Вали... | webcafe.bg
Webcafe

Вали...

Снежана Тодорова 13.04.2011, 10:59 (обновена 13.04.2011, 11:20)
Дъжд, коли

Снимка: © Стоян Георгиев

Късно е, навън вали

Късно е, навън вали лек дъждец. Отново стоя до прозореца, вкючила радиото в очакване на любимата ми песен. И ето че тя идва и сълзите напират в очите ми. Хлипайки, гледам капките дъжд, които тропат по прозореца.

Чувам почукване на вратата, притичвам се, спирам пред нея и... зад нея няма никой, просто вятърът напомня за себе си.

Спомних си, минаха толкова години, красотата ми повехна, очите ми не греят като утрешното слънце. Съдбата беше ме предала. При тази мисъл сърцето ми се сви, седнах на стола до прозореца и всичко, спомних си всичко.

Него го нямаше, не чувах смеха му, не усещах ръката му вплетена с моята, нямаше нищо. Затворих очите си с надеждата да видя силуета му и спомените нахлуха в главата ми. Всичко започна отначало...

Усетих потупване по рамото, обърнах се и... беше най-добрата ми приятелка. Гледаше ме и ми се усмихваше. Постепенно се изправих и разбрах, аз бях в класната стая, усещах полъха на свобода, на безгрижие.

Обърнах се надясно и в ъгъла на стаята, на чина стоеше човекът, когото толкова копнеех да видя. Стоеше и гледаше с такова любопитство, кафевите му очи и прекрасната усмивка можеха да те накарат да се разтопиш.

Загледах се в него за части от секундата и тогава чух глас, беше моята приятелка. Искаше да отидем в салона, да поиграем. Дръпна ме за ръката и аз отместих поглед. Спомних си, какво е чувството да не знаеш какво ти предстои. И да мечтаеш за един прекрасен живот.

Да, спомних си, тази година завършвах и колкото и да бях щастлива, толкова бях и тъжна. Мисълта, че няма да му кажа какво чувствам, мисълта, че съдбата ми е била такава, ме пронизваше като нож. При тази мисъл краката ми спираха да се движат, не исках да продължа, знаейки, че няма да го видя, не исках!

Прибрах се, отворих вратата на стаята си и там грееше яркото слънце. Легнах на леглото, замечтана какво би било ако му кажа... но за миг си спомних, че реалността е толкова болезнена и само ще се нараня, ако го направя. Въпреки, че съдбата беше ни разделила и пак беше ни събрала, аз знаех, че нищо не мога да направя. Продължих живота си така, както трябва да е.

Но един ден не издържах. И казах всичко на най-добрата си приятелка, казах... казах и на него... Но беше късно, много късно. Завършихме и повече не го видях, останаха само снимките и спомените, както ми каза той. Спомнях си само колко близко бях и всъщност колко далеч...

Чух тропот, отворих очи и разбрах, това беше само поредният спомен, който ме караше да си спомня как проиграх живота си. И как съдбата ме беше предала.

Погледнах през прозореца, още валеше. Затворих очи и се чудех къде да намеря изгубените си години, изгубените мечти, дали отново ще те срещна и дали няма да е късно.

Дъждът продължаваше да вали, а очите ми пресъхнали гледаха силуета в дъното на стаята. Това беше сянката ми... единствената ми компания... дъждът продължаваше да вали...

Oще: дъжд  любов  раздяла  спомени 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

42 Милена | 18.04.201122:16

Toва,че съм от Самоков не означава,че трябва да седя на нивата и да копаМ Усмивка ..Кат ми се заправите на много знаещи... Ноу комент Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

41 pueblo | 15.04.201115:16

Смее се до Милена: ам щот видях, че си от самокоф,а като чуя за тва място се сещам за картофи-не знам що...може би, заради картофите...както и да е.... заеби Смее се Смее се Смее се и ако вали-не забравяй чадъра Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.02.2011, 17:46

40 iii_krv | 15.04.201108:05

@ Миле - ето линк, попрочети малко за твоите "хуйвейбини" http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%83%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D0%B8%D0%BD
че като гледам на тях приличаш, жалко, че ги няма вече, та да идеш при тях Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.09.2010, 22:51

39 panopsihikum | 15.04.201101:59

Чадър + антидепресанти е най-обикновеното разрешение на "проблемеца" ти...ебаси ....това да ми беха ядовете
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.11.2010, 06:28

38 critic | 15.04.201101:06

Накой да иска псевдонима ми назаем?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

37 Милена | 14.04.201121:53

@pueblo | 14.04.2011 14:46
Миленче,ти картофи нямаш ли за копане,ами си тръгнала да се заяждаш с "тъпанарите" тука,а?не слушаш ли башбилюкбашията кви ги разправя за картофогледането?

Защо пък реши,че трябва да се занимавам с картофи? Не нямам друга работа.Усмивка Изказвам си мнението си,това ми е работатаУсмивка А ти кой си всъщност ,че да ме питаш такива неща!? Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

36 Mile Manolov | 14.04.201120:46

оххх омг думата е "хуйвейбины" и в случая е китайци Усмивка
ахахахаха
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

35 Mile Manolov | 14.04.201120:41

хаха какъв жокер аз умрях да се смея ^^

Не мога много точно да си го преведа, но е нещо от сорта на:

Седя си в нас. Пия чай. Чакам приятелката. Изведнъж някой чука на вратата. Мисля, че приятелката е дошла. Отварям (тука ми е малко мътно некво сталинско имаше с тая дума). Питат: С Мао или против? Отговарям, против. Я сваляй панталоните! Свалям. Бият.

Същото, но с обратен отговор. Сваляй панталоните. Бият ^^

Седя си в нас. Пия чай. Чакам приятелката. Изведнъж някой чука на вратата. Мисля, отново идват тия (неам точен превод за думата). Свалям панталоните. Отварям. Приятелката. А аз мислех, че чай ще пием ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

34 Многознайковица | 14.04.201119:37

ХАХАХАХА neimen, яко ДА!

Миле, дай джокерче Намига

Статията: .......... Удивителна
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.12.2010, 14:38

33 niemen | 14.04.201118:44

Сизу домой, пью цай. Зду падругу. Вдруг, кто то стучит в дверь. Думаю, падруга пришла. Открываю, гунвейбины. Спрашивяют: Ты с Мао или против? Отвечаю, против.Ну ка, снимай штаны! Снимаю. Бьют.
Сизу домой, пью цай. Зду падругу. Вдруг, кто то стучит в дверь. Думаю, падруга пришла. Открываю, гунвейбины. Спрашивяют: Ты с Мао или против? Отвечаю, с Мао. Ну ка, снимай штаны! Снимаю. Бьют.
Сизу домой, пью цай. Зду падругу. Вдруг, кто то стучит в дверь. Думаю, опять гунвейбины пришли. Снимаю штаны. Откривю. Падруга. А я думала, что цай будем пить...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.