В Коста Рика са най-щастливите хора. Повече отколкото в САЩ | webcafe.bg
Webcafe

Щастието - невъзможно за единаци

Webcafe.bg , по DarikFinance 19.08.2011, 10:46 (обновена 21.08.2011, 11:36)
щастие

1000 долара в джоба на беден човек тежат много повече от 1000 долара в джоба на богат

Идеята да се измери щастието изглежда доста хлъзгаво начинание. Какви показатели да се следят, какви мерни единици да се приложат? А ако задачата е да се измери щастието в една цяла страна, след което то да се сравни с щастието в останалите държави? На пръв поглед нерешимо предизвикателство...

В Китай индексите на щастието са станали вече толкова популярни, че градовете се конкурират за приза "най-щастливия град в Китай".

Един от авторите, изследващ проблемите за измерване на щастието от икономическа гледна точка, е психологът и статистикът Ник Маркс, автор на книгата "Манифестът на щастието: как държавата и хората могат да отгледат своето благоденствие". Маркс е основател на Центъра по благоденствие във Великобритания. С него разговарят от школата по мениджмънт от САЩ Knowledge@Wharton.

Искате да поставите под въпрос БВП като единствена мярка за това как се справят хората или държавата. Какво ще измервате тогава?

Да започнем с това какво не е наред в БВП. Много са неговите дефекти, вероятно първият е, че в БВП не се прави разграничение дали разходите са за нещо добро или за нещо лошо. Разходите за лоши неща наричаме "защитни", защото са предназначени да защитават, а не да повишават качеството на живота.

Например големият петролен разлив на BP във Флорида. Почистването му струваше страшно много пари. Те ще се добавят позитивно в БВП, но ситуацията очевидно е екстремно негативна.

Можем да разсъждаваме и за това, че разходите за възстановяване след земетресението в Япония ще се отчетат позитивно в сметките на БВП. Това очевидно е изключително деструктивно явление, свързано със загуба на човешки живот - но проблемите, свързани с него, не се отбелязват в БВП. Голяма част от разходите, отчитани с БВП, служат за защита на качеството на живота, а не за повишаването му.

И така, БВП включва някои лоши неща, а от друга страна не включва някои добри неща. Той например не включва загубата на природен капитал. Не включва изчерпването на петролните запаси. БВП третира като доход петрола, постъпващ в САЩ по тръбопровода от Аляска - вместо да го разглежда като въпрос на наличност. За БВП е характерен този голям проблем: не знае как да отчете запасите от капитал, които се изчерпват.

В случая с финансовия капитал, БВП може да се справи, има начини за измерването му. Но с природния капитал не е така: БВП го третира просто като безплатно благо. Има го и това, че много неща, които имат стойност, се случват извън икономиката, т.е. не получават стойностна оценка.

Първият архитект на концепцията за БВП, Симон Кузнец, е бил съвсем наясно с тези проблеми. Домакинска работа, отглеждане на деца, доброволчество, обществени каузи ... В много случи тези неща представляват сърцевината на икономиката, но въпреки това не се пресмятат.

Във вашата книга "Манифестът на щастието" се опитвате да определите нещата извън БВП, които са важни и допринасят за благоденствието и щастието.

Основната теза в книгата е, че качеството на живота е човешко изживяване. Вие живеете живота си и усещате неговото качество - аз също. Така че трябва да навлезем в едно различно "царство" - да питаме хората как се чувстват, вместо просто да се опитваме да сметнем колко много неща имат.

Разполагаме със статистическите методологии - техниките на допитване - за да го направим. Психологическите изследвания постигнаха голям напредък. Има методи за измерване и те трябва да се приложат и към публичната политика.

Как политиката влияе на човешкия живот? Точно с това се занимава „Манифестът на щастието" - и разбира се, с необходимите големи промени в политиката. Ако има някаква зададена цел, политиците се стремят да я постигнат ефективно и дори подобрят. Но ако бъде зададена друга цел, а именно човешкото възприятие на качеството на живота, вероятно ще е нужна много по-различна политика.

Класически пример в това отношение е следното: да намаляваме нивото на престъпността или да намаляваме страха от престъпността? Двете неща изискват много различни политики. Върху човешкото поведение всъщност влияе страхът от престъпността.

Страхът е онова, което спира възрастната жена да излезе сама навън нощем. Не е нивото на престъпността. Нивото на престъпността би могло да повлияе на нейния страх да не стане обект на престъпление, но очевидно медиите и тяхната интерпретация също влияят на страха.

Когато питаш хората за техния опит и възприятия, получаваш субективни индикатори. Те си взаимодействат с обективните. И двете са важни.

Вие сте статистик и психолог. Кои са главните променливи на щастието и как да ги измерим? Можем ли да ги измерим изобщо?

Измерването винаги е приблизително - особено щом се заемем с нещо толкова ценно като нашето благоденствие и щастие. Китайците казват: "Пръстът, който сочи към Луната, не е Луната". Статистиката, нашите индикатори - това е пръстът. Те не са Луната.

Можем да посочим какви са нивата на щастието, подобно на начина, по който медиците установяват душевните заболявания. Те задават въпроси - и ние питаме хората колко щастливи са били вчера. Но също така ги питаме: колко добре работят? Чувстват ли, че сами контролират живота си? Чувстват ли, че правят нещата, които им доставят удоволствие?

Как се развиват взаимоотношенията им (взаимоотношенията са най-важното)? Ако зададете сноп от въпроси, ще си съставите картината на човешкото благоденствие. Нужни са проучвания.

Тези неща вече излизат от експерименталния си стадий. Британският премиер Дейвид Камерън говори за индекс на щастието - макар да му се подиграват, че иска да отклони вниманието от орязания бюджет. Но и френският президент Саркози иска да измери същите неща. Какво всъщност се прави за измерване на щастието на правителствено равнище?

Камерън всъщност иска индикатор на националното благоденствие. Медиите, разбира се, го обърнаха на "щастие", защото щастие звучи по-атрактивно от благоденствие; благоденствие звучи малко превзето. Но всички говорим за едно и също нещо. Идеите на Камерън не са изолирани, в тази област сега се върши много работа.

Президентът Саркози създаде специална икономическа комисия да проучи това. Комисията е оглавена от Джоузеф Стиглиц, в нея участва Амартиа Сен и френският икономист Жан-Пол Фитоси. Комисията на Стиглиц всъщност досега се занимаваше основно с проблемите на БВП.

Следващият етап ще е посветен на устойчивостта: как да я "осчетоводим"? Третата фаза ще е за качеството на живота. Това, което комисията посочва, е че качеството на живота е наистина важно нещо, а устойчивостта е качество на живота в бъдеще.

Има вътрешно напрежение между добрия живот сега и добрия живот в бъдеще, според тази комисия. Аз съм напълно съгласен. Затова въпросът е толкова важен в политическо отношение, тъй като често сме склонни да изтъргуваме бъдещето за настоящето; такива са решенията ни във връзка с консумацията или емисиите CO2 в атмосферата, както и за други неща от този род.

С изготвянето на национален индекс на благоденствието в момента е натоварен Джил Медисън, главен статистик в националната статистическа служба на Великобритания.

Според мен Камерън е уловил духа на времето и е откровен в интереса си. Но поема риск, защото е подложен на медийни подигравки. Смисълът на индекса на националното благоденствие е да се измери как съкращаването на бюджетните разходи влияе на благоденствието на хората - в подготовка за нови големи публични разходи.

Има връзка между благосъстояние и щастие. Американски учени установиха, че прирастът на БВП - повишението на нивото на дохода като цяло - дава възможност хората да си позволяват неща, които увеличават равнището на удовлетворение или щастие. Например човек може да си позволи по-добро здравеопазване. След 1960 г. САЩ стана по-богат и детската смъртност, и без друго вече ниска, драстично намаля. Ето ви един аргумент.

Разделяте ли богатството от щастието? Има ли минимално ниво на богатство, за да може човек да се чувства щастлив, както и максимално ниво, след което прирастът на богатството не допринася за щастието?

Определено е така. Всички изследвания на благоденствието твърдят, че по отношение на щастието има намаляваща пределна полезност на дохода от класически тип. Тоест 1000 долара в джоба на беден човек тежат много повече от 1000 долара в джоба на богат човек. Това е така и на национално ниво.

Идеята за ръста на БВП е, че приливът надига всички лодки и всеки подобрява икономическото си положение. Проблемът е, че прирастът на БВП се разпределя по един екстремално неравен начин, образно казано с водите на прилива лодките започват да се въртят в различни посоки.

Второ, нещата, които са от критично значение за благоденствието, всъщност не струват никак много. Да, важно е да имаш добра система за здравеопазване. Но САЩ например харчи за здравеопазване на човек двойно повече от Франция, а резултатите са много по-лоши - виновна е системата. Тоест въпросът не е просто да имаш повече БВП. Въпросът е какво правиш с него.

Повечето от прекрасните неща като повишени жизнени очаквания и намаляла детска смъртност се случваха в страни, където БВП нарасна - но няма абсолютно никаква причина да мислим, че между тези неща има причинно - следствена връзка. Всъщност можем директно да решим да харчим парите си за тези неща, вместо да търсим икономическия растеж.

Има много начини да се постигнат изброените добри неща - с напредък в технологиите например. Затова не съм съгласен с аргумента, че задължително трябва да има нарастване на БВП, за да има и увеличение на благоденствието. Има страни като Коста Рика, където жизнените очаквания са по-високи по сравнение със САЩ, или поне равни на САЩ. Там има велика здравна система. Те имат четвърт от БВП на САЩ - и са много, много по-щастливи от жителите на Щатите.

Примерът е добър. Те ли са номер едно във вашия индекс на щастието?

Да. Всъщност те са най-щастливата нация на планетата. За мен резултатът беше изненадващ и посетих Коста Рика в началото на годината. Видях, че нещата там са напълно рационални. Те са напълно свободни, имат много силни семейни връзки, както и много силни обществени взаимоотношения.

И те си имат проблеми - безработица, нарастващо неравенство на доходите, ръст на престъпността. Но те са напълно различно общество. В Латинска Америка житейската философия е много пълноценна, добра е за здравето и благоденствието. От тези страни могат да се научат много интересни неща.

Говорите за семейство, общност, връзки. Изглежда това са важните показатели според вас?

Да - във всяко едно изследване на благоденствието се твърди, че човешките взаимоотношения са най-важното нещо. От еволюционна гледна точка, ние сме се развили в групи. Нашите взаимоотношения са били ключът към нашето оцеляване.

Затова не трябва да се учудваме, че от биологична перспектива щастието ни е обвързано с взаимоотношенията. Хубаво ни е, когато сме заедно - по същия начин се чувстваме невероятно, когато даваме. Това е нещо тотално извън икономиката. Как гледа икономиката на подаръците? Но ние обичаме да подаряваме. Наградата от подаръка е в нашите глави и така да се каже там се разнася чуден аромат, когато проявяваме щедрост и съчувствие. Има много неща извън икономиката, които са много, много важни.

В моята организация говорим, че има пет основни неща, които генерират щастие и благоденствие сред хората. Първото е "Да бъдеш свързан" - твоите социални взаимоотношения. Второто е "Да бъдеш активен", става дума за физическата активност. Тя е велико нещо, носещо благоденствие. Най-добрият начин да се освободиш от лошото настроение е да излезеш навън, да се разходиш, да потичаш или каквото там искаш да правиш.

"Да забелязваш" - да обръщаш внимание на нещата около теб, да забелязваш какво става с другите хора, да забелязваш как се сменят сезоните, да виждаш красотата. Естетиката е много, много важна за благоденствието. Също така, да забелязваш какво извира от теб. Да се вслушваш в своите съмнения, в потиснатите радости в твоя живот - и да започнеш да действаш според тях.

Четвъртото е "Да продължаваш да учиш". Любопитството е велико нещо. То означава да разбираш нещата - не толкова да си информиран и мъдър, колкото да си ангажиран със света и да искаш да учиш нови неща в житейския си път. Възрастните хора, които продължават да учат, имат много по-добро здраве.

И накрая, последното е "Давай". Бъди състрадателен. Далай Лама понякога казва: ако искаш другите да са щастливи, бъди състрадателен. Ако искаш ти да си щастлив, бъди състрадателен. Мисля, че на Запад има огромен глад да се дава. Мисля, че това преди е било потискано от човешкия страх. Обществото ни стана напълно индивидуалистично и себично. Има огромен потенциал, който може да бъде отключен.

В книгата си цитирате един експеримент. На хората в две групи са раздадени пари. На едната група е наредено да ги изхарчат за себе си, а на втората - да ги изхарчат за другите ...

Това е класически експеримент. На хората се дават пари в началото на деня. Едните трябва да ги изхарчат за себе си. Това е нещо като шопинг терапия. Втората група трябва да ги изхарчат за някой друг - тоест, доброволческа терапия.

В края на деня изследователите се интересуват как хората са прекарали деня си - щастливи ли са, наслаждавали ли са се. Тези, които са харчили за другите, са били значително по-щастливи от онези, които са харчили за себе си. Това е много интересно. Един от най-добрите начини за харчене на пари - ако търсите щастие - е част от тях да ги подарите.

http://darikfinance.bg

Oще: бвп  благоденствие  дейвид камерън  държава  измерване  капитал  ник маркс  никола саркози  прогрес  сащ  щастие  япония 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

21 Thea Atanasova | 22.08.201121:02

Никой директно можем да кажем, че в БГ липсват първото и последното.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

20 Nikoj Nqkoj1 | 22.08.201112:54

В моята организация говорим, че има пет основни неща, които генерират щастие и благоденствие сред хората. Първото е "Да бъдеш свързан" - твоите социални взаимоотношения. Второто е "Да бъдеш активен", става дума за физическата активност. Тя е велико нещо, носещо благоденствие.
Трето -"Да забелязваш" - да обръщаш внимание на нещата около теб, да забелязваш какво става с другите хора, да забелязваш как се сменят сезоните, да виждаш красотата.
Четвъртото е "Да продължаваш да учиш". Любопитството е велико нещо. То означава да разбираш нещата - не толкова да си информиран и мъдър, колкото да си ангажиран със света и да искаш да учиш нови неща в житейския си път.
И накрая, последното е "Давай". Бъди състрадателен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

19 Lili Sapunova | 22.08.201111:14

Хах, и тук на някъв чекиджия му е крив света.
"Имам мн психически отклонения и си ги харесвам всичките." Кой го беше казал? Аз проблеми нямам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

18 Thea Atanasova | 22.08.201109:59

Велизаре, а ти някакво отношение към "наболели проблеми" имаш ли?? Щото така като гледам хал хабер си нямаш от "наболели проблеми"... Айде у лево, ако обичаш...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.08.2011, 15:32

17 Velizar Dimov | 22.08.201108:38

То от тези отърване няма. Докато болили е явно с психични отклонения и саматя тя не е виновна, то за невежеството на чайчето извинение няма. По-простовати и плоски коментари не съм чел, както и по-бездушно отношение към наболели проблеми. Лека ви...пръст.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.05.2011, 21:23

16 POMPA | 21.08.201117:50

Кви са тия прости курви отдолу...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

15 Mile Manolov | 20.08.201116:06

статистиката и икономиката тия дни доказаха.... своето безмислие.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

14 Thea Atanasova | 20.08.201113:14

Каза най-голямата досадница... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2011, 14:18

13 Lili Sapunova | 20.08.201112:11

Имам, лелче, и приятели твой набор имам, ама не са досадни като теб.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

12 Thea Atanasova | 20.08.201100:51

И аз не съм с фигура на щангист, а и мислех че си говорим истини, а не глупости... Лили ти къде се буташ при големите каки и батковци? Нямаш ли си приятелчета на твоята възраст? Смее се
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.