Да предпишеш антидепресанти на бебе | webcafe.bg
Webcafe

Да предпишеш антидепресанти на бебе

Webcafe, по The Independent 23.08.2016, 13:17 (обновена 24.08.2016, 18:29)
baby

Все повече деца във Великобритания приемат психоактивни медикаменти.

В публичното пространство у нас все по-активно се говори за депресията и начините за справяне с нея.

Това е глобален проблем, а темата e особено деликатна, когато става дума за психичното здраве на подрастващите.

Тревожна статистика за предписването на антидепресанти на лица под 18 годишна възраст в Обединеното кралство наскоро стана публично достояние.

По данни на Националната здравна служба на Великобритания, поне на 450 пациенти под 18 годишна възраст са били предписани антидепресанти само в Шотландия между януари и май месец 2016 година.

Най-малкият на възраст сред тях е бил на седем години.

Говорител на службата обаче разкрива пред "Evening Telegraph", че има случай от 2014 година, в който антидепресанти са били предписани на момченце на една годинка.

Обяснението е, че този тип медикаменти може да се използва за лечение на редица състояния извън клиничната депресия, където е основното им предназначение.

"Антидепресантите са медикаменти, които се използват при наличие на клинична депресия или за превенция от повторното й появяване.

Въпреки това могат да се използват за лечение на широка гама от състояния като хронична болка и тревожност.

В случай, че това е подходящо при определени пациенти, антидепресантите са предписвани и често използвани в комбинация с терапия за подобряване на състоянието при по-тежки случаи на депресия или друг тип душевни разстройства.

Алтернативни начини за справяне с депресията включват посещения при психотерапевт, както и редовни физически упражнения"

Данните от Националната здравна служба на Великобритания сочат също, че най-често антидепресанти са предписвани на лица между 14 и 17 годишна възраст, както и че момичетата са получили повече рецепти от момчетата.

Парадоксално, през януари 2016 година най-големият обзор правен някога на доклади от клинични изследвания, събрани от фармацевтични компании, сочи, че тийнейджърите са два пъти по-склонни към самоубийство, ако приемат антидепресанти.

Според събраната информация, същият риск при възрастни хора е доста сериозно подценяван.

Според Daily Telegraph над 100 000 рецепти за антидепресанти са предписвани на лица под 18 годишна възраст за година във Великобритания.

Това се случва дори при много малки деца в случаи на проблеми като уриниране по време на сън или хронични болки.

Ник Харъп, мениджър във водещата британска благотворителна организация за подобряване емоционалното и ментално здраве на децата и младите хора "Young Minds" коментира следното:

"Антидепресантите могат да имат своето място в третирането на някои състояния, свързани с душевното здраве на младите, но никога не бива да са единствена мярка.

Много е важен балансираният подход в лечението, за да се гарантира, че човек разполага с възможно най-добър шанс за възстановяване".

Oще: антидепресанти  бебета  депресия  малки деца  национална здравна служба на великобритания  подрасващи  психически разстройства 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

25 Manuela Gerenova | 27.08.201600:55

Според мен, без да претендирам за особени познания, в превода на статията има леко разминаване. За мен антидепресанти и успокоителни са два различни медикамента, а като че ли в статията са смесени понятията.
Дедо, лекарства се изписват на килограмите на детето, а не на възраст. Възрастта из листовките е ориентировъчна и много често не значи нищо.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

24 dedo adji | 27.08.201600:31

А бе как се получава така, че каквато и да е темата на статията, все забиваме към глобализацията, Европа и САЩ. Не, че ги хваля, когато последно си вадех американска виза, момчето от консулството ме попита защо искам да ходя там. Отговорих му, че не искам, но работодателят ми държи да имам виза. Слава Богу, досега не съм я ползвал, и се надявам да не я ползвам до изтичането през 22-ра.
Нямам сведения как стои въпросът с антидепресантите у нас. И тук имаме лекари, които се водят по световните тенденции, и изписват и по-силни и опасни лекарства, като ударни дози антибиотици на малки деца. Превеждал съм на познати листовки, в които изрично пише "да не се дава на деца под 8 години", а докторът ги изписва на 4 годишно. Но кхъм психиатрите българинът, със или без основание, се отнася с леко подозрение. Аз лично, не, че не съм имал и нямам причини за депресия, досега съм се оправял само с джибромицин. Преди години дъщерята на мой много добър приятел взе американец. Дъщеря й вече носи сутиен. На 5-тата или 6-тата година изпадна в откровение, че всяка седмица плаща по 50 долара на час на психоаналитик. Казах й " Мила, ние с татко ти се оправяме с 5 долара. Купуваме си бутилка водка, и докато видим дъното,разнищваме всички проблеми, които ти чепкаш с психоаналитика."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

23 7 | 26.08.201621:59

Американци, да знаете, че имате и почитатели в България. Заради джаза, Елвис, хубавите някогашни и все още някои съвременни филми, "тънката културна прослойка", сп. Нюйоркър,добрата част от авангардния дизайн, чудесния вариант на английски език, който говорите поне по ТВ-то,красивите сгради от 20-ти век, предприемчивостта, благотворителността на частни начала...сигурно има и още, но не се сещам в момента. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

22 Dear Ivan | 26.08.201620:56

За възрастта на Щатите и аз скоро срещнах една шега из мрежата: "Човек го обхваща едно странно чувство, когато си даде сметка, че гардеробът на баба му е по-стар от Съединените американски щати." Много щастлив Когато я прочетох, и аз си дадох сметка, че у нас също имаме доста неща, по-стари от Съединените щати.

Аз съм по-назад, говоря три до, може да се каже, със зор 4 езика. Трудно може да ми се откъсне от езика "владея". Но с речник работя с 5 и са ми предостатъчни.

Точно по твоите причини не съм и паневропеист, нито обединен европеист. Защо ще ми е да ходя в Норвегия, за да ям и там кебапчета? Нали отивам за тяхната култура, а те идват за нашата? Искам там да ме заведат в къщата на Григ, а аз ще ги заведа в къщите на Йовков и Дебелянов и ще им пусна Петко Стайнов, и ще си разказваме при кого кое как е. И така и двете страни ще станем по-богати, а не по-бедни. Глобализмът нанася само загуби, но хората започват да си дават сметка за тези неща, дано не се загубят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

21 Dear Ivan | 26.08.201620:45

Бягащи вълко, въобще не съм си и помислил за нищо гейско. Всъщност педерастко, но американците и това въведоха - педерастът да се нарича веселяк, защото им е близък душевно Усмивка Поправката ми беше изцяло редакторска, имам професионална деформация.

Ако ще те утеши, аз имам трийсет и нещо години нещастна любов. Тя е към голямата ми любов, с който имахме много дълга връзка още от гимназиално време, дори се оженихме, но разбрах, че я обичам, чак когато се разделихме. Да обичаш никога не е нещастно, това носи една кротка топлина и уют на душата, защото знаеш кого обичаш. Пък може и да ти пристане накрая, знаеш ли Усмивка

Американците са експорт на западноевропейска градска и селска беднота и престъпност, избили са цяла раса и и досега не са се променили, освен че носят по-модерни дрехи - същите пищаци, същото правосъдие (група граждани определят кой да се пусне и кой да се обеси), същите къщи-кашони и същите парични машинации. Кашоните някак си ги разбирам - корпорации, големи пътувания и местения, но другото ми е съвсем чуждо. Пък ми е смешно конгломерат от петдесет държави с всякакви националности и етноси да се нарича нация.

За любовта - друг път пак Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2014, 21:16

20 Бегущий Волк | 26.08.201620:33

Между другото, говоря 10 езика, все европейски, но не смятам да се хваля с това. Имам предвид, че действително правя разликата със "скъпи".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2014, 21:16

19 Бегущий Волк | 26.08.201620:27

Скъпи Иване,

Радвам се, че ме поправяш за "скъпи" и "драги". Всичко това, разбира се, ми е много добре известно, но трябва да ти кажа, че 7 години съм влюбен, макар и нещастно, в една и съща жена, така че поне от гей-уклони няма защо да се притесняваш. Страшно съм консервативен, така че "скъпи" никак не ми пречи.

За американските колежи важи същото като за българския Студентски град, като изключим някои от клубовете по интереси и вековните традиции. Секс, секс, секс...Ако можеш да си намериш секс другаде, висшето образование престава да те блазни. Много щастлив .

Причината да не харесвам Щатите е много елементарна - харесвам Европа, възможността навсякъде да съм различен, инкогнито, да сменям различни говорими езици, да се срещам с много различни хора. САЩ е твърде забързано общество, но демокрация има само за богатите. За тепърва навлизащите демокрация не съществува. А и ме дразни американския манталитет, непрестанно да се мислят за по-велики от Европа, при положение, че трабантът на Бай Тошо е приблизително 6 пъти по стар от началото на тяхната обединена история... А и се сещаш, че тяхната фигура-обединител на нацията е чичо Сам, прочул се с това, че продава оръжие и на южняци, и на северняци по време на Гражданската война.

Изобщо, Юнайтид Стейтс ъф Америка са едно недоразумение...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

18 Dear Ivan | 26.08.201619:57

Само да ти кажа: в официална кореспонденция "Dear [someone]" се превежда като "Драги". "Скъпи" е само в любовно писмо, но и там не пишат така, а пишат "Прескъпа и прекрасна моя Виктория" и следват такива неща, главата да те заболи Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

17 Dear Ivan | 26.08.201619:53

Бягащи вълко, моля да ме извиниш, че те обвиних в американски уклони Усмивка

Знам, естествено, че ако е убил баща си, ще е в затвора, написах го колкото да стане риторичната фигура. И да, тук Стависки се откупи, там не би могъл, а щеше да лежи. Какво би станало в Европа при случай като Клинтън-Левински (еврейка), не мога да ти кажа. Забравил съм, тя май му беше направила минет, за да го изнудва после и откачи много пари. Дори в Европа по едно време ни стана жал за Клинтън и почнахме да говорим: "Айде оставете го човека бе, побъркахте го за един нищо и никакъв минет." Усмивка У нас и това не е проблем, не само си правят минети, а си назначават любовниците за директорки в същото министерство, да са им подръка, пък и да не им дават пари, а ние да им плащаме.

Американците са и големи лицемери. Много са за морала, дори и бира не дават преди пълнолетие, бащата проверява дъщерята с кого излиза, а по колежите им е едно мазало от секс, накотици и алкохол (рокендролът вече замря). Голямото чудо, че Левински му духала един път на Клинтън, за да го изнудва после.

Не ми се говори за сбирщайна САЩ. От тях ме интересува само много тънката им културна прослойка, която е добре подготвена и талантлива. Но културата е международно нещо по своята същност. Творецът прави, за да раздава на другите. Което ме подсеща, че имат само един джаз, но и той не е техен, а е негърски. Дето не дават да се казва негър, за да не ги е срам от робството, макар на негъра да му няма нищо. Ами негър си е човекът, ние как сме бели. Все едно негрите да ни се подиграват, че сме бели Усмивка

Правилно си стоиш в Европа, продължавай все така Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.07.2014, 21:16

16 Бегущий Волк | 26.08.201616:22

Скъпи Иване,

Мнението ти е интересно, но що се отнася до Щатите, не е съвсем реално. Няма как алкохолик, застрелял баща си, да е на свобода. За разлика от тук - Максим Стависки. Не, той не е убил, но пиян причини катастрофа и тъй като не може цял живот да се живее с вината, той запати някаква сума и ... Се оттърва.

Второто положение - с добрите ми приятели. Забравяш, че всичко се случи неусетно, по време на преход. Хора без работа, шенгенски граници, обща криза и немотия. И никой не говори за нещата, които се случват. Аз разбирам тази жена - майката на добрия ми приятел. Не одобрявам, но я разбирам! И в никакъв случай не я осъждам, защото знам при какви мъки успя да отгледа семейството си, в което мъжът липсваше по 9 месеца годишно. Депресия, безработица, стрес и страх да не си загуби мизерната работа - ти ли ще я съдиш?!

Нещо повече! Сигурен съм, че всеки от нас може да разкаже много такива истории, но всеки си мълчи - дали от срам, дали по други мотиви... И ако си въобразяваш, че българинът не се е побъркал в резултат на интензивен 26-годишен стрес и неяснота, помисли си пак. Познавам толкова много изтормозени хора, а и сам съм бил потърпевш, че трудно би предположил.

Щатите не са ми много интересни! Но тук се мълчи и често ситуацията е такава, че цялата фирма знае, само ти не! А в САЩ е възможно да се концентрираш върху собствените си проблеми и да не участваш в решението на чуждите. И не е вярно, че на европейците не им пука - напротив, даже много! Да си представим, че Моника Люински и Бил Клинтън в Европа са невъзможни. И те не са, защото всяка държава поотделно ще ги отзове от властта.

Разделям времето си между Германия, Чехия и Швеция/Финландия. Не САЩ.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.