, е за пари, но не само. Като че ли най-сетне започнаха и да се обиждат от липсата на компетентност и елементарна управленска хигиена у тези, в чиито ръце са поверили бъдещето на своите професионални амбиции и мечти.

7 игрални, 14 документални, 160 минути анимация

В тези параметри трябва да се вместят кинематографистите през следващата година. И то само "по възможност", както било вписано в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета. И това на фона на шумно прокламирания "бум на българското кино". Стесненият хоризонт накара "кинаджиите", както неуважително ги наричат често в пресата, да използват мегафона не както са свикнали, а за да извикат „Оставка" за културния министър.

"Вярваме в смисъла на културата и на своите произведения. Това е тежко настъпление срещу духовността", казва режисьорката Иглика Трифонова. Председателят на Съюза на българските филмови дейци Георги Стоянов пояснява, че протестът е не само за орязания бюджет за филмопроизводство, а заради пренебрежителното и арогантно отношение към тях от "некомпетентния министър и услужливия му екип".

"Какво значи това да се прави кино, "ако има възможност"? Ако има възможност, и ние ще си плащаме данъците, и изобщо защо във всеки закон не се прибави тази формулировка: да се изпълнява, "ако има възможност", допълва един от протестиращите.

Недоволството обедини осем филмови организации. Те настояват за незабавна оставка на целия политически кабинет на Министерството на културата.

Празни мисли на един празен министър

"У нас съществува уникалната в световен мащаб ситуация киното да е 100% държавно. Навсякъде другаде продуцентите осигуряват финансиране", казва министърът Рашидов.

"За периода 2003-2009 г. са произведени 26 игрални филма от български продуценти с 54.62 на сто публични средства. Продуцентите са привлекли допълнително над 17 милиона лева от европейски фондове и програми, за да осигурят реализацията на тези български филми", контрират кинематографистите.

"Само по БНТ, само в понеделник, 12 нови български филма имат зрителска аудитория от 4 150 000 души. За 2009 и 2010 г. над 21 467 000 зрители са гледали в същата рубрика 82 български филма и 10 премиери, без да се отчитат зрителите по САТ България и другите излъчвания от кабелни оператори," посочват те в  отворено писмо.

Ден-два след скандала с луксозния воаяж на 40-членната делегация начело с министъра на фестивала  във Венеция на разноски (по нейни твърдения) на "Романтика ентертеймънт" - фирма на Мишел Бонев, за която печатът на Ботуша внушава, че печели от компаньонки, а не от изкуство, министърът говори по една телевизия.

В добре познатия стил на социалистическата художествено-творческа интелигенция и без да състави нито едно цяло изречение, той обясняваше нещо, от което се разбра само, че Бонев е хубаво момиче, а той самият иска да къса билети пред Мавзолея. Ако не беше съборен. И че изкуството трябва да е само на пазарен принцип.

Кой ще поеме вината са съсипването на киното?

Като добър пример културният министър посочи своите изложби по света, с което силно наподоби хвалбите на чалга звездите у нас за многобройните им концерти зад океана. Имах концерт в САЩ и залата бе препълнена, обичат да казват те, спестявайки факта, че концертът е бил в някоя етническа кръчма, пълна само с болни от носталгия сънародници.

"Ами да, ще кажат мнозина - ако искам, ще гледам шведски филми, ще чета френски книги и ще ям немски салами! Откъде накъде държавата трябва да подкрепя нещо, което е губещо", пише Бойко Пенчев в свой коментар по темата. И разяснява търпеливо: "Културата не е само някаква европейска глезотия. Не съм чул да има държава по света, която да е заявила:

"Не ни трябва да се мъчим да правим свое кино, своя литература, свой театър - ще гледаме чужди, по-евтино ще ни излезе." Сигурно защото чрез културата и изкуството не само творецът, но и самото общество изразява себе си, дава възможност да разсъждаваме върху начина, по който мислим и чувстваме".

"Ще поемете ли вината за унищожаването на българското кино", питат с гняв и болка днес филмовите дейци българския премиер. Едно само не разбирам - защо, след като е ясно, че зависят от държавата в такава степен, не бяха активни, когато премиерът им назначаваше министър? Ако бяха вадили навреме мегафоните, сега можеше да извикат "Камера - работи!"

Заглавието е на редакцията. Оригиналното е: "Министър на пазарен принцип".

Oще: бюджет  вежди рашидов  кинематографисти  кино  мишел бонев  мнистерство на културата 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.10.2010, 10:18

4 Mariana Antova | 06.12.201017:04

Шестица за коментарите до тук! Много щастлив

Дано да има филмови дейци, които да ги прочетат...

И според мен... Културата се субсидира само ако има някаква авангардна, непопулярна и високо-интелектуална мисъл.
За останалото, народът сам си дава мнението и парите!

Нашето кино остава леееко настрани и от двете категории... Тъжен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

3 stizi | 06.12.201014:08

Смея да кажа, че съм донякъде киноман. То кой ли не е в днешно време Смее се с този лесен достъп до кино, книги, музика, сериали и т.н. Подкрепят гилдията до момента, че трябва да имя ясни правила, закони за меценатството и подкрепа от страна на държавата (по- ниски такси за снимане по улици и държавни сгради, по - евтино наемане на пожарна и линейки, когато е нужно) но до там. Кеш пари, да ама друг път! По- важно е в година като предстоящата да има пари за здравеопазване и образование (не коментирам тези сектори). За една година на тази гилдия нищо няма да им стане ако снимат по- малко филми.
Та поне може и да се напънат малко.
Вижте Зорница София и Мила от Марс (колкото и да не мога да я понасям), вижте Източни Пиеси. Субсидирането има хиляди варианти да се получи. Не е лесно, но такива са правилата. Прави сте за билетчето и субсидиите. Получава се един вид двойно облагане Усмивка
А и като са толкова успешни тези филми да си печелят пари сами.
Докато не се роди български Ларс фон Триер или поне Шаямалан пари за кино в тази държава не трябва да се дават.
Друг е въпросът, че министътър на културата е едно адски арогантно, "просташко- селско" копеле, което освен да ходи да яде без пари по ресторантите в софия и чужбина не върши нищо друго.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.11.2010, 02:54

2 _George_ | 06.12.201013:28

Смятам, че в България никога не имало кино. Преди демокрацията така нареченото "кино" е било форма на пропаганда на тогавашната комунистическа тирания. Повечето филми са били за тоя кви били лоши стражарите и владиките и колко билид добри и храбри яташките бандити. След демокрацията така нареченото "кино" не е нищо повече от няколко бълвоча на селяния и простотия, създателите на които имат ужасяващата наглост да сравняват с европейския "ундърграунд". Отчайващата родна картинка на тотално невежие обаче обяснява напълно защо в Чалгария никога, ама никога не може да има кино. Защото всяко изкуство трябва да има среда в която не само да покълне, но и да се развива.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 06.12.201012:47

Правенето на кино, не е общополезна и социално значима дейност от чак толкова жизненоважна величина, за да си мислят кинаджиите, че тяхната работа трябва задължително да се финансира от държавата. Или ако това наистина е така, защо господата кинаджии смятат, че аз трябва да плащам билет за да гледам филм, направен с пари от моите данъци? И ако приемем, че билетът е "признанието" на обикновенният зрител, че се докосва до някакво изкуство, то колко изкуство има във повечето български филми? В масовата си част са типично развлекателни зрелища, пълни с плоски вицове и простотии, за запълване на времето, с нищо не по различни от футболните първенства. Аз не казвам, че това е лошо, повечето от любимите на всички български филми от "едно време" са именно такива, един "Оркестър без име" едва ли има претенции за изразител на някаква висша философия, но докато през социализма нямаше никаква друга форма на финансиране на нещо, освен държавна, днес ако целта ти е да привлечеш масов интерес с "прости житейски истории" или въобще нещо интересно на обикновенните хора ти вършиш комерсиална дейност. От която се предполага, че очакваш печалба. Как така държавата, ще ти дава пари да го правиш? Далеч съм от мисълта, че държавата не трябва да финансира културата, но да финансира истинската култура-читалища, музей, библиотеки, а не забавления и зрелища, а киното и у нас и по света, одавна не мисля, че се числи към изкуствата, поне в преобладаващата си част. Самият Камерън, беше признал в едно интервю, че не си поставя никаква цел да конкурира или замества "световната съкровищница от книги". А аз си мисля, че един творец в киното, трябва да има таланта и куража си постави и да изпълни именно тази цел, ако има претенции за държавна издръжка. А не мисля, че нашето кино отговаря на това изискване.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.