Живот като (на) кино | webcafe.bg
Webcafe

Живот като (на) кино

Тодор Ковачев 17.11.2012, 19:39 (обновена 20.11.2012, 12:57)
Анджелина Джоли

Приятелката ви прилича на Лара Крофт или Анджелина Джоли...

В първи клас сте били влюбен в момиче със сключени вежди (или с една вежда, както някои наричат явлението) и цял живот търсите нейно подобие?

Нищо такова! Приятелката ви прилича на Лара Крофт или Анджелина Джоли, което е едно и също, стига почти да няма вежди и да не си крие гърдите. Когато я целувате, я прихващате акробатично през кръста, сякаш сте Джеки Чан, а после я катурвате на леглото според най-старите правила на източното бойно изкуство, или поне като в лошите дубли на отскокливата кинозвезда. Ами да! Просто сте гледали много филми и повечето са нямали нищо общо със собствения ви живот и копнежи.

Не става въпрос само за мебели, мода, прически, поведение, а за начин на мислене. Та вие любите, карате се, живеете, мечтаете и се биете според модели,

внушени ви от седмото изкуство

То е световно достояние и е дело на автори, специализирани в това - да ви покажат как трябва или не трябва да се вършат нещата. Ако понякога се обърквате, значи просто сте играли на развален телефон с него.

Когато на първата кинопрожекция в света братя Люмиер пускат на лентата влак, който пуфти срещу зрителите, хората залягат по седалките на киносалона. Историците смятат, че панаирджийското зрелище се превръща в дело на музите именно когато усеща силата си.

Но киното не винаги е изкуство, въпреки че побира в себе си мощта на повечето изкуства и занаяти - театър, музика, балет, архитектура, фотография, актьорско майсторство, клоунада и т.н. Ала винаги е било и ще бъде пропаганда.

"От всички изкуства, за нас най-важно е киното" са думи на Владимир Илич Ленин, идеолог и осъществител на най-голямата илюзия на 20 век - социалистическата революция, победила само в една страна, но пък от най-големите.

Думата "пропаганда" всъщност означава едно просто нещо - послание.

И трябва единствено да схванем

какво точно се "посланизира", защото често то е прикрито или пък обратното, звучи като безсрамна агитация. В смутни времена седмото изкуство е било явно, а не тайно оръжие за тирани и режими - бардът на фашистка Германия Лени Рифенщал с филми като "Олимпия" и "Триумф на волята", социалистическия реализъм и радикализмъм в страната на Съветите и т.н. Но какво все пак пропагандира киното днес? С една дума - всичко!

Внушава ни начин на живот. Като рекламира или оборва ценностни системи, пришива мечти, налага патриархални или разпуснати нрави, пробутва стандарт на живот, дори когато го осмива. Затова е така важно чие кино се гледа най-много по света.

За момента и от дълги години това е американското. Толкова много сме му се възхищавали или възмущавали, че то вече е ориентир и критерий. До ден днешен знаем повече за победата на закона в Дивия запад, за борбата между Севера и Юга, за построяването на железниците в пустошта на оня си там континент, отколкото за богомилите или Петър Дънов например.

Но това е бял кахър и не се случва само на нас. Много хора по света изтръпват при мисълта за комичния размах на киното. Щом успява да облече в романтичен ореол и живота на краварите в Америка - целите в кожи, подкарващи добитъка на паша, съдбата на каубоите на екрана с десетилетия течеше като епопея за героизъм и величие. Представяте ли си, между кравешки лайна, прах и тор да се разгъват битки на титани с Шекспирови дилеми? Ето това може киното и само то.

Обръгнахме и от гледането на американски романси, семейни филми или комедии, знаем вече всичко за едноетажните къщи в Америка, все едно сме архитектите им. Ясно ни е къде стои хладилникът и как да посегнем към него, за да си отворим по бира. Знаем в коя посока да търсим вратата към терасата и в кой край на градината е барбекюто, да не говорим пък за пералното помещение. Знаем за всичко това повече, отколкото за климата на Индонезия или политическия режим там.

Но киното създава един паралелен свят,

който прилича на нашия само донейде. Само за някои от нас той изглежда пределно реален, за други е дотолкова виртуален, че не са сигурни дали Америка не е като Атлантида - един изчезнал или несъществувал никога континент. Обрисуван с години, филм по филм, щрих по щрих, като голям пъзел, който трябва да бъде довършен или да довърши самите нас.

Всичко това ни подсторва за две основни неща - да искаме нашият свят да прилича на "онзи", внушения ни от киното. А това вече си е религия - мечтаем направо за рая! Или ни се приисква да отидем в Америка, вярвайки, че ще попаднем в любимия ни жанр филми.

Киното е най-голямата машина на времето и пространството, без единство на място и действие. То с лекота ни препраща и в космоса чрез фантастичните филми. Там отдавна сме свикнали да съжителстваме уютно с хора в лъскави хвърковати костюми и космически кораби, които приличат на чудовища или насекоми от други, по-предишни филми. И видим ли нещо коренно различно, ставаме недоверчиви и подозрителни.

Ако днес марсианците поискат наистина да кацнат при нас, ще трябва да се дегизират в костюми от популярни филми, за да ги разпознаем наистина. Иначе рискуват да ги оставим без капка внимание. Ако не са зелени, да му мислят!

Студена тъмна нощ... Но хората не са по домовете си, а са излезли на улиците. Някои са по пижами, други носят ценностите си в бохчи. Цари хаос и има много работа за медицинските екипи. Земетресение? Не. Навечерието на Хелоуин е. Но пък никой не е облякъл маскарадния си костюм, само някои са надянали маски на лицето си или направо противогази.

Причината за всичко това е отдавна всеизвестна и интерпретирана многократно. Преди повече от 70 години над 6 милиона души в Америка са чули по радиото за

нашествие на марсианци,

въоръжени с отровен газ и са го приели за чиста монета. На местата, където по случайност спира токът, хората освен с марли на лицата, наизлизат и с пушките си. Когато няколко години по-късно Пърл Харбър е нападнат, много от американците смятат, че тревогата е лъжлива. Само заради прочутата хлапашка шега на Орсън Уелс...

Вундеркинд, илюзионист по призвание и за кратко по професия, той тогава е само на 23 години. Шеметната му кариера зачева именно с радиопостановката по романа на Хърбърт Уелс "Война на световете", където марсианците дебаркират в Ню Йорк. След като скандалът отшумява, Орсън Уелс отива в киното - става режисьор, сценарист, продуцент и актьор.

А "Гражданинът Кейн" е един от десетте филми на всички времена. По всеобщо мнение дебютната работа на 25-годишния режисьор (макар и без комерсиален успех) е с най-голямо влияние върху развитието на световното кино.

Как точно му влияе ли? Това е загадка, но с предизвестено решение. Та той успява да истеризира некоренното население на една от най-големите страни в света само с пукот, шум, гласове и музика (средствата на радиото), та какво ли остава за киното.

Но не само той доказва, че хората са склонни да вярват на най-големите си страхове толкова, колкото и на мечтите си.

Oще: живот  изкуство  кино  пропаганда  филми 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

14 Bichkiiata | 20.11.201216:30

сгънат

Скучен еднообразен, незадоволен, наритан ми звучиш. Не смятам, че трябва да занимавам цялата аудитория с бафкането помежду ни, както и върхът на твоите кулинарни блянове - сушито, еректилната ти нефукнционалност, продължавай да ближеш живота през буркана. Ако можеш се хвани на работа, ако не поплачи и се помоли на генерала ...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

13 fALLEN | 20.11.201215:32

а като гледам си разбрал статия, чийто автор пък не разбира от кино... чекиджийска работа... после ела пак да ми се обясняваш, колко какво и що и да се чудиш, що си ми смешен и жалък.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

12 Bichkiiata | 19.11.201221:19

Дълги години Чарлз Буковски е ненавиждал Холивуд, защото е презирал животът както е бил представен захаросан във филмите, после става сценарист на "Бар Флай".
За едно дете бих се съгласил, но ние сме възрастни с очаквано натрупани някакъв опит, знания, изградили сме си модели на поведение, имаме ценностна морално-етична система и -и-и-и.... да не изброявам още. Избирайте си филмите според кой ги е направил, актьорите които играят и посланията в тях базирани на вашата житейска философия.
Аз например не подминавам никога филм на братя Коен или пък такъв в който играе Даниъл Дей Луис.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

11 Дракон с кисело зеле | 19.11.201217:03

Аз мога ли да препоръчам на автора да си пообогати филмовата култура, преди да се изложи по подобен начин следващия път? Примерно да гледа "Гражданинът Кейн", понеже явно не знае на какво се дължи влиянието му върху киното. Или да изнамери някой друг пропаганден режисьор, освен Лени Рифенщал, дето всички я знаят...

За да заявиш, че киното "винаги е било и винаги ще бъде пропаганда", трябва да си пълен олигофрен. Или поне да не знаеш значението на думата "пропаганда", което, предвид факта, че си седнал да пишеш статия по темата, е на практика същото, а примерите, с които се подкрепя тази т.нар. "теза", са просто смехотворни. КАКВО знаеш ти бе, авторче, за Гражданската война в САЩ? А за учението на Дънов? А за богомилите?
Какво пропагандират филмите за Джон Маклейн, Индиана Джоунс, Терминатора, Люк Скайуокър? Ами тези за Майкъл Корлеоне?
Какво си научил за каубоите? Какво знаеш за американския начин на живот?
Знаеш ли разликата между "пропаганда" и "послание"?

И, най-вече, какъв ти е проблемът с факта, че американските филми отразяват американския живот и история?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

10 Frida | 19.11.201209:04

Вл.Ил.Ленин е бил голям оратор - обичал е да говори на ленинските съботници, изпращайки войничетата на киевската гара. после идва човекът с пушка и броненосецът потьомкин, иван грозни и тарас булба, а да, невския проспект също е в съветското кино. др.сталин също е бил голям кинокритик и съсценарист и сърежисьер. много е обичал кубанските казаци, макар че има и други мнения по въпроса. не е обичал сантименталностите. след смъртта му започват сърцераздирателните балади за войника, неговия баща и съдбата на слънчогледите и летящите жерави. малко смях - в новогодишната карнавална нощ и много трудови колонии, строежи, гари, влакове, изпълнени с безброй труженици на цирка и художественото слово..
после се чудите, що некви кравари били по интересни - ами че 70-80 процента от населението си е било краварско. не като сега - всеки втори с бутик.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.11.2012, 19:59

9 Milen Raykov | 18.11.201220:00

Само, че първата прожекция не е тази с влакът , а едно излизане на много хора от една фабрика
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2012, 19:27

8 blekcho | 18.11.201219:37

Ей, хора, "ние" или "вие", що сте се задръстили толкова? Айде малко чувство за хумор, все ще го извадим отнякъде. Вярно, че статийката е малко тюрлюгювеч, ама е написана с кеф и познания. А ако ви се четат сериозни научни трудове, що не си влезете в сайта на БАН... Там едва ли ще има на какво да се засмеете
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 01.04.2010, 20:40

7 lina | 18.11.201217:09

Авторът да беше написал още в началото кои са тези „вие”, към които се обръща, че „ние”, които по никакъв начин не се вписваме в неговото „вие”, се подлъгахме да изчетем донякъде „впечатляващите му истини”. Много ми е чудно, когато някой „всичколог”, изхождайки от себе си или от прякото си обкръжение, вземе та открие топлата вода и гордо и поучаващо започне да я навира в носовете на „вие”......
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.12.2011, 22:36

6 Реалист | 18.11.201215:19

@nakadetaka
Е, разбира се, че не, но като цяло ми се струва, че в БГ децата много по-бързо се усещат. Или може би не? Но американците определено са супер зомбирани от собствените си филми. И все пак основното беше за статията, че е тотален shit Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

5 Thea Atanasova | 18.11.201214:30

Абе важното е да има кой да обвиняваме нали? Смее се
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.