Защо Боб Дилън не вдига телефона? | webcafe.bg
Webcafe

Защо Боб Дилън не вдига телефона?

Webcafe
19.10.2016, 13:37 (обновена 21.10.2016, 07:50)
боб дилън

Музикантът игнорира Нобеловата си награда за литература

На това му се казва абсурдна ситуация: Нобеловият комитет, който реши да присъди тазгодишната награда за литература на Боб Дилън, все още не може да се свърже с лауреата, за да го информира лично за отличието.

Самият Дилън не показва по нищо, че се интересува от наградата си. Докато целият свят се занимаваше със спорове дали я заслужава или не, той просто игнорира темата.

Той не спомена нито дума за Нобела в четвъртък по време на концерта си в Лас Вегас, както и в петък, когато излезе на сцената в Коачела.

Шоуто му във Вегас обаче завърши с кавър-изпълнение на "Why Try to Change Me Now" ("Защо сега се опитвате да ме промените") на Франк Синатра. Дали това може да се счита за "признание" от страна на Дилън, че (не) приема наградата - не е съвсем сигурно.

Шведският вестник Aftonbladet обърна внимание на още един факт: в официалния сайт на Боб Дилън с големи букви е изписано "СПЕЧЕЛИЛ НОБЕЛОВАТА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА" в секцията, от която можете да поръчате книгата му The Lyrics: 1961-2012".

"Аз звънях и писах мейли до най-близкия му сътрудник - и получих много дружелюбни отговори. Засега това е достатъчно", коментира Сара Даниус от Шведската академия пред държавното радио SR.

Към настоящия момент дори тя не е сигурна дали Дилън ще се появи по време на церемонията по връчване на Нобеловите награди на 10 декември, когато лауреатите имат право да изнесат реч.

"Не се притеснявам ни най-малко. Мисля, че ще се появи. Ако не иска - няма да дойде. Във всеки случай, отличието му принадлежи", казва още Даниус.

И все пак какво ще се случи, ако Дилън продължи да не вдига телефона на Нобеловия комитет?

В историята на наградите има само един случай, при който лауреат на литературния Нобел отказва доброволно да получи отличието си.

През 1964 г. френският писател и философ Жан-Пол Сартр пише "превантивно" писмо до комитета, в което призовава името му да не бъде включвано в списъка на потенциалните номинации.

Пo ирония - писмото му пристига в Швеция твърде късно, няколко дни след като комитетът вече е обявил, че присъжда наградата на Сартр.

Архивите на Шведската академия показват, че през 1964 г. са обсъждани общо 76 кандидати за литературното отличие, от които 19 са нови номинации. Сред номинираните са руският писател Михаил Шолохов (който получава наградата година по-късно), британският поет Уистън Хю Одън и др.

"Едно е да се подписвам като Жан-Пол Сартр, друго е да се подписвам като Жан-Пол Сартр, получател на Нобеловата награда за литература. Писателят не бива да допуска да се превръща в институция, дори ако тази трансформация се случва пo най-почтения начин", заявява той в закъснялото си писмо.

Сартр защитава тезата си, че "писателят, който възприема политически, социални или литературни позиции, трябва да действа само със собствените си средства - т.е. с писаното слово". По думите му "всички евентуални признания, които той може да получи, излагат читателите му на натоварване, което не считам за желателно".

Той отказва и да приеме паричното възнаграждение в размер на 250 000 шведски крони - въпреки колебанията си дали да не използва парите, за да подкрепи граждански организации, чиято кауза смята за важна.

Историята помни и други случаи на противоречия около Нобеловата награда за литература.

През 1958 г. Шведската академия присъжда наградата на Борис Пастернак за "важните му постижения, както в съвременната лирическа поезия, така и в полето на великата руска епическа традиция". Номинацията му е предложена от Албер Камю, получил отличието година по-рано.

Отначало авторът на "Доктор Живаго" приема наградата, споделя, че се чувства щастлив от отличието и че се надява да може да го получи лично в Стокхолм.

В същия ден обаче ЦК на Комунистическата партия на СССР приема постановление "За клеветническия роман на Борис Пастернак", в което се заявява, че решението на Нобеловия комитет е "пореден опит за замесване в Студената война".

Председателят на Общомосковското събрание на писателите от СССР Сергей Смирнов дори призовава правителството да отнеме съветското гражданство на Пастернак.

Няколко дни по-късно той пише кратка телеграма, в която се отказва от приза:

"Имайки предвид значението, което тази награда получи в обществото, към което принадлежа, трябва да откажа това отличие. Моля, не приемайте доброволния ми отказ с оскърбление".

През 1970 г. съветският писател-дисидент Александър Солженицин отказва да замине за Стокхолм, за да получи отличието си, тъй като се притеснява, че режимът в СССР няма да му позволи да се върне обратно.

Нобеловият комитет отказва молбата на Солженицин да му присъди наградата на церемония в шведското посолство в Москва, поради което той се принуждава да я откаже.

Четири години по-късно, когато той вече е изгонен от съветските власти, Солженицин приема официално отличието си.

Уставът на Нобеловата фондация гласи, че награди не могат да бъдат връщани или анулирани.

Затова когато през 1964 г. Жан-Пол Сартр публично отказва да приеме наградата си, Нобеловият комитет заявява: "Фактът, че той отклонява това признание, не променя по никакъв начин валидността на наградата".

С други думи - дори Боб Дилън да откаже парите (в момента са в размер на 900 000 долара), няма как да откаже титлата.

Oще: александър солженицин  боб дилън  борис пастернак  жан-пол сартр  литература  нобел  нобелова награда за литература  нобелов комитет  сара даниус 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

5 Dear Ivan | 20.10.201612:47

Сигурно не го слушате Боб Дилън, но знаете, че е голям протестър и голяма работа. Той се е погрижил това да се разчуе и да го претопля от време на време. Този етнос е много добър по самолегендирането. Всъщност - един остарял битник от 1960-те с всицки атрибути Усмивка

Ето един, който е барем стотина пъти по-добър, но и той е умрял много млад. Отис Рединг. Пребил се на 26 със самолет в една буря по време на турне. Хем Джеймс Браун му казвал да не тръгва, но той не послушал. Кой знае какво блус-чудовище щеше да е сега, ако не е станало така.

https://www.youtube.com/watch?v=YIlWjhci01U
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

4 Dear Ivan | 20.10.201609:15

Ами, няма за сравнение - Ленън, Джо Кокър, "Пинк Флойд" със социалните си текстове и особено с епохалния филм "Стената", има и други. Ако Джанис Джоплин не беше умряла толкова млада, щяхте да видите.

Дилън има някои хубави песни, но ги забелязваш чак когато ги изпее друг. Сега има някаква мода - какво е казал Ленард Коен за Боб Дилън. И той дудне едно и също. Приятен, но като му слушаш един албум, все едно си му слушал всичките.

Много се прехласвате. На човек, който е слушал Росини, Хайдн, Моцарт, Шопен, Бетовен, "Лед Цепелин", "Дийп Пърпъл", "Пинк Флойд", трудно можеш да му вземеш акъла с Боб Дилън.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

3 Dear Ivan | 20.10.201601:44

Точно затова, Пенелопова. В момента обмисля как по-важно да се намуси Усмивка Примерно: "Аз съм за свободата, ама щом сте рекли, да не ви обидя..." Или: "Аз съм за свободата и тя е най-голямата награда за мен." Залагам на първия вариант Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

2 dedo adji | 20.10.201601:37

Пенелопова, когато не те стряска Путин имаш много здрави съждения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

1 Виктория Пенелопова 07 | 19.10.201620:31

Боб Дилън е класа, няма подобен за сравнение. Много пишурковци се упражняваха за хляба си с неговото име. Малки мравки около Великана. Г-н Александър Николов, напр. Г-н Николов??
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.