Елитно тричане | webcafe.bg
Webcafe

Елитно тричане

Александра Гюзелева - Шани 21.04.2015, 20:16 (обновена 25.04.2015, 09:16)
училище

Снимка: © Оля Желева

Училище със „статус" би трябвало да набави още нещо в звездичките си с дейност освен списък с известни имена на родители и ежегодно пребоядисване на класните стаи - например, възпитание в доброта и съчувствие към различните.

Малката история на един малък човек. Той е в първи клас и е диагностициран с лека форма на церебрална парализа. Първоначално изглежда, че се адаптира в общообразователното училище, въпреки прякора, който му лепнали негови съученици.

Започват неприятностите. Детето се прибира с рани, а родителите са уверени от учителите, че причината за агресията на другите се крие в поведението на тяхното дете. Наскоро им се обаждат от Агенцията за социално подпомагане, за да ги уведомят, че детето им е дете в риск, а сигналът е подаден от училището.

Родителите търсят съдействието на медиите. Случаят получава разгласа, в резултат на която заместник-директорката на 20-то ОУ „Тодор Минков" заявява пред камерата: „Ние сме училище със статус. Предпочитано училище".

Точно в това е проблемът. Ако нямах седем години наблюдения върху елитното 20-то училище, бих си помислила, че истината винаги има две страни.

Знам няколко причини да съчувствам да бащата на детето с церебрална парализа, няколко - да не вярвам на ръководството на училището, и да съм убедена, че истината има само една страна.

Училище със „статус" би трябвало да набави още нещо в звездичките си с дейност освен списък с известни имена на родители и ежегодно пребоядисване на класните стаи - например, възпитание в доброта и съчувствие към различните.

Кои са различните? Много интересен въпрос, на който като родител получих противоречиви отговори. Няколко години „непоносим" беше целият клас, от който се оплакваха учители и ръководство на почти ежеседмични родителски срещи. Деца, с които не можеха да се справят. Деца на седем, осем и девет години - без увреждания. Предимно момичета.

Чудехме се какво пък е толкова страшното в поведението на клас от двадесет момичета. Отговор не получихме.

В същото време, брояхме учителките по френски, езикът, заради който децата ни бяха записани в това училище.

На втората година стигнахме до дванадесет. Толкова бяха постъпили и напуснали за две години. После се отказахме да водим статистика. Без да бъда експерт по образованието, ми е ясно, че няма как да се научи задълбочено какъвто и да било предмет при подобно текучество.

Да се върнем към записването в елитното училище. Моята дъщеря попадна там по квота „квартално". Влизайки в 20-то, бодигардът на вратата ми каза: "И бъдете благодарни, щото не за всички е квартално!"

Доста хора преспиват пред вратите на училището, за да запишат своите първолаци. Останалите са с връзки. Политика, медии, бизнес.

Квота за церебрална парализа няма.

Детето с церебрална парализа било обвинено, че се опитало да подстриже косата на своя съученичка с ножица. Форма на агресия, както заяви с траурен тон дългогодишната директорка на 20-то ОУ Красинка Доганджийска.

Мой близък не само се е опитал, но е и отрязал дългата плитка на момиченце в средата на 70-те години. Винаги ми става тъжно, като чуя тази история, но не мога да се възмутя от действията на „звяра" с церебрална парализа, от неговата агресия, против която са родителите от класа, ама малко ги е срам да си признаят пред камерите, че и те са участвали в подаването на жалбата.

Още по-тъжно ми става, че най-пряк инициатор е ръководството на училището.

Мълчанието не води до нищо добро. Моята вина е, че не подадох жалба преди пет години, когато отидох да взема детето си от занималнята, с която училището имаше сключен договор.

Опитах се да отворя вратата на библиотеката, където се провеждаха часовете, за да разбера, че тя е заключена.

Двадесет деца и тяхната преподавателка бяха заключени отвън! Когато зададох въпроса по кои правила на противопожарната безопасност децата и учителката са заключени, ми беше отговорено, че това няма да се повтори и че библиотекарката много се страхувала някой да не открадне книга!

Което щеше да бъде явление само по себе си - ученик откраднал книга...

Няколко години по-късно едно момче опитало да скочи през прозореца пред съучениците си. Децата бяха в шок.

Психоложката на училището тихомълком изчезна. Същата, която иначе присъстваше на всяко безкрайно обсъждане на "непоносимия" клас (толкова дълги, че всеки от нас имаше чувството, че присъства на индивидуален сеанс). Нито я видяхме повече, нито чухме нещо за нея. Този път родителски срещи нямаше.

В телефонни разговори класната ръководителка ни увери, че всички институции са уведомени. Имахме точно обратният вариант на това, което се случва сега. Родителите на съучениците искахме да помогнем, но ни казаха, че всички мерки са взети и загрижеността ни е малко излишна.

Замълчахме си, а може би не трябваше. Противопоставихме се на задължителното въвеждане на униформите, които първоначално беше представено като доброволно във всеки клас. Впоследствие се оказа, че децата без униформи трябва да правят наказателни обиколки тичешком в двора на училището.

По същото време свестните учители напуснаха 20-то, а част от учениците ги последваха. Както и тези, чиито родители заявиха, че им е омръзнало да присъстват на събрания на акционерно дружество, представени като родителски срещи, на които се обсъжда какво и кога ще се измаже, но не и какво ще се учи.

От репортажите по повод детето с церебрална парализа разбрахме, че то пречело на нормалното провеждане на часовете и специално на тези по религия.

Какъв цинизъм! В началните класове в 20-то училище родителите, които искаха детето им да не присъства в часовете по религия, трябваше да поемат грижата за него, независимо кога е ситуиран часът. Толкова за свободния избор.

В последните години преподаването по религия се разполагаше в събота и се състоеше в посещаване на църкви. С какво е пречело детето на доброволно избрания предмет в неучебен ден, когато присъствието му не е било задължително?

От цялото мероприятие по изключване на детето с церебрална парализа за мен остава само едно усещане: Тричане.

Кой е виновен за отхвърлянето на ученика, който дори не е класифициран със специални образователни потребности? Елитно ли ще го трича училището със специален статус или ще бъде обикновено изхвърляне?

Как в реалността ще се адаптират децата с тежки проблеми, ако приемането на дете с лека форма на церебрална парализа е толкова сложно?

Според проектозакона за предучилищно и училищно образование помощните училища ще бъдат преобразувани, а децата с проблеми ще се интегрират в общообразователните училища. Как? Най-вероятно с тричане. И изхвърляне.

Малката история на малкия човек от първи клас ще му остане за цял живот. Той може би ще се пребори да бъде в общността на „нормалните", накуцвайки леко и със затруднения с едната ръчичка.

Освен ако учители, директори и родители не му попречат. Вкупом срещу малкия агресор.

Oще: законопроект за училищното и предучилищното образование  образование  обучение  соп  специални образователни потребности  тричане  ученик  ученици  училище  учители  церебрална парализа 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.04.2015, 11:05

43 elizag | 25.04.201511:45

Много "професионален" журналистически материал на Шани Гюзелева! Но от актриси толкова! Откъде уважаема г-жа водеща и журналист знаете как се държи въпросното дете в училище? Може би сте направила журналистическо проучване?! Или просто пишете за хонорара си???
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

42 mima | 23.04.201520:16

Реално учителите не са задължени да развиват допълнително талантливите деца. Те трябва да предадат задължителната програма и дотам, всичко друго е знак на добра воля и загриженост. Факт е, че има такива, които дават всичко от себе си и се ангажират допълнително - свалям им шапка. Съществува и другата крайност, такива на които не им дреме. Хора всякакви.
Но тук не става дума за дете с умствено изоставане, а такова с малък физически недъг. И това, че децата по природа не са толерантни към различните не е вярно. Децата се раждат безкрайно толерантни, тяхното отношение към всеки е еднакво - първо мислят за себе си и после за другия. Все едно им е дали този друг е бял, черен, лилав или с физически недъг. Ако той се държи добре са приятели, ако е гаднярче го намразват и не се интересуват какви са му причините да се държи кофти.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

41 Алилуйщина | 23.04.201519:38

pepe | 23.04.201511:2……….коментар-22

Точният термин който се мъчиш да обясниш не е „не/!/-толерантността „ а „Загуба на толерантност“

1. „Толерантност“ е медицински термин, взет от трансплантологията. Означава неспособност на организма да отличава чуждите и враждебни клетки от своите. Това състояние се постига чрез постепенно съсипване чрез отровни лекарства на имунната система на организма, и довеждането и до апатия и безразличие. Пълната толерантност означава смърт.
2. „Загуба на толерантност“ е термин, взет от трансплантологията, имунологията и други медицински области. Означава състояние, при което имунната система на организма, която трябва да го защитава, развива нетърпимост към нужни на организма клетки и започва да ги атакува.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 03.09.2011, 22:51

40 Veselina Jecheva | 23.04.201516:25

ако поне малко имате идея от преподаване, ще ви е ясно, че учителят има програма, към която се придържа, тя по принцип би трябвало да следва средното ниво на учениците. на практика обаче е натоварена, часовете за упражнения са много малко, често се препуска по материала. за 40 минути учителят трябва да направи кратък преговор, да провери домашни, да изпита 1-2-3 ученици и да си предаде урока. тук изобщо не визирам времето за отговори на въпроси и обяснения, за озаптяване на келешите и други подобни. а вие искате да заинтригувал по-слабите ученици, да дадял по-сложни задачи на силните докато се движи напред със средните Смее се Смее се практически невъзможна задача Чуди се (не съм учител за протокола, да не мисли някой, че защитавам себе си)
аз като родител не очаквам някой да проявява специално внимание към детето ми и го уча да е наравно с другите. ако видя, че има проблем по даден предмет, наблягаме на него, учим допълнително, ако се налага, го записвам на курс. ако е добър по нещо, пак наблягаме, но на по-сериозни задачи и т.н., т.е. грижа се за него и не очаквам някой друг да проявява същото внимание. ако го направи - ок, ако не - затова съм родител.
за "специалните" деца - далеч не всички спциални деца са подходящи за масовото училище. за тези с физически увреждания, но нормални умствено - разбира се. за останалите - много зависи от състоянието. за някои наистина би могло да учат в масово училище, за други би било катастрофа, а и за тези около тях. не знам защо са тези напъни за равнопоставеност когато няма как да се получи поне в определени случаи. а и в много случаи под "специалност" се замаскира и лошо възпитание, и разглезеност. не визирам случая от статията, не познавам детето, коментирам по принцип.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

39 Manuela Gerenova | 23.04.201516:17

В клас от 26 деца колко ще са чак толкова напред, че всичко да им е скучно, никоя задача да не им се опира и вече наистина да няма какво да им дадеш да правят? В повечето класове няма НИТО ЕДНО такова, ние тука сме седнали да мислим "Ами ако...". И пак Whataboutism.
От друга страна, в родното школо като че ли много деца не разбират нещо или директно не се справят с цял предмет, поради което са обвинявани в немарливост, разсеяност или нещо друго. Или любимата диагноза "дислексия", която съм я чувала буквално за четири отделни деца, никое от което няма посочения проблем. Интересното е, че подобни деца при частен преподавател, например, или в по-малка група ученици, при различен подход започват да се представят чудесно. Очевдино е, а и го знам от първа ръка, че педагозите ни са на плачевно ниво, което копае дъното. По тази причина се изисква малко повече старание от учителя и нещата се нареждат.
Не на последно място, аман от родители, счели отрочетата си за много гениални и дето точно за техните наследници не се намери достойно школо. Направо преливаме от малки гении тука, а после в CV-то пише "обочение" и "маркетинк" и се чуди що не ща да го наема. От гениалност и понеже е бил напред с материала из училище сигурно...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 05.09.2012, 13:35

38 Дара | 23.04.201515:55

Какво значи, че няма ``милост и дори симпатия към по-бързите и схватливите``

Значи точно това , което казваш и благодаря, че така добре си илюстрирала неприязънта, да не кажа омразата, към по-будните деца:

``...когато детето не възприема, трудно му е и не се справя, не е виновно то, а е виновен шибаният даскал...
...
Ако на някого пък детето му е толкова гениално и на 7 вече му е скучен материалът за седми клас - оправяйте се,...``

Т.е .ако му е трудно, виновен е учителят, т.е .``шибанят даскал.``
Ама ако е по-будно - да му мислят родителите.
Кой го е грижа за по-будните !
Смее се
   

оценка

+3 -12

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

37 паяка | 23.04.201515:27

Ману, съгласна съм, ама много често повтаряш думата "шибан", а те имаме за филолог с богат речник
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

36 Manuela Gerenova | 23.04.201515:19

По принцип хората са с различна скорост и степен на възприемане, странно ми е защо очаквате от децата да са едкави, да учат еднакво бързо и да са някакви чукове.
В много случаи когато детето не възприема, трудно му е и не се справя, не е виновно то, а е виновен шибаният даскал, който го мързи да си размърда шибания непоклатим задник и да свърши малко работа. С очите си съм виждала как тъпата даскалица умишлено игнорира въпроси от деца, просто за да си спести усилието да мисли и отговаря. И докато тази мързелива патица няма да мръдне още поне 100 години от топличкото си столче в топличкото училище, то утре вашето дете може да бъде нарочено за "бавно, трудно схващащо" или изберете си друго ласкателство. И тогава вие ще сте на нокти, защото прекрасно знаете, че нищо ви няма на отрочето, просто системата е опорочена до нема и къде.
Ако на някого пък детето му е толкова гениално и на 7 вече му е скучен материалът за седми клас - оправяйте се, това са частни случаи и десетки не са длъжни да се съобразяват с единици в подобни ситуации. Има частни училища, има домашно обучение. Същото важи, ако детето категорично отказва да спазва правила и да се съобразява с колектива. Пак повтарям - ако ви е толкова специален наследникът, оправяйте се. Ученето в клас не е само да кибичиш на един чин 12 години, а е и урок по търпимост, толерантност и взаимопомощ. Едно време най-голямата обида беше да си "порта" и да се цепиш от колектива. Сега се народиха едни лидери, едни индивидуалисти, едни отгледани по Метода на Бабинататиттрънкина и какво - пет келеша на едно място не могат да се гледат. А класовете са от по минимум 20. Гледам, че и родителите един - друг не проявяват никаква емпатия. Еми не става така. То и в живота по-нататък рядко става така, че да си гледаш рахата до откат и да не ти пука хептен за другите.
Какво значи, че няма "милост и дори симпатия към по-бързите и схватливите"?! Не познавам нито един работодател, който да толерира бавни, мудни и трудно възприемчиви хора и да наема такива, НИТО ЕДИН.
   

оценка

+9 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

35 паяка | 23.04.201515:16

Рован, учителят не е телевизор, поне не би трябвало да бъде. Съвсем нормално е , даже препоръчително е, да обърне внимание и на децата справящи се с изпреварващ темп и да им възложи повече и по-сложни задания, за да се развиват , и на изоставащите, които се нуждаят от по-продължително и по-ситно смляно преподаване. Как ще го направи, е негова работа. Ако не може да го измисли и не му се отдава, значи не е за там. Има и още по-абсурдни ситуации. Учител по математика поставя задача на корифей в решаването им, да обяснява на такъв, който не го може. Абсолютно безсмислено и за двамата. Нито единият има педагогически умения, нито другият го иска. Само "математикът" гарантирано губи интерес и "намразва" училището. А, да, а даскалката си почива.
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

34 паяка | 23.04.201514:41

Дара, така като гледаш, дали в момента тук има 20 човека?
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.