Да отхапеш от Голямата ябълка | webcafe.bg
Webcafe

Да отхапеш от Голямата ябълка

Бистра Величкова
25.04.2012, 16:06 (обновена 26.04.2012, 19:08)

1 от 6 снимки Назад Напред

Голямата ябълка

Снимка: © Бистра Величкова

Ключовата дума за този пъстър свят е ТОЛЕРАНТНОСТ

Веднъж отхапал от забранения плод, от Голямата ябълка отвъд океана, човек вече завинаги е изгонен от райската градина, и май не съжалява особено за това...

Човекът е такова същество, че пред това да остане завинаги в Рая, щастлив и необезпокояван от нищо, и това да направи грях, но да погледне отвъд непознатия хоризонт, би избрал второто. Защото човек става истински човек само, когато е в Ада. А в Ню Йорк Ада и Рая се преливат постоянно и с такъв динамичен синхрон, че в един момент не можеш съвсем да разбереш кое, кое е. Ако успеете да не станете "чарк от машината", докато сте в Ню Йорк, единственото, което ви остава, е да ядете от Голямата ябълка и да преглъщате на големи хапки сладкия грях, в който сте се забъркали и да вървите смело по земя, изтъкана от Ад и Рай.

Ню Йорк е град, за който каквото и да се каже ще бъде или недостатъчно или плоско и клиширано. Това е град, който е вдъхновил и продължава да вдъхновява много творци. За него е писано и говорено много. Действието на повечето американски филми се развива именно тук. Той е придобил митологичен образ, което увеличава притегателната му сила. От самото си създаване та чак до днес Ню Йорк остава град на чужденците и имигрантите. Именно в това е и неговият чар. Тук всеки е чужденец и всеки е местен. Така и ти като току що пристигнал турист, неусетно се сливаш с тълпата и само след няколко часа вече можеш спокойно да се наречеш Нюйоркчанин.

Penn Station - начало

Бързият ритъм на живот те повличат още от гарата. Ако, човек пристига с влак най-често спирката е „Пенсилвания стейшън", в Манхатън. Това е най-голямата гара в центъра на града, по-известна с краткото си название „Пен стейшън" (Penn station). Гарата се пада в подземните нива на „Пенсилвания плаза", градски комплекс разположен между 7-мо и 8-мо авеню и между 31-ва и 33-та улица в Мидтаун Манхатън.

Слизаш и тръгваш да търсиш спирката на метрото. Лутането в този огромен подземен лабиринт е допълнено с тълпи от хора, които забързано вървят в своята посока. Хора. Това е ключовото за Ню Йорк и по-конкретно за квартала Манхатън. Навсякъде, по всяко време има хора, метрото работи денонощно, животът кипи. Наистина не се преувеличава като се казва, че това е градът, който не спи. В делничен ден, в два часа през нощта възрастни баби чакат на спирките на метрото необезпокоявани от никого. А ако се случи това да е петък или събота през нощта, има направо тълпи от хора, чакащи метрото. Почти като в делничен ден рано сутринта.

Метрото - животът ъндърграунд

Метрото е особено място, което предлага специално изживяване и усещане в повечето големи градове по света. Не във всеки град то е толкова специален топос, но в градове като Париж и Ню Йорк, то със сигурност е нещо, което няма как да не те впечатли. Въпреки мащабите (1 200 кв. км площ) и населението (8 милиона) на Ню Йорк - както самият град, така и метрото демонстрират високо ниво на прецизност, точност, на хигиена и чистота.

Впечатляваща е организацията и системата за поддържане на чистотата на такъв голям град. Разбира се, ако споделите на един нюйоркчанин възхитата си от чистото им метро, той ще ви изгледа в абсолютно недоумение и ще ви каже, че по-голяма кочина не е виждал. И като усети, че не сте убеден в думите му ще ви попита:

"Ама вие не сте ли видели плъховете, там долу?! Та те са по-големи от котки!"

За плъховете са прави, но ние имаме за сравнение метрото в Париж и нищо не може да ни учуди. И това в Ню Йорк ни се вижда направо рай. А ако тръгнем да сравняваме с метрото на родната София, макар и малко, с няколко спирки, можем да се похвалим, че то е по-чисто дори от това в Ню Йорк. И понеже рядко ни се случва да отбележим нещо хубаво у нас - нека се гордеем от този факт. Защото кой знае, може би няма да е за дълго така...

Освен чистотата и денонощната работа на метрото, трябва да се отбележи и разнообразните хора, които непрестанно виждаш там. Това са хора от всякакви националности, възрасти, раси. Всеки със своите разбирания за религия, за облекло, за начин на живот. Всеки със своя идея за смисъл. Те ежедневно кръстосват града под земята - придвижвайки се от една точка до друга. Всеки бърза в своята посока. Толкова е цветно, различно, нетрадиционно.

В една малка мотриса на метрото, подобно на Ноев ковчег

се е събрал сякаш целият свят, от всяка точка на земното кълбо, по един вид. Това не притеснява никого. Китаец седи до черен афроамериканец, който е с развлечени дрехи, слуша от телефона си музика и рапира на глас. До него, спретнато облечен бизнесмен със светла коса - може би от скандинавските страни, чете спокойно от Kindle-a си. Децата на едра негърка лазят по земята, млада влюбена двойка - японец и французойка се целуват. Мъж с червило и пола гледа занесено...

И ключовата дума за оцеляването, просъществуването и единството на един такъв пъстър свят е

ТОЛЕРАНТНОСТ

Всеки е луд по своему и никой не се бърка и не кори "лудостта" на другия. Просто го приема такъв, какъвто е с всичките му странности и разбирания за живот. Това е едно от най-удивителните и уникални неща на Ню Йорк - толерантността към различния. Хората явно сами са се научили на това, защото в крайна сметка тук всички са различни, всички са чужденци, всеки идва от различен бекграунд, традиции, религия, възпитание и ако той иска другите да приемат неговите особености, самият той трябва да приеме техните.

Интересното е умението за съжителство в пълно единство и хармония на хора от цял свят. Не само това, а очевидно те работят добре заедно и постигат успешно общи цели, и страната се развива. Това впечатлява, защото има някои държави, например, в които хората от една и съща нация не могат да се разберат с години по най-обикновени въпроси... но това е тема за друг разговор...

Таймс Скуеър - джаз за очите

Ако сте се чудели как би изглеждал джаза, ако е трябвало да се пресъздаде визуално, то отидете в Ню Йорк и по-конкретно на Таймс Скуеър, и гледайте. Това е джаз за очите. Но не просто джаз, а няколко джазови парчета, които гледате и слушате едновременно, защото там всичко се случва постоянно, навсякъде и в един, и същи момент. Чиста лудост за съзнанието.

Абсолютната невъзможност да се обхване всичко с мисъл и поглед. Никакъв шанс за концентрация на вниманието върху едно конкретно нещо. Просто защото сетивата ти са атакувани от всички страни - огромни светещи реклами по стените на небостъргачите, анимирани и присветващи в различни цветове. Музика звучи от всякъде, огромно стълпотворение от хора залива улиците. Същински потоп.

Излязъл си от ноевия ковчег, от метрото и си се гмурнал в потопа, където се сливаш отново с, така да се каже, целия свят. Случайни момчета вървят със закачени рекламни пана на гърдите си и крещят нещо. Други стоят в центъра на улицата, тълпата минава около тях, а те не спират да предлагат на всеки някакви промоционални билети я за комедийно шоу, я за пиеса на Бродуей или за евтина вечеря за двама.

Вървиш и най-внезапно в тълпата се е оформил самостоятелен кръг от хора, които слушат някой как свири. Опитваш се да надникнеш зад рамената на множеството хора, да видиш и да чуеш, какво има там. Черен американец, седнал на малко столче, рапира и удря с палки върху тенджери и пластмасови кофи. Звукът и резултатът са уникални. Природен талант. Потопа обаче не спира и те повлича да вървиш напред, а да видиш какво следва после...

Веднъж стъпил на Таймс скуеър и 42-ра, ти вече си част от джаза. И колкото и да искаш не можеш да го погледнеш отстрани, нито да го осмислиш, нито да го запаметиш, нито в главата, нито на фотоапарата, нито на лист хартия. Всичко е това, което е. Гледай и се остави реалността да изпива сетивата ти. Друсай се с реалност.

Усещай хилядите джазови парчета, които разкъсват сетивата ти, разпиляват ги на съставните им части и после ги взривяват в бляскави ярки цветове по огромните рекламни пана. Ти си голям жълт бонбон "m&ms", който се смее от стъклата на небостъргача. Ти вече не си наблюдател, а си се превърнал в нота от джазовото произведение. И неусетно започваш да влизаш в ритъм... загубваш се напълно, за да намериш едно друго аз, което не си познавал до сега... и да чуеш неговият джазиран вариант.

Грях или израстване

Може да се поспори дали отхапването от забранения плод е грях или личностно израстване. Това е още по-спорно, когато забранения плод е Голямата ябълка - Ню Йорк.

Хората казват: "Ако искаш да си останеш същия, стой там където си. А, ако искаш да се промениш - отиди в Ню Йорк." И наистина мисленото отхапване и вкусване от духа на този град те променя. Променя гледната ти точка, променя усещането ти за живот, за ритъм, за хора, за град. Показва ти какво означава толерантност в най-съвършения си вид. Показва ти какво означава да имаш свободата да бъдеш такъв, какъвто си и да правиш това, което искаш. Без да бъдеш съден или критикуван за това.

Ню Йорк те научава и на нещо много важно, учи те да си знаеш целта. Ако не искаш да ти се завие свят и тълпата да те повлече в хаотичния си потоп, най-важното е да знаеш за къде си тръгнал и къде искаш да стигнеш! След това трябва само да вървиш целенасочено, без да обръщаш внимание на хилядите препускащи хора в различни посоки. Това е начинът да стигнеш до някъде.

Животът в Ню Йорк бързо те учи и на основни житейски мъдрости. Неща, които едва ли би научил, ако не беше изгонен от рая...

За това, ако искаш да се промениш завинаги и сетивата ти да усетят истински живота, отхапи смело от Голямата ябълка и се наслади на вкуса. Ню Йорк те чака, за да те промени. И това не е грях.


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.05.2012, 20:51

44 Laraque | 02.05.201209:49

NYC е абсолютен джоук мене ако питате, трябва да си ебати мазохиста за да живееш и работиш там...
пуша пуша пуша
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

43 Thea Atanasova | 29.04.201220:43

Ти са добродушен ли се имаш??? Нещо си се объркал, злобна душица си!!! НЕ!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.10.2010, 14:20

42 Душко Добродушков | 28.04.201221:02

Thea, куха лейко, престани да омацваш форума с безмерната си тъпота Бесен
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

41 Thea Atanasova | 28.04.201218:28

Аз съм била в Париж и мога да кажа, че тяхното метро не ме впечатли с нищо, освен с миризмата на блато. На което, между другото миришеше и целият Париж... Смее се
И ключовата дума на повечето страни, които нямат нашият манталитет не е Толерантност, а е Самота.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 12.01.2011, 17:43

40 Voin | 27.04.201215:47

Stizi нищо особено, има го в цял сввят. Веднага ти давам няколко примера.
Във Франция спирам през ноща да заредя, оказва се, че бензиностанцията нощно време работи само с карти, а аз нямам подходящата. Случайно влиза да зареди французойка, разбира проблема и ми зарежда през нейната карта. Имах само 100 евро, жената ми каза да карам след нея до място, където можех да ги разваля.
В Италия пътя по който карах /планински на майната си, бях там заради гледките/ се оказва срутен. Табели йок, ГПС йок, идея къде съм- хептен. Връщам се до едно село на 2 км назад да питам в кръчмата. Един от клиентите направо ме извика, качи се в колата и ме накара да го следвам близо 30км за да ми покаже накъде да хвана и се върна обратно.
Мога да ти разкажа десетки такива случаи и в Испания и Гърция...за съжаление нито един в България.

Лео не съм бил нито в Париж нито в Ню Йорк, но толкова дебилно написана статия не съм чел мноооого отдавна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

39 stizi | 27.04.201214:29

Ню Йорк е един наистина уникален град, в който или се влюбваш или намразваш веднага. Първият път ми направи страхотно впечатление, че всъщност го познавам много добре. От всеки ъгъл, улица, сграда изскачаха сцени от различни филми и книги. И наистина виждаш една амалгама от хора, звуци, миризми, идеи и т.н. Наистина космополитен толерантен град. И най- странното е (наистина не съм живял там, бил съм само два пъти), че хората които срещах не бяха егоистични темерути. Упътваха ме по улицата, обясняваха ми каквото питах и дори след като не успях да се оправя с уличен телефон (глупава работа) и попитах една жена, тя ми даде дребни, защото не ми достигаха.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.01.2012, 14:36

38 Leo_ | 27.04.201213:01

Явно всички сте били и в Ню Йорк, и в Париж...
Аз понеже не съм бил, се радвам на статията - написана е хем зарибяващо, хем стилно. Една от по-добрите статии в cafe-то.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

37 Dimitar Stamboliyski | 27.04.201211:28

Е точно тая помпозност дразни! Да беше преди 20 годин, иди-доди, ама колко лъркентравъл паплач си е изтрила ботушите в т'ва метро... Мое мнение е, че този град не ми идва особено интересен, мириса на пари не ми въздейства особено!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 11:28

36 TheSpider | 27.04.201209:59

Идеята е интересна, но като цяло статията е написана доста тъпо, даже дразни на моменти.
Не знам какво го превъзнасяте тоя град, просто там са събрани всякакви хора, интелигентни и всякаква паплач.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 23:02

35 fALLEN | 26.04.201221:08

Веднъж отхапал от забранения плод, от Голямата ябълка отвъд океана, човек вече завинаги е изгонен от райската градина, и май не съжалява особено за това...
---
като видех оная информация за на азис "концерта", точно у тая ябълка и се сетих за лафа - некой може и да са избегали от райската градина, ама тя никога нема да избега от тех. у сащ си бе, мияч на кенефи, те ти ролинг стоунс, металика, лейди гага, ако искаш и джъстин бибър, през ден въртят концерти на стадиони и в огромни зали, то тъп скоте, отхапал си вече от ябълката, ама май си прекалено тъп да ти подейства, и си се забил пак с нашата малоумна селяния. ебем ти и толерантността. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.