Половин година след провеждането на Зимната олимпиада в Русия, градът домакин Сочи се е превърнал в призрачно място.
Това не е неочаквано, предвид предназначението на обектите, в които бяха инвестирани милиарди долари: те са предвидени са зимни условия.
И най-вече: предвидени са да не бъдат използвани никога повече.
Всъщност изоставянето не е необичайно за градовете, които са подслонявали олимпийски игри, кометира Мат Шау в статия, посветена на Сочи, на сайта Architizer.
Според него олимпиадите обикновено причиняват точно този наблюдаван и сега ефект на местата, където се провеждат: липса на хора, изоставни сгради, скъпи съоръжения, които от ден на ден все повече западат.
Именно защото са построени с целта да посрещнат нуждите на малка серия от събития без продължение във времето, твърде бързо сградите се превръщат в никому ненужни развалини.
И все пак - кое прави руските олимпийски руини по-различни от изоставните спортни съоръжения другаде по света?
Първото, което отличава сградите в Сочи от тези в други олимпийски села е, че те не са напълно достроени, според Шау. "В известен смисъл, тези постройки никога действително не са функционирали като завършен продукт" - пише той.
Според него, немонтираните тоалетни чинии, които и сега могат да се видят в града, заедно с недовършените бани, с които олимпийските села се прочуха по цял свят по време на игрите, създават нов жанр в архитектурата, а именно
съвременната развалина.
Втората разлика, според Шау, се корени в спецификата на архитектурата в Сочи. Той я дефинира като смесица от руски имперски стил и стила на американската пост-модерна епоха. Симетрия, кули и триумфални арки украсяват уж спортните сгради, с които Русия се опита да впечатли света през телевизионните екрани.
"Самата природа на тази архитектура прави упадъкът й действително трагичен" - заключва Шау.
Руският фотограф Александър Беленкий, който е първоизточник на снимките от Сочи (галерия) се опитава да бъде по-обективен в оценката си на пост-олимпийската обтановка.
В блога си, той изказва наблюдението, че централната част на града все пак е изключително чиста и поддържана.
Основният проблем, който се вижда обаче и с невъоръжено око, е липсата на хора. Надеждата е в Сочи през зимата да се върнат тълпи туристи, които да изпълнят улиците и кафенетата. Предвид политическата обстановка обаче, кометира Беленкий, такъв вариант е по-скоро изключен.
"За половин година, посоката на вятъра остро се промени. Когато Русия се говеше за Олимпиадата и започна строежа на сградите, "западното" се явяваше като образец на поражание. Трябваше да хвърлим прах в очите на света, че нашата страна се съобразява с приетия в западния свят стандарт, в това число и в областта на строителството, на градоустройството, на уличния дизайн" - разсъждава Беленкий.
"Затова и в Сочи се получи китайска полу-Европа. И това на никого не е необходимо сега".
Очевидно, когато става дума за естетика, а и за елементарен здрав разум, както американската, така и руската гледна точка се припокриват. Всеки може да си направи изводите, разглеждайки снимките.
Но както се казва: часът на истината ще настъпи наистина през зимата. Ако Русия промени политиката си и се отвори към Запада, ако климатът така се измести, че в Сочи се задържи по-сериозен сняг и ако слънцето започне да се върти около земята, вместо обратното - туку виж пост-олимпийският град се е превърнал в сериозна туристическа дестинация.
Дано, ама надали.
