Краят на медения месец: Европа отвъд пазара | webcafe.bg
Webcafe

Краят на медения месец: Европа отвъд пазара

Floris - London, Moritz - Berlin, превод Йоанна Минчева 09.03.2012, 15:58 (обновена 13.03.2012, 10:58)
Евро

В този момент единствената "Европейска мечта" пред нашето поколение поставя в центъра си цял живот изплащане на дългове и свиване на разходи...

В гръцката митология цар Сизиф попада в плен на незбежността: обречен е да бута огромна скала нагоре по планината само за да види как в момента, в който достигне върха, тя се търкулва обратно долу. Неговото чувство за отчаяние и безсмисленост напомня за днешна Европа.

Тя се е превърнала в заложник на порочния кръг от опити за стабилизиране на изначално нестабилни пазари. И всеки цикъл все повече подчертава тържеството на икономическото над политическото, ерозията на демократичните образци, безразличието на гражданите и пълното отчуждение между социалната реалност и превода й в политиката.

Политическият дискурс е преустановен, докато "технократи" преразпределят ресурси и стремежи в името на икономическата необходимост. А ние - европейците - сме избутани настрана и вцепенени от вечно повтарящите се приказки за икономии и икономическа стабилност, за ЕВППС (Европейска Външна Политика и Политика на Сигурност) и еврооблигации, финансови летви и институционални реформи.

Всички те са представени като неизбежни в името на оздравяването на пазара; подобно на горчиво, но необходимо лекарство, което да спре болката. Безсмислено е да се казва, че това няма да се случи: болката е системна.

За младото поколение Европейци, "неизбежните" промени, институционализирани през последните години, ще определят нашето бъдеще. Затова е време да заемем позиция. Животът ни не може да се формира като остатъчен продукт на икономическата стабилност. Европейският съюз е повече от пазар. Неговите граждани са повече от консуматори.

Би трябвало нашите политически решения да правят пазара социално приемлив, а не пазарът да прави нашите политически решения икономически приемливи. Нашето поколение има идеи, идеали, надежди, нужди и стремежи. И ние силно вярваме в Европа, но не само в това нейно икономическо лице.

Ние вярваме в Европа, защото ние сме Европа. Ние я строим днес, ще я строим и утре. В Лодз и Одензее, Севиля и Никозия, някой ден може би и в Сплит и Измир. Докато пътуваме, общуваме, работим и учим. Националната държава може да е нашия паспорт; Европа е нашата идентичност.

На полетите на "Раян Ер" всички сме Европейци. В Украйна и в Полша, следващото лято, всички ще сме Европейци. Събираме се за да празнуваме това, което ни обединява, заедно с това, което ни разделя. Ще говорим на този език, който изглежда най-подходящ.

И ще направим същото в Лондон няколко месеца по-късно. Дори у дома, ние всички сме Европейци. Фризьорът ни е от Рига, жената зад бара в кафенето в Дъблин е от Бърно. Слушаме Белгийска група по Френското радио докато ядем пица в Готенборг. Виното ни е Португалско, сиренето - Италианско.

Любимият ни футболист е роден в Гелзенкирхен и играе в Мадрид, а университетският ни професор в Гронинген е от Хелзинки. Отворената и свободна Европа бе мечта на предишните поколения. Тя е нашата 
реалност.

Европа е повече от икономическа рационализация. Концепцията за Европа като пазар омаловажава нейните граждани, техния потенциал и умения. Нейните граждани не са едноизмерни консуматори и печеливши от свободата на пазара; техния потенциал е по-голям от поредния рейтинг на Standard & Poor; техните заложби изискват визия отвъд икономическата стабилност.

Време е да променим европейския наратив и да обогатим общоприетото разбиране за Европа с една по-разбираема и общодостъпна идея за това какво може и какво трябва да прави Европа.

Смятаме, че на медения месец на пазара в Европа трябва да се сложи край и предлагаме нов наратив, към който ЕС може да насочи нормативните си амбиции. Трябва да декодираме едностранното разбиране за Европа като пазар и да конструираме бъдещето й отвъд пазарната обосновка.

Една нова Европа трябва да се базира на доверието между гражданите, насочено към стремежите на младите поколения, способна да генерира обществен дискурс в своята траектория. За да можем да предотвратим изгубването на нашето поколение в неизбежността и циркулярността на пазара, трябва да се стреснем от собствената ни реалност и да си зададем фундаменталния въпрос кои сме ние, какво искаме и как можем да го постигнем на практика.

Доверие

Въпреки метаморфозата на самия Европейски съюз от следвоенно икономическо съоръжение в наднационален орган с огромна институционална, политическа и икономическа сила, и въпреки все по-големия брой на гражданите, които се изправят пред ежедневната реалност на свободното движение, оперативния код на ЕС си остава убедително икономически.

"Европейска интеграция" се разбира предимно като успешен начин за интегриране на национално икономическо разнообразие. Но това, което прави идеята "Европа" устойчива, не е само икономическата хомогенност. Това, което съставлява Европа е културното разнообразие и доверие, което изживяваме всеки ден, чрез контактите, които имаме в центъра за заетост в Брюксел и в Турския супермаркет в Линц, със шофьора на автобуса в Анеси, както и с бармана в пристанището на Неапол.

Доверието намалява систематичната сложност на Европа и стабилизира както пазара, така и проекта "Европейска интеграция" повече от която и да било регулаторна програма на Комисията.

Ние не приканваме към заместител на глобалните пазари, нито към премахването на пазарната динамика като цяло. По-скоро, приканваме към промяна в парадигмите: от възгледа, който поставя Европейския проект в неговата икономическа усмирителна риза към такъв, който го поставя в континентална матрица от доверие между поколенията и вътре в тях. Когато трохите от пазара бъдат изядени, тази Европа, пред която ще се изправим, трябва да се базира на доверие.

ЕС трябва да се научи да превръща това доверие в капитал. Досега той е позволил на пазарите да насочат навътре и индивидуалното, и институционалното доверие в името на увеличаването на печалбите. Съюзът трябва да обърне наобратно този процес: трябва да извлича своята легитимност от доверието между гражданите си.

Защото доверието, а не пазарната интеграция, е в основата на социалното разбирателство и етническата толерантност, честност, солидарност и различност, които характеризират Европа. Преди да имаме доверие в Европейските нормативни елементи, в нейните икономически способности и институции, трябва да бъдем уверени, че тя, в замяна, е способна да оползотворява добре потенциала, който се съдържа в междуличностното доверие на нейните граждани.

Стремежи

Ако Европа следва да бъде от значение за нашето поколение, и нашето поколение да бъде от значение за Европа, трябва да оставим в миналото победенческата празнота на пазарната стабилност и да прегърнем възможността за различни стремежи на Обединената Европа.

През 1956 г., създаването на ЕИО (Европейската Икономическа Общност) е било проектостремеж. Докато първоначално този проект е бил замислен с идеята да премахне жилото на национализма и да окуражава икономическия растеж на един разбит континент, нито обещанието за "мир", нито това за "просперитет" (през 2011 г.) вече не генерират обществената легитимност, която ЕС така силно желае.

Целта не е да бъдат поставени под въпрос историческият контекст и успехът. По-скоро това е израз на притеснение - че именно този определен институционален образ изглежда консумира повече добра воля, отколкото произвежда.

В този момент единствената "Европейска мечта" пред нашето поколение поставя в центъра си цял живот изплащане на дългове и свиване на разходи, по-малко възможности на пазара на труда от когато и да било досега, задъхващи се системи за социално подпомагане и куха реторика в името на усилията за спасяване на планетата.

Да го кажем просто, ние искаме Европа да отговори на стремежите на нашето поколение, надграждайки върху тези на своите създатели (и създателки). За да се случи това, трябва да се стремим както към елементарни предложения като тези за езикови курсове, така и към сложни такива като комунална енергийна сигурност чрез зелени технологии.

Такива предложения са в тон със стремежите на нашето поколение: личностно развитие чрез движение, нови възможности за работа, и един устойчив свят. И това ще позволи на ЕС отново да стане форум на идеи, който се приветства от младите поколения като основа за това как да направим напите общества и нашия свят едно по-добро място. ЕС може да ни помогне да се стремим към повече. Но за целта трябва да престане да произвежда мерки за икономическа рационализация без да си прави труда да прегърне една по-силна нормативна визия за нашето бъдеще и да допринесе за него.

Общество

Историята ни бе национална, настоящето ни е все по-европейско, а нуждите и стремежите ни са все повече от наднационален характер. Икономическите процеси, които диктуват живота ни, са глобални. И въпреки това нашата политическа система си остава национална.

Именно тази асиметрия между социалната реалност и политическите структури позволява на икономическото да доминира над политическото, на изпълнителното над парламентарното, а това следователно позволява на пазара да направи анонимен своя основополагащ социален капитал: доверието между гражданите.

Тази асиметрия е дотолкова внедрена и систематична, че в днешно време пазарите са тези, които свалят правителства. Но нима предопределението на политиката не е именно да обуздава и очовечава пазарите, а не обратното?

За да си възвърнем способността да контролираме начина, по който искаме обществото ни да функционира, трябва да деконструираме нашето разбиране за обществото. Политиката функционира единствено благодарение на директната връзка между реалност и фантазия. Всички политически програми са имагинерни: проекции на това как бъдещето може да бъде по-добро или по-справедливо. А ролята на политиката е да преведе тези фантазии на езика на реалността.

В момента обаче изглежда като че "лаем под грешното дърво". Докато националната политическа система продължава да бъде безценна що се отнася до преразпределението на благата, тя вече не е в състояние да удържа икономическата система, за да осигури това тя да води до социално приемливи резултати. Не е в състояние да подсигури нашите стремежи и нужди отвъд националната държава.

И въпреки това ние продължаваме да насочваме нашите стремежи към националните политически системи. Процедирайки така, ние всъщност подсилваме статуквото и позволяваме на националната изпълнителна власт да се крие зад „национални интереси", докато обсъжда нашите наднационални нужди и стремежи, и прави възможно прокарването на представителни институции под прикритието на неизбежността.

Ако искаме да наложим отново властта на политическото над икономическото, имаме нужда от Европейски политическо пространство, в което решенията се обясняват, фантазиите се трансформират, и траекторията на Европа се обсъжда. Пространство, което е в състояние да улови доверието между гражданите и да посрещне техните нужди и стремежи. И пространство, в което лидерите могат да бъдат сменени, когато се провалят в постигането на тези цели.

Включването на обществото изисква институционален и нормативен баланс. В институционален аспект, трябва да вървим към създаването на Европейски политически партии, към Европейски парламентарни избори, в които всяка една от тези партии предлага кандидат за Президент на Комисията, и към намаляване на влиянието на Съвета при определяне на политическата траектория на ЕС.

Подобни промени следва да съживят наднационалния политически диалог и да въведат динамични и целенасочени граждански политики в сърцето на процеса по вземане на решения. Но подобни промени няма да бъдат предложени от националните политици, които ще изгубят най-много от мащабното възвръщане на политическите права при европейските граждани.

Вместо това, тези граждани трябва да прескочат бариерите и да създадат едно общо, многоезично публично пространство на наднационално ниво: там, където се обменят идеи, фантазии се формират и изразяват, и където политиците са принудени да обърнат внимание на това.

Нататък

Прокълнат от боговете, участта на цар Сизиф е била вечна. Нашата не трябва да бъде такава. Но ако искаме да избягаме от порочния кръг на пазара, трябва да пре-потвърдим кои сме ние , какво искаме, и как можем да го постигнем. На нито един от тези въпроси не могат да дадат убедителен отговор националните политически мерки, нито пък ЕС, какъвто е сега.

Тази невъзможност позволи на икономическата система и на изпълнителната армия от технократи да контролират гражданите, които вече не са предпазени от доминацията на политиката или представителните парламенти. Но Европа е повече от пазар. Тя има потенциала да реши системните проблеми, които са в основата на нашата настояща икономическа, екологична и политическа криза.

Но ние, нейните граждани, ще трябва да я принудим да го направи.

Oще: граждани  еврооблигации  европа  европейци  еио  ес  икономии  метаморфоза  пазар  промени  ресурс  технократи 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

9 Dimitar Stamboliyski | 12.03.201212:26

Мн съгласен с кривия макарон - ще си спестя обилния коментар за следващата, по-конкретна и по-стилизирана статия. Т'ва отвсякъде вони на швабска вЪлна...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

8 Крив Макарон | 12.03.201209:32

Надявам се, Уебкафе, като сте подхванали темата за Европа в нейния хуманистичен смисъл, да проявите постоянство и да намери тази статия продължение.
Свикнали сме да четем за икономика, за политика и за "нещата от живота" (т.е. злободневни битовизми), но чисто хуманистичните теми са особено чужди на българския читател. А, съвременното общество все повече ще се обръща към тези ценнности. Икономическия модел търпи своето поражение пред очите ни и празнината оставена от него ще трябва да намери ново съдържание. Така, че продължете тази тема, докато тя намери своите читатели и те оформят свое пространство, в което да бъдат обсъждани идеите и тяхното развитие.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

7 Mile Manolov | 12.03.201200:49

Европейци. Фризьорът ни е от Рига, жената зад бара в кафенето в Дъблин е от Бърно. Слушаме Белгийска група по Френското радио докато ядем пица в Готенборг. Виното ни е Португалско, сиренето - Италианско.
------------------

а бантускот си бере тухли muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2011, 01:49

6 Very Bastard | 11.03.201222:09

По-голяма раздувка скоро не бях чел .Това може да го напише само един кибик , който си мечтае да стане много важен клатикур в европарламента и после да ни залее с налудначави директиви за да оправдае съществуването си .
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 05.11.2011, 14:50

5 no-credit | 11.03.201219:51

Боже!
Скоро не бях чел подобно празнословие! Това освен сигурно някой го е писал за да оправдае някакви пари за някаква стратегия или нещо подобно. Моля редакторите на кафенето да имат повече уважение към нас, читателите и да не ни заливат с такива дълги и нищонеказващи писаници.

П.С.
Като казвам, че тази статия не казва нищо, изключвам трикратното (май) повторение, че пазара не трябвало да е определящ. Това го слушаме от години, но никой не казва какво може да го замести. Затова и (отново) апела ми към редакторите - имайте милост и не ни заливайте с подобен баласт.
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 09.12.2011, 15:24

4 everafterification | 11.03.201216:13

Хора, наистина ли Сизиф е най-интересното, за което да си говорим в тази статия??? ... бой
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.03.2012, 23:44

3 ASEN STEFCHEV | 11.03.201213:01

Пак борба за някой хибрид.Доминираща политическа европейска система.Политически решения за управление на икономиката.Поне в България се нагледахме на невероятни умения да се управлява.А по отношение на Сизиф-той е бил първият доносник и лъжец/според гр.митология/ - затова е и бил наказан.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 29.08.2011, 23:31

2 Nikolay Oblakoff | 11.03.201212:27

-Абе я си е*и майката?
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 11.03.201211:27

Тест:
Познавате ли добре гръцката митология?

Веднъж, както си вървял Едип видял Сизиф –седнал на земята и подпрял огромният си камък с гръб.
- Абе ти що не си буташ камъка нагоре по хълма бе! – скарал му се Едип.
Въпрос:
Какво е отговорил Сизиф на Едип?
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.