Как Солженицин реформира и Китай | webcafe.bg
Webcafe

Как Солженицин реформира и Китай

Webcafe.bg, по www.newyorker.com 16.01.2013, 23:12 (обновена 19.01.2013, 11:03)
Александър Солженицин

Когато Александър Солженицин печели Нобелова награда през 1970 г., той завършва словото си с руската поговорка: "Една дума истина ще има по-голяма тежест от целия свят." Съвременната китайската актриса Яо Чен има невинен поглед и повече последователи в социалните мрежи от всеки друг човек в държавата (а, вероятно, и в целия свят).

Тя публикува същата фраза в знак на подкрепа за китайски вестник, който се бори срещу цензурата. Пропастта между Яо Чен, известна с филма "Ако ти си единственият 2" и Александър Исаевич, авторът на "Архипелаг Гулаг," е такава, че тяхното кратко вселенско родство под формата на един цитат е нормално да накара мнозина да се запитат: какво означава това?

Историята на минискандала с китайската цензура

Southern Weekend е вестник с относително независим дух от южния град Гуанджоу. Преди около седмица редакторите и репортерите му се заеха да изобличават онлайн висш кадър на Министерството на пропагандата на Китай. Чиновникът изглежда си е позволил прекалена свобода в пренаписването на редакционен материал, така че той се е превърнал от критичен призив към политическа реформа към куп прозаични похвали за властта.

Заговори се, че журналистите от изданието започват стачка, активисти за свобода на словото се сбиха с активисти на комунистическата партия пред сградата на вестника. А Централното министерство на пропагандата в Пекин разпрати тайна "спешна инструкция" до други китайски медии, напомняща, че "Контролът на партията над медиите е непоколебим базов принцип". Инструкцията е включвала и предупреждение за неназовани "външни сили".

Този сблъсък е първото сериозно изпитание на дефиницията за либерални реформи на новия президент Си Дзинпин - и е най-голямата битка за свобода на словото в Китай в последните 5 години.

Защо случилото се достига много над нивото на ежедневната цензура в китайските издания?

Доколкото може да бъде преценено отвън, в случая със Southern Weekend е бил нарушен деликатният баланс между достойнство и контрол, който позволява на китайските журналисти да вършат ежедневната си работа и да се чувстват удовлетворени от нея. В повечето случаи китайската цензура на пресата е сравнително деликатна - няма човек с червена писалка, задраскващ абзаци в нюзрума.

Вместо това редакторите сами премахват "рисковите" пасажи - в противен случай поемат риска от потенциалните последици (уволнение, арест и т.н.). Тази ситуация не само дава възможност на правителството да променя границите на приемливото по своя преценка и според нуждите си, но и позволява на журналистите да се чувстват така, сякаш не са участници в реална версия на "1984" на Оруел. И в по-голямата част от последните 60 години това е вършело работа.

Балансът обаче става все по-труден за поддържане

В първите си два месеца на президентския пост, Си Дзинпин проведе старателно организирана кампания, в която демонстрираше, че е много по-модерен като поведение от предшествениците си. Той дори се опита да покаже, че е "земен човек", като се отказа от някои от екстравагантностите на партията като кортежи с охрана и помпозни събития. Това е кампания, обобщена във фразата "четири ястия и една супа" - привидно спартанското меню, което Си показно бе възприел, за да е по-убедителен политически.

За журналистите от Southern Weekend, а и за всички, които, подобно на Яо Чен, не са безразлични, точно в това е големият проблем. Те не желаят да пригласят на идеята, че жестовете на президента за реформа морално балансират грубото ежедневно унижение на цензурата.

От тях се очаква да се съобразяват и да не възразяват, но вместо това те публикуват снимки като такава с десетина мъже и жени, носещи маски на Гай Фокс и с плакати, на които пише: "Четири ястия и супа не са реална реформа. Само свободата на словото е реална реформа."

Привържениците на партията, които преди няколко дни се явиха пред редакцията на вестника, направиха всичко по силите си да заявят, че критиката срещу цензурата е нещо не-китайско.

"Southern Weekend" искат да живеят в американската мечта," гласеше един от плакатите им. "Ние обаче не искаме американската мечта, искаме китайската мечта."

Все по-трудно обаче е да се разбере какво точно представлява китайската мечта

Яо Чен е станала суперзвезда не само като е играла в младежки романтични комедии и филми с бойни изкуства и като е ходила по червения килим на световната премиера на "Хобитът" (за който е сложила уши на елф).

Актрисата също така се интересува от социални въпроси, включително свободата на изразяване и се е застъпвала за роднина, чиято къща е била определена за събаряне. Поведението й се харесва на китайската средна класа, от която са повечето й почитатели. Яо Чен сега има 31 млн. последователи в социалните мрежи - това се равнява на почти половината състав на Китайската комунистическа партия (ККП).

В близко бъдеще ще разберем каква нова комбинация от морков и тояга ще приложи правителството на Си, за да се опита да достигне до приемливо за всички решение. Каквото и да стане, обаче, по-мащабната борба продължава: борбата за това кой дефинира истината в Китай.

Oще: актриса  вестник  журналисти  китай  ккп  реформи  свобода  си дзинпин  солженицин  цензура  яо чен 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

6 Чинчифон | 18.01.201311:35

Не се хаби заради мен,Андрюша!Аз направо ще си умра от смях,като гледам какви неща пишеш Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.01.2013, 21:18

5 Андрей Чикатило | 17.01.201321:29

Чинчифон,с удоволствие бих те убил и изял след това Идея Искаш ли да се срещнем на ЖП гарата в Ростов на Дон,малка комунистическа мръснице Въпрос Чуди се
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

4 Чинчифон | 17.01.201317:45

Е,сега разбираме още,че когато мини държавици оправят проблемите на велики общества,това прилича на комплекс за малоценност. Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.02.2011, 18:45

3 Georgi Tashev | 17.01.201316:53

Е сега разбрахме, че от 1 300 милиона само 30 милиона имат фейсбук. Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

2 Frida | 17.01.201310:19

нормални сътресения при смяна на ръководството.
пък и щом са чели солженицин, цензурата им не ще да е кой знае кво.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

1 Оня Дето Го Трият | 17.01.201309:06

Къде е Джеки Чан да каже тука нещо?
Или сигурно е казал, ама са го цензурирали muhihihihi
То против Америка и баба знае, всеки редови дебил го прави....
   

оценка

+1 -3

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.