Иван Костов е премиер на България от 1997 г. до 2001 г. Сега ръководи Лаборатория по управление на рисковете към НБУ. Той коментира ситуацията с Украйна в предаването „Панорама" по БНТ с водещ Бойко Василев.
Ще анализираме международната криза, но имаме проблем как да я наречем. Украинска ли е, кримска ли е? Руска ли е, европейска ли е, световна ли е?
Има значително объркване в представата на хората и не само на хората, а и на компетентните наблюдатели за това какъв е процесът, който се развива пред нас. Започна като политическа криза в Украйна. След това прерасна в криза между Русия и Украйна.
След това последва нарушаване на обещанието за сигурност, което беше дадено на Украйна през 1994 г., за да се разоръжи с ядрено оръжие. Това обещание беше дадено от САЩ, Великобритания и Руската федерация и съдържаше безусловен ангажимент да се пази териториалната цялост, суверенитета, независимостта на Украйна. Срещу нея никога да не се използват въоръжени сили на ядрените държави и т.н. Изписано е в самия меморандум. След това той беше нарушен.
Нарушаването на меморандума от ядрена сила, каквато е Русия, се оказа неудържимо. Другите гарантиращи ядрени сили - САЩ и Великобритания, не бяха в състояние да обезпечат гаранцията си, тя се компрометира. В този смисъл един от най-важните жалони или колони, подкрепящи международния ред след края на Студената война, беше подкопан, защото 189 неядрени държави се присъединяват към договора за неразпространение на ядрено оръжие от 70-та година с идеята, че намиращите се там ядрени държави са в състояние да им гарантират независимостта, териториалната цялост.
Това превръща конфликта в международен. И двете страни, които са позиционирани в него са: от едната страна НАТО и Европейския съюз, а от другата страна - Руската федерация.
Това е Студена война.
Това още не е Студена война, въпреки че нашите анализи сочат, че това е по-вероятният сценарий. Може би най-вероятният сценарий в момента. Може би не такава студена война, каквато познаваме от миналото, но при всички случаи двете страни трудно ще намерят компромис от позициите, които вече са заели.
Например, ако НАТО и ЕС отстъпят, няма гаранции, особено след речта на Владимир Путин, че няма да има ескалация и няма да има следващо подобно действие от страна на Русия. От друга страна, ако отстъпи Русия, това ще означава едно драматично подвеждане, излъгване на общественото мнение, което подкрепи масово Путин и неговия екип в тази инвазия.
Казвате - подкопава реда. Не го ли подкопа още Косово?
Не. Вижте, аналогията, която и Путин прави с Косово, е абсолютно несъстоятелна за демократичен човек. Там имаше опит за насилствено прокуждане на над милион косовани от техните родни места. Имаше опит да бъде обезлюдено Косово с насилствена депортация - изхвърляне на населението от къщите им.
Това аргумент ли е в международното право?
Това е аргумент в международното право, защото, както Ви е известно, всички такива опити за масови посегателства срещу правата на хората се санкционират дори от международния съд. Самият факт, че последва ударът срещу Милошевич и Югославия беше принудена да отстъпи, показва, че е отминало времето, в което това могат да правят лидери на неядрени държави. В случая обаче това се прави от ядрена сила - Русия.
Въпросът е, ако наистина започне Студена война, какво правим в България. Вие одобрявате ли позицията на Консултативния съвет по национална сигурност, приета в понеделник?
Вижте, българските граждани слабо познават принципите, в които живеем. За съжаление, това трябва да го констатираме и след 25 години в условия на демокрация. Какво имам предвид - трудно се разбира защо лидерът на социалистите Сергей Станишев опита да направи тази позиция [за кризата в Украйна] на БСП, която самата партия обърна срещу него.
Защо го прави? Много хора в България не разбират защо го прави. Защо нашият председател, говорят хората от БСП и Коалиция за България, застава на тази прозападна позиция. И дълго време ще си задават тези въпроси, ако не познават детерминантите, в които се движат политиците. А политиците не могат да излязат от своите съюзнически задължения.
Трябва да слушат Брюксел и Вашингтон?
Не, трябва да бъдат лоялни съюзници в една система за колективна сигурност и в една интегрирана общност, каквато е Европейският съюз. Колкото и странно да прозвучи на много хора, България е страна в този конфликт, който очертахме, защото тя е член на НАТО и ЕС. Тя официално е страна.
Питат министър-председателя: „Вие ще наложите ли вето на решенията НАТО и на ЕС". Очевидно няма да наложим вето, защото представете си перспектива за България извън НАТо и извън ЕС. Това ще бъде чудовищна катастрофа.
Но това всъщност беше позицията - България е съюзник. Това каза тук Цветлин Йовчев. Това каза Консултативният съвет по национална сигурност.
Тя не може да бъде друга. На най-високо ниво българският политически елит в лицето на КСНС зае коректна съюзническа позиция. Това може да се каже за нея. Но тази позиция не е достатъчно силна за страна, изложена на големи рискове, каквато е България.
Т.е. България трябва да скочи повече срещу Русия ли?
Първо, България трябва да бъде единна. Всички институции трябва да бъдат колкото се може по сплотени около една национална позиция, защото страната я заплашват рискове и то много сериозни рискове.
Икономически ли?
Даже не точно икономически. Те силно се надценяват и даже се изопачават. Аз гледам политиците как като автомати повтарят „санкции, санкции", без санкции да има - политически или икономически, и без да си дават сметка, че нещата въобще не са в тази фаза. Вижте къде се намира конфликтът, който описах: Русия анексира Крим, а Европа продължава източните партньорства.
Тя казва: Приемаме Украйна - започваме преговори и вървим към интеграция на Украйна. Практически Европа пропуска удара с Крим и контраатакува по посока на възстановяване на идеите и на процесите на източно партньорство, който е много по-широк от Украйна. Европа казва: не, ние няма да се откажем от това, което сме започнали. Това е много сериозна контраатака срещу Русия.
Пак повтарям: Студена война.
Не знам защо държите толкова веднага да започнем да говорим за тази студена война. Само нещо за санкциите, ако позволявате да кажа. Тук макроикономистите ще разберат какво искам да кажа, да се надявам по-просто да успея да го кажа, че да го разберат повече хора. България има крайно неравностойна търговия с Русия.
Тя няма пазари в Русия. Това, което се нарича пазари, т.е. "изнасям продукция и услуги и срещу това имам работни места и доходи в собствената си страна", у нас е незначително по отношение на Русия. Но Русия има огромни пазари в България за износа си на енергийни продукти. Тя има гигантски пазар и има много неравностойна търговия с нашата страна. Около 3-4 милиарда годишно, ако не са вече повече Русия изнася за България и получава плащане в твърда конвертируема валута.
В този смисъл наистина, в началото ще има удар върху доставките и прочее, ако, не дай боже, се стигне - аз не вярвам да се стигне до там и няма да се стигне лесно до такова развитие на нещата, но България с тази валута може да купи нужните й суровини отвсякъде.
Искате да кажете, че Русия ще пострада много повече при санкции, отколкото Европа или България?
Много повече, несиметрично повече. Това, което пак много малко хора разбират, не си представят мащабите на субектите, които участват в този конфликт: Европа, каквото и да се говори за нея, е най-голямата икономическа сила в света. Най-голямата, най-богата, с най-големия пазар, с най-многото ресурси, с най-голямата гъвкавост да се адаптира, с модерни технологии, способна да се адаптира към променяща се среда.
Това нито е Китай с неговата експортна икономика, нито е САЩ с неговите други характеристики. Това е една огромна амалгама, която е много могъща в икономическо отношение. Русия, която колкото и да искаме да спасим самочувствието на нейните лидери, все повече се превръща в локален играч, в локален участник в международния живот.
Регионална сила, казва Барак Обама. За съжаление на руснаците, той казва това, което е. Не може Европа - този огромен гигант, да бъде придатък на Евразия - на Русия, която е многократно по-слабо развита, няма високи технологии и е фактически ориентирана към износа на ресурси страна.
Въпросът е тогава какво ни грози нас. Дали не ни грози вътрешното разделение?
Ето това е тезата. Въпросът е, че ако този конфликт се чете като русофилско-русофобски, той нанася огромна нова цепнатина в българското общество, от което ние най-малко имаме нужда. Ако ние ще се делим на русофили и русофоби в този конфликт, ще трябва да се разделим и на проевропейски (проатлантически) хора и проруски настроени хора.
Тогава това разделение ще подрони авторитета, доверието и подкрепата към всички държавни институции. Именно то заплашва от още по-голям спад на подкрепата за министър-председателя и кабинета. Заплашва още по-голям спад на подкрепата за Народното събрание, но заплашва и основните политически партии.
Виждате, атаката срещу БСП върви по линията на „Атака" - „Атака" точно този въпрос се стреми да постави пред партията. Самият Бойко Борисов какво право, той казва, заставайки на почти същите позиции, замаскирани леко вербално, почти същите като БСП, защото не иска да „плаши" своите избиратели. Защо го правят? Защото доверието ще се подкопае при една такава нова разделителна сила. Това силно отслабва България.
Вие казвате, че този конфликт - русофили срещу Запад е вечен, нищо не може да го запълни и само разпалването му подронва всичко.
Не. Има такива конфликтни болки и проблеми в нациите, които високо културните и цивилизовани европейци предпочитат да оставят патината да ги покрие. Старите рани да зарастнат. Такъв би трябвало да бъде за българското общество [въпросът за Русия], ако ние искаме да минимизираме рисковете за собствената си страна.
Да не мислим за никого друг повече. Ако искаме своите институции да запазим да не отслабват още повече, ако не искаме у нас да възниква ново разделение, по една, според мен, изкуствена линия, защото това ще бъде съвсем за кратко, ударите срещу Русия те самите ще знаят къде ще бъдат нанесени...
Аз не искам да Ви тълкуваме, но това включва ли да спрем да се заяждаме на дребно с Русия? Нали това също разяжда раната?
Аз не знам някой изобщо да посмява в България да се заяжда с Русия. Аз не съм видял такива героични политици. С изключение на може би някои героични изказвания на президента Росен Плевнелиев, но Русия трябва да намери начин да гарантира отново световния ред през спазване на международните договори.
Ако велика ядрена сила не спазва международното право, в света настъпва анархия. Това е тема, която не е за медиен дебат. Това е тема на много сериозен дебат във всички институции, отговорни за решаването на проблемите на сигурността на България.
