Стъклените хора | webcafe.bg
Webcafe

Стъклените хора

Webcafe.bg, по BBC
09.05.2015, 22:11 (обновена 11.05.2015, 10:39)
Стъклените хора

Снимка: © Getty Images

Психоаналитикът Адам Филипс твърди, че болестта на "стъклените хора" има своето логично обяснение в съвременното общество, в което тревогите за прозрачност и липсата на лично пространство са част от изживяванията на много хора

"Стъклената заблуда" е странен психиатричен феномен, при който хората вярват, че са направени от стъкло и може да се счупят. Той достига пикова популярност преди векове, но изолирани случаи има и сега.

Средновековният френски крал Шарл VI е един от най-прочутите хора, страдащи от стъклената заблуда. Твърди се, че той се е увивал в одеяла, за да не се счупят задните му части.

Случаи на болестта изникват в медицински енциклопедии в цяла Европа. Има нейни упоменавания в художествената литература - най-вече разказа на Сервантес "Стъкленият лиценциат" от 1613-та, в който героят е отровен от дюля, която е трябвало да послужи като афродизиак, но която вместо това предизвиква стъклена заблуда.

Страдащите изглеждат нормални във всички аспекти, с изключение на вярата, че са направени от стъкло. Те са напълно способни да функционират в социални ситуации, стига други хора да не се доближават твърде много, за да не "счупят" крехките им крайници.

През 30-те години на XIX век тези случаи изчезват от историческите записи.

Лесно е да приемем, че обществото и културата са се променили дотолкова, че хората с психични увреждания вече да не демонстрират тази конкретна заблуда.

Но Анди Ламеин, психиатър от Лайден, Холандия, открива и съвременни случаи.

Един от тях е в собствената му болница и представлява шанс да изследва смисъла на тази енигматична заблуда с жив пациент. "Беше автентичен случай - абсолютно и категорично ставаше дума за стъклена заблуда."

Научните изследвания на Ламеин, докато е директор на психиатричната болница "Ендегеест" в Лайден, го насочват към изгубени случаи, регистрирани след 30-те години на XIX в. Лекция от 1883 от архивите на психиатрична болница в Единбург цитира симптомите на 300 пациентки, една от които е смятала, че краката й са стъклени.

Друг случай от 80-те години на XIX в. се проявява в бележките под черта на издание на "Стъкленият лиценциант" на Сервантес, като цитира съвременен случай в лудница в Париж, но без да споменава допълнителни подробности.

Ламеин е писал и изнасял лекции по темата, затова с него се е свързал колега психиатър, който също открил случай в архивите на своята холандска болница от 30-те години на XX в. Жена е приета в психиатричната болница, защото е твърдяла, че краката и гърбът й са стъклени. Толкова силен е бил страхът й от личен контакт, гласят бележките на лекуващия лекар, че сестрите не са можели да се доближат до нея, за да сменят дрехите й или да й помагат. След лечение тя се е възстановила. Друг лекар съобщава за случай в различна болница - от 1964 г.

После обаче младеж е постъпил в университетската клиника в Лайден, с твърдение, че е стъклен

"Изоставих всичко, с което се занимавах", спомня си Ламеин. "Не исках да пропусна това." И той има шанса да разговаря с единствения съвременен човек, проявил признаци на стъклена заблуда в последните десетилетия.

Ламеин разговарял с мъжа в продължение на няколко часа, като пациентът е потвърдил, че се чувства като направен от стъкло. Ламеин запитал какво означава това усещане за него, тъй като не желаел да изкривява разговора, въвеждайки идеи за крехкост или прозрачност. След първоначална резервираност пациентът започнал да споделя.

Той посочил прозореца в стаята за консултации и запитал Ламеин какво може да види. Ламеин отговорил, че вижда улица, няколко коли, още сгради и хора, крачещи по улицата, и изчакал.

Пациентът отговорил: "Пропускате стъклото в прозореца. Не го видяхте - но то си е там. Това съм аз. Там съм, но и не съм там. Като стъклото на прозореца".

Разговорът продължил и мъжът дообяснил усещането, че е стъклен - можел да включва и изключва присъствие и отсъствие "там" по собствен избор, като превключвател в главата му - можел да "изчезва" и да се "появява отново".

Оказало се, че пациентът наскоро е преживял инцидент, а Ламеин формулирал теория защо съвременен човек може да изпитва стъклена заблуда. Изводът му бил, че въпросният човек използва стъклената заблуда като своеобразен регулатор на дистанцията - след инцидента, семейството му започнало да се държи твърде покровителствено, а стъклената заблуда била опит да си върне личното пространство и да се скрие от твърде загриженото семейство.

Има причини, поради които човек с психични разстройства през Средновековието - или дори през XVII век - би проявил стъклена заблуда

По онова време прозрачното стъкло е нов материал, възприема се като вълшебен, дори алхимичен.

Защо обаче стъклената заблуда би се появила наново във време, когато стъклото не е вече нещо ново? Каква съвременна психологическа адекватност би могло да има то?

Психоаналитикът Адам Филипс твърди, че стъклената заблуда има силен съвременен резонанс в общество, в което тревогите за крехкост, прозрачност и лично пространство са приложими към изживяванията на много хора а в съвременния свят.

Усещането да си направен от стъкло е полезен начин да разберем как се справяме с обществото - общество, което е все по-пренаселено, в което съвременният технологичен напредък ни изолира и предлага лишена от граници комуникация.

Романистът Али Шоу, автор на "Момичето със стъклените крака", твърди, че стъклената заблуда може да е просто крайна степен на социална тревожност, каквато много от нас изживяват в по-малка степен.

Страхът да паднеш и да се счупиш е всъщност преувеличен страх от социално унижение

Проф. Едуард Шортър, историограф на психиатрията в университета в Торонто, твърди, че относителната новост на прозрачното стъкло като материал през XVII век в Европа е ключова за разбирането на това психично заболяване. В исторически план, както твърди Шортър, изобретателното подсъзнание е свързвало заблудите с нови материали и технологичния напредък на съответната епоха.

През XIX век са започнали да се проявяват "циментови заблуди" по времето, когато циментът е открит като нов строителен материал, точно както скорошни заблуди в последните десетилетия включват убеждения, че ЦРУ и други служби за сигурност могат да "изтеглят мисли" чрез микро-предаватели.

Стъклото не е ново, но определено все още има силата да пленява хората, затова е възможно да отразява аспекти на страховете и желанията на хората, докато те се опитват да се справят със съвременния свят.

Oще: болест  интернет  лично пространство  медии  нарушаване на личното пространство  отчуждение  психология  самота  стъклена заблуда  стъклени хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.