Како, моля те, не ме бий! | webcafe.bg
Webcafe

Како, моля те, не ме бий!

София 29.12.2010, 12:36 (обновена 29.12.2010, 13:02)
деца

Снимка: © UNICEF

Мълчанието днес ражда викове утре

Родила съм се седем години след сестра ми. Работата на баща ми е била свързана с непрекъснати пътувания в чужбина - тираджия. Това наложило баба ми и дядо ми да поемат грижата за мен. Така на деветмесечна възраст съм заминала с тях в малкото балканско селце, където съм прекарала шест години - най-хубавите възможни за едно дете, ако съдя по спомените си.

Освен професията на баща ми, ще спомена един друг факт, който може би изигра основна роля в моя живот. Той беше алкохолик, от онези,  прогресиращите, с лошото пиянство. Милата ми майка трябва много да го е обичала и сигурно е таяла някакви тайни надежди, че алкохолът някак си може да бъде преборен и любимият й човек отново да стане пълноценен съпруг и баща. Уви, точно обратното.

Естественият завършек на този мъчителен 12-13 годишен брак - развод. Развод, съвпадащ с моето навършване на шест годинки и с момента на завръщане в големия град - предучилищна. Така, прибирайки се у дома, аз вече бях дете на разведени родители.

В началото баща ми се мяркаше от време на време, спомням си, че винаги беше обилно почерпен, съдейки по залитанията му и етиловия аромат на целувките му. С течение на времето посещенията ставаха все по-редки, додето разбрах, че е сключил втори брак. В годините на моето израстване съм го виждала само отвреме навреме, никога в трезво състояние и нямам спомен за един смислен разговор с него.

Така след шест години се прибрах в София и заживяхме задружно "мама, кака и аз". Горчива усмивка - иска ми се да е било така, но не би. Не ме приеха. По-точно - сестра ми.

Оттук започва историята, която искам да споделя и изводите, които съм си направила. Тези за домашното насилие. Тема, широко коментирана, но в малко позната или поне не толкова сериозно приемана форма.

Както споменах вече, сестра ми - 13-14-годишна тогава, погледна на мен не като на любимо сестриче или поне само сестриче, а като на натрапница, с която трябва да дели майчината обич и грижи.

Началото на моя ад. Майка ни беше по цял ден на работа и големият отрязък от време, в който с моята "кака" бяхме сами, й позволяваше да развихри въображението си. Успя да ме превърне в нещо като нейна робиня, трябваше да оправям и нейното легло, да говоря само когато тя ми позволи, да си събирам трохите хляб около масата и да ги изяждам като наказание за това, че съм ги наръсила. Получавах плесници по всяко време, ей така без нищо, неочаквано, ненадейно - по нейно усмотрение.

А какво се случваше, когато нещо не успявах да направя по начина, по който тя желаеше -влачене за косата по земята, кървящ нос... И най-жестокото: психическата травма, ужасът, който успя да ми вмени.

От весело и жизнерадостно дете се превърнах в плахо кълбо от нерви. Получих гастрит, от тези, острите, превивах се с часове от болки.

Ще попитате защо не съм казала на майка си. Мисля си, че съм се осмелила един-два пъти да й кажа нещо от рода "мамо, кака ме бие", едва ли съм била в състояние да опиша точно случващото се...

В този ред на мисли искам да обърна внимание на родителите по-внимателно да се вглеждат в отношенията на децата им едно с друго. Има разлика между, да ги наречем тривиални, дрязги и истинското насилие, което оставя отпечатък в съзнанието за цял живот.

След някое и друго оплакване на мама от моя страна, дойде и смразяващото "ако утре кажеш на майка, че съм те била, на другия ден ще те убия". Запомнете, мили родители, децата приемат всичко казано буквално и вярват.

Казвам го и от опит като майка. Дори не си спомням кога съм изрекла ядовитото "щом не ме слушаш, ще те оставя в трамвая сам" на сина си и известно време след това се учудвах, че винаги настоява да седне на седалката в превозното средство зад мене. А то било за да ме вижда през цялото време, за да не го оставя, както ми каза, като настоях да знам защо. Но да се върна към моя "детски спомен мил".

Така минаваха годините в съжителството ми с "ледената кралица"-сестрица по кръв. До момента, в който трябва да съм била 7-8 клас, не помня точно, но случката ми е пред очите. Та в поредното си изстъпление тя посегна да ме удари и за нейна, пък и за моя изненада аз отвърнах на удара й. Шок. Бях я достигнала на ръст, не че не ме ужасяваше вече, но някак си съм събрала кураж...

13-14 годишните момичета в годините на пубертета са особено чувствителни към промените, които стават с тях. Но пак не останах пожалена - въпреки своите вече 20 години, "кака" продължи да измъчва жертвата си. По-рядко ми посягаше, но за сметка на това ме наричаше грозна, тъпа и каква ли не. Циментира и без това липсата ми на самочувствие.

Година по-късно тя се омъжи, махна се... Свобода, истинска, опияняваща и... жесток нервен срив. Антидепресанти години наред. Колко време ми трябваше да повярвам на огледалото и заобикалящите ме, че съм хубаво момиче, на учителите, че не ми пишат добрите оценки от жал.

Върнах се към живота на пълноценен човек. Да... но не съвсем. Не посмях да си родя второ дете, няма и да го направя. Като в "Алената буква"*. Дамгосана за цял живот.

*"Алената буква" - роман на американския писател Натаниел Хоторн, в който главната героиня е наказана да носи "алена буква" в протестантската колония от началото на 19 век, където живее, заради факта, че забременява и ражда дете не от съпруга си.

Oще: възпитание  домашно насилие  отговорности  родители  семейство  сестри 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.10.2010, 15:01

11 Bwana Simba | 04.01.201102:22

james2, ти нещо... и слънчевите затъмнения ли са от демокрацията? Аз колко роднински злоби знам отпреди 1989 г.... дълбоко скрити вътре в семействата, независимо коя година е навън... а да си спомним как бъдещият Чингиз хан, когато бил дете, убил батко си от яд, че онзи хванал по-голяма риба... и това ли е било от много демокрация?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.08.2010, 19:39

10 james2 | 31.12.201014:10

Така е от много "демокрация" ! Нали искахте "демокрация" ?!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

9 Rowan | 31.12.201010:32

@ (6) Tihomir Naidenov | 30.12.2010 12:24

Прав си за вроденото (гените) като фактор, но не си за това, че те определят какво ще излезе от детето. Елементарен пример: Срещата на двете циганета, едното отгледано в щатите от приемни родители, другото тук в дом (случая мина в някакво ТВ предаване, даже и тук в Уебкафето някъде го коментираха). Едни биологични родители, различна среда на възпитание. Резултат - нищо общо в характерите и поведението на двете деца.

Оправданието "То е такова, защото гените са му такива." се използва от слабите, провалили се родители или от приемни такива, пак за да оправдаят собствената си некадърност, и липса на любов към детето което отглеждат. Забележи, "отглеждат", а не "възпитават". Някой специалист може да се изкаже по-компетентно, но по мои наблюдения, доста деца минават през "садистичен" период в развитието си. И ако тогава я няма здравата ръка на бащата, работата се отича на зле.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.09.2010, 15:16

8 OrchiiDea | 30.12.201015:37

И на мен ми е познато такова сестринско поведение. До крайности не се е стигало, защото баба беше наблизо. Но психическия тормоз беше редовен.
Искам да кажа две неща. Не е вярно, че всички деца се раждат добри и другите ги повреждат. Има много лоши деца - просто са лоши и толкова. /Не визирам моята сестра, тя реално е добър човек, но си изливаше комплексите върху мен./
И второто е - родителите са за пребиване! Техният егоизъм и непукизъм са престъпни! И изобщо не ги оправдава дали са нещастно влюбени и прочее! И абсолютно нищо не ги оправдава! Аз съм майка и мога да кажа, че детето - неговите интереси и неговите нужди са над всичко!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.11.2010, 10:43

7 Ilcheva Tania | 30.12.201012:56

Съжалявам за това ,което си преживяла!Връзката с братята и сестрите винаги е най-силната ,защото сме от едно поколение.Всички тайни,които остават скрити от родителите ги доверяваме на брат или сестра.Аз имам брат и той ми е най-близкия човек:не седим с часове да си говорим,но въпреки това знам,че той винаги усеща кога имам проблем или съм зле и ми помага.Той е най-запознат с делата и кредитите ми и изобщо всичко което не мога да кажа на никого го казвам на него.Аз също за него бих направила всичко.Беше сто процента сигурно,че искам две деца и въпреки,че бракът ми се разпадаше,родих и второ дете от бившия си съпруг,само заради това синът ми да не е сам.Сега има сестра и двамата ,при разлика от 6 години,са страхотен екип.Но тези отношения се формират от родителите.Съжалявам мила,но майка ти е виновна за този тормоз,не ти.
Миналото вече е отминало!Не го мисли.Животът е тук и сега.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 23:34

6 Tihomir Naidenov | 30.12.201012:24

ми аз не съм съвсем съгласен - винаги има и нещо заложено в детето, което го отличава от другите 6 млрд. индивида

Ясно е, че възпитанието определя до голяма степен какво ще стане от едно бебе, но аз лично смятам, че има хора, които са родени лоши и зли и ако ще Фройд да им е баща, дядо и чичо едновременно няма да може да го изкорени
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

5 Rowan | 30.12.201006:19

Не каките са за бой (от статията и коментара на Теа), а родителите. И то не за обикновен бой, а за оня с камъните в Иран. Детето се ражда чисто, аморфно. От там на сетне цялата "заслуга" за това какво ще излезе от него е на родителите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.12.2010, 11:53

4 Ramaqna17 | 30.12.201001:00

Тъжна истина...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.12.2010, 10:59

3 Zhivka Dunkova | 29.12.201017:19

"Запомнете, мили родители, децата приемат всичко казано буквално и вярват." Насилието в семейството - незабележимо, приема се като нещо естествено и необходимо (възпитава), изключително добре маскирано зад най-добрите намерения.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

2 Thea Atanasova | 29.12.201016:09

За първи път във форуми ще си позволя да разкажа за моето "сходно" детство. Сестра ми е с една година по-голяма от мен, но държанието и беше същото като на каката от статията. Аз лично не намерих причината на това което ми причиняваше, тъй като за всички останали тя беше най-сладкото и мило дете, което може да съществува. Първите ми спомени (от 2-3 годишна) бяха как ме заключва в банята на тъмно. Седях си там, плачех си, страхувах се, въобще минавах през всички възможни състояния на духа. Родителите ни бяха разведени, майка ми по цял ден на работа и ето ти свобода за мъчения. Прекарвах доста от времето си заключена пред външната вратата по чорапи, нямах право да се прибирам в къщи. Най-смешното е че майка ми ме е заварвала пред вратата, но ми е казвала: Пак ли се карате, оправяйте се сами (не я виня, защото в главата и бяха мислите за неверен съпруг, който е обичала цял живот). Разбира се не останах и без белези от сестринската обич. Забит молив в ръката, прорез от нож на пръста (за малко да си остане обездвижен, но слава богу беше на косъм от сухожилието), рани по краката от удари с лопата. Спирам да пиша, защото честно казано не искам да си припомням повече ужаса на детството.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.