"Не обичам държави, обичам жена си..." | webcafe.bg
Webcafe

"Не обичам държави, обичам жена си"

Албена Александрова
02.11.2011, 16:31 (обновена 03.11.2011, 15:26)
Пейка

Снимка: © Стоян Георгиев

Като за начало да се научим да сме общост...

Започвам този текст леко смутена.

Първо, защото не съм никой.

И второ, защото мнението ми е чисто субективно и не ангажирам никого с него.

Провокирана съм от плъзналите напоследък статии на уважаващи себе си хора из журналистическите среди, социолози, политолози, също така от списватели по блогове, сайтове, форуми, впечатляващи ме с директното оплюване и омаловажаване на българското, българщината, на нас самите като общество, народ, нация.

Сякаш като определиш, че сме нация-лузър (много е модна тази чуждица), ти се дистанцираш от това - нищо че си българин, ама ти не си такъв.

Ограничаване под различни форми, тези и теми. Някакъв силно специфичен национален мазохизъм на несъществуваща индивидуалност.

Като започнеш от отричането на историята ни, минеш през антипатриотизма (това било знак за комплексарщина - да си отявлен патриот, за мен чисто неразбиране на понятието) и стигнеш до заклеймяването на соцпериода (което си е крайност и по-скоро поза, отколкото сериозно отношение).

В първия момент, четейки, си казвам:

"Абсолютно вярно, точно така е, за нищо не ставаме, големи сме боклуци българите!

Но после си казвам: "Ама чакай, защо така отричаме сами себе си? Толкова ли сме лоши всъщност? Какво става? Къде е златната среда, границата на самоуважението и самоунижението?!"

Става ми тегаво и болно. Че както и да го извъртам, аз съм част от това. От невъзможността да направя правилния избор на така наречените демократични избори до невъзможността да се обединя с други като мен и да изляза на протест за това, което не харесвам в настоящето си като гражданин.

Трябва ли тази си немощ да я претворявам в писане на текстове против това, че съм се родил тук, на това място, в това време? Да мразя и критикувам държавата си, родината си, миналото си, съгражданите си, управниците си, живота си. Всичко.

И се сещам за думите на Хайнеман, известен държавник в Германия през 50, 60-те години на 20 век. На въпроса дали обича Германия той отвръща: "Не обичам държави, обичам жена си".

Насаме със себе си и гласчето на огорчението, си позволявам да питам:

Трябва ли да се научим тук, у дома, в лошото си за живеене място, да се обичаме един друг като хора, където сме родени заедно, за да можем да заобичаме и света, който ни заобикаля?

Да си организираме и създадем място, в което да се чувстваме носители на собствения си избор? Да не търсим причините винаги в ефимерни, независещи от нас обстоятелства, които естествено са винаги извън нас и ние не сме отговорни за тях?

Много въпроси станаха. Спирам, щото се увлякох. И аз съм критична - много. Особено към себе си, все се подлагам на съмнение като човек, като качества, поведение... Но пък критиката ми носи уроци. Тя ме гради, тя ме сътворява, тя е изкуство.

И в крайна сметка какво виждам около себе си - опити за гражданска позиция и маркиране на обществените проблеми и недъзи чрез бичуване с думи?

Сякаш това ще ни отрезви и накара да сме други, да ни излекува и облагороди.

Не. Ние се самонаказваме с ентусиазираща критичност, въобразявайки си, че израстваме и настигаме свободата на така наречените бели страни като се самоотричаме.

Направо ми се струва дебилно. И инфантилно. Аз съм лош, глезен, капризен, но съм си такъв пък. На!

В същото време съм напълно съгласна, че не правим нещата като света. Факт. Не сме нито като англичаните, нито като французите, нито като американците... Но да помислим. Кому е нужно да сме като тях? Защо не се концентрираме над самите себе си - тук и сега.

Да спрем да си мерим прекрасния балкански вторичен полов белег с другите и да се обърнем към себе си. Да приемаме различията си и да търсим общите си цели. Да се слушаме и чуваме. Да не се срамуваме да си помагаме и да ни виждат паднали.

Като за начало да се научим да сме общост (не е грешка).

Oще: история  патротизъм  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

7 KingoftheROAD | 09.11.201119:22

Девойки и младежи, ако си мислете, че ние сме болни, то я да видим какво става в съседна МАкедония. Ристе Колумбовски бил македонец, Абрахам Линкълн и той. По-малък народ от нас и още по-болен. ВъпросЪт е само на степен Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2011, 13:18

6 Aleksandrova Albena | 04.11.201116:59

така е, Петя. няма угодияУсмивка)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

5 Vankata_820 | 04.11.201113:45

Много плоска статия, при това, платена!Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.07.2011, 15:14

4 Петя Кисимова | 04.11.201111:28

На мен сегашните българи /и медии/ ми приличат на представители на една секта през Средновековието в Европа, които по цял ден обикаляли улиците, удряйки се с големи бичове - кръв и месо хвърчали около тях. Пък някой ако нещо подхвърли, добре! Медицински обаче било доказано, че ако при това са изпаднали в религиозен екстаз, не изпитвали болка Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2010, 10:56

3 Petko Iv Petkov | 03.11.201123:40

При нас проблемът всъщност е, че много говорим, а малко мислим. И говорим все с клишета. Забелязвате ли колко често "се гордеем" с нещо: горди сме, че сме българи, с нашите волейболисти, със Станка Златева, гордеем се, че познаваме този или онзи, че онзи или този ни е братовчед, с невероятната ни природа и пр.... Сигурен съм, че ако така гордеещите се започнат и да мислят, ще разберат колко инфлация са вкарали във въпросния глагол. А ако се замислят защо въобще им се налага да се гордеят, може и да се усетят, че твърде много им се иска, по всякакъв начин, да надраснат микронивото си, което пък е причината за подобни мегаломании. То не бяхме първи на шах, втори по интелитентност, трети на волейбол, четвърти по футбол, пети на лента и обръч, шести по красота и тн и тн. Комплексарщината е голяма и едиствената причина за нея е липсата на идентичност - индивидуална, групова, национална. Когато ни е трудно да помислим или усетим кои сме, или поне какви сме, се обръщаме към клишетата. Не знам как е в други държави, надали сме уникални в това отношение, но у нас състоянието е болестно... Щото това за "втори по интелигентност в света" съм го чувал от навярно хиляди и хиляди хора, които познавам. И в 99.99999999 процента от случаите нищо не е по-далеч от истината.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

2 Thea Atanasova | 03.11.201117:06

Тук е обратното - не обичам жена си, обичам държавата си! Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

1 Оня Дето Го Трият | 03.11.201116:21

Амин!
спя
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.