Политкоректност - 2 | webcafe.bg
Webcafe

Политкоректност - 2

Григор Гачев 22.03.2010, 11:36 (обновена 23.03.2010, 13:17)
Документи

Снимка: © БГНЕС

Тази история е за една моя състудентка. Ще я нарека условно Анжела (не че промененото име ще я скрие много, при характерното описание).

Анжела беше черна. Като... не знам какво. Като разтопен асфалт, може би. Дете на баща нигериец и майка ганайка, беше обрала най-черното и на двамата. И на този фон винаги блестеше една разкошна, заразителна, слънчева усмивка. Беше невъзможно да си около нея, и да не ти е хубаво.

По националност беше българка. Официално. И с непоколебима категоричност. Родена и израсла в България, тя знаеше чудесно английски (покрай баща си) и френски (покрай майка си), но смяташе за свой роден език българския, и за своя родина, страна и каквото щете още България. Веднъж я чух да споменава в компания: "Като няма наоколо огледало, забравям, че не съм бяла."

И се отнасяше към цвета на кожата си и към расата си с невероятно чувство за хумор. Непрекъснато се шегуваше с тях (а и с околните, заради техния цвят на кожата и раса), до сълзи от смях. Без да нагрубява някого за тези неща, беше тотално несъвместима с каквато и да е политическа коректност. "Да зарежа всичките тия майтапи? Да изпусна такъв купон заради някакво си възпитание? Що не си..."

Няколко от типичните й изрази:

- Не, не може да съм по-черна. Няма да се виждам.

- Тия басни ги пробутвай другаде. Да си видял негърка блондинка?

- Да бе, циганка. Знаеш ли кога циганите ще станат черни като мен?

- Бе ти сваляш ли ме? А мислиш ли, че бял може да ми насмогне в леглото?

Освен че беше симпатична като физиономия (имаше страхотно излъчване даже и ако не е усмихната, а това почти не се случваше), Анжела имаше просто невероятна фигура. Ама наистина невероятна. Всички поп-фолк силиконки наоколо биха изглеждали пред нея като спаружени чушки. Не бих я заменил за десет Наоми Кембъл или Тайра Банкс. И се движеше с котешката грация на черна пантера. На мъжката половина от народонаселението направо ни течаха лигите, като я видехме.

(Тази грация си имаше и други страни. Веднъж, в порядъчно пийнала компания, си направихме състезание по хвърляне на нож по мишена - намерихме стара врата, която ни се стори подходяща, и нарисувахме мишената по нея. Повечето от компанията не успяха изобщо да забият ножа; аз бях напълно трезвен, но от десет хвърляния улучих близо до центъра само веднъж, по-скоро по случайност. Анжела беше на не по-малко градус от останалите, но всеки път забиваше ножа точно в центъра на мишената, с просто нечовешка перфектност... Друг път се беше хванала на бас, че ще шамароса един по-нахален обожател пет пъти, а той няма да успее и да я пипне. Изчака го да се приготви, след това внезапно за част от секундата се оказа до него, изплющя картечен залп от шамари, и в следващия момент тя пак беше на два метра настрани, а той все още замахваше да цапардоса въздуха.)

Веднъж беше разказала в компания как си е вадила паспорт, като навършила шестнайсет. Бяхме се смели до колики на разговора й с полицейския служител. Ето го, доколкото си спомням, заедно с коментарите й:

- Добър ден.

- Добър ден. (Кратка изненада - това негро говори български.) Какво ще обичате?

- Идвам да си извадя паспорт.

- А... по какъв повод го изваждате? Смяна на гражданството, или?

- По повод навършване на шестнайсет години.

- Ъ... аха... А чия гражданка сте?

- Българска.

- Как така българска?

- Просто така. Родена съм и съм израсла в България.

- Тоест как така родена и израсла в България?

- Родителите ми са от Африка, но са сключили брак тук. Ето акта ми за раждане.

- Ммммм... (Гледа акта за раждане, все едно за пръв път вижда такъв.) Значи сте българка?!

- Точно така. (Колко ли пъти още ще попита?)

- Ааа... ъъъ... мммммм... Добре. Родена в България, София, Шейново... (Преписва усърдно.) А каква сте по националност?

- Българка.

- Как така българка?!

- Просто така, българка.

- Амааааа... В какъв смисъл българка?

- В буквален. Родителите ми са африканци, родени са в Африка. А пък аз съм родена в България. Значи съм българка.

- Оооооохххх... (Изражение като от зъбобол. Преглежда още веднъж много внимателно акта за раждане.) Значи, националност - българка. (Подозрителен поглед - тая нещо май ме менти.) - Майчин език?

- Български.

- Ма как така български, бе?!?!

- Просто български.

- Оооооххх... Родителите ви у вас на какъв език говорят?

- На български.

- Глупости, на български! Подигравате ли ми се? На какво прилича това?!

- На български говорят. Баща ми знае английски, но не знае френски, майка ми - обратното. Единственият им общ език е българският. Ако искат да се разберат, се налага да говорят на него. Така че у нас се говори на български.

- Оооооохххх... (Изражение като от два зъбобола едновременно.) Добре де, майка ви на какъв език говори по начало? По произход, така да се каже? Не френският, ами както там е.

- Езикът на племето, от което тя произхожда, е мдебеле. Само че майка ми е израсла в голям град, и знае на мдебеле само няколко думи. А пък аз не знам нито дума. Така че не ми е майчин.

- Добре де, кой език тогава ви е майчин?

- Българският. Нали ви казах. (Господи, кой ме прати при тоя идиот.)

- И вие сте българка?!

- Точно така. (Ооооооххххх... Подозирам, че и моето изражение вече е като от зъбобол.)

- Амммммм... А какво ви е основното гражданство? Освен българското?

- Нямам друго гражданство. Никога не съм имала. Родена съм българка. И, ако нямате нищо против, много бих искала да продължа да бъда такава. (Почвам да кипвам.)

- Ама другарко... Как така българка? Разбирам всичкото, ама как така българка?

- Ако искате, да ви донеса удостоверение от Градския партиен комитет? Баща ми има там връзки, ще го извади още днес. (Я да ти стегна малко шапката...)

- А, не, не, няма нужда. Разбрах. Значи, българкаааааа... Оооооохххх... (Надали има толкова зъби, колкото зъбоболи са му изписани на лицето.) Минете на гише 3 да платите таксата за паспорт, и заповядайте след 30 работни дни да си го получите...

Нямам представа къде е сега Анжела и какво работи. Беше добра студентка, и английският и френският й бяха отлични. Нищо чудно да не е издържала на немотията тук (и още повече на тъпотията), и да се е вдигнала нанякъде.

Но ако е още в България, бих се радвал да я видя. Даже ако фигурата й вече не е същата.  

Oще: политкоректност 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.