Синдромът на отсъстващите родители | webcafe.bg
Webcafe

Синдромът на отсъстващите родители

Зорница Чакмакова
19.01.2012, 12:03 (обновена 21.01.2012, 08:34)
Мария

Момичето разбра всичко, което й казах, но не бях подкрепена от авторитетната личност седнала до нея. Тя просто слушаше и се усмихваше като невменяема

Качвам се в автобуса и сядам на една четворна седалка. Срещу мен са седнали майка и дете - майката се е загледала през прозореца умислено, а детето слуша музика от телефона си.

Тъкмо щях да задрямам, когато изведнъж чувам детско гласче, което си припява: "Хоп... да ми влиза малко по малко/Хоп.... движи се бавно и бавно..."

Все едно някой изсипа върху мен кофа с ледена вода - очите ми се изцъклиха като на анимационен герой. Поглеждам към майката, която продължава да гледа през прозореца. Реакция? НИКАКВА. Започвам да се оглеждам. На никой не му прави впечатление песента, която детето продължава да пее. Аз ли съм развила свръхслух за сметка на зрението или просто на никой не му пука? Наведох се към детето и го попитах:

- На колко години си?

- На 10.

На колко?! Започнах да разпитвам детето как се казва, къде учи и прочее. После преминах към въпросите, които ме вълнуваха. Може би се питате какво прави майката, докато говоря с дъщеря й? Усмихва се и слуша внимателно разговора.

- Не е необходимо да си слагаш силикон и да приличаш на нея, за да си красива. Виж колко си хубава! Бъди себе си. Пък и красотата на един човек се крие в излъчването, което има, а не в устните, очите и косата... - казвам й.

Момичето разбра всичко, но не бях подкрепена от авторитетната личност, седнала до нея. Тя просто слушаше и се усмихваше като невменяема.

Тази случка ме върна няколко години назад, когато работех в образователен център. Бях в почивка и се възползвах да хапна в офиса. Тогава влязоха майка и дъщеря. Започна разговор между офис мениджъра и майката. Интересуваше се от уроци по български, математика и химия, защото дъщеря й "го е закъсала". Като всяка майка, тази също беше доста обстоятелствена, но не очаквах да чуя точно това:

"Еми така е, като няма редовен полов живот. Страда от главоболие и не може да се съсредоточи и да учи."

Задавих се... Това й направи впечатление и затова се обърна към мен и ме попита:

"Е, знаете за какво говоря. На всеки се е случвало. Сигурно и Вие като не правите редовно секс и на Вас ви е трудно да се концентрирате, нали така?"

- А тя в кой клас е? - промърморих едва.

- В седми.

Не можах да обеля и дума повече.

Синдромът на отсъстващия родител има различни проявления, но общото между всички тях е безотговорността. Той може да споделя доста часове с отрочето си, да играе с него, да го обслужва и обгрижва, но това съвсем не го "измъква" от графата отсъстващ, както е случая с майката на Дарина, пееща чалга. Интересен израз имаме българите: гледам дете. Обаче майката на Дарина си остава само с гледането - все едно отглежда зеленчук.

Другото проявление е прекрасната майка на седмокласничката, която май има повече нужда от приятелка. Винаги съм смятала, че с децата трябва да се говори като с равни. Но с граници! Тук очевидно те са преминати, прекрачени, заличени или просто никога не ги е имало. 7 клас? Това колко години прави? 13 - 14? И говорим не само за водене на полов живот, ами и редовен при това.

Стигаме и до "свръх покровителството" - последното проявление на нашия синдром. Детето никога нищо не е направило, за нищо не е виновно и всички и всичко му пречат то да се развива. Спомням си как бащата на един мързеливец ми звънна след урока на сина му, за да ми се навика защо не съм му написала есето за училище?

Опитвам се да запазя самообладание - въпреки обидния тон, и да обясня, че ходенето на уроци, за мен, не означава писане на домашни. Че за да се научи, трябва да положи усилия сам да го напише. Това, което аз ще направя, е да проверя написаното, да го коригирам и да обясня грешките. "Ама ти за каква се мислиш, ма? Нали ти плащам? Ще пишеш не ми... Ето ти да говориш с него да се разберете кога да дойде да го вземе.".

Още преди да чуя гласа на ученика ми, вече бях затворила и историята приключи. Но пък веднага се сещам за моя преподавателка от университета, която смаяна разказваше как е дошла при нея майка на студент (барабар с него), за да я попита колко пари иска, за да му пише 3?

И да обобщим:

Няма формула за това как да бъдеш отличен родител. Аз самата не съм все още, но пък поне знам вече каква не искам да бъда. Децата не са растения, които трябва да се поливат, пръскат със син камък, наторяват и държат при определена температура и светлина, за да пораснат.

Като че ли физическото порастване е поставено на преден план. Яж, спи, ходи на училище, не си бъркай в носа, обуй си чехлите. И до там.

Възпитание? Това яде ли се или се пие? Даринчето (дано не съм права) ще заприлича на фолк-дива още в гимназията и ще си ляга с 40 години по-възрастни мъже от нея, а майката ще тъгува, че не е имала живота на дъщеря си.

Безименната седмокласничка? Я завърши гимназия, я не. Няма нищо, тя майка й ще й помага за извън брачните деца и ще си споделят на воля за сексуалните подвизи. А онези двамката? Нищо. Просто ще решат, че всички са им длъжни, ще третират околните като обслужващ персонал и ще се стремят да печелят пари.

Щото с пари стават нещата. Или поне този модел на поведение са гледали цял живот. Т.е. ще се превърнат в поредните неудачници с високо самочувствие и пари и без капка здрав разум. Ах, как ги обичам тези последните...

Oще: възпитание  родители  чалга 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

38 Диян Янков | 04.02.201214:41

хареса ми !
много истина има в написаното ..
макар и като цяло ..
темата да има вид на хипербола .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

37 Dimitar Stamboliyski | 24.01.201211:27

Мани, само съм чувал... Нацистите как си просели кинти и първи изяви на разни банди. Е, бехме прекалено малки и не ни взимаха (8-9 некъде), но по мачовете бехме първи! Гибона беше нашия Бог! Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

36 lele male | 23.01.201211:28

@ 30 – Казала съм го в коментар 21 - А човек, колкото повече знания трупа с годините, толкова повече предразсъдъци и страхове го обременяват и толкова повече се увеличава опасността от различие в поколенията и разминаване на ценностните системи...

@ 32 Аз съм учител по душа и призвание и мен ме е грижа за децата.
Значи още с първият си коментар съм уцелила в десетката... Синдром на "свръх покровителството"

@ 33 - До lele male: нека за начало да правим разлика между психиатър и (детски) психолог.
Извинявам се – така е, но това не променя мисълта ми, че отново става въпрос за компетентност.

@ 34 – Митеее, Големият имах предвид. Малкият беше по-малко щурав и можеше /дори/ да се говори с него... хахаха... Смътно си ги спомням всички. Не знам какво е станало с тях. Била съм все пак на 15-16 години... Имаше и метал дискотека зад кино „Петър Берон”... Ходил ли си? Яко беше...Пък после смених гаджето и започнах да ходя на "по-класни места". Еееех, а бяхме млади... Дойде демокрацията и остаряхме без време... ходейки по митинги
Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.12.2011, 22:36

35 Реалист | 22.01.201214:52

Авторката си самокоментира, сложи си провокативната снимка, сега сигурно чака 200-плюс-ния коментар... Ех, то ако ставаше така... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

34 Dimitar Stamboliyski | 22.01.201213:46

@Какчето: Хаха, с кубинки и гривни! Смее се

Само не разбрах "малкия фризьор" или "големия", който беше тартор доде не влезе в панделата? Усмивка Малкия веднъж го стригахме Плези се
Леле, а помниш ли Владо унгареца, Перо (саксонеца), Пехотата?
Какво, ли, стана с тия хора, имат ли живот, деца...?!?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.01.2012, 15:04

33 Антипод Ръкавов | 21.01.201215:26

"Jа сам само нежна жена,
а свака жена тайну носи -
у срцу спава лепота неjна,
а не у телу, и не у коси!"
http://www.youtube.com/watch?v=kFAkxdworZQ
Това се пее от Лепа Брена, а го пише и в статията. Защо нашата чалга не го възприема - може би защото е друга публиката (мутри, тираджии и т.н.). Музиката сама по себе си не е виновна. (По турско сме знаели, че бейовете ядат-пият и слушат ориенталско и сме си представяли всякакви забранени долни грозни, но "пичовски" и "баровски" неща, а сега, вече не роби, а господари, слушаме уж "ориенталско" и правим тези забранени от нас самите долни грозни неща, докато истинската ориенталска култура ни се смее заедно с всяка друга култура освен нашата чалгаджийска.)

До lele male: нека за начало да правим разлика между психиатър и (детски) психолог.

До Зо Чакмакова: вероятно става дума именно за невменяемост. Ако някой ти се стори олигофрен, не се колебай да мислиш на сериозно, че е именно такъв, и то не като обида, а като действителен умствен ранг, в това число и в медицински план - не "културната олигофрения" на родопския овчар, който поради незнаенето на таблицата за умножение може да заблуди психиатъра, а напълно действителна такава. "Кретен" (cretin) идва от старофренското "добър християнин" (сега е "bon chretien") - тих, послушен, безпроблемен член на общността, който си ходел на църква и се водел за одушевено същество.
Сега да си представим трагедията на детето, отглеждано от дебилна, макар и добродушна и грижлива майка... ако си няма природно самоуправление (както повечето от нас нямат), го управлява външната информационна среда... "и така нататък", както обичал да казва Леонардо да Винчи (някогашният наш идеал за "многостранно, а в перспектива и всестранно развита личност" - еднакво недостижим и тогава, и сега).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.01.2012, 13:07

32 Зорница Чакмакова | 21.01.201213:28

Благодаря за интереса към статията и най-вече за коментарите. За мен беше изключително интересно и полезно да ги прочета.
Към господина с двете деца и историята с психолога - не мисля, че съм компетентна по темата, но щом Вие смятате, че сте изградили силна връзка с детето си - като че ли е ненужно това посещение.
Към критиците - не обвинявам чалгата за нищо, обвинявам родителите, които не искат да "обясняват" (че това е сценичен грим и поведение, та ако трябва и да налагат от време на време "цензура"). Аз самата се възмущавам на статии и коментари от типа "Чалгата развали децата ни".Родителите са тези, които трябва да предадат на децата си ценности и на база последните - младото поколение вече може и трябва да изгражда собствени, да се сблъсква с тези, които не са адекватни на времето, в което живеят. Липсата на тази база, поражда лутане и несигурност. И производството на нови ценностни редове става затруднено. Това е като да критикуваш книга, която не си чел...
Колкото до мненията, че се бъркам там, където не ми е работа - може би е така. Но има разлика между това да си социално ангажиран и просто да "одумваш хората". Аз съм учител по душа и призвание и мен ме е грижа за децата. И повярвайте ми, за съжаление, от практиката си съм натрупала доста подобни истории. Това не са изолирани случаи.
Тази статия не е опит да кажа "какво трябва и не трябва да се прави". Както казах "няма формула". Не се опитвам да поучавам. Просто споделих нещо, което ме мъчи. Надеждата ми беше повече хора да го прочетат и да се замислят доколко "обясняват" или са присъстващи в живота на децата си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

31 KingoftheROAD | 21.01.201209:00

tytyrytka Тя кака Минка си е вся и все, и друго мнение не признава. А пък неще да си кае и темътъ на докторантурата на назе, низшите духом. А па ний ко ли са джуркъми тукъ, само да й пречим на изявите - ааа де Палав Много щастлив Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

30 KingoftheROAD | 20.01.201217:00

А какво значение има разликата във възрастта между родители и деца?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

29 tytyrytka | 20.01.201216:51

госпожице,
имате странното досадно поведение,да си врете носа където не ви е мястото.
Първо се сношете, после родете, па чак тогава възпитавайте и пишете статии като журналистка-психолог.
Аман вече от псевдо професионалисти, избиващи комплекси, кой какъв бил отстрани, а себе си не се видял в огледалото.
Един ден ви съветвам да си включите камерата на запис и така с вас- навсекъде, снимайте се себе си.
Накрая се изгледайте и напишете статия за себе си, под заглавие- Сама със себе си в джунглата..наречена самота!
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.