Градският живот със своите тълпи, шум и напрежение често поставя човешкия мозък на ръба на неговите възможности. Оказва се, че наистина е така.
Проучване на немски студенти показва, че "урбанизираните мозъци" са по-податливи на стрес, особено на социален, в сравнение с мозъците на хора, които живеят в провинцията. Откритията не показват кои аспекти от градския живот променят мозъка, но предоставят рамка за бъдещи изследвания.
"Дали хората са изложени на шум, живеят близо до парк, имат много приятели или не - тези експерименти могат да бъдат проведени и чрез тях да бъде определено кои аспекти от градския живот са свързани с промените в мозъка" казва Андреас Майер-Линденберг, психиатър в Немския централен институт за психично здраве.
Ако живеете отрано в града, има голям риск да се окажете в психиатрията
Откритията на Майер-Линденберг, публикувани на 23 юни в списанието Nature, са част от неврологично изследване на основите на притеснителна социална тенденция: големият град е генериращ фактор на психичните заболявания.
В сравнение с провинциалистите, гражданите на големите градове разполагат с по-високи нива на безпокойство и нарушения в настроението. Рискът от шизофрения при хора, израснали в големите градове, е почти двойно по-голям.
Литературата по темата е толкова задълбочена, че изследователите твърдят, че това не е просто корелация, която може да бъде очаквана, ако по-нервните хора предпочетат да живеят в голям град. Това е причинно-следствена връзка между средата и ума.
Все още не е известно какви са причините, но много изследователи излагат тезата, че градската социална среда поне отчасти е отговорна за това. В края на краищата, градовете са хиперсоциални места, в които жителите трябва постоянно да бъдат напрегнати, което математически увеличава вероятността за изживяване на стресова ситуация.
Прекалените равнища на стрес са способни значително да изменят мозъка, като го оставят неспособен да се справи с последващи стресови ситуации - и предразположен към психически разстройства.
Градският човек е многократно по-стресиран
"Повечето хора смятат, че това има нещо общо със социалната среда, но никога не сме разполагали с директни данни за това" казва Майер-Линденберг. "Ние предоставихме първия механизъм, който свързва градовете и умствените заболявания чрез социалния стрес".
Майер-Линденберг и колегите му в началото са подложили на тестове 16 студенти и 16 студентки в колеж. Преди тестовете са били отчетени сърдечният ритъм, кръвното налягане и нивата на стресовите хормони. Не е имало сериозни разлики между провинциалните и градските младежи, нито пък е имало измерими разлики в настроението или характера им.
По време на самите тестове, студентите са били поставени в система за ядрено-магнитен резонанс, след което са били подложени на компютъризиран тест по математика, предвиден да бъде социално стресиращ: всеки правилен отговор е бил последван от още по-трудни въпроси, неправилна обратна връзка е указвала на всеки студент, че резултатите му са изключително ниски, квесторите са гледали неодобрително и са се оплаквали какво разхищение на пари е тестът.
Градските младежи са показали повишени нива на активност в две области на мозъка - амигдалата, която отговаря за обработката на емоции и стрес, и перигениалния преден сингуларен кортекс, който контролира амигдалата. Накратко, градският мозък е имал непропорционално усилена реакция на социален стрес.
Факторите за психични заболявания са много, но градската среда ги съчетава в едно
Екипът на Майер-Линденберг е повторил проучването двукратно с още 70 допълнителни студенти - и всеки път е била регистрирана същата тенденция. Учените са потърсили корелации и с възраст, образование, доходи, семейно и брачно състояние, настроение и характер на участниците. Но когато те са били взети предвид, моделът все пак е останал валиден.
Колкото по-голям е бил градът, в който живее студентът, толкова по-активна е била тяхната амигдала. Колкото по-дълго са живели в град като деца, толкова по-активен е бил сингуларният кортекс.
В други изследвания сингуларният кортекс е бил описан като особено чувствителен към ранен житейски стрес, като промените са довеждали до психологически проблеми в зряла възраст. Комуникацията между сингуларния кортекс и амигдалата също така е недотолкова ефективна при градските жители.
В коментар към изследването, невробиолозите от Калифорнийския технологичен институт Даниъл Кенеди и Ралф Адолфс са отбелязали, че подобни модели се регистрират при хора с генетично предразположение към психиатрични разстройства.
"Взети заедно, констатациите разкриват, че кортексът и амигдалата са частта на мозъка, в която се срещат генетичните и природни рискове за психически заболявания," твърдят учените.
Майер-Линденберг и колегите му отбелязват, че въпреки че смятат социалния стрес за най-вероятен задействащ фактор, и други фактори като замърсяване, пренаселеност и все още неанализирани демографски и социално-икономически фактори може също да имат роля. Освен това немските студенти в колеж са доста ограничена тестова група.
Още по-тежко е за хората от развиващите се страни
Според Майер-Линденберг, жителите на градове в развиващите се държави може да са подложени на по-интензивен стрес от неговите студенти. "Разликите между градски и провинциален начин на живот не са толкова силни в Германия. Можете много бързо да преминавате между града и провинцията," коментира той. "Бихме очаквали разликите в стресовите нива да бъдат по-големи на места с по-голяма разлика между градски и селски живот."
В бъдещи изследвания учените биха могли да извършат подобни изследвания върху хора с различни градски преживявания и биография, евентуално идентифицирайки конкретно кои аспекти на градския живот правят мозъка по-уязвим за стрес.
Специалистите по градско планиране и политиците след това биха могли да се опрат на тези резултати. Също така предстои да бъде проверено дали градските обитатели са податливи конкретно на социален стрес, или и на други негови форми.
С нарастващо мнозинство от хората, пребиваващи в стабилно урбанизирана среда, "фактът, че ще живеем основно в градовете, изглежда неизбежен," пишат Кенеди и Адолфс. "Това акцентира върху важността на разбирането на ефектите, които подобни условия на живот имат върху човешкото психично здраве."
