За българските студенти Великобритания днес е "1984" | webcafe.bg
Webcafe

За българските студенти Великобритания днес е "1984"

Анна Димитрова 04.12.2012, 22:07 (обновена 07.12.2012, 23:59)
Млади хора

Снимка: © Стоян Георгиев

Или как "всички животни са равни, но някои са по-равни от други" Джордж Оруел, Фермата

Отначало ми се искаше това писмо да е подробно обяснение на деветте кръга, през които всеки български студент трябва да мине, за да може да работи във Великобритания.*

За това как с месеци събираш хартийки, хартийки, които струват понякога 300 паунда, после ги изпращаш заедно с паспорта ти или личната ти карта и се надяваш с месеци, че ще се върнат, че това ще се случи преди да трябва да се прибереш удома и стискаш палци да не ги изгубят след година чакане.

След като през последните няколко седмици чух предостатъчно необясними комбинации на една и съща процедура, разбрах, че това ще е просто невъзможно. Изказвайки мнението си по тази тема, целя не да провокирам "управляващите да направят нещо", а да запаля поне 1/100-на от българските студенти във Великобритания да спрат да се примиряват с откровеното потъпкване на правата им на първо място на човешки същества, а след това и на европейски граждани**.

Накратко, всеки студент във Великобритания има право на 20 часа работа в учебно време и неограничено такова през ваканциите. Това право всеки може да упражни в мига, в който стъпи на британска земя (добре, нищожен административен момент съществува, изисква се национален осигурителен номер - задача, която отнема 3 седмици).

От всички нации по света само българите и румънците трябва да следват различна процедура. Те трябва: да си направят здравна застраховка, която понякога струва 250 паунда (сега са намерили начин, по който това се заобикаля с нотариално заверена декларация, че въпросният студент не възнамерява да остава на Острова след завършването си); да покажат средства по собствена сметка в британска банка (да не говорим, че една банка вече изисква от отварящите в нея сметка българи и румънци копие от разрешителното им за работа) и извлечение от тази на родителите им; и още една нотариално заверена декларация за 30 паунда, че не възнамеряват да се възползват от системата за държавни помощи и надбавки.

Тук имаме избор:

А. Да отидем на място в меката на жълтите карти - Кройдън (Лондон), единственото бюро за прием на документи на място и да получим заветното картонче в същия ден. Не бързайте да си мислите, че това е лесно.

За всяко посещение в Кройдън трябва да имате предварително запазен час. Това се прави чрез онлайн система, която нарочно не функционира през 90% от времето, но магически се отваря на неравномерни интервали през нощта.

Чувала съм дори за хора, на които може да платиш, за да ти запазят час. Другият проблем е, че обикновено дните за прием са запазени поне с 3 месеца напред (в най-добрия случай).

Б. Ако неуспеем да си запазим час, се налага да изхарчим още поне 10 паунда, за да изпратим по сигурен метод пакета документи и, забележете, оригинала на личната си карта или паспорт. Следват понякога 14 месеца притеснения за съдбата на личните ни документи, защото:

- Официалният срок за разглеждане на молбите е 6 месеца, в който Британската Агенция Граници няма политика да информира кандидатите за статута на молбите им. В най-добрия случай, когато кандидатът не е притиснат от времето и разрешителното не му трябва, за да изпълни стаж, без който не може да завърши образованието си, мъките започват след 6 месеца.

Липсата на отговор води до откриването на обезпокояващи факти като този, че Агенцията е премахнала всички методи за пряка комуникация от сайта си. Обаждайки се на единствения телефон, посочен там, българите и румънците биват съзнателно препратени към номер, чийто автоматичен отговор твърди, че линията е официално спряна на 6 юни 2012 и всички отговори могат да бъдат намерени на сайта.

И на вас започва да ви се върти главата, нали? А на младия български студент започва да му причернява - "ама аз защо си пратих личната карта, сега как ще се прибера" - да не говорим за случаите, в които документите просто изчезват и дори след година не могат да бъдат намерени.

И тук умират всички надежди на студентите, чакащи разрешение, за да започнат стаж, който е задължителна част от курса им и без който не могат да получат дипломата си. А всичко се случва, защото Агенцията ги е изпратила на стария им адрес, въпреки че те са я известили за промяната или защото просто в отдела са ги изгубили - през лятото The Guardian публикува интервю с румънска студентка в тази ситуация...

Понякога барикадата се пробива за седмици, или дни, чрез писма за спешно разглеждане към мейла за такива молби, но зад тези случаи няма логика, няма правила и няма постоянност. Нещата стават или не стават на магия.

Отново, държа да отбележа, това е само за българите и румънците, всеки друг студент отива и си намира работа в местното кафене, ако не за друго, то поне, за да си изкарва джобни пари. Да не говорим, че за мнозинството от нас възможността да работиш е абсолютен залог за това да можеш да подсигуриш образованието си.

Защо се случва? За британското правителство това е начин да отрегулира достъпа до работния им пазар. Според това правителство няколкото хиляди български и румънски студенти биха имали драматичен ефект върху него.

И това се случва при положение, че наскоро същата тази агенция бе разобличена, че не е разследвала близо 30000 случая на чужденци, идващи извън ЕС, озовали се в страната със студентски визи, но никога нерегистрирали се в съответните учебни заведения и никога не напуснали Великобритания.

Случва се при положение, че същият този трудов пазар си набира евтина сезонна работна ръка от нашите държави, и същите тези институции не се стремят да поддържат висок стандарт на работни условия във фермите, където, както миналото лято бе разкрито, се трудят и малки деца. Виждала съм карго контейнерите, приспособени за живот, и това отношение не ми се струва в унисон с всички останали изисквания към нас.

Робската психология говори в нас и тук, и там. Тук, във Великобритания, всеки си мълчи като прескочи трапа, други пък чукат на дърво с надеждата, че когато на тях им потрябва разрешение, няма да я има вече тази система. Там, в България, правителството мълчи, защото "къде ти, ще се бутаме между шамарите на големите играчи, я да идем да се усмихнем покрай Олимпиадата".

А бедните родители, които знаят, че могат да издържат детето си само за първия семестър на ученето му в чужбина, се притесняват да не му отнемат шанса и тихичко се ядосват по скайп. И така правим за всичко, защото сме свикнали.

А сега малко за това защо нямат право (този параграф далеч не цели да е изцяло правно обоснован). На ниво човешки права, никой не бива да живее в постоянно притеснение за личните си документи и никой не бива да бъде спиран в търсенето си на индивидуална реализация и търсене на собствено щастие, поне не и в свободния и демократичен Запад.

Ето една чудесна възможност, за нас, неуките плахо пристъпващи демокрации, да покажем как една западна сила с претендиращо за дясна политика правителство, създава условия, които още Оруел е разпознал за основополагащи принципи на гнилия комунизъм (да разнообразим стандартното словосъчетание).

На ниво права на европейски граждани, съществува европейски правен принцип, според който следва, че законодателството на нито една държава членка не може да поставя граждани на държави извън Съюза в по-добро положение от граждани на страни членки. Мисля, че вече показах как и защо това се случва по отношение на българите и румънците от страна на Великобритания.

Някои ще кажат, че тези ограничения ще траят още само година, но мисля, че доста от хората преживели тези ситуации и виждащи поведението, изказванията на правителството и отговорните институции в момента, ще се съгласят, че това няма да бъде краят.

Ако не бъдат предприети конкретни действия - дали от българските власти, дали от самите студенти, е крайно вероятно далеч по-утежняващи методи да бъдат въведени след 2014. Методи, които няма да спадат под европейското законодателство и съответно няма да има начин да бъдат контрирани.

Не призовавам правителството да действа, призовавам всички български студенти да се свържат с отделите по студентски финанси в университетите си и да разяснят позицията, в която двете нации се намират. Колкото повече университети признаят тази дискриминация, толкова по-лесно би било да изискваме конкретни действия.

Постижимо е, аз го направих. От този семестър Университетът в Дънди е първото висше учебно заведение във Великобритания, което признава трудното положение на българските и румънските студенти като им предлага 250 паунда безвъзмездна помощ, ако докажат, че са подали документи за работно разрешение. Опитайте и вие. Мои колеги опитаха да започнат няколко подписки, но инициативите като че ли потънаха, може би следва да използваме модела на личния опит?

Защо обаче и правителството трябва да направи нещо?

- Защото емигрантите са вторият по размер източник на външни инвестиции за България, отговарящ за сума близка до 50% от държавния бюджет за образование.

- Защото в България няма един университет, който да може да се похвали с място по-високо от 1000-то в световната ранглиста на университетите и съответно е позорно да се изисква от нас да легализираме дипломите си по метода, използван в момента.

Ако Република България я е страх от фалшиви чуждестранни дипломи, какво правим с българските, които се купуват на килограм? Тях кой ги легализира и кой проверява дали притежателите им действително имат тези знания?

Кога Република България, ще разбере, че без Другата България засега е наникъде? Сигурна съм, че безхаберието на българската държавност е на същото ниво и на други места по света, където има български общности, защото ние не сме избягали от България, нито сме я предали.

Ние и университетите, които са ни приели, сме преценили, че качествата и знанията, които сме натрупали изначално в България, и детските ни мечти за това кой искаме да станем, като пораснем, ще претърпят развитие в университет извън България.

Ние сме преценили, че ако искаме да помогнем на семействата си в България и на България сме длъжни да реализираме максимално потенциала си там, където той ще бъде оценен.

Ние обичаме България и всичко българско ни липсва, когато сме далеч. Ние искаме да се върнем в България. Ние се опитваме да поддържаме връзката си с нея - гледаме български филми, четем български новини, участваме в български инициативи, създаваме български общества, за да покажем, че България не е евтин алкохол и жени на Слънчев бряг, или лъжливи брокери на имоти, или криминални групи, опериращи в европейските столици.

Коментарите към предишното ми писмо до Капитал, красноречиво подчертаха ограниченото виждане на много от съгражданите ни относно живота в чужбина и антагонизмът между патриотите и предателите-емигранти. Това е също част от проблема, РБ трябва да спре да се отнася към нас като изгубена кауза.

Не ние трябва да се върнем или пък да се оправдаваме защо сме отишли навън, РБ трябва да ни покаже, че е с нас, какъвто и избор да направим, защото резултатът ще е еднакво добър за нея - външните инвестиции ще растат или ще се върнат квалифицирани кадри.

На нас не ни трябват конференции за това как да функционират българските училища в чужбина или уеб съветници за това как да не престъпваме закона в чужди държави. Не ни трябва да чуваме, че правителственият самолет се занимава с частни превози и хвърчи за щяло и не щяло, когато няма кой от длъжностните лица да лобира за това цените за полетите до родината ни да не са 500 евро за Коледа. Трябва ни Министерство на образованието, което уважава, промотира и субсидира обучението в неуспоримо престижни чуждестранни университети.

Отвръща ли обаче Република България на нашите обаждания? За жалост, не.

Когато успеем да отворим избирателна секция, българското представителство във Великобритания изпраща квалифицирани свои служители за председатели на комисията, които да се задират с младите студентки като стари кръчмари. Тру стори, брос. И след нещо такова вече никой от нас не би могъл да се смее на "Мисия Лондон", просто срамно забиваме очи в пода.

Докато британските медии изписват сумати страници за експлоатацията на българи и румънци на Острова, тези у дома кротко си мълчат. И тук ще спомена за хилядите българи, живеещи по десет в неадекватно присособени контейнери за карго по студените брулени хълмове през британското лято, берящи ягоди, и тези работещи на договори за еднолични търговци, по този начин напълно беззащитни пред хилядите възможности за злоупотреби от страна на британските работодатели.

Много ще кажат - остава само година, за жалост обаче не разполагам с точни числа да кажа колко губи България от това отношение от емигрантските си инвестиции. Не малко българи са се върнали огорчени в България, че не са имали равен шанс да се реализират в периода 2010-2012, точно когато повечето от започналите следването си след влизането ни в ЕС са се дипломирали.

Да не говорим за многото опитали да намерят своето място, но не съумели да си намерят работа поради изброените причини. Горди и уверени или обидени и отритнати и потънали в дългове искаме да се връщат младите българи?

За всички онези, чакащи си жълтите, сини и лилави книжки - да, толкова вида има - ако сте в изключително трудна ситуация, свържете се с депутата си по местоживеене в Уестминстър, той или тя ще могат да ви помогнат.

Сигурна съм, не малко наши съграждани на Коледа ще си помислят "ех, дано ми дойде жълтата книжка". Добре, че англичаните не знаят символиката зад термина жълта книжка у нас, щяха да се посмеят, чудесен пример за любимия им черен хумор.

И от мен малко черен хумор за тях. UK, go home. You are drunk.

*За тези, които си мислят, че учим в чужбина, само защото родителите ни са фрашкани с пари, укриват данъци и се чудат как да избият комплекси на малоценност, представете си, ние сме също толкова обикновени, колкото и вие и идваме от същите блокове в Люлин, и имаме същото желание да ни бъде дадена възможност да градим успеха и щастието си на основата на възможностите ни, а не това къде сме се родили.

** Държа да уточня, че с настоящото мнение обсъждам положението специално на българските студенти във Великобритания, а не на българската общност като цяло. За жалост, позицията на всички останали българи е далеч по-сложна за рамките на която и да била статия и техните права могат да бъдат защитени само чрез целенасочени и методични действия и преговори от страна на нашето правителство.

Тази статия е мое лично мнение и като такова не обвързва нито една институция, компания или организация, на която съм член или в която работя, с посланията на текста.

Oще: банка  българия  великобритания  граждани  дипломи  документи  ес  лична карта  образование  ограничения  правителство  родители  румъния  студенти  трудов пазар  университети  чужбина 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2012, 13:52

88 endgi | 10.12.201214:18

Браво на Анна, напълно вярно всичко което е написала, ние също минахме през този ад за съжаление -неуспешно, защото отказаха на сина ми прословутата ,,жълта книжка,,поради факта , че не сме успели да ги убедим ,че има достатъчно средства да се издържа.Някои минават с малко пари , др с повече а ние не можахме хем бяхме написали и декларации за спонсорство и т. н...просто няма единни правила , ами като че ли от всичко което съм чела досега май зависи от това при кого ще попаднат документите , в какво настроение ще е и др . такива ,,случайностти,,.И всичко това само защото сме ,,българи,,, при това СТУДЕНТИ.В цял свят студентите имат право на някаква работа , само в Англия със спесиални разрешителни жълти , сини , лилави розови и незнам още какви хартийки.Трябва да се направи нещо , незнам какво може би някакво обръщение от цялата българска студентска общност към ЕС И Т. Н. ,НО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ МЪЛЧИ ЗАЩОТО НЯМА НИКАКВИ ГАРАНЦИИ , ЧЕ ДОГОДИНА ЩЕ ПАДНАТ РЕСТРИКЦИИТЕ и положението в което се намират бълг студенти ще продължи........ : Бесен :
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

87 pueblo | 10.12.201202:58

Смее се ша са разривъ Удивителна
точно в момента,в който отидете в англия ,и започнете да разчитате на съвети от българи,който живеят от незнам си колко години там и...... майка ви жална!!!!!!
ХОРА,КАТО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ,ОТИДЕТЕ В НАЙ-БЛИЗКИЯ ДЖОБ ЦЕНТЪР И ПИТАЙТЕ КАКВОТО ВИ ВЪЛНУВА!!!!! ВСИчКО ДРУГО Е АЛАБАЛИСТИКА
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2012, 01:47

86 Mirabilis | 10.12.201202:34

Браво на Анна за смелостта да представи истината за Острова, който толкова години прави почти невъзможно правото ни на законен труд в ЮК.

До всички онези, които джафкат пред компютрите, стоят в свят, който се простира не по далеч от носа им - нямате представа какво е да си студент тук. Ще кажете - ами стой си в България - да, исках да остана, но милата ми родина 2 години подред не ми позволи да бъда приета в университет. 5 университета, 2 години, по 2 изпита във всеки имах 6.00 и следователно висок бал! Понеже нямам връзки и не си платих четирите хиляди, които ми искаха за да ме приемат, дойдох в ЮК.

Колкото и да се зъбите на българите в чужбина приемете, че всеки има право на своя избор. Коментарите ви показват колко ограничено мислене имате. Тези хора, които са от 8-10 години в Англия правят много неща, за да помогнат на току-що пристигнали българи(и те никак не са малко на брой). След като си мислите, че само ревем и сами сме си виновни, помислете, че някой ден вашите деца може да са на наше място, както и самите вие. Но за вас е по-лесно да си плюете по форумите, да ни оставите да се спасяваме по единично и когато нещата са наред благодарение на усилията на установените тук - грабвате чантичките за Англия и животът е супер.

Не са малко новопристигналите, които търсят помощ от българите тук. Но когато не им се направи услуга виновните са винаги отказалите помощ. И как да съществува нормално общество, след като всеки иска да получава и получава, без да си мръдне пръста и знае само 10 думи на английски. Та вие дори морална подкрепа не оказвате на сънародниците си в една статия! Писмото на Анна е както молба, така и предупреждение за истинската реалност, която очаква хората тук. И след като вие едва ли не със задоволство пишете как ние сме си го направили толкова ужасно, очаквайте от нас подобно отношение за помощ за квартири, намиране на работа, посрещане на летищата, когато 2014 ограниченията отпаднат.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 10.12.2012, 00:50

85 Biserka Anderson | 10.12.201200:59

Много добра статия - браво, Анна!

Мила 'Katya Varbanova, първо, уау - колко много си постигнала в Обединеното Кралство - няма друга българка кат' тебе! Усмивка) Второ, понеже очевидно си "забравила" родния си език, думата, която толкова усилено търсеше, е "интегрирам", а не "инкорпорирам". Но явно английският ти е толкова добър, колкото и българския.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.12.2012, 19:45

84 Вълко Вълков | 09.12.201219:56

Горе главата ! И в Германия беше така преди 2007, но смело напред . Завършваш с добра диплома и си пред тези бюрократи. Ще си спомняш и ще им се смееш - както и на много други !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

83 tytyrytka | 09.12.201208:07

на младия български студент започва да му причернява...
еми да..
докато има прост народ в република България, ще има и сукал4ета- овци,
които изпълняват всичко по волята на монархията, наречена ЮК.
стойте си там, стадо овчиви,
нека кредитите на мама и тате в банките, които са теглили за да ви изпратят там, е да докажете на родата, колко умни и добри деца имат.
а пък колко ГУБИ републиката от това, дали учите там или в танзания,
на никого не му пука,
освен на вашите родители.
а пък и каква работа можете да вършите, ми кажете?
на какво са ви научили скъпите мама и тате, след като винаги у дома всичко ви е наготово?
просто цирк, липсва само тошко коазрев да ме разплачете, с подобна тлъста тирада, колко се зорите там по опашките, наравно с мамалигарниците.
поне се къпете, че сме известни сред Европата, че сме нечистоплътни!
Бесен
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 08.12.2012, 22:48

82 Monica Raykova | 08.12.201223:04

Ана, вярно е, че задържат документи и самата процедура е дискриминационна, но моля Ви, не твърдете, че задържат документи само на българи и румънци. Около ноември 2011 UKBA започна да забавя разглеждането на кандидатури за всички. Срокът винаги е бил 6 месеца, просто преди се справяха бързо - моят Work Permit пристигна след по-малко от 2 седмици, но всички апликанти в момента чакат по 6-9 месеца. Чака се много, дори за биометрични данни, когато придобиваш гражданство - мои приятели са без паспорти от месец май и дори да се опиташ да изискаш обратно документите си, отнема поне седмица и може да доведе до анулиране на това, за което кандидатстваш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

81 Dimitar Stamboliyski | 08.12.201213:03

Аре, бе, 'га тръгвахте и ви праиха портфолиата у интйеграл, си4ко беше виски и сауфетки, а? Кофти е да си на'скачаш масрафа, още повече, кога правиш неинформиран избор. Просто се радвайте, колко е девалвирала системата им и колко абсурдни колиджи и юнита се пръкнаха посуедните 30 годин, че учинИту дай малкото зУо! Щото като чуят студент от беге, разни дет са се омешвали с наш'те подобни веднага ме питат: "А ти андреа слушаш, уи, или си на пресуава?".
В повечето има нещо генерално сбъркано, но убаво де е уебкафето да поциврят!

... И да, някой по-долу го каза - Румънците са задружни, но не само за въртене на дупета и наливане! Госпоици и Господа проектомилионери!

Ама, аре, нал йе празник... Халал!
   

оценка

+0 -5

Регистриран на: 08.12.2012, 03:08

80 'Katya Varbanova | 08.12.201204:53

Мила Анна,

Отдалеч си личи колко мисъл и колкото емоция си вложила, за да напишеш статията.

Много е интересна и с удоволствие прочетох и нея, и голяма част от коментарите. До голяма степен съм съгласна със много от гореспоменатите проблеми (например изпращането на паспорта по пощата и последиците от загубите му; чакането за жълта книжка и NI number, което колкото и кратко да е като период, не ни позволява да работим при пристигането ни в Англия и т.н.)

Никой не обича да плаща излишни пари за създаването на допълнителни документи...
Никой не обича да чака с месеци за отговор..
Никой не обича да се чувства като аутсайдер...
Никой не обича безработицата и безпаричието
Никой не обича да го отхвърлят по телефона
Мога да продължавам до утре...

Според мен обаче (и това е само мое лично мнение, което се е изградило от случаите, на които аз съм била свидетел) целият проблем звучи преувеличен. Аз лично не съм срещнала българин, който да премине през целия този кошмар, който ти така ярко си описала. Не съм и срещала целенасочен, амбициозен българин, който да се оплаква от това как се отнасят с него. Може би аз съм късметлийка, кой знае, но може и да не съм. Нека дам пример:

Подадох документите за жълта книжка 2011та, две седмици по-късно UKBA ми звънна да ми каже, че са готови и, че ще ми ги пратят до 24 часа. Запазих си ден за NI Number appointment, и това отне около 2-3 седмици. Предложиха ми работа, изкарах определени квалификации и веднага за тази работа и започнах. Happy Days!

В последствие работех доста, хареса ми (даже повече от това да ходя на лекции). Неучудващо, аз бях единствената чужденка в целия екип (от стотици в екипа), но всъщност не се чувствах аутсайдер (Само исках да вметна, че от личен опит на няколко работни места съм останала с убеждението, че англичанинът ще бъде скептичен дотогава, докогато не му покажеш стабилна работна етика и желание да се трудиш) и това ме мотивира да търся и още работа. Целех се доста по високо този път, викам си 'Ха, ще опитам, пък каквото ще да става' и кандидатствах в FTSE 100 компания, разбира се минах през хиляди 'етапи' и 'конкурси', както ги наричат, но и оттам ме взеха на работа. В последствие и там се запознах със стотици хора и това още повече ме мотивира (не си напуснах първата работа, просто сега имах две) ..Happy Days!

В последствие.. тази история продължава още много надолу, докато в един момент аз, българката с жълтата книжка, която би трябвало да е отхвърляна от всякъде, заради факта, че не съм родена на Запада...се оказах не с една, не с две, не с три, а със ОСЕМ работодателя, с ОСЕМ различни договора, с осем различни CRB-та и с ОСЕМ P46 попълнени формуляра (разбира се, че беше легално, все пак беше през лятото, когато няма ограничение на часовете изработени). HAPPY DAYS!

В момента съм последна година в университета и съм запазила само 5 от работите си (3 от 8те бяха еднократни договорни проекти) и си броя часовете всяка седмица, водя си детайлен дневник и не надвишавам 20 часа на седмица.

Сега.. тези, които четат коментара (на които искрено оценявам времето) може и да се чудят 'Ама това момиче за какво се занимава със 150 работи, като може да има само една по 20 часа, а и да работи 43423423 работи, как това е свързано с поста на Анна?

Идеята е, че по моето лично мнение, ние не сме дискриминирани, заради това, че сме българи. Да, имаме малка стълбичка за прескачане, но тя в повечето (не във всички) случаи се преминава гладко. Да, не схващаме британските шеги така, както те ги разбират, но определено се впечатляват, когато се опиташ да ги схванеш. Да, не е лесно да се намери работа като българин, но колко често се запитваме 'Защо?' и 'Как бих могла да увелича шансовете си за по-добро бъдеще? Боли ме като си помисля за всички тези хора (не само българи, всякакви народности), които си намират оправдания за паденията си или търсят виновници, на които да се оплачат, надявайки се, че това ще помогне.

Историята се разказа във много забързан вариант и звучи сякаш всичко е пристигнало само на тепсия. Колко повече Happy Days щеше да беше положението, ако това беше истина... Колко много application-и, колкото много интервюта, колко много време, прекарано в research.. положението никак не беше розово и никак не беше лесно. Цялата идея на 'Нека мина през тая какафония' беше, че исках да се инкорпорирам (ужас, не мога да се сетя за българска алтернативна дума) в различни индустрии, различни среди и да се запозная с възможно повече хора, за да търся отговор на въпроса 'Какво ще правя след като завърша, не искам да се прибирам в България (абсолютно личен избор, какъвто не очаквам всички да одобрят/разберат)?' Сега си подавам и документи за синя карта и съм сигурна, че няма да има проблеми и с тези (да чукна на дърво).


Друго нещо, което исках да обсъдя (малко офф-топик, но ми направи впечатление, че беше писано за него), ако някой от вас е имал шанса да прочете поста на Димо, със сигурност си е казал 'Оле, колко страшно звучи, чак невъзможно'. Тогава искам да ви кажа, че неговите наблюдения за Graduate Schemes са правилни, но най-голямата грешка в поста се крие в това, че никъде не е зададен въпроса Защо?? Защо не мога да си намеря Graduate Job? Дали е защото съм българин или защото не знам как да подходя? Дали е защото нямам опит или защото не съм им показал определено качество?

Ето тук тези осем работи, от които съм научила хиляди неща и от технически аспект, и от people skills аспект идват в помощ. Като последна година студентка, и аз се сблъсквам с кандидатури за Graduate Positions (считайки се, че не мога да си позволя да платя за магистратура, а вариантът за прибиране в България не ми се струва удачен за момент). Каква е разликата? АЗ не кандидатствам на 50 места. Как мога да очаквам да получа положителен отговор от 50 компании, когато тези компании получават по 16,000 кандидатури за 150 места (това са фигурите на John Lewis za 2013 applicants) и има голяма вероятност една голяма част от тези
   

оценка

+1 -4

Регистриран на: 08.12.2012, 00:34

79 Silviya 'Sue' | 08.12.201200:40

Много хубава статия, отразяваща положението, в което се намират много от българските студенти. За съжаление познавам много такива, на които им се наложи да прекъснат обучението си в средата на годината.

Аз имам жълта книжка, но сега ще кандидатствам за синя. Процедурата и изискванията им са много объркващи и смятам не е случайно!
Ако някой я е получил и знае какви документи точно искат, моля да ми пише съобщение!

Исках още да спомена, че до колкото знам в Англия върви процедура по съставянето на подписка към правителството от страна на Румънците. Държат се много един за друг, за разлика от нас, и наистина се опитват да направят нещо по въпроса.
До колкото чух, има по-голяма вероятност да въведат визи за нас, от колкото да ни дадът зелена светлина.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.