Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво НЕ знаят жените за тялото си

Жените надценяват важността на слабата фигура във възприятията на мъжете за женска красота
Жените надценяват важността на слабата фигура във възприятията на мъжете за женска красота

Не, няма да си говорим за неувереността ми по отношение на собственото ми тяло или за сексуалните странности на моя съпруг. Само ще ви кажа, че с изненада установих, че той харесва в тялото ми зона, която аз от години смятах, че е най-грозната част от мен.

Изследванията показват, че хетеросексуалните жени надценяват важността на слабата фигура във възприятията на хетеросексуалните мъже за женска красота. С други думи, те смятат, че мъжете предпочитат много по-слаби жени - лишени от "месо" - отколкото мъжете всъщност харесват.

Всичко започва с едно изследване от 1985, при което мъжете и жените използват набор от нарисувани фигури, за да обозначат "настоящата си фигура, идеалната си фигура, фигурата, която според тях би била най-привлекателна за противоположния пол, и фигурата на представител на противоположния пол, към която биха изпитали най-голямо привличане." И те установяват, че "жените смятат, че мъжете биха харесали много по-слаби жени, отколкото самите мъже споделят, че харесват".

По подобен начин, мъжете "смятат, че жените биха харесали по-масивна фигура у мъжа, отколкото самите жени казват, че харесват."

Тоест и двата пола грешат в идеите си какво е привлекателно за противоположния пол, но това погрешно възприятие вреди само на жените.
Това е така, защото мъжете, за разлика от жените, избират "настояща, идеална и най-привлекателна" фигури, които са "почти идентични". Както обобщават учените, "като цяло мъжките възприятия служат, за да им носят удовлетворение от тяхната фигура, докато женските възприятия оказват на жените натиск да отслабнат."

Три години по-късно, същият изследователски екип установява, че "майките и дъщерите смятат, че мъжете (от тяхното собствено поколение) предпочитат много по-слаби жени, отколкото мъжете реално предпочитат."

Това разминаване привлича вниманието и на куп псевдонаучни анализи. Скорошно заглавие в Daily Mail гласеше: "Мъжете обичат формите на Ким Кардашиан, докато жените искат стройния ханш на Ема Уотсън: инфографика показва МНОГО различните представи на двата пола за красота на тялото." Акцентът не винаги е върху фигурата. Миналата година медиите обезумяха по изследване, поръчано от... производители и търговци на козметика (което предвид това кой плаща, поставя под съмнение доколко безпристрастно би било, нали?), което установи разлики между възприятията на мъжете и жените за идеалното женско лице.

Тези изводи се превръщат в топновини, защото са изненадващи: като се има предвид огромната индустрия за самоусъвършенстване, не би ли трябвало да имаме точна представа какво иска противоположният пол? Също така подобни констатации противоречат на така обичаната от еволюционните психолози "теория за подбор на партньор", според която жените би трябвало да имат точни възприятия какво мъжете считат за привлекателно, така че да оценяват релативната си "себестойност като партньор" (което звучи като депресиращо и ахуманно понятие).

Психологът Дейвид Бас, автор на "Еволюцията на желанието", коментира: "Жените са малко далеч от истината в това, което смятат, че мъжете желаят - но това е странен съвременен феномен. Според мен възприятията им са изкривени от постоянно показваните медийни образи на свръхслаби жени модели, които дори биват ретуширани, за да изглеждат още по-слаби, отколкото са всъщност."

Възможно е да открием и обяснение в еволюцията

"Един от „източниците на информация" в женската психология на търсене на партньор е конкурирането на жените в тяхната „социална среда"," пояснява Бас. "В древността, естествено, жените не са били изложени на стотици образи на тези свръхслаби жени; животът в по-малки групи е означавал, че те са имали достъп до вероятно 20-30 жени в репродуктивна възраст, които да са били техни конкуренти за потенциалните партньори." Според него "странната склонност към слаба фигура" е започнала с "идеята, че дрехите върху моделите стоят по-добре, ако моделите са слаби". Той обяснява: "След като моделите са започнали да стават слаби, това е осигурило странно, съвременно, новаторско възприятие, което е изместило усещането на жените кои са техните реални конкуренти в намирането на партньор."

С други думи, "ако жените възприемат конкуренцията си като купчини от слаби модели, или психологията им ги подвежда да смятат, че това са техните реални конкуренти, това може да предизвика тази женска погрешна представа какво се харесва на мъжете."

Налице е и друг фактор - цялостната тенденция "жените да се обличат заради другите жени". Изследване от 1986 съобщава, че "за някои жени, евентуалната реакция на представителите на техния собствен пол е по-важна за стремежа им да бъдат слаби, отколкото потенциалната реакция на мъжете". Интересното е, че изследването показва, че жените също така надценяват ролята на слабата фигура във възприятията на другите жени за идеалното тяло. Бас добавя, че "жените се конкурират не само за да привличат мъжете, но и за позиция в женските статусни йерархии." Тоест не всичко се върти около мъжете.

Дори и хетеросексуалните жени да можеха точно да предсказват какво повечето хетеро мъже считат за привлекателно, то би било валидно само за "средния" мъж - а коя жена би желала "среден" мъж?

Има доказателства, подкрепящи теорията на Бас за медийното промиване на мозъци. По-рано тази година изследване установи, че женското възприятие за женска хубост зависи от образите, на които дамите са били изложени по-рано. Жените, които гледат снимки на атрактивни закръглени модели преди участието си в изследването, са избрали за идеален по-висок индекс на телесна маса (BMI) от тези, които са гледали атрактивни модели от "категория ходещ скелет".

Мъжките възприятия, от друга страна, не са повлияни от образите, на които те са били изложени преди изследването. Прости стъпки, като употреба на по-закръглени модели в реклами, биха могли реално да променят идеала на жените за красиво тяло - и в резултат на това да приближат до реалността възприятията им за желаната от мъжете фигура. От което само биха спечелили всички, нали?

Е, не всички. Биха загубили основно рекламодателите, които предпочитат да поддържат нереалистичен идеал, към който жените да се стремят, като купуват безкрайна поредица от продукти.

 

Най-четените