Здрав дух в здраво тяло | webcafe.bg
Webcafe

Здрав дух в здраво тяло

Родител с лош опит
01.04.2014, 07:47 (обновена 03.04.2014, 08:19)

1 от 2 снимки Назад Напред

деца

Без да съм никакъв експерт, си мисля, че изтървем ли децата, после имаме шанс да ги хванем чак като болни възрастни, на които кардиологът им е казал, че трябва да спортуват.

Въобще не ме изненадва поредната статистика на Евробарометър, че българите не спортуват. Дори мога да добавя и двете най-преки следствия от този факт - дебели са и умират млади. Особено мъжете. Половината от съучениците ми пуснаха шкембета в ранните си тридесет. Жените сме по-претенциозни към външния си вид и дори да не спортуваме - пазим диети. Като здравословен ефект това понякога би могло да е по-вредно дори от бирения корем, но от естетическа гледна е за предпочитане. Да не говорим, че е форма на дисциплина, която сама по себе си е достойна за уважение.

Няма да откривам колелото - ясно е, че навиците за спорт се създават в семейството и то в детските години. Израснах във време, когато се спортуваше не за здраве, а за да се печелят медали. Въобще в моето детство не си спомням здравето да е било някакъв особен аргумент за каквото и да било - сигурно се е предполагало, че върви ръка за ръка със светлото бъдеще.
По онова време в училище минаваха някакви експерти и ни оглеждаха като коне дали имаме някакъв потенциал да свършим нещо за доброто на държавата. Един такъв реши, че имам хубави рамене и ставам за гребане. Много му се обидих - още го помня. Помня и как не ме взеха да тренирам художествена гимнастика, защото не бях кльощава, обаче ме взеха в хор, въпреки че въобще не мога да пея.

Спомням си също, че дете, което покажеше някакви добри спортни заложби, бе подложено на агресивен натиск да се премести да учи в спортно училище. Това беше и причината да спра да ходя на плуване. Нямаше начин да се губи времето на треньорите: или плуваш за славата на отбора и високото спортно майсторство, или - спасявай се сам.
Това вече го няма и слава богу. Сега спортувам за кеф и това е едно от малкото удоволствия в живота ми, за които съм готова да правя големи жертви. Много се надявах, че дъщеря ми също ще запали по спорта като гледа, че майка ѝ и баща ѝ спортуват редовно. Записахме я на тенис и на плуване, като

не очаквахме да започнем с двойна грешка

И от двете пожела да се откаже горе-долу след месец. На тениса не улучвала топката, а на плуването ѝ писали двойка и треньорката ѝ се карала, че страхува да си потопи главата под водата. Опитах се да ѝ кажа, че ходи за удоволствие, но си дадох сметка, че няма удоволствие с двойка и скандал и започнах разследване. Обадих се на учителките в детската градина, за да разбера за драмата с плуването. Те пък бяха получили оплакване от треньорката, че дъщеря ми не слуша. Опитали се да репликират, че става дума за едно от най-послушните и изпълнителни деца, но жената си държала на версията, че детето е виновно.

„Колко е възрастна Мица?" - питам дъщеря ми, а ти ми отговаря: - „Не знам". „Като мен ли е на години или като баба ти?", продължавам да настоявам. „Като никого не е, няма друга такава жена" , отговаря детето, а аз разбирам, че ситуацията е сериозна. Моля учителките да говорят с треньорката, а междувременно се информирам каква е драмата с потапянето на главата - дъщеря ми се страхува, че носът ѝ ще се напълни с вода и не знае какво да прави. Почваме сухи тренировки по плуване. Връща се крайно щастлива, Мица ѝ е казала браво.

Остава драмата с тениса. Трябва да обясня някак, че грешките не са признак на незнание или на некадърност, а са част от играта. Пускам телевизора, показвам Федерер. Не му влиза първият сервис, но въпреки това той е гениален, обяснявам аз. Обяснявам ѝ какво е „непредизвикана грешка", но не... Детето твърди, че не трябва да се греши - който греши, той не може да играе. „Глупости" - свършва ми търпението и питам какво става с тези, които грешат на тениса. Разбирам, че се нареждат последни. Хайде пак на телефона. Моля отново учителките да говорят с треньорката, ако може дъщеря ми да не е винаги последна, защото това я травмира и съответно тя никога повече няма да улучи нищо. Колко тренирани играчи стават жертва на психиката си, а какво остава за едно 5-годишно дете. Баща ѝ ѝ купува нов розов гриф срещу обещанието да отиде още един път на тренировка. Този път не е последна и всичко е наред. Пак ще ходи.

Това е добрият вариант. Лошият е, ако тя не споделяше с мен, а само трупаше неприятен опит.

Не виня треньорите

Те са учени така - вероятно много по-зле дори. Старата педагогическа практика беше да ти кажат, че си пълно дърво, че за нищо не ставаш, за да те мотивират. Бой, плач, караници и ти се надъхваш. Казваш си: ще му покажа аз на тоя или тая, ще му натрия носа. Може би това е прословутата спортна злоба.

Според мен това не работи. Трябва да научим децата, че в това да се греши , няма нищо лошо, че се спортува за кеф, а не за точки и шестици. Без да съм никакъв експерт, си мисля, че изтървем ли децата, после имаме шанс да ги хванем чак като болни възрастни, на които кардиологът им е казал, че трябва да спортуват.

Ако бях икономист щях да сметна колко мъже в трудоспособна възраст умират от сърдечно-съдови заболявания, наднормено тегло и лош живот и колко струва това на държавата, но предпочитам позитивната мотивация.

 

Oще: детски спорт  детски тенис  деца  плуване  спорт  тенис  треньор  удоволствие 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

9 Xaoc | 02.04.201410:52

Не знам за какво говори авторката. Аз съм над 30 и почти всичките ми приятели спортуват - някои ходят по планините, други играят футбол всяка седмица, трети ходят на фитнес, дори ми казваха, че в Бургас е мания да зобят и да са "нацепени". А точно тия нацепените имат мозък, колкото грахово зърно. Затова нито едната крайност не е добра, тоест спортуването е много хубаво нещо до момента, в които започнеш да правиш само това и спреш да се развиваш умствено.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.04.2014, 09:57

8 mehudi | 02.04.201410:00

мица не е чак толкова често срещано име. ако става въпрос за мица ненова, училка по плуване в спортната палата в софия - синът ми също ходеше при нея - научи го на плуване и бе много доволен. да, имаше проблеми с послушанието (синът ми не е от най-послушните), но от 3-мата учители по плуване, при които денис е ходил, мица ненова е най, ама най-свястната. в случая проблемът едва ли е мица. а иначе е така, много хора не спортуват. въпрос на личен избор ;(
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

7 Дракон с кисело зеле | 01.04.201418:12

Не знам кое дете е перфектно и кое не е, обаче ако един треньор не може да види разликата между страх и непослушание, не трябва да работи с деца. Един приятел беше детски треньор по айкидо, а и аз съм показвал техники на три пъти по-малки от мен, та знам колко пипкава работа е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

6 lele male | 01.04.201415:23

Деди, не се подкачай с г-жа Дарина, че като ти направи едно гедан барай уке, шъ видиш ти Смее се
Според мен, идеята на авторката е, че треньорите трябва да търсят индивидуален подход с всяко дете. Съгласна съм, защото независимо дали спортува за кеф или с цел, родителите заплащат такса... все пак.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

5 dedogo6 | 01.04.201414:55

Дарина, ти не знаеш ли ,че детето/децата за един родител са най перфектните? Шокиран
Или нямаш деца?И само тролиш, да се върже някой като мен.. Чуди се
Ако не си чувала лафа "мойто гардже си е най красиво" , въобще няма да разбереш за какво става дума в статията... Объркан
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.08.2011, 23:50

4 Darina Pashova | 01.04.201412:36

Статията не е лоша, има истини, но е написана от гледната точка на родител, който си мисли, че детето му е перфектно и целия останал свят е срещу него...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 09.03.2014, 18:01

3 alf | 01.04.201410:37

При децата развитието на тялото е само едно от нещата които прави. Изгражда дисциплина, работа в екип, сила на волята. В същото време не трябва да става насилствено - най добре е детето да реши какво иска да спортува. Професионалният спорт в БГ е изгубена кауза, мина времето когато хората се записваха да спортуват за да ги хранят по лагер-школи, сега освен да си прецакаш здравето друго не може да стане. Най много да спечелиш 1000лв за злато.
Олимпиадите за мен са нищо повече от състезание коя държава ще изкара най нови стероиди които не ги хващат на тестовете. Ланс Армсторонг ги уби направо - човека му сменяли кръвта след всеки тур и официално не е хващан с допинг. Сега чакам Бен Джоуъстн да си признае какво взема Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

2 boris | 01.04.201409:54

Като се казва, че българите не спортуват, трябва и да се прави разграничение и от от това какво се влага в това понятие. Защото когато човек извършва някаква физическа практика с цел да печели наградни фондове, премии и заплата от телевизионни прави и билети, това много трудно може да се нарече спортуване. Това е работа. И с нищо не е по-здравословна от работата на един докер. Здравословното състояние на бивши професионални спортисти рядко е особено добро или поне по-добро от това на хората които не спортуват въобще.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

1 pixie | 01.04.201409:36

Ей, това е най-големият проблем на българския спорт - от всички деца трябва да направим шампиони! Е, как да искат да спортуват. Треньорите трябва да бъдат доста добри психолози, за да знаят как да стимулират децата, които са започнали с нагласата, че са там, за да опитат и за удоволствие. А ако открият дете с наистина голям потенциал, да го убедят да се занимава по-сериозно и да работят допълнително с него.
Освен това, в училище никой не улеснява задачата на учителите по физкултура. Мнозинството от големите деца от 8 до 12 клас, не искат да спортуват дори в салона и седят по пейките, докато свърши часа. Казват, че трябва да носят маратонки и екип, наред с учебници и тетрадки и на никой не му се занимава. С салона понякога се засичат 2 класа и няма физическа възможност да играят 50 деца едновременно. Оплакваха се, че 10-минутното междучасие не им е достатъчно да се преоблекат, а това, че са изпотени още от втория час, а имат още пет, не ги кара да се чувстват комфортно. Ще кажете, че това са глезотии, че ние като сме били като тях сме тренирали в много по-лоши условия и сигурно е така. Но условията трябва да се подобряват, да има училищни отбори и спортът да се промотира постоянно.
Спортът е здраве и възпитава, но не на всяка цена.
   

оценка

+4 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.