Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Facebook еклектика по български

Даже ми е светотатствено, та дори суеверно до фотос на Света Богородица с младенеца да се перчи снимка на квартална кифла в банята с нов екстеншън
Даже ми е светотатствено, та дори суеверно до фотос на Света Богородица с младенеца да се перчи снимка на квартална кифла в банята с нов екстеншън

Сигурно вече доста е изписано за Facebook-чето като феномен на съвременния бит и битие. Сигурно е изписано почти повече, отколкото за Вазов и за Ботев взети заедно. Със сигурност the new generations се подиграват с патос на този, който чете Вазов и Ботев, но няма Facebook.

И се кефят триж пъти повече на хилядите активисти в мрежата, които никога не са се докосвали до Вазов и Ботев. Да ти се доповръща!

Чак ми е гнусно да смесвам сакрални исторически символи с моментни явления, но факт е, че тези явления - за своето си време, тежат със своята си сила. Колкото и на мен да не ми импонира. That's life, както е модно да се пише във фейс-а.

Да почнем с позитивите. Преди всичко Facebook върши муцка работа на сурогат. Да ти стане пъстричко и цветничко като си сдухан, да видиш епидермиса на живота „в цвят и картина", като останеш безработен и нямаш социални контакти или, ако си средностатистическа домакиня - да се почувстваш активна, във вихъра, в кюпа - все едно си на работа и се срещаш с живи хора от плът и кръв.

Случи ли се да водиш пасивен начин на живот и това да ти пречи, то ти се създава брилянтната илюзия, че си активен и съпричастен, вместо да се смамуцваш депресиран вкъщи и да гълташ илачи, че не можеш да спиш.

Защото човек е социално животно. В крайна сметка и фейс-ът му валидизира достатъчно добре тази насъщна нужда

Та, нещо като вибратора е фейсът-сурогат. Не върши пълноценна работа, ама все пак върши някаква работа. То да нямаш Facebook е все едно да нямаш GSM или да нямаш кредит.

By the way, познавам един човек, който няма нито кредит, нито GSM, нито Facebook - да не говорим за вибратор. Слуша Веселин Маринов - много сори, и за румънски хитове-блокбъстъри грам не е осведомен. Прилича на стар ерген от 80-те (тук с вибратора някак си полово хич не го свързах), с риза от изкуствена коприна, загащена до бая височко и заметнат перчем над прическа тип „киче".

Не само че не се подигравам, но и ми става даже мило, мило ....по постсоциалистически начин.

Да де ... Този човек да го кръстим Гошо, защото със сигурност не е Хорхе, Джордж, Джорджо или Жорж, както помодному си ги кръщават младите „модни" мами с „традиционни" родни имена. Той не е представителна извадка. Затова, да оставим вметката за Гошо. И да се върнем към извадките.

Та...Едно бързо и небрежно сканиране върху профила на фиксиран индивид, естествено, не ти дава адекватна представа за социалния и финансовия му статус. Българинът си е парвеню или казано по-староезично - хвълипръцко, и не можеш му хвана спатиите „колко точно", въпреки че той държи да демонстрира „много".

Да де, ама количеството акъл веднага му го калкулираш. Грубо, но достатъчно.. Мацки и бачета всякакви в нета - с цици, без цици, с букли, без букли, с мускули, без мускули, баш по калъпа.

Всичките тия бачета и бачки, освен че инфантилно ме радват и ми го правят пъстро, като ми е тъпо, дваж повече ме наскърбяват докъде сме го докарали. Каквото ни политиката, такива ни улиците- с дупки, и кръчмите-просташки, и вестниците - жълти. Такова ни всичко, такава ни културата на писане.

Тъжно, прискърбно просто.. До там съм я докарала, че като видя просто изречение, без правописна грешка, сърцето ми се пълни с искрена радост, а ако случайно - едно на сто - се натъкна на правилна пунктуация, дълбоко се умилявам.

Какви ги пишете, хора

В дълбокомислените словоизлияния под снимки на представящи се за заможни провинциални люде коментарите се свеждат до основно едно семантично ядро и са представени от 3-4 основни думи- гъзар, може и с две „а", Голям, манИкен, сладОранка, дОшичка ... Задължително с главна буква, та да засвидетелстват уважение.

Аааа, сетих се и за „тЕрикат", че то на родна земя винаги е било престижно да си тарикат, а не балък. Най-големият парадокс си остава, че повечето от тези хора декларират висше учебно заведение, чийто дипломирани кадри са.

То се знае на какъв хал ни е страната, ама, моля ви се, да подемем кампания за „дилийтване" на учебното заведение от профила във Facebook, та да не се излагаме чак толкова. Тогава вече с чисто сърце можем да си слагаме ежедневно статуси-цитати от култови фолк-парчета от типа: „Твоята душа, с моята се сля, и от любов преля". И 148 човека да ни ги лайкват и да ни пишат: „Еваларка, бате, уникален текст. (може би да се пише,О-никален).

Толкова е хубаво, че Facebook възкреси Велики мисли на Велики хора- Конфуций, Ботев, Оскар Уайлд ... Само дето точно до тия класически интелектуални "постчета" по стените се точат клипове а-ла "Травестит играе хоро гол" и "Да шмръкнем и после да се цвъкнем".....?!?!?!?!

Даже ми е светотатствено, та дори суеверно до фотос на Света Богородица с младенеца да се перчи снимка на квартална кифла в банята с нов екстеншън.

А музикалният тюрлю- гювеч си е направо манджа с грозде. Ако, преглеждайки нечий профил, забележа здрава и адекватна концептуалност, например - само Преслава, чат-пат, Димана, това си е направо похвално.

Ама, простете, да ми се точат едни след друго Преслава, Depeche Mode, Мадона,Тони Стораро, Uriah Heep - това направо си е вулгарно.

Това българското „Слушам всякаква музика и харесвам всякакви жени", уви, винаги се заявява с гордост. Да ме простите, ама не е като „Обичам всякаква храна- днес ще ям боб-чорба, утре - суши за разнообразие". То е нещо като „И помията на прасето, и сушито в ресторанта- важното е да се кльопа".

Българинът си е езичник в широкия смисъл - нищо, че се тупа по гърдите цял живот колко, аджеба, е вярващ. Езическо му е всичко- отношението към живота, към музиката, към културата, Facebook даже...Невъзможен сбирщайн от фалшиви послания и псевдо-символи. Това дори не е еклектика...

 

Най-четените