Катран и сълзи в кацата с евромеда | webcafe.bg
Webcafe

Катран и сълзи в кацата с евромеда

Юлиана Бончева. в. Сега 21.04.2013, 09:18 (обновена 22.04.2013, 07:40)

1 от 2 снимки Назад Напред

Томислав Дончев

Снимка: © БГНЕС

До пълното използване на фондовете от ЕС остават "само" десетина милиарда лева. България може да се окаже в ролята на Тантал. Като министър на еврофондовете Томислав Дончев успя да ускори темпото, но недостатъчно. Преди броени дни ЕК предупреди няколко изоставащи страни, че могат да изгубят част от еврофинансирането и за съжаление България е сред тях.

На 13 март Илиана Цанова се закле като вицепремиер в служебното правителство с важен ресор - еврофондовете. Ако някой се чуди какво му е толкова важното на ресора, краткият отговор е, че в момента Цанова носи на нежните си рамене отговорност за много милиарди левове.

На 22 март тя се изказа като категоричен оптимист: "Няма опасност да загубим европейски пари". Рисковете били преодолени както с бързото назначаване на правителство, така и поради факта, че по въпроса работят много мотивирани хора". Но седмица по-късно вицепремиерката скри някъде розовите очила и призна, че рискове има и че България може да изпусне безвъзвратно стотици милиони.

Каква е картината? Защо така внезапно се разтревожи наследничката на Томислав Дончев, който до последно уверяваше, че с парите от ЕС всичко е наред? Нали и от Брюксел ни хвалели, че сме подобрили темпото? Самата Цанова изтъкна, че в ЕС само 4 държави нямат спрени пари и нашата е една от тях - редом с Швеция, Финландия и Дания. Това би трябвало да означава, че България е образцов ползвател на фондовете - щом е до трите скандинавски отличнички. За жалост не е така.

Първата причина е, че още в първите си години като член на ЕС България успя да разсипе катран в кацата с евромеда. При Станишевото правителство Брюксел затвори кранчето по някои програми заради грозни корупционни схеми. Символи на онзи период ще си останат източването на предприсъединителната програма САПАРД от групата на Марио Николов и "братските" обществени поръчки на пътния фонд.

След като първите години на България в ЕС минаха под знака на скандали и провали, при Бойко-Борисовото управление "усвояването" потръгна. Дори вече водим разговори от следващо поколение - как да превърнем усвояването от обикновено харчене в оползотворяване.

Но в България все така го няма ефектът на "просмукването - буквално всеки гражданин и селянин, всяка малка фирма и всеки занаятчия да усети по бита и джоба си ползата от еврофондовете. Много хора остават убедени, че траншовете от ЕС пълнят главно сметките на олигарси, местни феодали, на продажни политици, угодливи чиновници и техните роднинско-приятелски кръгове. И не е чудно. Замърсените от корупционни лекета обществени поръчки си остават гигантски проблем. Професионализмът и почтеността на чиновниците, заети с еврофондовете, също остават под съмнение. А нашенските особености на европроцедурите, дребнавото престараване и побългаряването на европравилата - по-педантични и по-усукани дори от прословутите брюкселски директиви и регламенти, все така обезсърчават голям процент "потенциални бенефициенти" и ги държат далеч от финансовите облаги на еврочленството. В резултат България, която има достъп до еврофондовете от 2007 г., до момента е изконсумирала едва 37% от "меда".

Равносметката е, че страната подобрява темпото, но това не е достатъчно. Защото европейският рог на изобилието се отваря и ползва по ясни правила и се затваря безвъзвратно с изтичането на определени срокове.

Сметки без кръчмар

България разполага с над 9.35 млрд. евро по всички видове фондове в рамките на бюджета на ЕС за периода 2007-2013 г. Това прави повече от 18 млрд. лева. Сумата включва Кохезионния и двата структурни фонда - социален и за регионално развитие. България черпи от тях, изпълнявайки познатите ни 7 оперативни програми - Транспорт, Околна среда, Човешки ресурси и т.н. Това са над 6.67 млрд. евро, към които трябва да добавим още две програми - за развитие на селските райони и "Рибарство и аквакултури" с общо 2.68 млрд. евро.

Според правилата на ЕС България допълва това щедро финансиране със скромен собствен принос - той е малко под 2 млрд. евро за 7-годишния бюджетен период. Така по линия на еврофондовете българските институции, обществени организации, градове и села, заводи и земеделци, предприемачи и граждани би трябвало да изпълнят успешно различни проекти за 11.352 млрд. евро.

Само че от 2007 г. до 1 март 2013 г. България е получила от Брюксел едва 3.512 млрд. евро - това са траншовете за всички приключени и надлежно отчетени пред ЕК проекти по деветте програми. А остават още цели 5.8 милиарда евро. Това са повече от 11.4 милиарда лева, които трябва да бъдат използвани в оставащите по-малко от 3 години. Най-лошото е, че за немалка част от сумите сроковете вече изтичат.

Сегашният програмен период е към края си. От 2014 г. ЕС започва да изпълнява новия си седемгодишен бюджет, но всяка държава членка има 2 години за приключване на дейности и отчитане на разходи по стария план. Така краят на 2015 г. е срокът, в който най-късно започнатите проекти могат да бъдат изпълнени и Брюксел да преведе парите за тях. Това е правилото "N+2", според което определените за дадена година средства по всяка европрограма трябва да се усвояват в рамките на двете следващи години - иначе си остават в европейския бюджет. Точно тук е "заровено кучето".

България вече започна да губи европари. Заради правилото за автоматично зачеркване на неусвоените средства например още в края на 2011 г. Брюксел ни отряза 39 млн. евро от програмата за селските райони. Тогава рискът бе за стотици милиони, но 237 млн. лв. все пак бяха спасени чрез пренасочването им към гаранционен фонд за кредити за фермери.

С подобен маньовър бяха спасени огромни средства по оперативна програма "Транспорт" - те бяха взети от закъсняващи и закъсващи проекти и бяха инвестирани в лъчове на софийското метро.

И в момента вицепремиер Цанова, министерства и управляващи органи трескаво обмислят какви трансфери и мутации да направят, за да не се стигне до отписване на още ценни порции от еврофондовете. В тази връзка премиерът Марин Райков обяви, че ще убедим Брюксел за жизнено важната необходимост от прехвърляне на средства от една оперативна програма към друга - което не е обичайна практика и в което България няма опит.

Ако се съди по вече взето решение за националния бюджет, с което отредени за магистралите "Хемус" и "Струма" ресурси ще отидат за социални мерки, служебното правителство се надява Брюксел да разреши подобен трансфер и по линия на еврофондовете.

В същото време закъсва и оперативната програма "Човешки ресурси", която дава субсидии за работни места, за учене на занаяти и езици и т.н. Ако не искаме да изгубим безценен ресурс, тази година по програмата трябва да бъдат усвоени 580 млн. лева. А това е почти колкото средствата, "заработени" от старта на програмата - 630 млн. лева са всички одобрени и покрити от ЕК разходи досега - едва 30% от бюджета за 7-те години.

Направо за окайване е положението с ОП "Околна среда". Тя е с бюджет 3.5 млрд. лв., а 3 години след началото на програмата бяха разплатени смешните 45 млн. лв. (1.20%) и бяха договорени само 20% от ресурса. Проекти за водния сектор за повече от 1 млрд. лв. бяха спрени през лятото на 2009 г. по нареждане на Европейската комисия.

Въпреки че правителството на Борисов натисна педала на газта и към февруари 2013 г. вече са договорени всички средства, разплатени са едва 652 млн. лв., равняващи се на 19.50% от ОП "Околна среда". Това е заради "голямо закъснение в реалното стартиране на програмата през 2007-2009 г., твърди екоминистерството. То започна да прилага тактиката с наддоговаряне - пускане на повече проекти, така че, ако едни се провалят, други да използват евроресурса.

Защо е толкова важно да не изгубим и един евроцент? Защото милиардите от ЕС се оказаха единствените сигурни и значителни инвестиции, на които страната ни може да разчита в днешните смутни кризисни времена. Както разкри т.нар. Стратегически доклад за 2012 г., България щеше да е в рецесия подобно на много други европейски държави, ако не ползваше еврофондовете. Частните инвестиции са жизнено важни, но през последните години малко от тях ни огряват - както поради особености на българския бизнес климат, така и поради дъждовното икономическо време над цяла Европа. И хоризонтът изглежда скоро няма да се проясни.

Има и още нещо - ЕК дава пари на страните членки не просто да ги харчат, а за да инвестират в подобряване на стандарта на живот и на работа. Ако се провалим например с инвестициите в пречиствателни станции и заводи за рециклиране на отпадъци, Брюксел не само ще ни отреже пари по оперативна програма "Околна среда", но и ще ни даде на съд и ще поиска страната ни да плаща гигантски глоби. Такива процедури срещу България има и част от тях вече са в ръцете на евросъда.

Лошото е, че при очертаващата се политическа нестабилност мисията "оползотворяване на еврофондовете" силно ще се затрудни. Клатещи се правителства, смени на министри, преформатиране и кадрово обновление на дирекции и отдели допълнително ще затормозят усвояването. Рисковете се умножават, ако начело на държавното кормило се озоват капитани популисти, които ще наблегнат на раздаване на помощи и ще разклатят бюджета, вместо да впрегнат сили за умно инвестиране на ресурсите от националната и европейската хазна.Така България може да се озове в мъките на митичния Тантал - ще се гърчи от финансов недоимък, докато пред очите й блестят близки, но недостижими милиарди от Брюксел.

Oще: европейска банка  европейски пари  ес  инвестиции 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

6 Елисавета Домовчийска | 26.04.201312:52

Освен това Сульо Пулев, толкова отдалече ти личи,ъ че си от администрацията на правителството... четох ти мненията и по други форуми и от преди една две години. Ти си бил и голям отворенгяс по темата с послушванията братче. Много щастлив Мило другарче признай си че си някой кадър от някое министерство или от висшите среди на ГЕРБ! Няма значение, пак ще духате супата, ако не пролетта, то есента, когато пак ще има избори, защото не може 70% от хората да са против ГЕРБ и те пак да управляват. Няма вече консенсусно малцинство, тоест подкрепящо статуквото. Тука става дума за оцелявне. Ако пак спечелите есента или най-късно зимата - пак протести и пак ще ви свалят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

5 Елисавета Домовчийска | 23.04.201308:19

Чуди се Сульо Пулев, изказваш се неподготвен душко. Както виждаш и други посочиха основните проблеми - съфинансирането, което не е по силите на всеки с добра идея и дори с капацитет сам да се справи с проектната документация отчети, ала бала... и корупцията. Дали са сложни или не процедурите, мога да ти кажа, че и да не са чак толкова са мнооооооого трудоемки и излишно бюрократични.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

4 pepe | 23.04.201301:13

Не е тежка и тромава процедурата. Иска познания, които можеш да имаш, само ако вече си участвал - и кръга се затваря. Има и изисквания за участниците, които са нормални за голямата част от Европа, но в България означават, че малък брой фирми могат да си позволят да участват - пример: типично за дават се около 20% от парите по време и за реализацията на проекта, а останалото се заплаща след приключването - в идеалния случай скоро след това, но често се бави, 20% дадени за реализацията означава изпълнение за собствена сметка...
Има и пряко изискване за реализации, което дава голямо предимство на вече участвали - икономически и управленски е оправдано но ги превръща лесно в "абонати".
Още по-голям проблем е, че повечето проекти се пишат от хора, които, дори и да са добронамерени, имат само, в най-добрия случай, бегла представа за това, за което пишат проект - най-често членове на малка провинциална администрация. Често излизат конкурси с куриозни условия - пример - изрично упоменато /законово/ изискване, което само по себе си прави невъзможно изпълнението на някое от основните условия в самата конкурсна програма - т.е. програмата не само е на практика незаконна, но и изрично упоменава изискване да се спазва въпросния закон... Усмивка
А повечето пари, като се изключат раздаваните пряко от различни министерства големи поръчки за държавната администрация, са за регионално развитие, селски райони...
И т.н.
От това следва, че добрите програми се пишат от "външни консултанти", които разбира се понякога, и това дори и при положение, че самата съответна администрация няма "собствен кандидат", ги пишат по такъв начин, че да предопределят това, кой ще спечели съответния конкурс...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.10.2011, 22:57

3 Сульо | 23.04.201300:48

Такива недое... като тебе, като не ги огреят фондовете и дуднат. КАто ти подхвърли някой кокал и тутакси ще забравиш всичките си тежнения и угризеноя з еврофондовете. Айде вместо да пишеш по форумите намери си е..ч и да усвоявате заедно фондове и друго...
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

2 Елисавета Домовчийска | 22.04.201312:14

А пропуснах да спомена, че освен съфинансирането има и друга спънка - страшно тромава и тежка процедура. Правят се някакви семинари за обучение на кадри от фирмата, за да се справят с процедурите и те пак са неразбираеми и сложни. Незнам защо не направят регионални бюра, които да дават персонални съвети и да проверяват и подпомагат спазването на процедурите, вместо това всяка фирма се оправя сама с помощта на частни консултанти, които взимат тлъсти комисионни примерно от рода на 10 000 лв до фаза спечелване на проекти и още толкова текущо всяка година от изпълнението. А пък там какви схеми с корупция са възможни, не ми се говори, има големи конфликти на интереси между администрацията, която одобрява проектите и свързаните с тях частни консултанти, роднински връзки, подкупи, мамата си джаса.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

1 Елисавета Домовчийска | 22.04.201312:08

Програмите с европейско финансиране имат и дял собствено финансиране. Ако една фирма не може да осигури съфинансирането, тоест собствения дял, цялата инвестиция отива на кино и пари от Европа няма. А повечето фирми разчитат и на кредити за това финансиране. При сегашната тежка обстановка за икономиката този вариант на пропадане на инвестиции ще се случва все по-често.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.