За смъртта на един учител по история | webcafe.bg
Webcafe

За смъртта на един учител по история

Виолета Керемидчиева* 31.03.2015, 12:52 (обновена 02.04.2015, 16:53)
учител

Снимка: © Getty Images

Вчера разбрах, че учителят ми по история в четвърти клас е починал. Беше алкохолик.

Вчера разбрах, че учителят ми по история в четвърти клас е починал. Не сега, ами преди няколко месеца.

Беше алкохолик.

Последният път, когато го видях, ровеше в кофите по Шишман, макар и дискретно. С едната ръка. Другата държеше в юмрук до гърдите.

Минах на другия тротоар, за да не ме види и да се засрами. Въпреки че са минали повече от 15 години, той все още ме помнеше.

Осъзнах, че и сега не знам първото му име, защото за всички беше "господин Дафинов".

Когато започна да ми преподава история, за пръв път имахме учители по всички предмети, което си беше ново ниво на познанието - отвсякъде. Трябваше ни време да разберем шегите му. Черните му вежди бяха винаги сключени, говорът - ясен и отчетлив, само разговорите за футбол го караха да се развълнува.

И през зимата, и през пролетта ходеше с тънко бежово яке.

За лятото не знам - през лятото няма училище.

Изпитваше ни много, всеки час. Нямаше мърдане, ако не знаеш разликата между причини и предпоставки, защо да казваме "турска власт", а не "робство" и че крал Милан е с ударение на "а", а не като отбора. Често ни разхождаше по целия учебник. Никой не му се сърдеше за двойка. Не го обсъждаше и не се оплакваше от него.

Защото, ако е при Дафинов, значи е заслужена.

Имаше и друго. Той разказваше урока така, че ние го запомняхме още в час. Да, и четене трябва за 5 и 6, но виждахме как дори на най-безразличните към ученето им оставаше нещо в главата. И то по неговите безмилостни критерии - да знаеш години, да спазваш последователността на събитията, да търсиш обяснение за това или онова.

По-късно, когато ходех на изпити и пишех есета винаги ми се смееха, как мога така да навържа нещата, че да имам теза, да намеря аргументите и фактите, дори без да имам някакви особени познания по темата.

Ами да, останало ми е от четвърти клас.

Научих се да обичам историята.

Ако гледам обективно, тя не дава така високо ценените "практически знания" - да можеш да преговаряш за заплата, да работиш с Excel, да си популярен онлайн, да снимаш вайръли. Но те учи да мислиш и да си обясняваш процесите. Да разбираш какво се случва в света и какво се е случвало. Да си информиран, а не всякаква изкукала националистическа сган да те води за носа с "България над всичко".

Затова се дразня, когато теорeтиците на пазарната икономика твърдят, че трябва да си адаптивен.

Обаче адаптивните са врабчета и гълъби. Градските плъхове. А орлите са непригодни, защото не могат да живеят във всякакви условия.

Сигурно г-н Дафинов трябваше да прави нещо друго, с което да изкарва повече пари.

Работа по строежите на строителния балон, нещо... Определено щеше да е по-добре за него и нямаше да потъне в дебрите на алкохолизма и мизерията. Които може би не са единствена причина да почине на 55, но едва ли са за подценяване, когато трябва да бъркаш в кофите.

Може би е абсурдно да искаме от хора на ръба на оцеляването, каквито са учителите, да бъдат мотивирани.

Но ето, имаше един такъв, има и други останали.

Системата обаче се стоварва върху тях и те нямат никакъв шанс да я променят сами. А за нас остава единствено липсата на работещо образование.

Изобщо, да си с акъла си е голямо проклятие, когато е по-добре да се скриеш в лудостта. Когато не си луд и смъртта е спасение.

* Текстът е първоначално публикуван в блога lunatic.bg

Oще: алкохолик  беден  история  смърт  училище  учител  учител по история 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

11 sim4o | 10.04.201514:54

Представи си: вече си стар, караш осемдесет и пет. Живееш на село, примерно в Куртово Конаре. Взел си току-що пенсията, която, както се говори из селото, си прибавил към "много" пари. Представи си по-нататък: тук от години вършеят ден и нощ къде пияни, къде трезви крадци; сред тях двама, съдени няколко пъти. Тия идват среднощем, разбиват вратата, искат пари, понечваш да се браниш. Тогава единият те удря десетина пъти с мотика, другият те съсича с брадва. Защо? - убит си на третия удар с мотиката. И, както твърдят духовидци, душата ти гледа от ъгъла на тавана какво става с едно старческо тяло, приживе Славчо Хаджийски. Нищо необичайно не става - зверски бой на труп, мътна злоба на заблудени крадци, намерили само 5 лева. Да беше женски трупът, поне щяха да го изнасилят. За компенсация отмъкват двата ти велосипеда. Беден, а?

Понеже гледката е скверна и скучна, душата ти напуска кирпичената къща. Рейва се над места, където никога не си бил - от Дуранкулак до Габрене, от Балей до Резово. Припява: "Миилаа Роодиноо, ти сии зеемен рай..." После в разговор с посестримите си научава, че напоследък подобно нещо са разбрали подобни души в подобни тела в подобни села. Ето какво:



Ако си стар и те убият на село, не е никакво чудо.



Разчува се след седмица. Смъртта ти не предизвиква истерия. Няма протести срещу несигурността на живота в селото ти. Твоите връстници, безпомощни, преживели и лъгани какво ли не, не организират шествия за максимални присъди. Не се събират пред парламента с искания за осветление и наблюдателни камери из по-опасните места. Че кои в селото не са такива? Никой не се сеща за смяна на политическия модел и за запазване на най-природното у човека - живота, и най-природното в обществото - селото. Няма парламентарни прения и подписки за оставки на министри. Убийството ти е извън "дневния ред на политическите сили и гражданите". Не трогва нито наши, нито европейски чиновници, камо ли комисар за правата на потребителите. Навсякъде стават такива случайни неща. Виж, най-голям проблем е корупцията на всички равнища и във всички власти. Поради което трябва да се преразгледа Наказателният кодекс, но не и заради тебе. Случаят ти е битов, с елементи на обществена опасност - разгорещява се в кръчмата ви излишният спор за смъртното наказание. Някои даже повтарят Кант, без да са чували за него: щом хора постъпват като зверове с човек, са се отказали от всякакви човешки права. В Европа обаче не съдят на смърт, убиват хуманно дори животните. Нека се заканват близките ти, че сами ще свършат тая работа "като в Америка" - току-виж осъдили тях.



Ако си стар и те убият на село, мигом схващаш,





че осъденият всъщност си ти. Както е осъдено и селото ти. В новините то влиза рядко, през криминалната хроника: там споменават теб - убития, но най-вече тях - убийците. Те невинаги са крадци. Може да са ти синове, внуци, роднини, може да са напълно непознати пришълци, като Момата, дето признал, че убил пет-шестима из цяла България. Прочува се селото и по празници, когато се показва "жива" традиция: зарязват лозя, жънат първи сноп, пекат Гергьовско агне, месят Коледна пита, играят кукери. Или с репортаж: завеян от ветровете в икономиката и главата си островитянин - англичанин, японец - купил къща; радва се на запазена природа, бягайки и той от сънародници. Тогава разбираш, че твоето убийство се предхожда от убийствено пренебрежение към всекидневието ви: и ти, старият, и то, селото, сте безинтересни. Рядко се обсъжда животът ви, запуснатите ниви, стоките в магазина, електроснабдяването, водата, отоплението на хора - и животни - през зимата. Почти никой не пита кмета за търгове, за проекта му да обърне училището на хотел, детската градина - на гъбарник. А и за влака, който отдавна не спира на вашата спирка, изтърбушена като останките от ТКЗС-то. Никой не говори и с библиотекарката за култура и книги в читалището. Тя сигурно ще те спомене сред участниците в някогашното голямо четене, в сравнение с което днешната телевизионна акция е нелепа, тъкмо защото рекламните й тарифи за пет минути надхвърлят годишна библиотекарска заплата. Даже полицаите от твоето село не пушат пред министерството. Как да стигнат дотам, като не смогват да обиколят няколко села? И да обикалят, обирите са тъй обичайни, че отбелязват само тия, при които къща бива срутена до основи, а дворовете и оборите - празни като след война. Или като след катун, както казваш с осъдителна етнополитическа некоректност.



Ако си стар и те убият на село, се радваш.



Особено щом си представиш, че крадците можеха да ти строшат кръста с мотиката. Смъртта е отървала и теб, и близките ти от тегобите с транспорта до окръжната болница; от смутените обяснения на дежурния лекар: случаят е "за София", кръвта върви 1000 лв. литъра, старият бездруго е пътник. Радваш се, че си спестил притеснения за децата и внуците. Как да зарежат работата си в наш или чужд град? Леко ти е, че си избегнал разпити от дознатели, заплахи на среднощните гости: "Аха си гъкнал на ченгетата, теглим ти тоя път ножа". Затова е щастие, че си умрял сега. Е, малко е тъжно, че няма кой да те опее, защото и поп си нямате. Но ти все си се присмивал на бабешките вярвания, че след смъртта се отивало в по-добър свят. Сигурно си прав. Няма такъв - този, в който беше, е единствен. И самотен. Като теб и селото ти. Това обаче го прозираш едва накрая, когато душата ти се разтваря сред толкова много души с толкова сходни съдби.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 09.04.2015, 23:55

10 Diana-Jan Dimitrovi | 10.04.201511:32

И в интетес на истината се казваше Пламен Дафинов. Но такива хора, показващи подобно отношение, не заслужават да го знаят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.04.2015, 23:55

9 Diana-Jan Dimitrovi | 10.04.201500:22

Господин Дафинов, да почива в мир е бил и мой преподавател. Но ако мога да попитам автора/ката - от къде знае или пък така си е решила, че е бил алкохолик??! Глупости. Това е преподавател, пример за всички "днешни" , а и за 90% от старшите вече учители! Отношение към учениците, изисквания към материята и страшен респект от страна на всички към този човек, просто защото си е изградил авторитет през годините и излъчваше интелигентност щом го погледнеш, въпреки "бежавото яке" .
Щом и авторката, както и аз и всички негови ученици, е обикнала историята зарафи този човек, как дръзва да коментира, излага публично и твърди, че е бил пияница и просяк едва ли не?! Този човек имаше самоуважение, самочувствие с покритие и получаваше възхищение и страхопочитание само с излъчването, стойката си и тембъра на гласа си. Не е казал на никого лоша дума и преподаваше така, че слушаш с отворена уста през цялото време. Тази статия ме кара да си го представя като съсухрен, дрипав, глафуващ дядка...НИЩО ОБЩО! Камо ли пияница! Много слабо начало за история, целяща да е спомен за човек-светило, будител на патриотизма в най-крехките години на човека - детството. Чудя се добри чувства ли трябва да породи статията или опит за унижение и представяне на падението в последните години на този човек? За мен винаги ще бъде ярък спомен и светъл образ. Мир на праха му!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.03.2015, 17:06

8 bludniq_sin | 08.04.201516:18

Хубава статия ама, но само да питам - от къде авторката знае, че учителят и (лека му пръст) я е помнил след 15 години при положение, че е минала на другия тротоар, за да не го засрами и изглежда не са се срещнали?
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 08.12.2014, 17:25

7 Skrita_Sila_M | 02.04.201511:51

Мануела, авторката с нищо не намекнала че гъвкавите и пробивни хора са лоши, това което тя казва, е че не можеш да очакваш от всеки да бъде такъв и не е редно липсата на подобни качества автоматично да те декласира от обществото. Чети по-внимателно следващия път.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 15.01.2012, 13:47

6 sizif | 31.03.201523:31

Благодаря на автора и за усещането му......Има една книга на Карл Сейгън - за науката като свещ....Препоръчвам да се прочете. Там могат да се открият подобни мисли
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

5 Дракон с кисело зеле | 31.03.201519:40

Manuela Gerenova | 31.03.201519:11
Бог да го проcти човека, ама преcтанете да изкарвате като нещо cупер лошо да cи пробивен, гъвкав, амбициозен, да работиш добре c дадена програма, да преговаряш за парите, да cи знаеш цената.
---
А, лошо няма в пробивността, гъвкавостта, амбициозността и прочие, и не мисля, че авторът на статията твърди, че има. Проблемът е другаде. А именно, че дори даскалите в частните училища печелят по-малко от един продавач на телефони, минал двумесечен курс - съответно няма мотивация, от там - няма пробивност, а и да я има, тя няма как да те дръпне над нивото на професията, която упражняваш.

Както и да е, не ми се продължава по тази тема, всъщност - просто защото същият разговор е бил воден вече повече от веднъж.
   

оценка

+4 -1

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

4 Manuela Gerenova | 31.03.201519:11

Бог да го проcти човека, ама преcтанете да изкарвате като нещо cупер лошо да cи пробивен, гъвкав, амбициозен, да работиш добре c дадена програма, да преговаряш за парите, да cи знаеш цената. Проcто не е така. Що за cиромашко миcлене...
   

оценка

+3 -5

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 31.03.201518:54

Хвала на всички умрели така както са си избрали.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

2 Citizen X | 31.03.201517:19

Ехх, тези неадаптивни орли... Гордо ровещи в боклука...
   

оценка

+6 -3

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.