Бягство от семейството | webcafe.bg
Webcafe

Бягство от семейството

Stranger
25.11.2011, 11:38 (обновена 28.11.2011, 14:46)
Човек

Снимка: © Getty Images

Не мога да ги съдя аз, който не съм видял какво е глад, студ и немотия. Но мога да преценя за себе си, че моментното превъзмогване на тези кошмари, е просто спасителен пояс, който те отвежда до сушата

От малък съм се различавал от семейството си, но нали носим всички едно фамилно име и не съм го осъзнавал толкова. Последните години обаче близки се чудят как съм се пръкнал такъв - в смисъл, че нямам нищо общо с родителите си. Дори физическата прилика не е убедителна.

Страшно е, когато растеш в семейна среда, напълно лишена от амбиции и стимул за развитие. Като копия се забиват в мозъка ми думите на майка ми: "Да имаме пари, колкото да си посрещаме сметките, пък да сме живи и здрави." Такъв се оказа за мен и малкия град, и хората в него.

Съзнателни самостоятелни избори започнах да правя като тийнейджър. Първия път - когато кандидатствах в гимназия след 7 клас. Щом учителката по литература каза още в началото, че от мен нищо не става, родителите ми решиха да си продължа в кварталното училище - и там учат деца, и там имало "елитна" паралелка.

Решаващ беше моментът, в който мои приятели ме убедиха да пробвам все пак на изпитите. Записах немски език в гимназия с традиции в съседния град. Това роди приказките в майчината уста, че наш'то гардже си е най-хубаво и най-умно.

Текат си годините до завършване на средното образование. Започнах да вървя срещу течението, по което бяха тръгнали майка ми и баща ми, може би защото живяхме в различни градове, а аз бях съвсем малък и треперещ като желе във възгледите си. Ако не живеех без тях, щях да се примиря с дните такива, каквито ти ги поднася календарът всяка година.

Тук трябва да спомена фактора, от който зависи животът ми - такъв, какъвто е сега. Сестрата на майка ми, която е толкова различна от нея, колкото аз спрямо брат ми. И двете сестри са възпитавани еднакво, и аз, и брат ми по един модел сме учени да мислим и да живеем. Но обяснение защо единият е земята, а другият - небето, никой не може да даде.

Най-добрият пример от леля ми - трудното може да бъде предимство, за да те провокира, а не обстоятелство, което да те откаже, каквото е за майка ми. Малкото може да е сигурно, но не трябва само с него да се задоволявам. Такива съвети ми даваше леля ми, а не родителите ми.

Все пак да отбележа, че не съм лишаван от майчински грижи и жертви, за да ми се осигури възможно най-доброто. Но кой казва, че да си родител е лесно. Това "възможно най-добро" се определя от много фактори, сред които и средата. Която родителите ми не искаха да сменят.

Шансовете ми за развитие при такива обстоятелства бяха сведени до кризисен минимум. Вариантите бяха два. Да си остана в малкия град, до "сигурните" майчински поли. Не искам дори да си помислям как панелката щеше ме задушава под чалга ритъма от горния етаж, как сметките ще отнемат радостта от живота и ще го превърнат в безкрайна калкулация на това колко струва самият живот.

Но щях да съм задружен със семейството си, да споделяме общи (в 99% битови) теми на разговор, да бъда част от тях.

Другия вариант го изживявам в момента. В по-големия град имах късмета да се запозная с хора и да бъда по-близо до идеята за собственото си развитие.

Но не мога да си кажа нищо лично с нашите, да споделя дори един любовен трепет или каквото и да е впечатление - ще им се стори странно и необяснимо. Аз пък не разбирам черногледството им, защото техните дребни грижи са ги направили дребни хора с цели, не по-високи от снега по Нова година.

Не мога да ги съдя аз, който не съм видял какво е глад, студ и немотия. Но мога да преценя за себе си, че моментното превъзмогване на тези кошмари е просто спасителен пояс, който те отвежда до сушата.

Там всичко трябва да започне да се гради из основи - което те в този си живот не свършиха. А продължиха да са благодарни на Господ, че са живи и здрави.

Това, за което съм благодарен на родителите ми, но което все пак е можело да се окаже пагубно за мен, е, че ме оставиха сам да избера пътя си. Сигурността на обратния вариант щеше да ме отведе само до локвата на семейната улица. И поводът ми за радост да е слънцето...

Избрах обаче бурята в морето, която кара лодкарите да спасяват лодките си, но която може да ме откара и до върха на вълната. От мен зависи дали мога да плувам, нали така?

Oще: амбиция  изпити  родители  семейство  цели 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.12.2011, 21:31

27 Janan Dural | 03.12.201121:36

Поздравления за прекрасната статия! Много истинска и интелигентно написана. Колкото до хейтърите - не може всеки път да си избивате комплексите в интернет - така и баба знае... Ако познавахте авторът, единственото, което можеше да кажете е БРАВО!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.12.2010, 18:10

26 Hristo Petrov Mourtazov | 28.11.201118:09

Е, Леле Мале, какво се нахвърли върху тинейджърчето сега!? Остави младите да се изявяват свободно. Нека пърхат с крилца из феерия от въздушни кули, че като ги прасне животът, прошка няма да има. Ти поне си го знаеш това... След като имаш "келеш на тези години".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

25 lele male | 28.11.201117:08

Абе как ще да живее... и аз му казах, че нема лошо да иска и да се стреми към повече, ама да не врънкя срещу родителите си. Нали се е изнесъл! Кво друго сака, освен пцувня... а гиди..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.05.2011, 14:05

24 YOLE | 28.11.201114:28

lele и male , заради Вас прочетох разказаното от младежа още раз . И пак стигам до извода , че той не желае да живее така , както са живели още баба му и дядо му и не виждам нищо лошо в това . Ама , ако трябва , ще чета пак и пак , до пълната победа на консенсуса . Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

23 Мина | 28.11.201114:26

От мен зависи дали мога да плувам, нали така?
----------------------

Ами не, не само от теб, ами и от това каква работа са свършили родителите ти, когато си живял с тях!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

22 lele male | 28.11.201113:15

Аз, като майка на келеш на годините на писателчето, мога да кажа следното:
1. Момче, явно е, че имаш някакви емоционални проблеми, породени от липсата на внимание - било то от приятели, било от родители. Нормалните тинейджъри на твоята възраст, най-много ги вълнува оценката на околните, гаджетата и учението, а не анализът на родителското тяло и неговите възможности.
2. Никъде не споменавяш как се справяш с учението. Предполагам отлично, при положение, че вече чакаш големите пари и переспективният живот, който няма нищо общо с провинциалните ти корени...
Не е лошо да имаш амбиции - напротив - похвално е, но отричането на произхода и ненавистта към "обикновените" хора, не ми е понятна... Да нямаш акне в тежка форма, та си седнал да ми разсъждаваш така? Тъжна работа!!!! Объркан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.04.2011, 13:15

21 Чарли Шийн | 28.11.201112:50

абе Вера, ти откъде знаеш кой колко печели и дали живее в гарсонера?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.10.2011, 13:43

20 Вера | 28.11.201110:00

Нещо на комплекси ми мирише!
Родителите трябва да се уважават, бе мойто момче. Били щастливи, че са живи и здрави и не искали повече - е, тва е да си скромен и здравомислещ!
А ти с какво ще си щастлив?! С живота си в гетото на големия град, където се тъпчете по 10 в гарсониера, предлагате се за по 500 лв. заплата и ако не са същите тея презрени от теб родители, ще умрете от глад. А какво постигате?! Тъпчете градския транспорт и дори не полагате усилия да се научите да говорите правилно...
Много хляб ще има да изядеш, докато осъзнаеш, че каква ти е ролята в живота... Евала на родителите ти, които не са те спрели да си осъществиш болните амбиции, а сигурно те подкрепят всячески!
...а може би като станеш родител ще ги разбереш, дано!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

19 Thea Atanasova | 28.11.201109:37

Христо това със зелето наистина е много показателно. Уж сме големите граждани и сме много Ентелигентни, а гледам всеки пълни количките в магазина със зелки. Каква е тая велика глупост с това смърдящо кисело зеле просто не мога да разбера. На мен ми трябват 2 зелки около коледа и си ги купувам от Женския пазар. И не ми се налага да се занимавам с цигански истори като претакване на смърдящи зелки. Дайте малко по-цивилизовано да го раздаваме. Защото повечето българи още не могат да решат дали ги кефи повече да са цигани или европейци.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2010, 12:34

18 Ицо | 28.11.201109:28

Този какво се чуди че не прилича на родителите си ...
Ами да се загледа в съседа си - може на него да прилича.

Как беше - по френското законодателство - бащата винаги е неизвестен Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.