Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Има ли бъдеще живот "на дребно"?

Има ли бъдеще живот "на дребно"? Снимка: La Repubblica

Почти всички хора, които живеят в големи градове, редовно се изправят пред един и същи проблем: няма достатъчно място, жителите постоянно нарастват, а с тях растат и цените на наемите.

Стряскащата перспектива за семеен живот в 14 квадратни метра

В някои градове вече се смята, че решението на този проблем с крие в намаляването на размерите на апартаментите до абсолютния минимум, или в изграждането на "микро апартаменти" за двойки или необвързани хора.

Градският съвет на Сан Франциско например обмисля предложение, което би довело до изграждането на апартаменти с квадратура... 14 квадратни метра, като в това пространство се включва кухня, баня и гардероб. В случай че някой има проблем с визуализирането на 14 кв. м, това са приблизително размерите на един малък гараж за 1 кола или едно паркомясто.

Непосредствената цел на този проект е да се създадат повече жилища и да бъдат постигнати по-ниски цени на наемите, които са се повишили в САЩ средно с 15% само за последния месец. Сан Франциско вече почти не разполага със свободни терени за жилищно строителство, а приютява стабилен поток от технологични гении, привлечени от Силиконовата долина. Освен това новодошлите често са необвързани или двойки, които се преместват в апартаменти, създадени за по-големи семейства.

Намаляването на жизненото пространство като борба с консуматорските нагласи

С нарастващия брой млади хора, които предпочитат живота в големите градове, все повече населени места започват да преразглеждат устройствените и жилищните си планове, за да отговорят по-адекватно на новата тенденция. В Бостън обмислят да намалят минималния размер на едно жилище до 30-40 квадратни метра, а в Ню Йорк наскоро бе въведен проектът adAPT, чиято цел е създаването на апартаменти с размер между 25-30 кв. метра в Манхатън.

Така градът се надява да отговори на очакванията, че през следващите 20 години в него ще заживеят още 800 000 души, а в момента има място за не повече от 100 000 от тях.

Но освен всичко останало, тези микро жилища са и част от набиращия популярност "живот на дребно", чийто почитатели твърдят, че ползите от него далеч не се ограничават до недвижимото имущество. Греъм Хил, основател на Treehugger, проповядва минималистичното движение от известно време насам.

Последният му проект, наречен LifeEdited, защитава идеята, че "смаляването на живота" създава повече място за щастие в него и променя консуматорската нагласа, която преобладава в американската култура от десетилетия.

"Част от тази тенденция е, че хората осъзнават, че това не е важно в живота. Важното в него е да си взаимодействаш със семейството си, квартала си и града си," обяснява Хил. 

"Животът на дребно насърчава това взаимодействие в по-голяма степен" 

Противниците на идеята се притесняват, че подобни малки апартаменти биха означавали сериозен компромис с качеството на живот, ала Хил твърди, че загубата на квадратни метри се компенсира многократно от това, което жителите печелят като градска среда, както и от улесняването на живота. Гъстотата на населението насърчава взаимодействието между хората, което означава, че повече идеи и иновации се носят из въздуха. "Целият град се превръща във ваша всекидневна," заявява той.

И все пак побирането на един дом в 16 квадратни метра изисква известни жертви. Ето къде се намесва и концепцията за "редактирането на живота". Ако сте любители на модата, може би си струва да задържите 12-те си чифта дънки, ала ако не сте - защо са ви толкова много? Ако не обичате да готвите, една малка печка с два котлона би била много по-подходяща за вас, отколкото стандартна голяма фурна, съветва Хил. 

Животът на дребно насърчава и споделянето на ресурси, или т. нар. "съвместна консумация", която намалява въглеродните емисии върху планетата, допълва Хил. Идеята е да се направи преход от собственост към достъп, обяснява той. Така например, един жилищен комплекс може да разполага с достъпна за всички живеещи там обща "продуктова библиотека", пълна с предмети, които са скъпи, заемат място и не се използват твърде често.

"Наистина мисля, че след 10 или 15 години в много области собствеността ще се превърне в отживелица," предвижда Хил. "В момента сме едва в началото на това, но то със сигурност е нашето бъдеще".

 

Най-четените