Откъс от спечелилото "Пулицър" журналистическо разследване | webcafe.bg
Webcafe

Избори на живот и смърт в Memorial

Шери Финк , ProPublica.org 13.04.2010, 17:45 (обновена 15.04.2010, 13:48)
ураган, катрина, ню орлиънс

Ню Орлиънс след урагана "Катрина"

Memorial Medical Center е разположена в една от най-ниските части на падината, която представлява Ню Орлиънс, три мили югозападно от френския квартал на града и малко повече от метър под морското равнище. Уважаваната общинска болница се разпростира в квартал от двойни къщи с общи стени. На няколко преки от жилищна зона, но недалеч пеша от изисканите имения на горната част на града, тя обслужва разнообразни пациенти.

Изградено през 1926 г. и известно в продължение на десетилетия като "Южна баптистка болница", медицинското заведение е преименувано след покупката му през 1995 от Tenet Healthcare, базирана в Далас търговска верига. В продължение на много поколения здравите стени на болницата са служили като укритие при заплаха от урагани: служителите са можели да прехвърлят там семействата и домашните си животни, както и хладилници, пълни със сандвичи.

Към момента, когато "Катрина" започва да разтърсва Ню Орлиънс в ранните часове на 29 август, около 2000 души получават укритие в болницата, включително над 200 пациенти и 600 души медицински персонал. Когато връхлита бурята, пациентите пищят, докато прозорците се чупят от вълната от камъни от съседните покриви. Стените на болницата скърцат и се разтърсват силно.

В 4:55 часа сутринта електричеството спира. Телевизорите в стаите на пациентите се изключват. Спомагателните генератори на Memorial вече са се задействали и шумят успокоително. Системата обаче е замислена да захранва единствено аварийните лампи, някои агрегати за критични случаи и шепа контакти на всеки етаж; климатикът на болницата се изключва. Същата нощ наводнението се оттегля от околните улици. Memorial е понесла някои щети, но е останала функционираща. Болницата изглежда сякаш просто е преминала през поредната буря.

Ана Пу е 49-годишен хирург, специализирал в операции на ракови заболявания на главата и врата, чиято силна служебна етика й е спечелила уважението на лекари и медицински сестри. Ниска на ръст и силно емоционална, с вчесана жълтеникаво-кафява коса и вкус към перлените бижута, Пу е забавна и комуникативна - и е поставила пациентите си в центъра на живота си.

На сутринта след връхлитането на "Катрина", на 30 август сестра извиква на Пу: "Погледни навън!" Това, което Пу вижда от прозореца, е трудно за вярване: вода блика от канализационните шахти. Другите членове на медицинския персонал гледат с ужас мрачния воден басейн, на повърхността на който плават боклуци, изпълващ "Саут Клейбърн авеню" в посока на болницата.

Администраторите на болницата бързо осъзнават опасността, която представлява наближаващата вода, и предлагат на Рене Гу, главния изпълнителен директор на Memorial, болницата да бъде затворена. Както и много американски болници в зони, застрашени от наводнения, главните шалтери на аварийното захранване на Memorial са разположени само на сантиметри над нивото на земята, което прави електрическата инсталация уязвима. "Не е необходима особено висока вода, за да се изключи по-голямата част от медицинския център," вече е предупредила електрическата компания след урагана "Айвън" през 2004 г. Оправянето на проблема би струвало скъпо; вместо това са извършени само няколко по-евтини подобрения.

Сюзън Мълдерик, високата и пряма 54-годишна главна сестра, е ротационният "ръководител в случаи на критични инциденти", на която е делегирана отговорността по времето на "Катрина" в консултации с ръководителите на болницата да води дейността й до края на кризата. Дългогодишен председател на комитета по подготовка за критични ситуации на медицинското заведение, Мълдерик е помагала при подготовката на плана на Memorial за природни бедствия. Но 246-страничният документ не предлага никакви напътствия как да се действа при пълен отказ на захранването или как да бъде евакуирана болницата, ако улиците бъдат наводнени. Тъй като шефът на медицинския персонал в Memorial отсъства, лекарите биват организирани от Ричард Дайчман, говорещия с мек тон председател на медицинското отделение.

В 12:28 по обяд, администраторът на Memorial пише "HELP!!!!" и разпраща електронна поща до колегите си в други болници на Tenet извън Ню Орлиънс, предупреждавайки, че Memorial ще се наложи да евакуира повече от 180 пациенти. По същото време Дайчман се среща с много от близо двете дузини лекари в Memorial и с няколко ръководители на медицинските сестри в задушната стая за обучение на сестрите на четвъртия етаж, която се превръща в команден център на болницата. Разговорът преминава в обсъждане как болницата трябва да бъде изпразнена. Лекарите бързо се съгласяват, че бебетата в неонатологическото отделение за спешна помощ, бременните майки и критично болните възрастни пациенти от интензивното отделение ще бъдат изложени на голям риск от прегряване и трябва да бъдат евакуирани с приоритет. След това Дайчман подхвърля идея, която не е присъствала никъде в плановете за критични случаи на болницата. Той предлага всички пациенти с разпореждане DNR да бъдат евакуирани последни.

Разпореждането DNR се подписва от лекар, почти винаги с информираното съгласие на пациента или упълномощено лице, поело здравната грижа, и означава едно: пациентът, чието сърце или дишане спрат, не бива да бъдe изкуствено съживяван с медицински средства. Това разпореждане е различно от т.нар. living will, което по законите на Луизиана позволява на пациенти в "терминално или необратимо състояние" да изискат предварително "животоподдържащите процедури" да не бъдат провеждани или прекратени.

Но Дайчман има различно разбиране по въпроса, ми сподели той неотдавна. Той каза, че пациентите с разпореждане DNR са в критично или необратимо състояние, а в Memorial той е смятал, че те трябва да бъдат евакуирани последни, защото биха имали "най-малко за губене" в сравнение с другите пациенти, ако се случи бедствие. Други лекари се съгласяват на срещата с плана на Дайчман. Неврорадиологът Бил Армингтън ми каза, че е смятал, че пациентите, които не желаят животът им да бъде удължаван с извънредни средства, не биха желали да бъдат спасени за сметка на други - въпреки че в разпорежданията не е имало нищо, което да формулира подобен подход. Към този момент присъстващите на срещата не възприемат това като фундаментално решение, тъй като се очаква спасителите да евакуират всички в болницата до няколко часа.

Има обаче важен момент, който отсъства от разговорите. От години фирма за здравни грижи, известна като LifeCare Hospitals of New Orleans, е наемала седмия етаж на Memorial. LifeCare действа като "болница в болницата" за критично болни или ранени пациенти, нуждаещи се от 24-часова грижа и интензивна терапия за продължителни периоди. LifeCare е известна с поддържането на пациенти на изкуствено дишане, докато те бъдат в състояние да започнат да дишат самостоятелно. Целта на LifeCare е да се подпомогнат пациентите, докато те се възстановят достатъчно, за да се върнат у дома или в частна клиника; това не е хоспис.

Отделението с 82 легла разполага със собствени лекари, повечето от които работят и в Memorial. То има и собствени администратори, сестри, фармацевти и дори верига за доставки. Също така то има и собствена философия: LifeCare прилага пълната гама от съвременни технологии, за да запази живи своите често възрастни и страдащи от деменция пациенти. Хоръс Балц, един от най-дълго работилите в Memorial лекари, ми каза за ожесточените спорове между лекарите на кафе за това, което някои от колегите му смятали за прекалени ресурси, наливани в безнадеждни случаи. "Харчим прекалено много за тези пуйки," твърди той, че са казвали част от тях. "Трябва да ги оставим на неизбежното."

Много от 52-та пациента в LifeCare са били приковани на легло или са имали нужда от електрически вентилационни системи, за да дишат, и очевидно те биха били изложени на сериозен риск, ако болницата изгуби захранването на асансьорите. Лекарите, с които говорих, от присъствалите на срещата с Дайчман, не си спомнят да са обсъждали евакуация специално на пациентите от LifeCare, въпреки факта, че някои от лекарите на срещата са работили едновременно с пациенти на Memorial и LifeCare.

Следобеда хеликоптери от бреговата охрана и частни компании за спешна помощ започват да кацат на отдавна неизползваната площадка за хеликоптери на осеметажния паркинг в съседство с болницата. Пилотите са нетърпеливи - хиляди хора имат нужда от помощ из целия град. Интензивното отделение на осмия етаж кънти от викове за пациенти: "Имаме нужда от още! Хеликоптерите чакат!"

Екип от лекари, сестри и членове на семействата пренася пациентите от Memorial по етажите и ги откарва до болничното крило, където последният работещ асансьор ги изкачва до втория етаж. След това всеки пациент е сложен на носилка и подаден през приблизително големия метър на метър отвор в стената на машинното отделение, който осигурява бърз достъп до гаража на паркинга. Много пациенти биват поставени в пикап, който ги кара до покрива на гаража. Два етажа от метални стъпала водят до хеликоптерната площадка.

В LifeCare този следобед цари объркване. Фирмата има собствен "командващ при инциденти," Даян Робишо, асистент-администратор, която е бременна в седмия месец. В началото всичко изглежда чудесно; Робишо поддържа връзка чрез компютъра с фирмените офиси на LifeCare в Тексас и получава уверения, че пациентите на LifeCare ще бъдат включени в евакуацията на "Гражданска защита" на Memorial. Но с течение на деня обменяните съобщения между членовете на екипа на LifeCare и централния офис стават трескави, когато става ясно, че правителствените опити за спасение и комуникациите са изпаднали в хаос.

Според съобщенията Робишо поисква от администраторите на Memorial да включат нейните 52-ма пациенти към плановете за транспортиране, организирани от бреговата охрана. Ръководител на болницата отговаря на Робишо, че е необходимо разрешение от корпоративния собственик на Memorial - Tenet Healthcare. "Надявам се и се моля получаването на одобрението им да не е дълъг процес", казва Робишо в съобщение по електронната поща до колегите й в централния офис. (Говорителят на Tenet Дейвид Матюс ми изпрати мейл, че членовете на екипа на LifeCare са отхвърлили няколко предложения за помощ при евакуацията от членове на екипа на Memorial във вторник следобяд.)

Лекарите вече са прекарали дни в дежурства, под стрес и недоспали. Юинг Кук, един от най-главните лекари в болницата ми каза, че е решил, за да облекчи натоварването на сестрите, да прекрати всички освен най-критичните медицински процедури и грижи. Когато Брайънт Кинг - 35-годишен интернист, който е новопостъпил в Memorial, идва да провери състоянието на един от пациентите си на четвъртия етаж, той отменя разпореждането на главния лекар да бъде изключен сърдечния монитор на неговия пациент. Когато Кук научава за това, избухва и смята, че по-низшият лекар не осъзнава сериозността на обстоятелствата. И разпорежда на медицинската сестра да приложи въпреки всичко инструкциите му.

Вече е тъмно, когато последният от пациентите на Memorial, избрани за незабавна евакуация, най-после е извън сградата. По-късно през същата нощ бреговата охрана предлага да евакуира още пациенти, но хората, взимащи решения в Memorial, отказват. Хеликоптерната площадка е с минимална осветеност и няма предпазни перила, а персоналът има нужда от почивка.

Memorial са свели броя на пациентите си от 187 до около 130. На седмия етаж всичките 52 пациенти на LifeCare остават по местата си, включително седем на изкуствено дишане. "Току-що говорих по телефона с Tenet," пише представител на LifeCare извън болницата до Робишо. "В крайна сметка ще помогнат на нашите пациенти. Може би на сутринта."

Oще: журналистика  пулицър 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.