Моя страна, моя Танзания - 2 част | webcafe.bg
Webcafe

Моя страна, моя Танзания - 2 част

Виктор Кортов
03.11.2014, 11:36 (обновена 10.11.2014, 10:13)

1 от 5 снимки Назад Напред

дар ес-салаам

"Танзания е страната на абсурда. Повечето от действията на местните са толкова нелогични, че предизвикват смях през сълзи. Трудно е да опиша, това което виждам всеки ден..."

Танзания се управлява основно от китайци, които си позволяват да спекулират с пазара, както желаят. Те пък са оставили индийците на високи държавни постове, за да следят какво се случва и да извиват ръцете на местното население.

Факт е, че хората са изключително бедни, но цените са непоносими дори при заплата от 2000 долара. Средния наем в хубав квартал варира между 1000 и 3000 долара на месец и повярвайте ми:

НЕ бихте искали да живеете в кофти квартал

В магазина намерих българско сирене, произведено в Първомай и опаковано в Ливан - на цена 20 лева за 200 грама.

Фрапиращото е, че тук всеки финансист би получил тежка форма на мозъчно увреждане, поради невероятната разлика в цените и пълната неадекватност на пазара.

Примерно уиски "куча марка" струва 30 лв, уиски с подарък чаши, отново струва 30 лева.

Промоциите варират нагоре, вместо надолу.

Парче кашкавал може да ви излезе 10 лева, а може и 40. Зависи в какво настроение е собственикът на магазина. В различните магазини, цените на едни и същи стоки имат фрапиращи разлики. Цигарите и алкохола пък са на народни цени, така че поне това донякъде може да бъде погледнато като нещо положително.

Но пък най-евтината бира е 2,50 лв за 500 мл, та ми липсват пластмасовите двулитровки бира за по 2 лв в България.

Болестите ви дебнат отвсякъде.

От изключителна важност е да внимавате с какво се храните и каква вода пиете. Специално внимание се обръща на бутилираната вода и се налага да се купува само една и съща марка "Килиманджаро", инак преспокойно може да се заразите от нещо непознато на науката.

Има заведения за "бели".

Наричат се така, защото обикновено само хора с такъв цвят на кожата могат да си позволят да седнат в тях. За едно хранене ще оставите между 20 и 40 лв на човек и то ако сте скромни. Било то закуска, обяд или вечеря.

Обикновен сандвич е 12-13 лв. Проблемът е, че само тези заведения предлагат сравнително добра хигиена, така че нямате особен избор. Или там, или си готвите вкъщи.

В заведенията е много важно да не поръчвате един през друг, иначе няма да ви запомнят поръчката и ще я объркат безнадеждно. Ние, примерно, се стараем да решим какво искаме и да съчетаем поръчката, като само един човек поръчва за всички, инак става лошо.

В сметките не ги бива много, та общо взето някак си 55 лв минус 2,50 излиза 45 лв. Понякога.

В заведение двойно уиски може да ви излезе между 10 и 15 лв в зависимост кой ви сервира.

След като прочетете менюто и се споразумеете за крайна цена от 10 лв (защото така пише), откривате също, че цялата бутилка уиски ще ви излезе 180 лв и по незнайно каква логика е по-евтино да пиете двойни. Проблемът обаче, въпреки всичко, си остава, защото след четвъртия "дабъл", сервитьорът отново ви обявява цена от 13 лв.

Вероятно защото не ви помни или не помни вече утвърдената цена от 10 лева.

Канализация в Танзания няма.

Повечето къщи имат контейнери за вода на покрива, които се зареждат от един общ резервоар. Тази вода се използва за къпане и миене на чинии, но не се препоръчва за готвене. Хората, които идват за дълго време в Танзания, изкарват поне по 2-3 болести, типични за страната.

Става дума за инфекции, които се лекуват с антибиотици, внесени от Индия и само Бог знае, как произведени и по какви технологии.

В Танзания може да внесеш всичко.

Дар ес-Салаам е ключово пристанище и тъй като корупцията е навсякъде в страната, оттам влизат наркотици, оръжия и хиляди други забранени стоки от Китай и Индия.

От там, без проблем товарите могат да бъдат доставени до всяка точка в страната, но, разбира се, има и опасност да ви застрелят на някоя граница, така че се изисква голяма доза смелост за такова престъпно начинание. Смелост или по-скоро - отчаяние.

Човешкият живот тук няма цена. В лошия смисъл на думата.

Срещу дребна сума можете да наемете достатъчно хора за създаване на организирана престъпна мрежа с размерите на българската армия. Само за 300 долара, можете да си купите жена или дори две. Ако нямате пари, няколко крави и кози също ще свършат работа.

Мечтата на повечето танзанийки е да се омъжат за бял.

Това е висша форма на успех в живота и няма значение този бял какво точно ще прави с жената. Свикнали са на гаври и унижения. Просто искат да могат да се похвалят, че са омъжени за мъж с бял цвят на кожата.

Проституцията е изключително разпространена и само за 30 лв можете да притежавате за една нощ човешко същество.

Жените са разкрепостени и не се притесняват да свалят сами мъжете по заведенията.

Не мога да пропусна да отбележа, че Танзания е изключително красива страна: тук се намира известният резерват Серенгети, планината Килиманджаро, имат излаз на Индийския океан, а бреговата ивица е изключително зелена, за разлика от вътрешността на страната.

В Дар ес-Салаам е сравнително спокойно и хората от конфликтни държави предпочитат да живеят тук. Има много туристи, но това пък води и до сериозен расизъм.

Местното население уважава белите, но ги мрази заради парите им.

Реално, разбира се, не става дума за фрапиращи суми, повечето хора са среден клас, но за местните това е голямо богатство. Обичат президента си безумно, без да им пука, че разпродава държавата на части и е пионка на други хора.

Не обичат да работят, а когато го правят, го вършат със завидна некадърност.

Носят се легенди за първата сграда, която се опитали да построят и тя паднала. Тук няма контрол върху строителството и ако смяташ, че те бива да строиш - с нужната сума пари си осигуряваш парцел, хора и материали.

Държавата не я интересува как точно ще построиш сградата. Това си е твоя работа. Но пак ще ти пратят поне 20 различни чиновника с 50 различни закона и с едничката цел да ти вземат рушвет.

Ако искаш да правиш някакъв вид бизнес, ще ти трябват дебели пачки за подкупи и още повече за инвестиция в самия бизнес, защото тук 10 винтчета струват 20 лева, а да не дава Господ, да се наложи да си купуваш някаква строителна техника.

Намирането на специалисти е почти невъзможна задача.

В Танзания електротехник с основно образование се води за изключително умен, а да намериш "гений", който да може да свърши някаква работа, си е направо приключение.

Не обичат да разсъждават много и се налага да им се казва какво да правят, инак няма да свършат нищо или ще го свършат некачествено.

Нещо нормално е да влезеш в лъскава сграда и да видиш криви тавани или осветление, сякаш поставено от 10 годишен хлапак. Или офазена електрическа инсталация.

По паркингите пред хубавите заведения стоят масаи (коренен африкански народ, съхранил традициите си и до днес), които срещу 50 стотинки ще пазят колата ви и ще ви помогнат с маневрирането.

Не обичат да ги снимат. Казват, че така им взимаш душата. Още 50 стотинки обаче лекуват този страх.

Танзания е страната на абсурда.

Повечето от действията на местните са толкова нелогични, че предизвикват смях през сълзи. Трудно е да опиша, това което виждам всеки ден.

Историите са десетки и звучат като абсолютен виц.

Виждал съм как един човек метеше пясъка на плажа.

Не знам защо и с каква цел го правеше. Сигурно, за да се намира на работа. Във всеки случай беше много съсредоточен.

Боклуджийският камион може да бъде помирисан поне двадесет минути преди да пристигне. Просто отнякъде те удря зловеща воня, която се набива в мозъка и прекратява ударите на сърцето ти, а косъмчетата в носа се навиват като обувките на Малкия Мук.

На моменти вече не знам дали сънувам или просто някой нарочно се подиграва с мен...

След всичко, което ви разказах, вече изпитвам неистово желание да се прибера в България, да вляза в сградата на НАП и когато държавната чиновничка ме изгледа кисело, извърти очи и спокойно, докато преживя дъвка ме попита "К'во ша искате?", да се ухиля и да я прегърна.

Просто, ей така. Само защото съм си вкъщи!

Oще: африка  българия  държава  пътепис  пътешествие  пътуване  танзания 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.12.2010, 12:03

33 Radi Nikolaev | 06.11.201415:15

Много странно, авторът е пътувал до Танзания, но от статията остава усещането, че не е пътувал достатъчно по света...
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.03.2014, 09:08

32 Bono | 05.11.201408:55

хахаха. Страхотна статия. Браво. Това за офазената ел. инсталация и за тоя дето мете пясъка ме убиха Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

31 Xaoc | 04.11.201423:26

Авторе, разбра ли сега? Каквото и да напишеш, българина ще намери нещо негативно, ще го преекспонира до размера на галактика, ще го напълни със собствените си комплекси и ще те замери с него, след което ще каже, че това са си твоите комплекси. Прасчо е толкова отегчен от безсмисленото си анализаторско съществуване, че понякога коментира с единствената цел да убие 2-3 минути време и да се приближи към необходимия логичен завършек на пропиляния си живот. Когато нямаш чувство за хумор, няма как да разбереш нещо подобно, затова критиките са ти толкова неуместни тук, колкото парно отопление в Танзания.
Относно сайта http://www.photius.com/rankings/world2050.html - забелязахте ли приликите между всички бивши комунистически държави, вкл Русия?
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

30 boris | 04.11.201422:26

На българина нищо танзанийско не му е чуждо!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

29 Дракон с кисело зеле | 04.11.201421:39

Статията е написана некадърно, а смисълът от съществуването й е точно толкова неясен, колкото беше и смисълът от съществуването на предишната.
Т.е. хич.

Ако целта е да накара българите да се чувстват добре, просто не става. Не е това начинът.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

28 Ben Dover | 04.11.201419:28

Опитвам се да стана алкохолик! Тихо ве!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

27 deowin | 04.11.201419:23

dedogo6, не мисля, че е особено коректно да проектираш собствените си несигурности върху мен.
На мен целта ми никога не е "да съм отгоре". Отгоре на какво? На куп лайна? Защо ще искам нещо такова? Аз знам какво съм, чувствам се напълно комфортно в собствената си кожа, и ничие одобрение не ми е нужно. Одобрението на някои хора ми харесва и, съответно, би могло да ми е цел, но не ми е нужно, а и такива хора тук съм виждал точно двама.

А съм коментирал не една и две статии положително. Обикновено са статии, които имат стойност. Бозите на Кортов според мен нямат стойност. Ерго защо коментарите ми за тях са отрицателни. Не би трябвало да е чак толкова трудно да събереш 2 и 2, не е мозъчна хирургия.
Според теб и Иван имат стойност, затова и ръкопляскате възбудени. ОК, имаме различни виждания. Нищо лошо, хората са различни.
Но е показателно, че в случая отборът ръкопляскащи включва хора, които и вие самите намирате за психопати и дебили. Би следвало да се замислите защо, но вероятно няма да го направите. Изводите не биха били леки за възприемане.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

26 dedogo6 | 04.11.201419:09

Пак да си отгоре , Деовин... Чуди се
Е, не си.
Аз коментирам твоя стил на плюене.Статията си я четох за кеф.А ти я четеш , за да плюеш с аргументи, които само на теб са ти ясни.
Аз мисля, че дори и Шекспир да стане от гроба , за да напише статия/разказ , пак ще го наплюеш.Това ти е стила.Аре чао. Подозрителен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 23.05.2013, 01:45

25 Conspirator | 04.11.201419:05

Кокошото,имаш много поздрави от калеко Амалеко.Щял да ти идва на гости в Ханаан и да вземе половината танзанийци с него.
МодераторЪТ явно е психиатър.Или психопат.И в двата случая е интересно.
Апропо,деовин > не е сам.
Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

24 deowin | 04.11.201418:37

Вълчев се възбуди.
   

оценка

+2 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.