Когато френският президент Франсоа Оланд обяви на националния празник на страната си - 14 юли, че "възстановяването на икономиката вече е налице," той бързо бе разкритикуван от икономисти, бизнес мениджъри и други анализатори, които изтъкнаха до каква степен френската и европейската икономика са затънали в пълен застой.
Твърденията му звучаха толкова абсурдно, че 72% от французите отговориха в социологическо проучване, че не вярват на президента си, определяйки го като "прекален оптимист".
Но дори и позитивната интерпретация на Оланд да е била политически мотивирана, икономическите вести от Европа в последните няколко дни показват, че дълбоката рецесия, която измъчваше континента в последните две години, може би наистина най-после започва да отстъпва.
Бизнесът започва да трупа доверие, производството отново бележи растеж, макар и слаб, а в някои от най-тежко засегнатите страни, включително Испания и Гърция, износът най-после отново нараства - въпреки че започва от много ниски нива.
"На ръба на това сме да регистрираме положителен БВП в еврозоната след шест тримесечия на упадък, най-дългата рецесия до момента в следвоенна Европа," коментира Марк Уол, един от ръководителите на изследователски екип на Deutsche Bank по въпросите на европейската икономика в Лондон.
Това обаче не означава да бързаме да отваряме шампанското
Ръстът е толкова слаб, че е трудно даже да бъде описан като реално възстановяване. Износът остава нисък и слаб, включително и този от доминиращата икономика в ЕС - Германия, капиталовите инвестиции са притеснително ниски, а банковите кредити остават рядкост.
МВФ призова Европейската централна банка (ЕЦБ) да понижи допълнително лихвените проценти и на правителствата да бъде дадена по-голяма гъвкавост да подкрепят икономиките си.
"Не бих казал, че сме излезли от пропастта," казва Жолт Дарваш, изследовател в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел и бивш служител в унгарската централна банка. "Еврозоната ще продължава да остава слаба."
Всъщност скептицизмът на французите изглежда доста обоснован: едно от малкото места, където няма абсолютно никакви признаци за подобрение, е самата Франция.
Определено връщането към растежа не е достатъчно сериозно, за да обърне ръста на безработицата, която достигна 12.2% в 17-те страни, използващи еврото - ръст спрямо 11.1% преди година и 9.5% през 2011. Тази обща стойност обаче прикрива големи разминавания.
В Испания правителството току-що оповести, че безработицата през второто тримесечие на 2013 е спаднала до 26.3% - от 27.2%. Това е най-големият спад за последните пет години, но дори и с него безработицата остава толкова голяма, че по всякакви стандарти тя е болезнено висока.
Икономистите и други експерти, обсъждайки краткосрочните перспективи, изтъкват гама от рискове, от трайни проблеми с недостатъчно капитализираните банки, до продължаващо забавяне на икономиката в Китай, пречещо на по-силния износ.
Със сигурност не е от полза и фактът, че повечето правителства продължават да следват някаква форма на мерки за фискални икономии, включително орязване на бюджетните разходи и повишаване на данъците.
Но дори и скромен ръст е по-добър от пълната липса на ръст
Най-ясните признаци идват от индекса на деловата активност в еврозоната (т.нар. PMI индекс), публикуван на 24 юли, който демонстрира задържане на нивото "без промяна" през юли - за първи път в последните 18 месеца.
Крис Уилямсън, ръководител на Markit - фирмата, която публикува индекса, казва, че данните "осигуряват насърчителни свидетелства, че еврозоната най-после има шанс да излезе от рецесията си през третото тримесечие."
Икономистите на Merrill Lynch са съгласни: "PMI индексите са първите признаци, че прогнозите за възстановяване наистина може да се материализират," коментират европейските икономисти на банката. "За да може обаче тази тенденция да набере стабилна инерция, кредитите трябва да започнат да се възстановяват."
Тези данни бяха последвани на 25 юли от доклад на института "Ifo" в Германия, показващи, че доверието в бизнеса там се е повишавало стабилно през последните три месеца, като е достигнало най-високото си ниво от април 2012.
Има и признаци за надежда и в Испания, където прогнозите на централната банка са, че икономиката може да се е свила само с 0.1% през второто тримесечие, след 0.5% спад през първото тримесечие. Това предизвика оптимистични прогнози от испанския министър на икономиката Луис де Гуиндос, който заяви пред парламента:"Убеден съм, че най-лошото свърши."
Във Великобритания новините също не са толкова лоши, колкото преди. На 25 юли официални статистики показаха 0.6% ръст на БВП през второто тримесечие, по-висок от първото, което накара финансовия министър Джордж Осбърн да оповести, че икономиката "е излязла от спешното отделение."
Европейските правителства естествено имат голям интерес от сериозен ръст
В Германия, канцлерът Ангела Меркел е изправена пред парламентарни избори на 22 септември, и всякакви доказателства, че нейната стратегия на икономии за останалата част на Европа дава добри резултати, биха могли да й помогнат да постигне преизбиране.
Във Франция, популярността на Оланд е най-ниската на който и да е президент от началото на Петата република през 1958 г. Испанският премиер Мариано Рахой в момента пък се бори ожесточено с лошия си имидж, свързан с корупционен скандал.
По-прекият анализ на силите зад икономическото подобряване показва, че то не е така сериозно, както им се иска на политиците.
Преди всичко, глобалната икономика изглежда е в малко по-добра форма, особено в САЩ, където БВП е нараснал с 1.8% през първото тримесечие, според обновени данни - скромен ръст по американски стандарти, но все пак такъв, който осезаемо надминава нивата в Европа.
Deutsche Bank прогнозира ръст през второто тримесечие в Германия около 0.5%, като третото и четвъртото тримесечие се очаква да са по-слаби. "Германия е по-добре от ЕС, но в най-добрия случай е в средна позиция," казва Оливер Ракау, икономист в Deutsche Bank във Франкфурт.
Всякакъв ръст в световната икономика е особено добра вест за Германия, като най-успешна в експорта членка на ЕС, страдаща в момента от забавянето на китайската икономика.
За момента германската икономика се опира основно на вътрешното потребление
Политиките за икономии се запазват, но не са толкова драстични, колкото бяха през 2012, пиковата година за орязването на бюджети; това особено личи в Гърция и Португалия, но болезнените ограничения на правителствените разходи все пак продължават.
Трето обяснение за по-голямото доверие е достъпността на банкови кредити - но тук данните също изглеждат недостатъчно определени. Проучване от ЕЦБ на банки в ЕС на 24 юли показа, че те смятат, че не са така въздържани в отпускането на кредити в сравнение с преди.
Същевременно обаче доклад на ЕЦБ, публикуван на следващия ден, базиран на реални данни, а не прогнозни очаквания, показва, че няма омекотяване на твърдите позиции по въпроса с кредитите, който беше сериозна причина за икономическите трудности за компаниите и домакинствата.
Марк Уол от Deutsche Bank коментира, че стабилността на европейските банки остава едно от най-големите му опасения. Поредица от стрес-тестове на банки в ЕС ще бъдат извършени в началото на следващата година и "колкото повече преценявам ситуацията догодина, толкова по-нервно става.
В зависимост от използваните критерии "това би могло да помрачи прогнозите и да препъне възстановяването, ако повлияе на склонността на банките да отпускат заеми," казва Уол. Изобщо, като цяло, положението е доста нестабилно.
