Как? започва със Защо? | webcafe.bg
Webcafe

Как? започва със Защо?

Димитър Татарски 24.06.2013, 17:12 (обновена 26.06.2013, 17:05)
грандиозен протест

Снимка: © Явор Николов

Да вдигнем летвата! И да си върнем топката!

Пиша, за да взема участие в промяната в страната. Вярвам, че желанието за такова, у всеки един от нас, в този момент, е жизненоважно за нейния успех. Две са нещата, за които пиша: отговорност и източници на подражание. А причината: силната ми вяра в две фрази: първата, "Да изискваш отговорност не е унижаващо, то е утвърждаващо”; втората, "Личният пример не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство.”

Не, няма да пиша за отговорността на нашите политици. Няма и да ги представям като източник на подражание. Не че сред тях няма прояви на такава, нито пък източници. Президентът Росен Плевнелиев и депутатът Георги Кадиев, по мое мнение, са скорошни примери за такива.

Държа да отбележа техните имена в проява на подкрепа към тях, защото твърде малко са положителните примери сред политиците в страната, а и те подлежат на атаки. Искрено им пожелавам да продължат с добрите си действия занапред, защото не става въпрос само за работа и задължения по закон или договор.

Политическата ситуация в страната изисква много повече от добрите политици в момента. И искрено се надявам, че в мое лице, в наше лице, в това на народа, те ще получат нужната подкрепа в замяна.

Защото е настъпило "време разделно” и между политици и политици!

Днес пиша за своята отговорност, за нашата отговорност като народ, за отговорността на "неполитиците”. Пиша "неполитиците” в кавички, защото силно вярвам, че и като самостоятелни хора, и като обединена група в народа, ние сме също толкова политици, ако не и повече, колкото формалните такива в страната. Чл.1, ал. 2 на Конституцията казва: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.” Ние сме тези, които директно и индиректно, с действията и бездействията си, правим най-важните решения в страната: да дадем, контролираме и вземем властта над нас самите. И не, не сме политици само по време на избори и протести, а 24/7!

Искаме отговорност от политиците в страната. Искаме и справедливост. Справедливо ще бъде, тогава, да потърсим отговорност и от нас самите.

Първо, отговорност към миналото, че допуснахме това да ни се случи. Защото можеше да имаме повече политическа ангажираност през прехода, не просто да бъдем „аполитични” и странични наблюдатели на неща, които „не ни засягат”. И защото гражданското ни общество можеше да не бъде само „гражданска активност без участие”, а ефективен контрольор в процесите. Нямам предвид единичните случаи, които се срещат навсякъде, а масовата практика в страната.

Защото британският посланик Джонатан Алън правилно отбелязва в своя реч един ключов елемент от психиката на българина, характеризиращ се „като отрицателно отношение към положението в България и цинизъм спрямо начина, по който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде”.

По своите същности, отрицателното отношение прави повечето от нас бездейни, цинизмът – надменни и непоправящи грешките си, а идеализмът – фантазьори за живота в чужбина, отнемащ ни от фокуса тук и сега. И ако все пак решим да направим нещо, нашето непостоянство ни препречва пътя и започваме прехода и промяната наново… без приемственост… без поуки.

Защото и Петко Димов е прав, пишейки в своята книга „Спаси България”, че не само хората с власт създават корупция в страната, а повечето българи обичаме да решаваме нещата по втория начин: да уредим детето в училище, жената на работа.

Второ, отговорност към настоящето, като продължим и разширим мащаба и характера на текущите протести, запазвайки същия разумен, твърд и „симпатичен” начин.
Защото протестите не бива да спират преди да има съществени резултати. В противен случай ще си нанесем непоправим удар върху гражданската култура на участие в страната.
Защото, реално погледнато, какво са 10, 15, 20 хиляди от 7 милиона? Един, два, три града от 250 в страната?

Защото протестите не бива да бъдат самоцел, а средство за промяна, в която е еднакво важно да обявим както срещу какво се борим, така и в името на какво се борим. А положителен дневен ред за промяна има!

Трето, отговорност към бъдещето, като се обединим около национални ценности и принципи, на базата на които да определим национални интереси.

Защото, колкото и да си говорим за национални интереси в страната, такива реално липсват. Те липсват, защото липсват идеали, които да ги определят. А липсват идеали, защото липсват ценности и принципи, зад които реално да стоим като народ.

Защото текущата разпокъсаност в страната, включително и тази между протестиращи, ни прави слаби. А девизът на страната казва, че „Съединението прави силата”, народната мъдрост - „Сговорна дружина планина повдига”. Нашият основен препъникамък е постигането на това съединение. Но веднъж постигнем ли го сме непобедими и силни!

Защото и мое твърдо убеждение е убеждението на Николай Слатински, че „…България – това са българските българи, българските турци, българските роми, българските арменци, българските евреи и останалите български граждани и че България не може без нито един от тях. Или ще се измъкнем заедно от пропастта, или заедно като племе ще останем на нейното отиващо все по-надолу дъно…”
Зaщото само заедно можем да „поставим България в центъра на нашата карта”.

И нека днес, всеки от нас потърси своя личен дял от голямата колективна отговорност „България”.

Такъв дял има за всеки, поименно дори. Нека го намери, застане твърдо зад този дял и понесе участта си с него. Нека не бягаме от тези дялове и търсим начини, за да ги размием, както правят други.
Зaщото, ако като гражданин, „неполитик”, един от народа, не поема отговорност за моите постъпки, действия или бездействия, как да очаквам някой друг да направи това?

Защото, в такива ситуации, добрите шефове поемат отговорност и за грешките на своите служители. На мен ми се ще да бъдем такива добри шефове и с поведението си послужим за примери на други служители, колеги, партньори.

Защото само така ще можем да противодействаме на текущите лоши модели на поведение и само така ще можем да си върнем репутацията на страната и, още по-важното, самата страна.

И щом отговорността и източниците на подражание са тези, с които започва и разпространява всяка промяна, то как да бъдем такива?

„Как?” започва със „Защо?”! И по-конкретно, с въпроса „Защо съм тук?”. Тук на улицата, във Фейсбук, тук пред телевизора, с вестник в ръка, не на последно място, тук в Българи, тук на земята.

В книгата си „Кафене „Защо съм тук?””, Джон Стрелеки пише: „Това не е въпрос, към който можеш да се отнесеш с пренебрежение. Да му хвърлиш един поглед е едно нещо. Но ако го видиш и наистина се запиташ – целият ти свят се променя.”

Аз подкрепям казаното. Вярвам, че всеки един от нас си задава този въпрос: кога по-рано или по-късно, кога веднъж или няколко пъти, особено по време или след буря, когато всички ориентири изчезват. И това не е случайно: отговорът на въпроса дава смисъл на живота. Търсейки, намираме своята причина. Причина, която не трябва да е задължително различна от тази на мнозина, нито пък задължително еднаква, но трябва да е задължително нашата причина. След като я намерим, почваме да действаме по нея, водени от вълнението и ентусиазма, които съпътстват процеса. Чувстваме се щастливи, удовлетворени, уверени. Искаме да общуваме, а споделените страст и ентусиазъм карат други да помагат. Те от своя страна споделят с трети, третите с четвърти, четвъртите с пети. И ставаме не много, не малко, а достатъчно, за да стане промяната.

Осъзнавайки с времето и с времена като днешните, че ние сами определяме и контролираме степента на промяна в страната, отнемаме от властта на тези, които, и в нарушение с Конституцията, се опитват да я определят и контролират сами. Защото само когато променим въпроса „Защо си тук”, задаван към политици, на въпроса „Защо съм тук”, задаван към нас като граждани, само тогава ще върнем локуса на промяната в нейните създатели по право. И само тогава ще бъдем успешни. И щом промяната в България зависи от този човек и щом, за да променим нещо, трябва да създадем нов модел, който да направи стария вече негоден, то нека си пожелаем по едно ново, променено „Аз” преди да пожелаем по едно ново, променено „Ти”.

И тъй, защо съм тук? Тук съм, за да потърся отговорност от себе си и в това си търсене да послужа като пример за подражание на други.

А защо „Защо съм тук?”? Не за да сравнявам себе си с някой друг, а за да подобря себе-си-от-днес спрямо себе-си-от-вчера и създам среда за още по-добро себе-си-от-утре.
Да вдигнем летвата! И да си върнем топката!

Oще: граждани  отговорност  политици  протести  стани автор 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

4 MacAllister | 02.07.201316:01

Грубо казано хора - млади и не чак толкова искат бъдеще, но мнозина ги отклоняват в иначе привлекателната посока - да искат отмъщение. Това е простата присъда за България. Ако все още мислите, че говоря глупости - спомнете си как Доган плюейки себе си ви върза на вержика и после пак ми говорете, че не може самите ТЕ да говорят против СЕБЕ СИ - напротив! Могат и им е изгодно.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.04.2013, 16:54

3 Desislava Popova | 28.06.201314:28

Ако децата на една страна са излезли на улицата да искат политиците да си отидат заради моралът и поведението им, това е първият признак, че тези деца нямат този морал. Това се нарича социално напрежение и е характерно за хората от всички краища на света, единственият факт е, че идва твърде късно тук. Всяка световна демокрация е отвоювана по този начин, не по някакъв миролюбив, интелигентен и хрисим.
В края на 18 и в първата половина на 19 век в Европа и САЩ, недоволството на работниците от тяхното положение довежда до многочислени стачки и безпорядък, съпровождан от грабежи и разрушение. Това е така наречената класова борба и тя има две основни течения, икономическо и политическо. Същото се случва и у нас. Промяната на психологията на Българина няма да стане със самоанализиране, не и сега. Тя ще се случи само, ако се подобрят условията на живот, образованието, което от своя страна ще доведе до по интелигентното отношение вътре в семействата и по доброто възпитание на децата, не можеш да искаш от хора с лошо образование, не защото не са ходили на училище, (а защото училището е пълно с неграмотни учители), не можеш да искаш от хора живеещи в мизерия да расъждават за смисъла на вселената и Аз-ът в частност. Когато хората постигнат успех, когато заживеят по добре, когато битовизма престане да ги мачка, когато изхвърлят социопатите от училищата, когато, се почустват сигурни и щастливи, ще променят и начина си на мислене.
Бащата на Либерализма в своите два трактата за управлението на държавата построява фундаменталната либерална теза, че правителството има правото да управлява само след като получи одобрението на управляваните, а не защото е олицетворение на божествената власт. След Лок, интелектуалната еволюция на либерализма продължава с епохата на Просвещението. Това е период на интелектуален разцвет, чиито идеи подлагат на съмнение старите традиции и приемат рационалността като основен житейски принцип. По този начин Просвещението оказва мощно влияние върху обществата в Северна Америка и Франция. Просвещението довежда до промяна на възгледите и до изграждането на единно и интелигентно общество.
Правителствата трябва да разберат, че лошото и неправилно управление дава на хората властта да свалят властващия ред, дори с цената на пряко насилие и революция. Томас Грийн разглежда обществото като органично цяло, в което всички хора имат задължението да се борят за общото благо.
С други думи, когато хората са унизени, когато мизерстват, когато са сведени до статута на стадо и безгласни букви, призива към самоанализ звучи меко казано смешен. Да самоанализа ще се получи, когато социалния статус на хората се промени към по добър. Светът се е сблъсквал не веднъж с краха на либерализмът и демокрацията. В такива условия се зараждат течения като, фашизмът и комунизмът. Не можеш да принизиш процеса на отвоюване на свободата и правото на добър и справедлив живот, до бунт на малоумни индивиди не осъзнаващи себе си. Да, българина има много трески за дялане и да, налага му се да промени начина си на мислене, но децата вече го правят, а това е процес, изискващ поколения и някой, който да промени статуквото за да им даде шанс, а това няма да стане с мислене. А отговорът на въпроса защо съм тук, може съвсем спокойно от някой неграмотен и необразован индивид да бъде "за да ти разбия физиономията" и ще е искрен и плод на дълбокото убеждение, че това е именно неговата роля. Не може да се опростяват нещата до такава степен. Всичко случващо се в едно общество на прага на политическа и социална катастрофа е много по сложно от въпроса "защо съм тук".
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

2 peta_wawa | 27.06.201305:55

Пляскане
Много съм горда с такива статии !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2012, 14:38

1 pich69 | 25.06.201322:38

Не мислех, че някога българският народ ще се събуди от летаргичния си сън. Че ще се сети, че и той има някакви права като другите европейци и трябва да си ги отвоюва - като другите европейци. Затова останах с едно дете, защото виждах, че нашата държава не заслужава да има повече деца, т.е. държавата показваше не само, че не са й нужни деца, а дори са й в тежест. Така, че моето поколение, които сме над 40г. останахме с по едно дете. Пожелавам на следващите поколения да могат да си позволят по повече деца.
   

оценка

+2 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.