Горещи новини: работеща майка си тръгва от офиса в 5:30, за да прекарва повече време с децата си. И не се срамува да го заяви открито. Геройска ли е постъпката й, или тя постъпва така, както трябва...
За съжаление, това наистина е факт, достоен да стане топновина - особено когато въпросната майка е Шерил Сандберг, главният оперативен директор на Facebook. Постъпвайки по този начин и насърчавайки други майки да последват примера й, Сандберг прави на всички голяма услуга. Нейното изявление е важна стъпка към нормализирането и утвърждаването на практиките за гъвкаво работно време, които трябва да бъдат не изключение, а правило.
Освен че нейното признание е добре дошло, то предлага и някои деликатни теми за размисъл. Макар че си тръгва от работа с половин час по-рано откакто децата й са родени - т.е. от 7 години насам, едва през последните две години Сандберг се "осмелява да говори за това публично".
Табуто да кажеш, че заради семейството си ще си тръгваш по-рано от работа
Основните въпроси, провокирани от това признание, са няколко: в една конкурентна индустрия, където хората работят дори извън работно време, защото работата им просто не може да се вмести в някакви конкретни часове, наистина ли е толкова неприемливо да си тръгваме от работа по време, което някога беше стандартно?
Дали хората, които имат осемчасов работен ден и си тръгват точно в 18 ч всяка вечер, са прикрито осъждани от своите колеги? Какво се случи с "балансирането между работа и личен живот"? И което е още по-лошо - дали хората, които работят единствено в тези "стандартни" часове, по-рядко биват предлагани за повишение...
Въпреки факта, че мнозинството жени, особено отговорните професионалисти като Сандберг, съчетават кариерното си развитие с отглеждането на деца, малката мръсна тайна на днешния бизнес свят е, че все още се иска много смелост - и вероятно ръководен пост в някоя компания, за да говориш открито за по-ранното тръгване от работа.
Сандберг започва да се чувства достатъчно комфортно да обсъжда публично работното си време едва след като навлиза в най-високите равнища на управлението.
Ясно е, че много хора в технологичния бизнес се надяват "балансираният живот" да престане да бъде мръсна фраза. Трудно е да си представим, че Сандберг - жена, чиято кариера я отвежда от Харвард до финансовото министерство на САЩ, Google и до шанса да бъде дясната ръка на Марк Зукърбърг, може да бъде обуздана лесно.
Тя може и да не е обикновена жена, но страхът й от последствията от евентуалното разкритие, че си тръгва от работа по-рано е споделян от твърде много работещи майки. За съжаление, техните страхове изглеждат напълно основателни. Сандберг просто е изключението, което потвърждава правилото.
Наложително е да признаем правото на работещите съпруги и майки да са "отстъпници"
Оценявана по вездесъщите принципи за работното време, където дългите часове и постоянното разположение се смятат за синоними на отдаденост и компетентност (въпреки многобройните доказателства за противното), Сандберг е т.нар. от социолозите "отстъпник от времето" - или с други думи човек, който има работно време, различно от 8-часовия трудоден.
В това определение попадат и по-ранното приключване на работния ден, както и почасовата работа и споделянето на едно работно място. Проучванията показват, че гъвкавото работно време е убиец на кариери независимо от пола.
Но жените, особено майките, при които вероятността да се възползват от по-свободни възможности за работното си време е по-голяма, са изправени пред двойна заплаха: от една страна заради гъвкавото работно време и от друга заради простичкия факт, че са майки. И двете неща най-често означават задънена улица в кариерата и намалена заплата.
Това важи за хората, които продължават да работят, но най-пренебрегвани са около 25-30% от майките, които - вместо да продължат работа, прекъсват временно или окончателно кариерата си. Въпреки че тази група масово се възприела като "избрала да се откаже от професионален ръст", техните "варианти" обикновено са между изцяло отдаване на работата или пълен отказ от нея, и техните решения да напуснат са неохотни и изпълнени с конфликти.
Както един бивш консултант по управление споделя за своя работодател: "На практика те искат да ти скъсат задника от работа и ако има нещо, което би попречило на това, тогава без никакви компромиси биваш уволнен".
Даваме ли достатъчно шанс на жените да балансират между личен живот и работа
За тези жени, повечето от които никога не са си представяли, че ще трябва да избират между кариера и деца, цената на негъвкавото работно място е твърде лична и дълбока - разрушени мечти, по-ниски заплати и никаква независимост.
Като общество ние понасяме по-дългосрочните загуби, тъй като напускането на работа от страна на тези жени ни лишава от таланта, от който толкова много се нуждаем и пресушава извора на бъдещите лидери-жени.
Тайното напускане на работното място с половин час по-рано от страна на Сандберг е частно решение на един публичен проблем. Подобно на толкова много жени, тя открива начин да се справя с работата си.
Твърде често възможността за гъвкаво работно време е предимство, екстра, бонус за високи постижения, който трябва да бъде спечелен, или просто нещо, което е написано в договора, но се практикува само в специални случаи. То не се възприема като добра практика и определено не е сред правата на служителите.
Ерата, в която недоспиването се превърна в своеобразен повод за гордост
Тези дискусии ни напомнят и за медийния магнат Ариана Хъфингтън и нейните размисли за съня: не само, че съвременният трудещ се човек не спи достатъчно, но и хвалбата за това колко малко време си прекарал в сън се превръща в почтен медал, който всички ние развяваме. Някои предполагат, че хората, които се наспиват, не работят достатъчно усърдно.
Какво да кажем за размитата линия между работа и личен живот в съвременния свят? Сандберг признава, че след като вечеря с децата си, се връща на бюрото си, за да провери пощата си - ясно е, че да "бъдеш на работа" в офиса вече не е задължително, за да "вършиш работата си". Предизвикателството тук е, че способността ни да проверяваме работната си поща по всяко време ни кара да предполагаме, че постоянното работно време се превръща в новата социална норма.
В края на краищата не бива да забравяме, че нашата работа се измерва с нашата продуктивност, а не с броя часове, които влагаме в нея. Уви, малка част от нас е в позицията да промени схващането за това. Зависи както от работодателите, така и от служителите отново да направят здравословния начин на живот социално приемлив.
