Нещастните и гневните са готови да слушат | webcafe.bg
Webcafe

Нещастните и гневните са готови да слушат

Денис Волков, Slon.ru 17.10.2013, 12:52 (обновена 21.10.2013, 11:52)
лондон

Безредиците в Бирюлево избухнаха отново заради гетовизация като в Лондон

След случая в руския район Бирюлево, където пребиваващ нелегално в руската столица азер уби 25-годишен руснак и избухнаха големи безредици, анализаторите коментират какво ще се случи по-нататък. Анализът на Денис Волков е правен за ситуацията в Русия, но може да бъде съотнесен и към България. Вие решете къде са приликите и разликите... (Заглавието е на Webcafe.bg.)

Невъзможно е да предугадим къде ще е следващият изблик на обществено недоволство, което да стане повод за погроми като в Бирюлево.

Но за високия протестен потенциал в днешното руско обществото и голямата вероятност от ново насилие е говорено не един път. Протестите, в това число и последните в Бирюлево, се случват по един и същи сценарий.

Общественното недоволство достига някакъв предел, след това се случва някакво произшествие и емоциите избликват на повърхността. Паралелно към този процес се включват и заинтересувани активисти и организации, които се стремят да използват ситуацията в своя полза. Така беше и през 2010 г. по време на безредиците на Манежна, по време на митингите в края на 2011, и видно по всичко, така стоят нещата и днес.

Вече няколко години в страната назрява недоволство. Икономическата криза отне на по-голямата част от хората увереността в утрешния ден, перспективите за бъдещето са мъгливи, телевизионният ефир се тресе от големи корупционни скандали, рейтингът на властта пада, но алтернатива на съществуващия режим така и не се вижда.

Като следствие на всичко това се изострят конфликтите с работодатели, с местна власт, стават инциденти, демонстрации, погроми. След скандалната предизборна кампания в Москва през 2013 г., когато всеки от кандидатите (от Навални до Митрохин и Собянин) спекулираше по темата с нелегалната миграция, а самата тема, по данни от социологически проучвания и фокус-групи, излезе на първо място в столицата, не е изненада, че новият конфликт на почвата на междуетническите отношения се случи тук и сега.

Събитията, които изкарват хората на улицата, може да бъдат съвсем различни. Често не едно, а низ от събития, поводи за които има предостатъчно. Същественото е, че такива събития-тригери оставят острото усещане за несправедливост. Различни обществени групи реагират на различни събития, значими именно за тях.

През 2010 г. безредици предизвика не само и не толкова убийството на фен, колкото освобождаването на задържаните заради получени подкупи полицаи. Това, че убийците не бяха руснаци, изостри ситуацията.

По сходен начин протестите през 2011 г. бяха предизвикани от предизборни скандали, нарушения на парламентарните избори и др. През 2011 г. събитията намериха по-голям отклик в креативната класа и творческата интелигенция, а през 2010-а и 2013-а - сред жителите на т.нар. райони-спални на Москва.

Организираните групи обичайно се включват към протеста след като емоциите вече са започнали да изскачат на повърхността. Активистите, били те членове на националистически формации или нечии спортни фенове или организации на опозицията и НПО, се опитват "възседнат" протестите, за да покажат, че те са причината да се случат, и в това е тяхната слабост.

Активистите се опитват да интерпретират случващото се по своему, опитват се да структурират стихийния протест и в едни случаи се опитват да канализират общественото недоволство в мирно русло, а в други - призовават към погроми и насилие. Залогът за успеха им е в това, че агитацията им попада на благодатна почва.

Нещастните и гневни хора са готови да слушат. Колкото повече опит имат активистите с колективни действия, колкото са по-големи ресурсите им, социалния капитал, достъпът до медии и публичния авторитет, колкото е по-разклонена мрежата им от привърженици, толкова е по-силна мотивацията им за участие в активни действия и толкова по-ефективни са опитите им да вербуват нови съмишленици. Така протестът става по-мащабен. Вероятно затова и националистическите протести и погроми приключват бързо. Безпорядъкът, за разлика от гражданския протест, не може да продължава дълго - друг е човешкият материал.

Действията на властта при всички предишни случаи бяха насочени не към борба с причините за протестите, а с последиците от тях (или към профилактика на нежеланите за властта последствия).

Преследването на гражданските активисти, разрушаване на независимите опозиционни структури стана главна стратегия на властите след протестите 2011-2012 г. Навярно, точно това трябва да очакваме по отношение на националистите. Днешното статукво заплашва всякаква независима активност.

Ненапразно още от пролетта на м.г. властта премина от контрамобилизация на "своите" към контрол и потискане на каквито и да било публични инициативи. При това по отношение на националистите властта действа по-меко: водещите организации са забранени, самото движение е фрагментирано. Но това не бива да ни заблуждава: на режима може би са по-изгодни дифузни ксенофобски настроения, но не и силни самостоятелни организации.

И тъй като на властта излиза по-евтино от време на време да се бори с издръжката на собствената си политика, отколкото да реформира и модернизира държавата, недоволството ще избликва - ако не в Москва, то в Саратов, Краснодар или на Далечния Изток.

От решаване на проблема с нелегалната миграция, изглежда, никой не е заинтересуван: нито бизнесът, нито градската администрация (за тях това е източник на евтина и безправна работна ръка), нито корумпираните чиновници и полицаите (за тях това е възможност да получават рушвети), нито дори политиците от опозицията, тъй като използват темата за критики към властта.

(Според Държавния департамент на САЩ в Москва и Московски район над 130 000 души работят безплатно, без документи и в нечовешки условия. Бел. на Webcafe.bg).

Накрая трябва да се отбележи, че на местните избори в Москва имаше мобилизация на голяма част от населението - може би за първи път - не спонтанно, а благодарение на цененасочена работа и организация на щаба на един от кандидатите, който направи много за легализация на лидерите на националистическите структури и техния дневен ред.

По-нататъшните действия на Навални в това направление, експлоатирането на ксенофобските настроения, а също така и предполагаемият натиск на властта върху националистически, така и върху граждански организации и отделни активисти, може да доведе до още по-голямо сближаване на тези две направления.

В резултат на това следващите протести (че такива ще има, не подлежи на съмнение, тъй като нито един от проблемите, който предизвиква уличните акции, не е решен) ще придобиват все по-уродливи черти. За властта това може да бъде от полза - ще има все по-големи основания да ги разпръсква и потиска. Но от полза ли е това за обществото?

Oще: азер  бирюлево  русия  убийство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 17.10.201315:24

Да, в голяма степен гледната точка в публикацията е приложимо към местни условия, що се касае до разделението между управляващи и общество. Особено текущото правителство напълно загуби представителност, и още повече я губи, дакато вместо да намери приемливо решение на въпроса със сирийските бежанци, оставя темата да бъде дъвкана от словоблудните медии. И като следствие се получава разделение и напрежение, което може да намери отдушник под формата на сблъсъци и насилие.
После Мая Манолова ще може да иронизира въпросът относно назначаването на Пеевски съвсем спокойно. В условията на ескалиращо напрежение това ще изглежда съвсем незначително Чуди се
   

оценка

+0 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.