Тайната зависимост на "кризисното" поколение | webcafe.bg
Webcafe

Тайната зависимост на "кризисното" поколение

Стилиян Стоянов 06.12.2012, 14:04 (обновена 06.12.2012, 14:10)
Мъж

Снимка: © Sofialive.bg

Пристрастен съм към търсенето на работа

Нали знаете, че по света има всякакви необикновени зависимости? Една от тях изглежда изключително невинна, но като всяка друга - не е. Тя е типична за "кризисното" поколение - това поколение, което в пика на младостта си се озовава в прословутата финансова криза. И се оглежда трескаво за спасение. Постоянно.

Вчера за пореден път се ровех в сайт за обяви за работа, макар да ги бях преглеждал преди има-няма 2 часа. Въпросното второ преглеждане се случваше от офиса, в който работя в момента. Разбира се, новите обяви не бяха много, но макар да го знаех предварително, това въобще не ме възпираше от поредното проверяване.

Преди да ви кажа какво и как го установих, ще ви споделя какво е положението ми в момента.

Бях в доста престижна сфера на работа над 5 години и получавах доста добра заплата. Последната година взимах 1500 лева на месец. Постоянното чувство, че зациклям, обаче ме изяждаше. Не можех да понасям шефа, мразях работното място в червата си и един ден просто напуснах.

Нямах нова работа, нито конкретен план. Знаете онези истории от хора, които казват "Станах, тръгнах си от работа и повече не се върнах. Напуснах спонтанно и това беше най-хубавото нещо, което съм правил", нали? Е, верни са.

Да, имах притеснения за финансовото си положение, но далеч не бяха толкова жестоки, колкото нервите, които хабях по време на работа дотогава. В никакъв случай, разбира се, не ви съветвам да напускате работата си! Ако имате нормално работно място, пазете го! Но ако ви уволнят или си съсипете нервите, имайте предвид, че светът НИКАК не свършва с тази работа.

Та, в месеца, в който бях без работа, започнах с голямото търсене.

Ровех се в какви ли не категории, защото реших, че може би просто не съм намерил призванието си. Кандидатствах за всякакви позиции, за които нямах необходимата квалификация или бях твърде квалифициран. Често се случваше да разглеждам с дни, без да кандидатствам никъде. Просто ей така - да съм сигурен, че няма да изпусна златния си шанс.

Въпреки притесненията си, не кандидатствах "на конвейер" - за всяко място, което си харесвам, пишех индивидуално мотивационно писмо, пооправях си CV-то и разучавах фирмата. В крайна сметка около 3 седмици след напускането ми и една отказана (от мен) оферта, започнах работа във фирма, на която се възхищавах искрено.

Още на третия ден открих всичките й (немалко) недостатъци и разбрах кой с кого и защо не се харесва. Да не говорим, че заплащането беше МНОГО по-малко от предишното ми.

И се върнах към ровенето в сайтове за обяви за работа.

Ето тук идва ядрото на зависимостта - търсенето на работа се превърна в основното ми занимание. Успявам да върша отлично работата си и никой не подозира какво всъщност правя в работно време, но освен разглеждането на обяви, започнах да пиша и на фирми, които не си търсят хора, но на които се възхищавам.

Използвам и социалните мрежи, и-мейли, познати и какво ли още не, за да си намеря работа, която ще ме успокои.

Замислих се дали изобщо има работно място, което може да ме "кротне". И се оказа, че дори работата в "Гугъл" ще бъде "временна" в главата ми.

Минах през какви ли не мисли: може би не обичам някой да ме командва и ми трябва собствен бизнес; може би съм хронично мързелив и искам да стоя вкъщи, без да правя нищо; може би имам мания за величие и искам постоянно да ме одобряват нови и нови хора; може би наистина работното ми място и заплатата са твърде неудовлетворителни; може би ми липсва тръпка в ежедневието и си докарвам вълнение чрез новите възможности, които обявите и смяната на работното място предлагат.

И като че ли последното беше най-близо. Имeнно тогава се замислих, че МОЖЕ БИ съм пристрастен към самото търсене на работа.

Търсенето е постоянно - ако не съм в сайтовете за обяви, мисля с какво мога да впечатля поредната фирма, която съм набелязал. Ако не мисля за това, се чудя какви курсове мога да запиша, за да добия сертификат за съвсем нова сфера на работа.

Междувременно се чувствам стресиран, потиснат и понякога - силно депресиран, защото не мисля за настоящата си работа като за нещо, което заслужава вниманието и времето ми. Виждам я по-скоро като губене на време или в оптималния случай - запълване на дупката между настоящия момент и момента, в който ще намеря "страхотната работа".

Да, пристрастен съм към търсенето на нова работа.

Да, наясно съм, че зависимостта ми пречи на спокойствието и "добруването" ми.

Да, трябва да направя нещо в посока на лечението си.

Но дали ще направя? Не знам. Това, което знам, е, че утре съм на интервю за доста добре изглеждаща работа.

Oще: позиция  работа  смяна  търсене 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

3 Borracho | 07.12.201217:41

Бе автора като смени 10тина работи за 10 години тогава ще го питаме пак дали с такъв мерак продължава да рови из обяви и да иска отново да си сменя работата. То е ясно, че нашето поколение не работи някъде с идеята, че там ще се пенсионира но и постоянното сменяне също доста изморява. Доста дава но и доста изморява. Аз 10 години скачах от фирма на фирмаи общо взето сега искам да си почина 3-4 години поне (дано всичко е наред). А и един човек, като направи семейство тогава пък сигурно съвсем не му се иска да си затормозява живота и да сменя работа след работа. Така че авторе, ето ти една добра идея да се излекуваш - направи семейство, дете и тогава ще ти мине.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 20.03.2012, 15:15

2 Ash Rain | 06.12.201219:09

Като човек с подобни симптоми (не съвсем същите, но дори предполагам, че работим в една сфера) минах през подобни размисли и мисля, че дори стигнах до заключение за себе си. Може би някой друг също е в подобна позиция и все още се чуди дали е възможен изход. За мен - да! Аз реших да започна собствен бизнес без да напускам сегашната си работа. Почти не спя, постоянно съм пред компютъра. Спрях и да пия, за да не спя прекалено и да съм във възможно най-добра кондиция. Дори си наех офис - плащам го за момента от заплатата си и за разлика от квартирата, сложих компютъра на бюро със стол, не до леглото. Но това са конкретните ми решения, генералният извод е, че взех нещата в свои ръце. Установих проблема и започнах да работя по него.
Проблемът беше (е) че работя това, в което съм най-добър и което правя с удоволствие, но "вертикално" работата не ме предизвиква на необходимото ниво. Сам си "дописвам" задачите, за да ги изпълнявам в срок - иначе ми остава прекалено много свободно време... а скуката ме потиска. Разбира се, имам и хобита. Реших, че моделът, който ми пасва най-добре, е да работя без работно време (за себе си) и останалото време да отделям на хобитата си според моментното ми вдъхновение да се занимавам с тях.
Звучи малко пресилено, но пък всъщност не съм толкова далеч. Оказва се, че когато направиш една стъпка, погледът ти също се придвижва с една стъпка напред и така стигаш до момента, в който не вървиш към целта, движен само от вяра, а вече виждаш броените моменти преди тя да стане реалност.
Сега конкретно - занимавам се със софтуер. Съгласен съм, че моделът, който описах, е много по-лесен за реализиране в тази сфера, отколкото в повечето останали. От друга страна, въпросните други професии рядко ти дават възможност да скучаеш, поради редица фактори, половината от които биха прозвучали обидно, на пук на обективността си.

Но в крайна сметка исках да споделя всичко това с една цел - да кажа, че според мен има изход и той е в качествената промяна на обстоятелствата - поемането на повече контрол, когато имаме капацитета за това.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

1 stizi | 06.12.201214:49

Хахаха, както казваха едни хора: "не напускай настоящата си работа, ще изпуснеш уникалната възможност да се оплакваш от шефа си" Усмивка.
Търсенето на работа и типичното за западния свят хронично неудовлетворение за съжаление вече май ни е вродено.
   

оценка

+0 -3

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.