Home page | webcafe.bg
Webcafe

Home page

Пламена Александрова 28.10.2011, 15:02 (обновена 31.10.2011, 07:51)
Къща

Домът е като с Голямата Любов - познаваш я, когато я срещнеш

"Превърнете жилището в дом" - чувам в някаква реклама. Има купища клишета за дома. Домът е там, където е сърцето. Сърцето ми винаги си е при мен, но домът нещо не мога да го идентифицирам, може би е като с Голямата Любов - познаваш, когато я срещнеш?

Човешките жилища винаги са ми били много интересни. Като бях малка, исках да съм Карлсон, но не за да си живея на покрив или да се тъпча, а за да мога по тъмно да си летя и да зяпам през прозорците на хората. И сега обичам да воайорствам от терасата. Домовете дават поле за размисъл, храна за въображението. Аз винаги съм се местила често, и като дете, и сега.

Затова понякога си мисля, че съм развила някаква интуиция да усещам къщите, но да не се привързвам истински към тях. А много ми се иска да намеря тази, която ще почувствам като дом.

Свикнала съм да се местя средно през две години. Имаше апартаменти, които напусках с подскоци от радост, градове, от които си тръгвах с облекчение, имаше и места с онова особено излъчване, което години след като минеш по същата улица те кара да се стопляш, да се усмихваш и да се чувстваш на мястото си.

Чувството за дом е някаква мешавица от добри енергии, слънце сутрин, гледка от прозореца, миризми във входа, неща, които са ти се случили в тази къща, съседи, продавачките в квартала, които те познават в подробности и, разбира се, колко млад си бил, когато си живял на даденото място. Младостта винаги е допълнителна окраска, компенсираща някой теч по северната стена на спалнята ти.

От два месеца имам дом, в общоприетия смисъл. Никога не съм плакала за жилище така, както плаках, напускайки квартирата и любимия си квартал, за да се пренеса в "собствения" си ипотекиран дом, който ще изплащаме с години.

Не знам дали е вярно, че пътят е по-интересен от самата цел, но докато преди прекарвах часове в планиране на интериор и ровене в сайта на Икеа, докато преди бях умилително убедена, че имам ли си моя къща, винаги с кеф ще си я подреждам и лъскам, сега, още преди да съм ги купила, ми е писнало от скандинавски интериори, бели мебели и уютни пачуърци.

(Все пак ще ги купя. Суетата ми още е по-силна от философстващото ми отегчение)

Всъщност плакала съм за жилище още по- силно и безутешно. Но то е в друга графа, то не е „жилище", то заслужава отделен текст, заслужава книга, която бих написала, ако бях малко по-немързелива и доза по-талантлива. То е къщата ни на село, къщата, която дядо ми е построил и в която се е родил баща ми.

Аз израснах в тази къща и никога няма напълно да приема, че тя е продадена и вече принадлежи на други хора, защото тя е нашата къща, независимо кой живее в нея. Тя е цялото ми детство, баба и дядо, каручките, люлката от дъска и въже, чешмата с каменно корито и синигери в дупката, двата бора отпред, кучето ми, погребано до външния клозет, синия бюфет с книги на втория етаж, където тайно се качвах и четях "Птиците умират сами", когато бях на 7.

И името ми, написано с тебешир на дървената порта. Портата с некролога на татко.

Сигурно повечето деца на моето поколение имат по една такава селска къща в сърцето. Тези къщи обикновено умират прозаично - стават разпадащи се жертви на несговорчиви наследници или просто биват занемарявани от новото ни ърбън амплоа, от това, че имотите на село искат време и средства, които ние нямаме.

Някои къщи са късметлии - купуват ги млади градски хора от онези с по-цветните дрехи и ги заобичват отново. Другите просто буренясват, събарят се и получават по някой ревлив текст като този. Но върху тях никога не е тежало съмнението дали са Истинският Дом, защото те винаги ще бъдат неговият изначален архетип.

Даже и с отсечени борове.

Oще: апартамент  дом  жилище  интериор  къща  чувство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.01.2011, 20:09

8 sherry | 31.10.201120:42

поклон Статията ме размисли, стихотворението от The Potnik ме разплака...
Благодаря и на двамата автори Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2011, 21:56

7 Лайнол Мастията | 30.10.201110:31

Пламена,Благодаря ти!
Нещо свежо в днешния сив,навъсен и скучен ден!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

6 Mile Manolov | 30.10.201101:51

жена и интериор, екстериор е опасна комбинация ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

5 Manuela Gerenova | 30.10.201100:11

Maлеее, "писнало ми е от скандинавски интериори и ИКЕА". Bitch, give me a break!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.01.2011, 14:23

4 Vania Doichinova | 29.10.201121:31

Спомних си за нашата къща на селоУсмивка Къщите на детството.. пълни с чудесии, тайни местенца, топла сигурност, баба, дядо.. Къщите, които са целия свят и там остават сърцата ни.
Нашата я купиха някакви англичани, а после я зарязаха.
Не искам да отида да я видя... Защото тя няма да е там.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.09.2011, 18:59

3 chromezz | 29.10.201119:18

Мен пък много ми хареса статията БРАВО Усмивка
Само ми е интересно авторката на каква възраст е ,че "много се е местила" ?
Или като мой други познати дето разправят
"аз от 10 годишен сам си вадя хляба" .
Без лоши чувства разбира се Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

2 Чинчифон | 29.10.201112:45

Пламена е искала да бъде като Карлсон.Сигурно е завъртяла перката. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.08.2011, 10:24

1 Mavado | 29.10.201110:43

Нещо не можа да ме спечели статията. Може би, защото дори в края, където имаше перспектива за положително послание, то беше смесено със загубата на близки хора. Това още повече наклони тона към безсперспективност и нещо отдавна изгубено, към което се връща автора.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.