Искам повече Дафинки | webcafe.bg
Webcafe

Искам повече Дафинки

degen
10.06.2011, 12:42 (обновена 10.06.2011, 15:44)
роми

Снимка: © БГНЕС

Всичко беше абсурдно - прашното шосе с тътрузещия се автобус, угрижения бизнесмен с нахакан в ухото си блутут, влачещите се разнокалибрени куфари навътре и навън от чакалнята и... яркото слънце над усмихнатата циганка на пейката

При написано черно на бяло „последен чек 6,25 часа" и присъствието ми на софийската аерогара в 6,20 си мислех, че пак успях да хвана последния влак, ама - не...

Защурах се по гишетата, скимтейки „Хора, тук съм, навреме съм, чекирайте ме..." Представителката на „Еър Франс" беше отшумяла някъде в глобалното пространство и докато 30 минути я чаках да се върне, изслушах всички повиквания за моя полет.

Хвърлях искри, ноздрите ми издишваха огън, проклинах държава, система, даже себе си и на финала - безсилна и яростна, с презаверен билет и всякакви наново платени такси - си взех кафе и зачаках да отминат двата часа до следващия полет.

Като всеки, уважаващ себе си българин, излязох навън да пуша. Ранната софийска утрин с обещаващото слънце изобщо не оправи настроението ми. Все още бях готова да късам жива плът със зъби, когато усетих приближаващ се до мен човек. Пуснах в действие периферното си зрение и - що да видя - една циганка, понакуцваща, с типичната за етноса попреведена походка, бавно, провлачено, опитваща се да събуди жал...

Ей сега ми падна! Имам се за толерантен човек, но в този миг загърбих всички евроидиотщини и зачаках с настървение жертвата. Видях се като на кинолента с бликащ от очите ми гняв, с потръпващи от мерак за физическо насилие пръсти... Изчаквах търпеливо да доближи максимално и да започне познатите рефрени: "Нямам пари/дай ми цигара/не съм яла от три дни...„

"Мойто дете, имаш ли огънче да ми услужиш", чух и се обърнах се бавно към гласа. Привела глава над цигарата си, циганката изобщо нямаше намерение да проси. Съсредоточена да разпределя тютюна в хартията, почти не ме погледна. Искаше само огънче, за да запали собствената си цигара.

Зинах. Като не му върви на човек, това си е. Бях готова да унищожавам, а наместо това й подадох услужливо огънче (щото ние, пушачите, сме солидарни). Запали и се запъти към мястото си. Чак сега забелязах, че си има място. На три крачки от мен, на пейка пред автобусната спирка. Беше си разположила найлоновата торба (традиционна) и няколко броя пресни "Труд" и "24 часа".

Мислите ми плъзнаха по две писти - на едната продължавах да плюя срещу целия хаос в сбърканата ни държавица, а на другата мислех за циганката. Хитрушата, как не ми даде шанс да си излея сутрешната отрова. Както си затъвах бавно и сигурно в негативизъм, отново чух същия цигански глас: "Момиче, искаш ли цигара?"

Е, сега вече почти гласно казах "Хлъц". Погледнах към пейката. Усмихната, циганката подаваше кутия цигари. „Гледам, че имаш още кафе, пък не палиш друга, та реших, че са ти свършили. На, земи, запали, ако нямаш!"

Като я гледах такава ведра и добронамерена, не ми оставаше нищо друго освен да благодаря учтиво и да се ухиля. Забравих за недоумиците в страната, за допълнително платените такси, за ранния (почти смъртоносен) час на денонощието и насочих вниманието си изцяло към тази широка циганска душа, която искаше да ми услужи.

Всичко беше абсурдно - прашното шосе с тътрузещия се автобус, угриженият бизнесмен с нахакан в ухото си блутут, влачещите се разнокалибрени куфари навътре и навън от чакалнята и... яркото слънце над усмихнатата циганка на пейката.

Взрях се в нея - чиста, спретната, с посивели коси, груби ръце и жив поглед - на някои можеше да се стори налудничав, но за мен си беше жив. Поседях малко стъписана, сетих се за предстоящите два часа чакане и я приближих. Приклекнах до нея, извадих своята кутия цигари и й отвърнах:

- Не, благодаря, имам. Ако искаш, запали от моите.

- А, не, не ща. Аз си имам.

Така се заговорихме. На 71 години, вдовица, продава вестници всяка сутрин, после ходи на църква. Слушах я и си мислех ак успява да се усмихва, да се радва, да има мечти. Да усеща пълнокръвно малките неща, да е истински доволна и благодарна, че среща слънце, чува птици, посреща и изпраща сезони и пътници.

Обявиха моя полет. Взехме си довиждане топло, пожелахме си стандартните неща. И аз повлякох куфара си към залата. Преди да вляза се сетих, обърнах се и се провикнах:

- Как се казваш?

- Леля Дафинка съм аз. Тебе как те викат?

Казах й името си, а тя добави:

- Ще се моля за теб. Не се притеснявай! Той ни помага...

Запътих се заредена към гишетата. Бях простила на всички, за всичко. Тази беззъба циганка успя да ме усмихне за целия ден. И сега, като се сетя за нея, ми става ведро и слънчево.

Хубави хора има в страната ни. Незлобливи, неискащи всичко тук и сега, немрънкащи. Моля се за повече такива Дафинки. Циганки, българки... Има ли значение?!

Oще: париж  полет  циганка 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.12.2010, 18:10

31 Hristo Petrov Mourtazov | 17.06.201115:23

Едно палче и от мен за авторката! ДА!
Браво, Сестро, хареса ми стилът ти! Един такъв...лежерен. А и интереса ми заби като казармен пирон в портрет на ... Георги Димитров (дебел и здрав, че да не падне портрета. Щото ай е паднал - ай три дена в ареста)!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.11.2010, 16:24

30 Dessy Svila | 13.06.201122:38

и към даниел дефо, разбира се:

прав си, пич. изпивам му мозъка на моя - от сутрин до здрач. а така ми се иска да олицетворявам доброто и любовта. и като разтворя длани да пускам гълъби на мира. ама хич не ми се получава. сигурно заради гърбавия нос и косматата брадавица върху му ... и опърпаната, скапваща се вече метла.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.11.2010, 16:24

29 Dessy Svila | 13.06.201122:25

Като авторка на текста искам да благодаря на всички, дали мнения и коментари. Вярвам, че са откровени, което ги прави още по-ценни.

Към Теа:
Всичко гореописано е истина от първото до последното изречение. Именно абсурда ме провокира да го опиша. Иначе всички сме ставали по един или друг повод жертви на "Дафинки"... Не те познавам, но интуицията ми подсказва, че моите и твоите ценности нямат допирни точки. Така че бих оценила говорене по текста, а не безсмислени лични нападки.

Към Скапаняк:
Момче, сериозно ме притесни! Но не опитът ти за вариация на тема... Обезпокои ме посоката. Ако не си в депресия или предозиран, причината явно е несподелена емоция. Съвет от мен (ако искаш го следвай): обади му се на тоз Васил и му признай чувствата си или направо отиди при него, разтвори бузи и го пусни в теб. Чувала съм, че разкриването носи облекчение. Желая ти успех!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.03.2011, 15:05

28 daniel_defoe | 13.06.201115:25

Bickiata,

е и? Служителката може да е българка, може и да не е. И ако е, това е повод да се плюе държавата? Щото държавата трябва да стои до служителката на частна фирма и да й дърпа ухото ако не е на работа? Или презумпцията беше "щом сме българи, сме скапани, съответно и държавата ни е скапана". Всички са маскари, нали, особено ако са българи. Е с тоя манталитет никога няма да се оправим. И
ще гледаме разни Дафинки, че могат да живеят в мир със себе си и със света, а ние ще беснеем и плюем независимо за какво става дума. И ще тровим себе си и света около себе си. Щото вече гоказах но ще повторя. Авторката може да гледа Дафинка че е добронамерена и усмихваща се, но не може да бъде такава.А й се иска поне на думи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

27 Thea Atanasova | 12.06.201121:18

Ама ти нали знаеш, че няма такова чудовище... Смее се
Но гледам, че усилено клониш към статията с принцът-спасител и плачещото девойче (да смятаме ли че си ти?).
А аз като една кореняк софиянка да ти кажа не се страхувам чак толкова от контрольорите, че да се оглеждам като шопар в тикви. Дали той се оглежда за контрольори не знам. Пък и в 83 пътувам само с Дафинки и Дафинчовци така че де що има контрола гледа да бяга по-надалече от това чудно рейсче. Просто като си ги нападнали един-два пъти с ножове и брадви и съвестните контрольори просто са се отказали... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

26 veselavesela | 12.06.201117:26

@ Теа, съдейки по коментара ти , като НеДафинка и не изнесла се, се самоопределяш, като Ненормална Въпрос Колкото до това с кого да контактувам, след прочита на всяко твое (без)умотворение, дори и среща с чудовището от Лох Нес би ми доставила удоволствие Смее се И още нещо ,аз си купувам карта за градският транспорт и нямам проблеми с контрольорите и спестява неудобството да се ослушваш " като шопар в тикви", а и жалката гледка крадла неДафинка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

25 Thea Atanasova | 12.06.201116:07

Весела ама като толкова искаш да си контактуваш с циганки не виждам някой да те спира. Ако не си забелязала те са на всяка крачка така, че се възползвай. Сигурна съм, че ще те научат на много полезни и важни неща за живота. Добре, че тяхната мъдрост е лесно достъпна иначе какво щяхме да правим не знам. Да ти кажа и аз искам да има повече Дафинки в България, за да има с кой да си контактуват дебилите, че нормалните НеДафинки вече отдавна са се изнесли. Пък скоро може в БГ-то да останат само Дафинки - какво по-хубаво от това... ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

24 Скапаняк | 12.06.201111:43

Взрях се в него - мръсен, гнусен, с черни коси, алчни, но мързеливи ръце и поглед на лешояд - на някои можеше да се стори налудничав, но за мен си беше жив, мърдаше. Поседях малко стъписана, сетих се за предстоящите два часа чакане и го приближих. Загърбих го апетитно. След като ме оправи, заговорихме. На 29 години, вдовуц с 12 деца, оправя такива като мен всяка сутрин и ако ги ограби или убие после ходи на църква. Слушах го и си мислех как успява да се усмихва, да се радва, да има мечти, слде като е опрял до такива като мен. Да усеща пълнокръвно малките неща, да е истински доволен и благодарен, че среща слънце, чува птици, посреща и изпраща сезони и пътнички. Обявиха моя полет. Взехме си довиждане топло, пожелахме си стандартните неща. И аз повлякох куфара си към залата. Преди да вляза се сетих, обърнах се и се провикнах:
- Как се казваш?
- Бачо ти Василчо съм аз. Тебе как те викат?
Казах й името си на слаба журналистка, а той добави:
- Ще се моля за теб. Не се притеснявай! Пазех те...
Запътих се заредена към гишетата. Бях простила на всички цигани, за всичко. Този белозъб хищен Василчо успя да ме усмихне за целия ден. И сега, като се сетя за него, ми става...
Хубави хора има в страната ни. Напористи, искащи всичко тук и сега, немрънкащи, а действащи. Моля се за повече такива Василчовци. Цигани или българи... Има ли значение?! Мисля, ме има...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

23 Bichkiiata | 11.06.201122:43

Теа, Теа

Живота е много шарен, ти изглежда за съжаление си го правиш в 2 цвята, и що се караш с циганите по трамваите и спирките ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

22 Bichkiiata | 11.06.201122:36

daniel_defoe

Много е просто, служителите на Air France в България на летище София са българки оттам дедукцията на авторката за български манталитет и отношение. На мен не ми се е случило, когато съм бил по летищата в Париж или Монреал служителите на компанията (съответно французи и канадци) да се изнесат 30мин. преди регламентираното време за чек ин, защото в този период не е минал човек и те са решили, че всички вече са в транзитна зала....
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.