Последният шпионски запой | webcafe.bg
Webcafe

Последният шпионски запой

Драгомир СимеоновДраго Симеонов
14.01.2015, 19:53 (обновена 14.10.2016, 12:39)
колаж

Снимка: © webcafe.bg

Шегите на гърба на Петко и Петковица са необходим и полезен отдушник

1. Агент Сертов...

...се огледа през рамо, после с бърз ход се отдалечи от банкомата. Часовникът му показваше 15:00. Единият от онези продължаваше да го следва по петите, другият беше изчезнал. Не хранеше илюзии, че ще им се измъкне толкова лесно, но засега оживената улица беше най-добрият му съюзник.

Опитът беше изострил интуицията му, зад вечно присвитите очи и невзрачния външен вид работеше прецизен мозък, който и сега всяка секунда пресмяташе възможностите. Знаеше, че този път няма да го подценят. Съобщението беше красноречиво, животът му беше изложен на най-сериозния риск, откакто беше в системата.

За миг провери дали флашката с информация е все така надлежно закрепена за глезена му, после ускори крачка. Наближаваше шейсетте, но беше в отлична форма.

Един непослушен кичур падна на челото му и Сертов го отметна с автоматичен жест.

На кого можеше да вярва? Кой беше къртицата? До срещата в Атина оставаха броени часове, а стрелките се въртяха неумолимо. Утре вече ще е различно, утре Емилия ще спази инструкциите и ще подаде сигнал. После колегите си знаят работата.

Дано само гърците не оплескат нещата.

Ако всичко протече по план, след месец отново ще може да се върне. Но плановете в този занаят съществуваха само, за да се провалят. Куршумите винаги имаха свое мнение.

Поне сивият опел беше паркиран на уреченото място. Агент Сертов знаеше, че му предстоят най-тежките дни в живота му. Пулсът му по нищо не издаваше, че ги очаква с нетърпение.

2. Чичо Петко...

... въздъхна за пореден път, като видя баланса си по сметката.

Ранен следобед, наоколо хората се разминаваха бързешком, а той стоеше на тротоара, загледан в плочките, и подсмърчаше. Прибра картата в джоба на сакото си и видя, че дупката в хастара е станала още по-голяма. Направи няколко крачки, после спря.

Паспортът!

Заоглежда се притеснен да не би да е паднал наоколо, но после се сети, че го забрави на масичката в хола. Точно до ключовете за колата. Чувстваше се объркан, паметта му играеше непрекъснато подобни шегички, но поне кръстът беше спрял да го наболява. Единствената добра новина днес.

Чичо Петко отдавна беше изгубил пламъка в очите си и те бяха клепнали, сякаш всеки момент ще ревне. Не беше илюзия, след една определена възраст в живота на мъжа нищо не е същото и той често си поплакваше. Ех, ако Емата не беше намерила писмото. Ама и той! Защо му трябваше да го пише?! Нима в живота му на тези години има място за любов?

За кога, Петко, за кога?

Но и тя не биваше да му казва онези думи, не биваше да поставя под съмнение мъжеството му. Щеше му се да види изражението й, когато не се прибере довечера. И на следващата вечер. И на следващата. Чичо Петко се усмихна тъжно и в същия момент кръстът го преряза.

Две начала с познат герой.

Едното е шпионски трилър за секретите на световната агентура и цената на информацията, другото - трагикомедия за последния опит на един застаряващ мъж да последва мечтите си. В първия сюжет са замесени мръсни тайни, политическа корупция, международни служби, двойни игри и наемни убийци.

Във втория става дума за романтични разходки в студа, забравени стихотворения, развален автомобил, обострено лумбаго, водевилни оправдания и кисела съпруга, която слага очакван край на една сенилна лудория.

Две възможни истории за един и същ човек. Агента Сертов, чичо Петко, онзи топ специалист, който знае неща, които ще разтърсят обществото, но не помни къде си е оставил паспорта; носи флашка с информация, но не може да се наведе, за да я откачи от глезена си; обикаля Европа, за да заблуди преследвачите си и държи в ръка плюшено зайче, подарено му от специален за сърцето му човек.

Всъщност май оплетохме сюжетите, но те отдавна станаха на каша.

Обикновеният зрител така и не можа да разбере какво гледа - тънка шпионска игра, в която човешки живот е висял на косъм или семеен фарс за крушението на брачните илюзии. При всички положения продукцията беше интересна, а оказва се и доста скъпа.

Петко Сертов се превърна в звезда, липсата на невзрачната му фигура беше тема, която ни държеше на ръба на седалките. До последно не знаехме на какво сме свидетели. После развръзката дойде светкавично, финалните надписи се завъртяха и салонът светна.

Излезе, че агент Сертов нямало, само стар и объркат чичо Петко, при това контузен.

Механизмът на кинопроизводството е мистерия за хората пред екрана и ние едва ли ще разберем променял ли се е в движение сценарият и колко добри са актьорите и в коя точно роля. Един глуповат плешив съпруг, разтресен от закъсняла криза на средната възраст ли се е правил на шпионин или обратното - властелин на секретната информация ни се представя за сгазил лука балък?

Кой знае? Важното е, че краят е добър.

Каквато и да е истината за случката около Сертов, за нас, редовите зрители, щеше да е много потискащо да завърши трагично. Това щеше да постави серия от въпроси и да направи още по-отблъскваща и мизерна представата за геополитическата ни орис. Комедията обаче е друга работа, тя разтоварва.

Шегите на гърба на Петко и Петковица са необходим и полезен отдушник.

Ние имахме нужда от тях и вместо сега да скърцаме отчаяно със зъби в очакване на ялово разследване около нечий труп, се забавляваме със способностите на г-жа Емилия да връща разни неща на местата им. Най-после можем да се посмеем заедно, защото да ни е страх заедно вече взе да ни омръзва.

Добре дошъл, чичо Петко, стари комедианте!

Благодарим ти за развръзката. Не знаем къде точно си бил, но ни липсваше и много се притеснявахме за теб. Не прави повече така, че ни изкара акъла! Същото важи и за Вас, агент Сертов.

Oще: агент  агент сертов  драго симеонов  мисия  петко сертов  приказка  сценарий  съпруга  трилър  чичо петко  шпионин 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.04.2014, 14:00

5 citizen z | 16.01.201516:19

Щами, лично пространство, когато те търси цялата държава и Интерпол няма.
Когато летят хеликоптери, а журналисти, експерти и други специалисти плетат сценарии, лично пространство няма.
Когато си бил шеф на служба, която се бърка в личното пространство на хората - а на теб ти скимне, ей така, да се разходиш - лично пространсво няма!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.10.2013, 15:05

4 Aston | 16.01.201508:34

В едно продължение на мислите на "Шамито", който се бунтува срещу автора очевидно:
..."Тази статия е ярък пример на извратения маниер за намеса в личния живот на другите скривайки се зад маската на свобода на словото..."

Бих си позволил да попитам реципрочно какъв е маниерът на телевизионните компании със своите глуповато изглеждащи новинари да навлизат в домовете ни всяка вечер в продълвение на месец и да ни заливат с пошлостта от този трилър "Петко Сертов" ?
Слава богу има и remote control - press Power off!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

3 Шамито | 15.01.201517:25

Шегите с Драго Симеонов също са отдушник на душата.Може да ме съди ,че съм нарушил личното му пространство.Тази статия е ярък пример на извратения маниер за намеса в личния живот на другите скривайки се зад маската на свобода на словото.Да е казал нещо уникално от което да се поучим?Приоми на жълтата преса.Демократични ценности– нали читателю? С уважение.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.03.2014, 09:08

2 Bono | 15.01.201510:00

Драго Симеонов, голям си. Последните ти текстове са чутовни Усмивка. Сядай да пишеш книга!!! Удава ти се!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

1 conscience | 15.01.201509:28

Много смешно само без обяснението
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.