Ако нашата вселена е била създадена от технологично напреднала цивилизация в друга част на тази мултивселена, творецът може да е отговорен за Големия взрив, но не и за каквото и да е след него | webcafe.bg
Webcafe

Има ли Вселената дизайнер

Webcafe.bg , По сп. Scientist 03.09.2010, 13:21 (обновена 07.09.2010, 11:23)
айнщайн

Снимка: © Getty Images

Восъчна фигура на Алберт Айнщайн в Берлинския клон на "Мадам Тюсо"

Спорът дали вселената има създател - и кой би могъл да бъде той, е сред най-старите в човешката история. Но насред бушуващите спорове между вярващите и скептиците, една възможност е почти игнорирана - идеята, че вселената е била създадена от хора, до голяма степен подобни на нас, чрез инструменти, не твърде различни от достъпните за учените в момента.

Както и почти всичко в съвременната физика, идеята включва ускорение на частици - от типа, който става в Големия адронен колайдер в Швейцария. Преди да започне да работи колайдерът, малобройни паникьори се опасяваха, че той може да създаде черна дупка, която би унищожила света. Това никога обаче не е съществувало като вероятност: въпреки че е донякъде възможно устройството да създаде изкуствена черна дупка, тя би била твърде малка, за да погълне дори един атом, камо ли цялата Земя.

За създаването на нова вселена обаче би била необходима машина, само с малко по-голяма мощност от тази на Големия адронен колайдер (ЦЕРН) - и има голяма вероятност нашата собствена вселена да е била създадена по този начин.

Портали към други райони в Космоса и времето

Това е възможно поради две причини. Първо, черните дупки, както добре знаят читателите на научна фантастика, може да служат като портали към други райони в космоса и времето. Второ, заради любопитния факт, че гравитацията има отрицателна енергия, не е необходима енергия за създаването на вселена. Въпреки огромните количества енергия, съдържаща се във всеки атом от материята, това прецизно се балансира от отрицателността на гравитацията.

Нещо повече - черните дупки са относително лесни за създаване. За какъвто и да е обект има критичен радиус, наречен радиус на Шварцшилд, при който теглото му ще оформи черна дупка. Радиусът на Шварцшилд за Слънцето е около 3 км - една двестахилядна от настоящата му широчина; за превръщането на Земята в черна дупка тя би трябвало да бъде свита в топка с радиус един сантиметър.

Разширяването...

Черните дупки, които биха могли да бъдат създадени в ускорител на частици, биха били много по-малки: незначителна маса, свита в невероятно малки обеми. Но заради отрицателната енергия на гравитацията, няма значение колко малки са такива дупки: те все пак имат потенциала да се увеличат и разширят в техните собствени измерения (вместо да поглъщат нашето собствено). Подобно разширение е точно това, което е направила нашата вселена при Големия взрив, когато изведнъж е експлодирала от миниатюрна частица от материя в пълноценен космос.

Алън Гът от Масачузетския технологичен институт пръв предлага сега масово възприетата идея за разширяването на космоса - че стартовата точка на Големия взрив е била много по-малка - и разширението много по-бързо, отколкото се е смятало. Той е проучвал техническите аспекти на "създаването на вселени в лаборатория" и е достигнал до заключението, че законите на физиката по принцип правят това възможно.

Големият въпрос е дали това вече се е случило - и нашата вселена е дизайнерска вселена? Под това не разбираме фигура като Бог, "интелигентен творец", следящ и оформящ всички аспекти на живота. Еволюцията чрез естествен подбор - и всички останали процеси, които са създали нашата планета и живота върху нея, са достатъчни, за да обяснят как сме стигнали до това, което сме, на база законите на физиката, действащи в нашата вселена.

Още има място за интелигентен творец

И все пак все още има място за интелигентен творец на вселени като цяло. Съвременната физика предполага, че нашата вселена е една от много, част от "мултивселена", където различните области от космоса и времето може да имат различни характеристики (силата на гравитацията може да бъде по-силна в едни, и по-слаба в други).

Ако нашата вселена е била създадена от технологично напреднала цивилизация в друга част на тази мултивселена, творецът може да е отговорен за Големия взрив, но не и за каквото и да е след него.

Ако подобни творци правят вселени, като създават черни дупки - единственият начин това да бъде постигнато, доколкото знаем - има три нива, на които те биха могли да действат. Първото е просто да създават черните дупки, без да влияят на законите на физиката в новата вселена. Човечеството е приблизително на това ниво, което романът "Косм" на Грегъри Бенфорд поставя в забавен контекст: американски учен се оказва след експлозията на ускорител на частици с нова вселена в ръцете си - с размерите на бейзболна топка.

Второто ниво - за малко по-напреднала цивилизация, би включвало насочване на характеристиките на новосъздадените вселени в определена насока. Може да бъде възможно да бъдат модифицирани черните дупки по такъв начин, че силата на гравитацията да бъде малко по-силна от тази на вселената-майка, без създателите й да бъдат в състояние да кажат точно колко по-силна.

Сътворена или естествено породена...

Третото ниво - за много напреднала цивилизация, би включвало възможността за задаване на точни параметри, по този начин довеждайки до "подробно проектиране". Аналогия за това биха били "дизайнерските бебета" - вместо да се променя ДНК, за да се получи перфектното дете, учените може да променят законите на физиката, за да получат перфектна вселена.

Решаващият фактор обаче е, че не би било възможно във всеки от този случаи - дори и на най-високо технологично равнище - създателите да се месят в новосъздадените вселени след оформянето им. От момента на своя собствен Голям взрив, всяка вселена ще се развива съвсем сама.

Това може да звучи като нещо далечно, но изумителното в тази теория е колко вероятно е това да се случи - и да се е случвало вече. Единственото, което е необходимо, е еволюцията да се случва по естествен път в мултивселената, докато поне в една от вселените интелектът достигне приблизително нашето ниво.

От тази стартова точка, интелигентните творци ще сътворят достатъчно вселени, подходящи за еволюция, които ще разцъфнат от техните собствени вселени, вселени като нашата собствена (с други думи, подходящи за интелигентен живот) бързо ще процъфтяват. А "неинтелигентните" вселени ще представляват незначителна част от цялата мултивселена. Поради това става изключително вероятно която и да е дадена вселена, включително нашата, да е била сътворена, вместо "естествено породена".

Въпреки че необходимият интелект за постигането на тази цел може би е (малко) по-висш от нашия, той е от вид, разпознаваемо подобен на нашия собствен, вместо този на безкраен и неразбираем Бог. И най-вероятната причина подобен интелект да създава вселени е същата, поради която хората правят неща като катерене на планини, или изучават естеството на субатомните частици - тъй като може да го прави.

Цивилизация, която разполага с технологията за създаване на миниатюрни вселени, със сигурност би сметнала изкушението да го стори за неустоимо. И ако интелектът им е дори далечно подобие на нашия,  съществува непреодолимо изкушение в по-високите нива на проектиране на вселени да бъдат усъвършенствани резултатите.

Идеята осигурява най-добрия отговор до момента на въпроса, който някога е поставил Албърт Айнщайн - "най-неразбираемото във Вселената е това, че тя е разбираема". Вселената е разбираема за човешкия мозък, тъй като вероятно е била проектирана, поне до известна степен, от интелигентни същества с разум, подобен на нашия.

Великият британски астроном Фред Хойл твърди, че законите на физиката са били толкова уникално благоприятни за съществуването на хората, че вселената трябва да е "направена по поръчка". И е възможно той да е прав: вселената наистина е създадена да осигурява място за живот, дори и ако той е еволюирал чрез процес на естествен подбор, без нужда от външна намеса.

Не че човек е бил създаден по божи образ и подобие - вместо това нашата вселена е била създадена в по-голяма или по-малка степен по образа на нейните създатели.

Oще: вселена  колайдер  създател  черна дупка  швейцария 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.05.2011, 18:26

32 h3b2 | 30.07.201217:15

Нова теория на вероятностите

Има планета, която наближава. Казва се Нибиру. Тя е населена с всички Вас. За да се свържете с Нас или Себе си трябва да се транформирате. Физическата ви форма не е пригодна за живот. Тя е излишна. Това значи, че вие ще преминете в друга житейска формичка. Новите живи форми са готови и ви чакат.Има много път до вас и ние сме го изминали. Живота е жив и ви чака , затова не се плашете.

Продължение:
http://esotericablog.com/?page_id=5261
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

31 ot4eto | 08.09.201018:39

boris, съжалявам че чак сега ви отговарям, просто не съм отварял статията.
Да това е "Под Игото". Купчина хартия, мастило, подвързия и кодираната информация в мастилените знаци.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.08.2010, 13:33

30 Kiril Atanasov | 08.09.201015:51

Ами реално не може да се определи като софтуер (освен ако не е под формата може би на e-book) тъй като не съдържа инструкции и алгоритми за работа на дадено устроство (органично или неорганично)... Виж като спомагателен елемент на софтуера може и да мине...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

29 boris | 08.09.201014:40

ot4eto
........ Не съществува софтуер, който да е отделен от физическата реалност на мозъка.....
------------------------------------------------------------------------------------------------
Разбирам, значи вие твърдите, че романът "По игото" - това е една купчина хартиени листове с мастилени петна върху тях.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

28 ot4eto | 07.09.201019:54

Да ясно и аз така предполжих че примерите са ориентировъчни. Усмивка
Мисля че съм го гледал филмът.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.08.2010, 13:33

27 Kiril Atanasov | 07.09.201019:24

Примерите просто бяха бегло да могат да си представят останалите витаещи глави из аудиторията за какво точно става въпрос Усмивка В едно документално филмче, което бях хванал нейде из нет-а Стивън Хоукинг на въпроса, какво е нужно за да си гениален cosmologist (звучи глупаво Космолог...), отговори, че трябва да си еднакви части философ, математик и физик. Първото било нужно, за да допуснеш до съзнанието нови теории, колкото и абсурдно да звучат, второто, за да можеш да ги онагледиш и третото, за да ги докажеш. По-точно определение едва ли някой би могъл да даде. В същото филмче Едуард Уитън каза, че в астрофизиката няма невъзможни неща, стига да можеш да ги докажеш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

26 ot4eto | 07.09.201018:47

До Кирил, без да исках натиснах ентер и не се доизказах. А и имах работа точно в този момент. Мисълта ми беше, че професора ти по същество е прав за математиката. Но примерите бяха твърде нелогични. Езикът на физиката е математиката. Тя същност е под-раздел на практическата математика ако щеш. Така че не може да се каже - при физиката са по-добре нещата.
Това което професора е искал да каже е че природата не е детерминистична, както са смятали древните гърци. Също така, има истини в математиката и логиката, които не могат да бъдат доказани с инструментите на математиката. Ние знаем че са истина, но не можем да го докажем. Силно ви препоръчвам една документална поредица от 5-6 филма - "Атом".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

25 ot4eto | 07.09.201018:11

До Кирил, много забавноУсмивка Само че доста неточно. Примерните които ви е дал вашия професор са неточни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

24 ot4eto | 07.09.201018:10

Привет Борис, защото мозъците ни нямат софтуер. Това е често допускана аналогия, която е грешна. Мозъците ни са невронни мрежи. Самообучаващи се машини в определени граници разбира се. Ако на процесора му разместите един единствен транзистор, с голяма вероятност ще спре да работи. За разлика от него, нашите мозъци са като Интернет. Може един сървър да падне, но другите работят. Постоянно като научаваме нещо се формират нов връзки между невроните в мозъка ни. Не съществува софтуер, който да е отделен от физическата реалност на мозъка. Или поне аз не съм чел научен труд, който да доказва подобно нещо. Другото което пропускате е че софтуера също има материално изражение. Информация записана чрез електрони в паметта или магнитни ивици на хард диск или миниатюрни точки върху Сд/ДВД. Софтуера не може да съществува без физическата си същност. Унищожите ли носителя (материалния) унищожавате и софтуера. Ако кажете че може да съществува като идея, отново ви напомням че идеята всъщност е комбинация от свързани невронни и биохимия и физика на нашия мозък. Премахнете носителя и идеята спира да съществува. За да я запазите, трябва да я копирате на други носители.

Ако говорим за абстрактния смисъл на идеите, то това е съвсем друго нещо. Че една идея не умира, предавана от човек на човек и нетленната и същност са безспорни. Обаче това не е доказателство за съществуването на душа или на свят извън реалния а е просто поетически израз на тълкуването на информация.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.08.2010, 13:33

23 Kiril Atanasov | 07.09.201016:38

Гледам тук доста често се споменават "математически доказателства", само че има една малка подробност. Доцентът ми по физика в университета казваше, че ако говорим за вселената, тогава математика е може би най-инвалидизирания начин за разучаване, поради простата причина, че е ограничена от собствените си закони. След изказаните по този начин мисли всички стояха и гледаха тъпо и само неколцина разбрахме какво има предвид. Ето и примера, който ни даде. Вземате капкомер и капвате една капка на бюрото. Ако добавите още една трябва да станат 2 нали, да но ако я пуснете върху предната става отново една. т.е 1+1 не е равно на 2. А ако я пуснете от по-високо може да станат няколко. Физиката в тази насока е малко по-точна, но все още трябвало да се поработи над законите й.
По темата. Не смятам, че има някой, който е създал всичко. Ние сме си чисто и просто естествено явление, резултат от редица фактори. Определено не сме и единственото явление. А въпроса за началото на всичко .. еми просто това си е въпросът на въпросите Усмивка Всъщност началото не е толкова интересно, колкото това какво е било преди това ... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.