Европа си търси телефонния номер | webcafe.bg
Webcafe

Европа си търси телефонния номер

Webcafe.bg, по Pressurope 12.09.2013, 18:36 (обновена 16.09.2013, 10:45)
европейски съюз

Снимка: © getty images

Европа трябва да поеме по нов път. Спешно.

Бяха нужни 17 дни на европейците, за да надигнат колективен глас по въпроса с жертвите на химическо оръжие на 21 август в Сирия. И те го направиха едва след интервенция на американец - Джон Кери.

И това ако не е унижение

Същевременно Европа, където някога се беше зародила GSM технологията, наблюдава как Nokia, последният голям европейски производител на смартфони, бива погълнат от американския гигант Microsoft.

Старият континент е изгубил борбата на иновации от САЩ, както и от нови играчи като Южна Корея и Китай. Дали Европа е обречена да бъде огромен пазар на потребители, след като е мечтала да бъде една от силите, оформящи бъдещия свят?

Всички знаят цитата на Хенри Кисинджър: "Европа? Дайте ми име и телефонен номер." Сирийската криза показва, че саркастичната му забележка остава крайно точна, въпреки амбициите на европейците да дадат на съюза си "обща външна политика и политика на сигурност".

В рамките на тази криза, с многото й обрати, след избитите от химически оръжия сирийци в Ал Гута, 28-те членки не успяха да говорят в един глас. Франция и Великобритания поеха лидерските позиции (чак до решението на Камарата на общините, което застави Дейвид Камерън да се оттегли от проекта за военни удари), без да убедят останалите 26 страни да се присъединят към тях.

Всъщност се стигна до това при пристигането си на срещата на Г-20 в Санкт Петербург председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой да дистанцира Съвета от позицията, заемана от все по-изолираната Франция.

Неактивната френска дипломация

Чак на срещата на 28-те външни министри във Вилнюс (след срещата на Г-20), на която присъстваха и американският държавен секретар Джон Кери, главният дипломат на Европа Катрин Аштън изрази твърда принципна позиция, заклеймяваща употребата на химическо оръжие.

Без съмнение това е донякъде и резултат от поразителната неактивност на френската дипломация, която реално не се и опита да мобилизира подкрепата на останалите европейци, а също и на погълнатостта на Германия в избирателната кампания - период, в който ясни позиции не се заемат бързо.

Преди всичко обаче в основата на проблема стои трайната слабост на Европа - и тази слабост предхожда настоящата криза в Сирия. Създаването сред новите институции на европейски дипломатически корпус, ръководен от френския професионален дипломат Пиер Вимон, не беше достатъчно, за да раздвижи европейския политически мастодонт, който се е фосилизирал още преди да се е доказал като световна сила.

Залязващите производители

Друга не по-малко важна новина от края на лятото потвърждава тази тенденция - но този път в света на бизнеса: Microsoft погълнаха производството на мобилни телефони на финландците Nokia - последният голям производител на мобилни телефони в Европа.

След френския Alcatel, немския Siemens и шведския Ericsson, които поред развяха бялото знаме, сега Nokia търси убежище в лоното на САЩ, след като доминираше сред телекомите в продължение на десетилетия. Само за няколко години вселената на мобилната телефония напълно се промени, без европейците дори да осъзнаят какво им се е случило.

Някога европейските производители контролираха около 80% от световния пазар с второто си поколение GSM стандарт, появата на смартфоните обърна нещата. Едрите риби в бранша вече са Samsung, Apple и Google - и постепенно новите китайски брандове като Huawei, ZTE или Xiaomi, както и тайванският HTC. САЩ, Южна Корея и Китай: тази водеща тройка напълно маргинализира европейците в основен сектор на технологичните иновации.

Европейците все още имат присъствие в инфраструктурното оборудване за оператори (включително Alcatel, Siemens, Ericsson и Nokia), но дори и там се носят слухове за сливания между компаниите, които не вървят толкова добре.

Усещането за потъване предизвиква опасения за способността на Европа да остава територия на иновации и технологична креативност, извън Airbus и няколко твърде рядки постижения, а не просто огромен пленен вътрешен пазар, купуващ машини, проектирани и произвеждани от други.

Може ли Европа да се вземе в ръце, или е обречена да е огромен пазар, желан за тези, които подобно на Великобритания никога не са се присъединявали към проекта за политически съюз, който увлече толкова много европейци в продължение на половин век?

Финансовата криза в последните години повлия доста зле на солидарността и общата политическа воля на настоящите 28 членки (с присъединяването на Хърватия на 1 юли), постепенно отстъпвайки място на апатия (в най-добрия случай) или възход на популизма и оттегляне в национализма (в най-лошия).

Нов общ проект за европейските граждани

Лидерите на Европа успяха да избегнат най-лошото по време на трусовете в еврозоната, но така и не можаха да докажат на гражданите адекватността на европейския проект. Обратно, по липса на каквито и да е реални причини да вярват в него, те се налага да се справят с нарастващия скептицизъм и отхвърляне.

Гаранцията за мир, която беше двигател на основателите на Европейската общност след Втората световна война, не е достатъчна, за да печели подкрепа, дори и когато тежестта на историята не може да бъде отхвърлена с просто махване с ръка.

И все пак тази Европа, която се е помирила със себе си, не е способна в наши дни да реагира на разгарящия се пожар извън границите й - в Сирия, която вече е терен на гражданска война. Крайно време е Европа да измисли нов общ проект за своите граждани.

Дали този общ проект ще бъде създаден от свръхсилната, но сдържана Германия, или от страдащата от лошо икономическо здраве и спадащ дух Франция, или от някой друг като Полша, най-големият пример за успех сред новите членки?

Европейските лидери имат рядък шанс между изборите в Германия в края на септември и изборите за европарламент през пролетта догодина (там се очакват катастрофални резултати), за да натрупат колективен изблик на енергия. Но обективният анализ на състоянието на Европа - и настоящите й лидери, предизвиква сериозни съмнения, че това наистина е възможно.

Oще: дипломация  европа  европейски съюз  сирия  телекомуникационни компании 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

2 pepe | 16.09.201312:30

Pierre Haski - Rue89 - можете да си го напишете, където му е мястото, няма да ви искам пари за тая работа. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

1 pepe | 16.09.201312:20

И кое е това издание "Presseurope" и какво е - вестник ли, списание ли, щото и Гугъл не знае за него. Има presseurop.eu, ама Presseurope няма. И ако става дума за presseurop.eu - там нещата са препечатки от други европейски издания. Така че кой всъщност е автора на това чудо-статия и от кое издание.
Питам, защото в нормалния свят това дава доста добра представа за това, кой му е платил зада го напише. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.