BPA предизвиква рак, диабет, импотентност, нервни болести и разстройства | webcafe.bg
Webcafe

Пластмасите ни правят дефектни хора

Webcafe.bg , По Indepedent
07.04.2010, 14:04 (обновена 09.04.2010, 14:51)
пластмаса

Битовата химия ни заобиколи с удобни, евтини и... отровни пластмасови изделия

През август 1998 г. в лаборатория в университета "Кейс Уестърн Ризърв" в Кливланд, Охайо, генетикът Патриция Хънт изследва остаряването на хромозомите, ДНК и протеина в клетките. Като цяло работата й е стриктно техническа и не особено интересна за хора извън тази научна област. Но тя установява нещо странно, случващо се с лабораторните мишки; нещо толкова необичайно - и потенциално толкова важно, че след това е обект на масови обсъждания и публикации. В контролната група мишки - животните, използвани за сравнение с тези, които минават през експерименти - тя открива малформации. Никакви експерименти не са били правени с тези мишки; и все пак изненадващо те показват "необичайно увеличение" на броя дефектни клетки.

Докато проверява тестовото оборудване, за да установи какво може да е предизвикало дефектите в клетките, Хънт открива пукнатини и мехури в пластмасата на клетките на гризачите, причинени от употребата на необичайно силен почистващ препарат. В резултат на това от пластмасата се е отделил химикал - и той според заключенията на Хънт стои зад малформациите на гризачите - които са толкова сериозни, че генетикът изоставя първоначалния експеримент и се заема с изследвания на контролната група мишки. Идентифицираният от Хънт химикал е Bisphenol A или BPA, хормонална субстанция, която дори при инжектиране в ниски количества в мишките понижава "генетичното им качество".

"Ама какво общо може да имат лабораторните мишки или Bisphenol A с мен?", може би ще се запитате. Отговорът е, че BPA е един от най-разпространените химикали в света. След като през 50-те години е установено, че той увеличава здравината на пластмасата, химикалът присъства в почти всички ежедневни предмети от бита. Всеки път, когато се обадите по мобилен телефон или напишете нещо в компютъра, държите компактдиск или спортно оборудване, слагате слънчеви очила или си лакирате ноктите, пиете вода от чешмата или преминете с език върху пломбата на зъб, може би сте в контакт с BPA.

Веществото масово се използва в хранителната индустрия. Като прозрачна смола то покрива контейнерите за храна в супермаркетите и кухните, предметите в кухнята, рафтовете. Повечето консервирани храни и напитки са покрити с BPA мембрана.

Най-притеснителното от всичко е, че химикалът присъства и в бибероните за бебета. Биологични тестове показват, че химикалът, който може да прониква в тялото на човека, присъства в повече от 90 процента от хората; почти със сигурност той е и във вашата кръв.

Притеснителното е, че BPA въздейства на жлезите с вътрешна секреция, нарушавайки нормалното им функциониране, като изкуствено може да имитира хормони, което се отразява на работата на цялостната ендокринна система. С по-прости думи, нарушаването на тези процеси според някои учени причинява тотална здравна катастрофа и може би е фактор в нарастващата проява на милиарди човешки болести като рак на гърдата, сърдечни болести и малформации у новородените деца.

Британската организация за борба с рака на гърдата и Cancer Prevention and Education Society са толкова притеснени от тези факти за BPA, че призовават за пълното му премахване от всякакви продукти. Доста от сериозните британски учени също заявяват своите опасения: "Въпреки че още има празноти в познанията ни за здравния ефект от BPA върху хората, научни изследвания и доказателства от последното десетилетие затвърдяват убеждението, че излагането на ниски концентрации на BPA води до сериозно увеличаване на рисковете от поява на рак, диабет, увреждане на мозъчните функции и поведенчески проблеми у лабораторни животни от групата на бозайниците."

Засега във Великобритания мерки не са предприети, но други страни по света са реагирали бързо. Още преди десетилетие Япония ограничава нивата на BPA в консервите и го премахва от пластмасовите контейнери, използвани от деца. Канада включва BPA в списъка на токсичните химикали и забранява употребата му в биберони. Най-големите американски фирми вече не произвеждат BPA биберони - и продажбата им е забранена в Чикаго, Кънектикът, Минесота и Уискънсин.

През януари тази година, след години на отричане на проблема, американската служба за храните и лекарствените средства FDA заяви, че има притеснения от въздействието на BPA върху мозъка на децата - и се съгласи да подкрепи опитите на индустрията веществото да бъде премахнато от продуктите за хранене на бебета и консервираните храни.

Френският сенат пък миналата седмица гласува забрана на биберони, съдържащи BPA. Великобритания засега още съобразява стъпките си със сериозно критикувано решение на Европейската служба за безопасност на храните (EFSA), която възприема подобен подход на вече ревизираната американска позиция.

Според критиците има упорито прикриване на проблема, като някои твърдят, че се използва същата тактика на "дезинформация", която големите тютюневи фирми прилагаха за размиването на връзката между пушенето и рака на белия дроб. Със сигурност обаче междувременно вече е факт сериозен здравен проблем, свързан със синтетичните естрогени, подобни на BPA.

През декември 2009 г. американският учен Алън Грийн разказва по време на пресконференция за BPA историята на диетилстилбестрола (DES). По негови думи това, което е станало с този икуствен естроген, би могло да даде притеснителни ориентири какво ни очаква с BPA.

В средата на XX век милиони жени по света взимат DES с цел предотвратяване на спонтанни аборти. За съжаление обаче DES не дава резултат в тази насока. "Лекарите обаче казват - и ме побиват тръпки от тази мисъл, "Каква вреда би могло да има?. Тези жени се притесняват - и ще се чувстват по-добре, ако им дадем това лекарство". Макар да няма ползи, DES е продължавал да бъде предписван до 1971 г. - когато дъщерите, родени от жени, използвали DES, се оказват масово жертва на рядък вид рак на вагината. И той не се е случил на никой друг освен на дъщерите на жени, на които е предписван DES," казва Грийн, преподавател по педиатрия в медицинския колеж на Станфорд. "Необходими са били десетилетия, за да разбере някой тази връзка."

Майките, третирани с DES, предават токсичното си наследство на дъщерите си и внуците си под формата на по-чести случаи на рак на гърдата и вродени малформации.

Някои учени са притеснени, че BPA има подобен "дълъг период на латентност". Производството му е нараствало в последните 50 години, а заедно с него - и затлъстяването, сърдечните болести, диабетът и други репродуктивни и поведенчески проблеми. Ракът на гърдата във Великобритания например се е увеличил с до 80 процента от 1970 г. насам. Хиперактивността у децата се е увеличила седемкратно за 30 години. Тестове показват, че оплодителните качества на мъжката семенна течност в индустриализираните страни са спаднали наполовина за 50 години.

Докато излага тезата си, Грийн излага ясна позиция. "За всички заболявания, които бързо се умножават в последните няколко десетилетия, сред които са аутизъм, хиперактивност, различни видове алергии, рак, диабет тип II, високо кръвно налягане... не нашите гени са се променили, а околната среда. Причините са във въздействието на околната среда, в това как ядем, как се движим... и в химикалите в нашия живот."

Грийн и други критици на BPA не отричат, че заболявания като рака на гърдата могат да имат сложна епидемиология: може да ги развиете в резултат на гени, лоша диета, липса на физически упражнения, пушене или комбинация от всичко това. Но все по-често те смятат, че и създадените от човека химикали играят сериозна роля, която може да бъде избегната.

38 ендокринолози от цял свят, прегледали 700 научни изследвания за BPA, преди три години достигат до този извод. В твърдо заявление, известно като "Консенсуса от Чапъл Хил" (където се провежда срещата им и е оповестена позицията им), те предупреждават, че последните тенденции в човешките заболявания "са свързани с ефектите, наблюдавани при лабораторни животни, изложени на ниски нива на BPA.

"Конкретни примери," гласи изявлението, "са увеличаването на рака на простатата и гърдата, урогенитални разстройства, спад на качеството на семенната течност при мъжете, ранно начало на пубертета при момичетата, метаболитни нарушения като устойчив на третиране с инсулин диабет и затлъстяване, и нервно-поведенчески проблеми като хиперактивност и неспособност за концентрация."

Според изследванията BPA засяга в най-голяма степен подлаганите на хормонални въздействия части на тялото като гърдите и простатата, мозъка и репродуктивните органи - и най-силно въздействие има върху зародиши, бебета и малки деца.

Макар и сериозни, доказателствата за ефекта от BPA все пак не са напълно убедителни. Не на последно място това се дължи и на медицинската етика, забраняваща преднамереното излагане на хората на вещество, за което се подозира, че причинява вредни ефекти, въпреки че излагането на BPA е често срещано в ежедневието. В резултат на това няма лабораторни експерименти за ефекта от BPA при хората. Има обаче около 1000 изследвания върху животни - и те без изключение откриват проблеми.

Например Йейлският университет установява, че BPA уврежда мозъчните клетки на маймуните в дози, смятани в САЩ за безопасни за хората. Медицинският колеж на университета "Тафт" в Бостън установява по данни от експерименти върху мишки и изследвания на хора за DES, че "се затвърждава хипотезата, че пренаталното излагане на синтетични естрогени може да е причина за нарасналата проява на рак на гърдата, наблюдавана в последните 50 години."

Проведено е и изследване върху хора, за да се установи дали има връзка между нивата на BPA в хората и влошаването на здравословното им състояние. Резултатите са забележителни. Бебета на майки, които са имали високо съдържание на BPA в организма си по време на бременността, са били по-хиперактивни, а работници в фабрики, имащи пряк досег с BPA, са имали по-честа еректилна дисфункция и други проблеми на репродуктивните органи. В най-голямото до момента изследване, медицинският институт "Пенинсула" в Ексетър, Великобритания, установява, че хората с високи нива на BPA е 33% по-вероятно да развият сърдечни заболявания.

Същевременно не всички изследвания откриват проблеми с BPA. Някои, финансирани от производители на химикали и търговски организации, го обявяват за безвреден. American Chemistry Council (ACA), който представлява интересите на многомилиардната американска химическа индустрия, определя BPA като "един от най-старателно изследваните химикали". След поврата в позицията на FDA през януари, ACC обявиха, че са "разочаровани, че някои от препоръките може да притеснят потребителите и нямат сериозно основание". Британската федерация на производителите на пластмаси пък обвинява организацията Breast Cancer UK за "подвеждане" на потребителите.

Производителите се облягат на изследвания, твърдящи, че BPA е безвреден при дози, по-високи от тези, на които е изложен човек. За база на тези твърдения се сочат принципите на класическата токсикология, според които всичко може да бъде опасно - при достатъчно високи дози. Синтетичните хормони обаче не функционират на този принцип - и според независими изследователи те действат при безкрайно ниски дози.

Според проф. Вивиан Хауърд, преподавател в университета на Белфаст, има достатъчно доказателства за вземане на мерки срещу BPA, без да се изчакват допълнителни изследвания: "Налага се да действаме при непълни данни, без да сме напълно уверени," казва той. "Въпросът, на който регулаторните органи трябва да отговорят, е: дали тези данни имат достатъчна тежест, за да вземем решение? Не мислете, че става дума за научни решения. Науката е тук, докато регулаторните органи вземат политически решения."

Хауърд смята, че разработените от хората субстанции като BPA оставят "ужасно химическо наследство" - в домовете, офисите и околната среда. Ученият, който използва стъклен биберон и чисти дома си с оцет, вместо с химически "вещерски отвари", неведнъж досега се е оказвал прав. Негово беше и предупреждението, че децата стават хиперактивни заради изкуствените оцветители в храните - две години преди агенцията за стандартизация на храните да ги забрани.

Неговите изследвания показват, че когато бъдат комбинирани, добавките към храните имат няколко пъти по-силен ефект, но регулаторните органи ги проверяват само поотделно. Според Хауърд има твърде малко изследвания на комбинациите от създадени от човека химикали, защото има твърде много пермутации. Близо 143 000 химикали са регистрирани за употреба в Европейския съюз, от които към 30 000 се търгуват активно - което води до милиони потенциално опасни комбинации.

Преди две години двама учени в изданието на American Medical Association обявиха, че производителите на BPA провеждат "агресивна кампания за дезинформация" чрез техники, разработени от оловната, виниловата и тютюневата индустрия, за да оспорват надеждността на изследванията, провеждани от независими учени.

Лабораторни тестове за BPA върху хора биха дали окончателен отговор на споровете - но директното инжектиране на хора с потенциално вредно вещество е забранено. Вместо това то се намира в кръвоносната система на милиарди хора под формата на нерегулиран глобален експеримент.

Липсва научен консенсус. Въпросът опира до това на кого имате доверие - на финансираните от индустрията или на независимите изследователи? И дали в крайна сметка всички ние не се оказваме лабораторни мишки...

Oще: отрови  пластмаси 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.12.2010, 04:09

2 Chimay | 01.02.201104:49

Вярвам на независимите изследователи...не вярвам на индустрията и нейните финансови интереси. Докато, плебса се радва на живота, индустриалците си правят пари. Въпроса на края на текста е обиконовена риторика.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.04.2010, 10:31

1 irinaavr | 08.04.201011:13

какав Бойкор какво очакванер като Желева е въпрос с получен отговор - НЕ на Европа или пак си слагаме шамията на главата и .......НОВ РЕЗИЛ. Предлагащите и кандидатите все още имат вариант да не се осерат напълно - който повтаря една грешка е глупак р който постоянно прави една и съща грешка е ЛУД. Това съм го прочела в КНИГИТЕ
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.