Имат ли права външните българи? | webcafe.bg
Webcafe

Имат ли права външните българи?

Мариана Христова, в. Култура 25.09.2012, 11:37 (обновена 26.09.2012, 16:17)
гласуване

Снимка: © webcafe.bg

Българите в чужбина настояват за политическо представителство в парламента

Любомир Гаврилов (1959) е професор по математика в университета в град Тулуза, Франция. Завършил е математическа гимназия и математика в СУ „Св. Климент Охридски". През 1992 г. печели конкурс за доцент в университета на гр. Тулуза, където работи и до днес. Той е координатор за град Тулуза на временните Обществени съвети на българите във Франция.

- Професор Гаврилов, вие сте от онези българи в чужбина, които "водят битка" за даване на повече права - избирането на Съвети на българите по местоживеене, правото на диаспората да бъде представлявана в българския парламент. Защо?

- Всички българи, където и да живеят, желаят България да се превърне в едно по-добро място за живеене. Място, в което да живеем и работим, без да сме принудени да емигрираме. Но за да стане това, имаме нужда от силно гражданско общество, коректив на държавната, икономическата и политическата власт. Ето защо, необходимо е широко участие на всички в националния живот на страната, включително и на българите в чужбина.

Приносът на над милион български граждани в чужбина не трябва да се изчерпва само с парични преводи (които, впрочем, се оценяват на поне 5 процента от БВП на страната); тези българи представляват и по-голямата част от научния, техническия, а вероятно и културен потенциал на нацията. Привличането на българите в чужбина към националния живот на страната минава през създаването на пълноценен избирателен район в чужбина, в който да можем да избираме народни представители, както това правят българите в страната. И в крайна сметка, през политическо представителство в Народното събрание.

- Докъде смятате, че сте стигнали в тази битка, този процес, който не е от вчера, за промяна на изборното законодателство за българите в чужбина? Както и в диалога си с българските институции.

- Отговорът има различни аспекти. Единият е чисто политически - т.е. на какво ниво имаме чуваемост в Народното събрание и в други държавни институции. Другият е педагогически - до каква степен българите в чужбина знаят за нас, за проблемите, които повдигаме, доколко одобряват нашите идеи и ни подкрепят.От самото начало беше ясно, че това е дългосрочен проект, който се вписва в една обща европейска и световна тенденция.

Преди да се впуснем в тази "битка", с колегата Стефан Манов[1] изучихме как стоят нещата на други места и най-вече във Франция. А до каква степен сме известни на българите в чужбина... Миналия месец попаднах на една анкета в известния емигрантски сайт ide.li - той се прави от българи в Австралия - въпросът беше: "Чували ли сте за Обществените съвети на българите в чужбина?".

Бяха отговорили около 400 човека. Една трета от тях бяха чували за тези Обществени съвети, което е значим процент. Разбира се, хората, които са отговорили, не са случайни българи, които живеят в чужбина, а са по-скоро хора, които се интересуват от демократичните процеси в България и отношението между диаспората и държавата майка.

Мисля все пак, че можем да се сравняваме по популярност с Държавната агенция за българите в чужбина, а тя разполага с годишен бюджет от почти един милион лева, персонал от няколко десетки сътрудници и работи с всички български училища в чужбина. А само преди две години започнахме от нулата.

- А докъде ви чуха институциите?

- Можем да кажем, че във всички важни български институции прекрасно знаят за нашето съществуване. Като започнем от министър Младенов и министър Дянков и стигнем до президента Плевнелиев. Броени дни преди втория тур на изборите за президент, той даде интервю в емигрантската медия Еврочикаго в отговор на въпроси, формулирани от Обществените съвети на българите в чужбина. И подкрепи политическото представителство на българите в чужбина в Народното събрание. В момента сме в контакт с всички парламентарни групи.

Наскоро имахме и дълъг разговор с г-жа Маргарита Попова - тя вече знаеше за нашите искания. На заседанието на Съвета за духовност, култура и национална идентичност при президента от 18 юни т.г. вицепрезидент Попова е произнесла думи, които ние за пръв чуваме - че е нужен поврат в отношенията с диаспората, че е нужно занапред процесът да върви не отвътре навън, от държавата към диаспората, а политиката трябва да се води отвън навътре. Тоест, да има повече чуваемост.

Проф. Топалов, модератор на Съвета, дори е споменал, че до есента трябва да се изберат редовни Обществени съвети... Надявам се догодина, съвместно с парламентарните избори, да има такива избори поне в някои държави.

От друга страна, само два дни след изказването на г-жа Попова, която каза също, че няма смисъл да се бърза с приемането на нов закон за българите в чужбина, преди да се осъществи по-широк контакт и обратна връзка с тях, Министерският съвет прие законопроекта на ДАБЧ за българите в чужбина. Който беше спрян миналата есен благодарение на усилията и на хора като вас. А планираното му приемане на първо четене през първите дни на есенната сесия на НС не се състоя, законопроектът бе оттеглен...

- Така е, присъстваме в момента на скрит конфликт между институциите. От една страна, Президентството стои зад една инициатива за среща с българите в чужбина в Брюксел в началото на ноември, на която да обсъдим, по думите на г-жа Попова, "условия за участието на българите в чужбина във всички политики, които правят правителството и българската държава".

И, от друга страна, имаме Държавната агенция за българите в чужбина, която внесе за гласуване в НС чрез вицепремиера Дянков на 27 юни нов законопроект за българите в чужбина, изготвен от "експертна група", останала анонимна, въпреки нашите настоявания. Нашата позиция към този проектозакон е заявявана неколкократно - тя е отрицателна.

Всъщност, работата по него не беше започната от сегашния председател на ДАБЧ Росен Иванов, а още по времето на бившия министър за българите в чужбина Божидар Димитров. Проектът на Божидар Димитров (публикуван в края на 2009 г.) също има предистория, той бе предшестван от проекта "Калфин", създаден по времето, когато Ивайло Калфин беше министър на външните работи. И този проект на Калфин е публикуван в интернет през 2008 г.

И беше предшестван от анализ на държавната политика към българите в чужбина (публикуван 2007 г.). Тези факти изглежда са неизвестни на вносителите на настоящия Законопроект. Трябва да напомним също и за съществуващия Закон за българите в чужбина, който е гласуван и е влязъл в сила още през далечната 2001 г.

- Някои явно смятат, че той не е действащ.

- Той е действащ, но не се прилага по следната проста причина - за да се приложи, трябва да се напише правилник за неговото приложение. Законът предвижда председателят на парламента да предложи такъв правилник, да предложи и избори за членове на Национален съвет от Народното събрание.

- От 2001 г. имаме насам няколко правителства и състави на парламента, никой не го е направил...

- Така е. През 2010 г. се обърнахме към настоящия председател на НС г-жа Цачева с молба да извърши това, което законът повелява. И тъй като по това време съществуваше министър за българите в чужбина, тя препрати нашето писмо на Божидар Димитров. Тънкостта е, че когато законът е създаван и е гласуван през 2001 г., не е имало такъв министър за българите в чужбина.

И г-жа Цачева е счела, че понеже е имало в този момент министър за българите в чужбина, той трябва да се заеме с това, и му прехвърля топката. След което Божидар Димитров хваща топката и я връща обратно на Цецка Цачева с аргумента, че това е нейна работа. И там спира играта на топка.Възможно е зад законопроекта на ДАБЧ за българите в чужбина да не стои интересът към българските граждани в чужбина, а интересът към етническите българи в чужбина, които нямат българско гражданство.

Само през 2011 г. има около 18 хиляди етнически българи, които са получили българско гражданство. Българско гражданство се получава с удостоверение за това, че имате български етнически произход. То пък се издава от председателя на ДАБЧ, който по този начин получава огромна власт. Очевидно е, че Агенцията има интерес да се превърне в отделно министерство, което ни повече, ни по-малко, да определя държавната политика на страната спрямо българите в чужбина.

Липсата на национална стратегия за българите в чужбина води до много абсурдни положения - като например, че Държавната агенция за българите в чужбина следва да определя обществените отношения между диаспората и българската държава (както декларира Проектозаконът). Разбира се, ние в момента готвим подробно становище, което да внесем в компетентните комисии към НС.

- За първи път на живо през лятото в София проведохте среща на Обществените съвети на българите в чужбина.

- Една от целите на тази среща беше да се запознаем, разбира се. Коментирахме различни теми. Предвидихме да внесем в Народното събрание серия от поправки към проектозакона за българите в чужбина. И направихме един сондаж за отношението на съветниците към евентуалното ни участие на срещата "Политики за българите в чужбина" на 7 и 8 ноември в Брюксел евентуално.

Тази среща се организира от Вицепрезидента г-жа Маргарита Попова. Има мнения "за", има и "против"; и ще изчакаме по-нататъшното развитие на нещата. Можем да участваме, както можем и да не участваме, всичко зависи от отношението на останалите съветници.

- Какви са различните аргументи?

- Аргументите "за" са, че ни се дава трибуна, разбира се. В новия формат на срещата, предвиден по наше искане по време на разговора ни с г-жа Попова, е включена темата за институционалното представяне на българите в чужбина.

- Не е ли добре, след като сте извоювали този дебат, да има ваши представители?

- Не непременно. Ако нечия цел е просто президентството да си напише една голяма червена точка и след това да има нулев ефект... Ние искаме конкретни неща. А единственото конкретно нещо засега е уверението, че в Брюксел може би ще говорим за институционално представяне, за представители на българите в чужбина пред българската държава, които евентуално биха били избрани в чужбина.

Никакъв политически ангажимент не бе поет от г-жа Попова, тя ни призова за търпение. Търпението ние в личен план го имаме, но се страхувам, че търпението на българите, живеещи в чужбина, отдавна е изчерпано.Временните Обществени съвети на българите в чужбина нямат намерение да носят негативите на българската държава пред сънародниците ни в чужбина.

Така че нашите ръце също не са свободни да направим това, за което г-жа Попова учтиво ни помоли, колкото и да е то с добри намерения. Ние се надяваме да минем през урните не след дълго. И да изберем легитимно редовни Обществени съвети на българите в чужбина.

- Но за да направите тези избори, държавата трябва да ги признае за легитимни.

- От техническа гледна точка става дума за това посланикът да обяви на сайта на посолството кандидатските листи за обществени съветници заедно с рекламните материали. В деня на парламентарните или президентски избори да ни разреши да поставим още една урна за избор на Обществен съвет, а в края на изборния ден да проконтролира работата на избирателната комисия и да огласи резултатите. Разбира се, той ще изпълни това, което МВнР му нареди. Но има ли политическа воля в изпълнителната власт за това? Днес отговорът е отрицателен.

1]Стефан Манов е координатор също на Обществените съвети на българите във Франция. Активен член на неправителствената организация "Българо-Френски Форум". Доктор на химическите науки, завежда научен отдел в голяма международна фирма.

http://www.kultura.bg/

Oще: брюксел  българи  българия  закон  избори  маргарита попова  президентство  среща  франция  чужбина 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.10.2011, 15:08

6 Тошко от Габрово | 26.09.201201:00

Въобще не им ща агенциите и законите.
Ако исках интересите ми да се защитават по-активно, щях още да съм си в БГ, да гласувам, да си плащам там данъците и чак тогава да изисквам едно- друго. Даже имам право от Германия да гласувам за български парламент и прочие, но от респект не го правя.
В момента като българин в чужбина оценявам правата си като напълно достатъчни. Не знам за останалите, аз специално повече не искам. И не виждам защо точно българският данъкоплатец трябва да финансира с данъците си подобни безсмислени инициативи.
Българите в родината жиевят и без това трудно под вещото ръководство на Тиквата, нека не им се качваме на главата с глупави искания.
Професор Гаврилов да си гледа алгоритмите и интегралите!!!!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

5 Govedo13 | 25.09.201223:15

Всеки си е взел решение. Ние нямаме никакви права в БГ и така трябва да бъде.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

4 peta_wawa | 25.09.201217:41

Тази агенция за българите в чужбина трябва веднага да се закрие, само бюрократи на топло, никога нищо конструктивно няма да свърши. Не се залъгвайте, българите в чужбина нито познават проблемите в бг, нито имат приложими идеи за решаването им. Те са заети по цял ден да ядат пасти и да се мотат от 9 до 5 с вестника пред служебния компютър. Нямам против професорчето от Тулуза и още 2-3 депутата от чужбина да седнат в парламента, поне по-малко ще крадат и ще има на кой да се оплачем като ни тормозят на границата или ни товарят със здравни вноски. Макар че и това са бели кахъри Усмивка.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

3 Mile Manolov | 25.09.201216:06

бантускотовете извън бантустана имат само едно право:
право отзад
после да одат на работа да мият колите пред супермаркетите muhihihihi
или да чистят риба и кенефите!
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 15.05.2012, 22:30

2 Joro Dimitrov | 25.09.201214:15

Не виждам смисъл от такива инициативи! Българите в България имат по - малко права от българите в по - развитите държави! На мен лично не ми трябва представител в България, или някой който да ме представлява в чужбина! В България условията за работа и живот са изключително мизерни, и не виждам как ще се подобрят! Създаването на бюрократични организации няма да доведе до положителна промяна в която и да е област. Думата общество не е уместно да се използва по каквато и да е причина в България, защото такова няма! Средна класа няма, защото няма малък и среден бизнес! Всичко кадърно трябва да се изнесе от България в посока по - добре устроените страни, където човек може чрез усърдна работа да си осигури добър стандарт на живот! Национализма е отживелица! важно е как живеят хората, и как си възпитават децата, без значение къде!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 25.09.201213:10

Трябва да им се отнема гражданството и всякакви надвижими (и движими) имущества в България на тези мръсни "национални предатели"! Вместо да седят под лайняната тръба по която постоянно текат фекалии и да помагат в постоянното, безкрайно риене - тези наглеци са избягали на лесното, на уреденото, на чистото. Като най-жалки, страхливи и долни предателчета! Бесен
   

оценка

+1 -4

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.