Космическото око на Емел Етем | webcafe.bg
Webcafe

Космическото око на Емел Етем

Панайот Ангарев, в. Сега
10.07.2014, 08:29 (обновена 11.07.2014, 14:36)
Сградата на Енергопроект

Снимка: © Христо Иванов

За последните години "космическото око на Етем" не е предупредило за нито едно бедствие държавните власти и хората. То проспа и наводнението в Бисер, и пожарите в Рила и Витоша, както и градушката в София.

"Моля ви, не ме цитирайте, не мога да ви кажа повече. Това е всичко, което имаме по проекта". Това каза висш чиновник от закритата вече агенция "Гражданска защита", когато през 2010 г. трябваше да предостави цялата документация по изграждането на Центъра за космически мониторинг на Емел Етем.

Въпреки че всичко беше одобрено от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, единствената информация, която призваният да пази населението служител успя да предостави за проекта, беше от тръжната процедура за избор на изпълнител и доставените технологии. А как работи, каква информация дава и как този проект ще спаси човешки живот липсваше. Всякакъв опит за повече подробности се посрещаше единствено със страх в очите и молба да не се пита повече.

Днес, четири години по-късно, ситуацията не е по-различна. Центърът, който би трябвало да предупреди Варна и Добрич за предстоящите наводнения, съществува, но още не е ясно какво работи. В момента се намира в МВР, но достъпът до него е почти толкова труден, колкото до ДАНС. Изграждането му струваше 3.5 млн. лв.

Единствената информация, която публикува, са метеорологични прогнози, които могат да бъдат намерени и във всеки специализиран сайт. За последните години "космическото око на Етем" не е предупредило за нито едно бедствие държавните власти и хората. То проспа и наводнението в Бисер, и пожарите в Рила и Витоша, както и градушката в София.

Проектът на Етем е типичен пример за това как държавата се е провалила във всеки опит да направи нещо, тъй като работи на парче, без да има идея какви резултати иска да постигне. Например, идеята за центъра е добра, но изграждането му приключи само до първия етап, когато беше закрито Министерството за извънредни ситуации. В същото време той дублира работата на Института за космически изследвания към БАН. Да не говорим за раздутия щат. В подобен център в Кувейт работят само трима души, а тук бяха назначени 33-ма. Но от МВР предпочитат да не говорят за това.

Центърът не е единственият провал на държавата в борбата със стихиите. Другият проект, за който винаги се говори след всяка наводнение, е системата за ранно предупреждение. За първи път се заговори за подобен проект след наводнението в Цар Калоян през 2007 г. Тогава със завидна бързина десетки фирми започнаха да представят проекти как точно ще изглежда подобна система - създаване на система от сензори, които да сигнализират, когато има опасно превишаване на нивата на язовирите.

Битката кой ще спечели подобна поръча обаче се оказа толкова ожесточена, че най-накрая логично се стигна до спирането на проекта. В страната има над 2200 язовира. Дори да не бъдат свързани всичките в системата за ранно предупреждение, проектът е повече от златен. След трагедията в с. Бисер държавата се присети за проекта.

Тогава екоминистърът Нона Караджова обяви гръмко, че до 2015 г. ще бъде създаден Национален център за ранно предупреждение за наводнения. Той щеше да дава информация в реално време и щеше да позволи да се действа превантивно поне пет дни по-рано. Разбира се, тогава нищо подобно не се случи, думите й затънаха в забрава, както разследването за трагедията в с. Бисер.

В същото време една община показа нагледно как такава система може да бъде изградена за месеци, когато целта е да се спаси човешки живот и да се намалят щетите от наводнения. Само за 18 месеца с френска помощ Търговище изгради модерна система, която и досега пази общината от природните бедствия. Чрез локалната система от датчици за измерване се следи нивото на реките и язовирите. Данните се предават чрез GPS в кризисния щаб на общината.

Затова приетият наскоро Национален план за борба с бедствията и авариите изглежда като обичайното чиновническо недоразумение. Той например предвижда тепърва да се изгражда система за оповестяване на нивото на язовир "Искър" и язовир "Кърджали". Центърът за космически мониторинг пък ще глътне още пари, за да бъде вързан към поредния сателит. За да се уплътни документът, е посочено, че ще се поддържат деретата на реките, хидротехническите съоръжения, язовирните стени, без да е посочено кой и за какво отговаря. Всъщност в документа, който се води национална програма, е описана сегашната трагична ситуация в борбата с бедствията и авариите.

Извън всякакви официални обяснения за провала в борбата с бедствията истинската причина за случващото се е лакомията да се правят бързи пари с хорското нещастие. Природните бедствия са като войните. Печели се и при подготовката за тях, и при военните действия, и при отстраняване на щетите, които са нанесли. Затова, подобно на проектите за модернизация на армията, битката кой ще се бори с бедствията е жестока и засега безуспешна.

Водеща е бързата печалба за администрацията, която поръчва система или техника, и за доставчика. Реалният ефект е най-пренебрежимото условие. Нито имаме модерна армия, нито можем да се борим поне малко от малко с природните стихии. Само броят на жертвите е различен.

Oще: бан  бедствия  градушки  емел етем  извънредни ситуации  космически мониторинг  мвр  метеорология  министерство на извънредните ситуации  наводнение  наводнения 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.