Спрях наскоро през нощта пред двореца на полския президент. Нямах избор: тълпата стоеше толкова плътно, че не можех да помръдна. Бяхме притиснати между сградите от едната страна на тротоара - и полицейска бариера от другата. Широкият паваж между тях беше препълнен от зяпачи, наблюдаващи странен пърформанс: изглеждаща неразбираема малка "пиеса на страстите" със стереотипни герои.
Какво е това, по дяволите? Зададох този въпрос на зрителя, притиснат срещу мен. И продължих да питам. Той отговори, но на полски, което не ме направи по-осведомен.
Бях попаднал на големия летен политически конфликт в Полша: мястото на дървения кръст, поставен в памет на бившия президент на Полша Лех Качински - загинал през април след падането на самолета с полска делегация край руския град Смоленск.
Почитателите на президента бяха поставили кръст на портите на президентската резиденция като символ на тяхната скръб. Почти както почитателите на принцеса Даяна оставяха цветя пред портите на двореца Кенсингтън в Лондон. Но докато цветята се разпадат след известно време, дървените кръстове си остават. И кръстът си седя на мястото си със седмици. Поддръжниците палеха свещи, четяха молитви.
Сигурно се очаквали тълпата да се разреди с течение на времето. Точно обратното.
Символ на разделението
Емоциите за - и против - разцъфнаха и изостриха борбата за кръста, който се е превърнал в символ на разделението в полското общество.
Качински не беше обект на всеобщо възхищение. По-младите, градски, високообразовани поляци бяха склонни да приемат Качински като простак, който ги кара да се чувстват неловко. По-старите, селски ако щете, традиционно настроени поляци бяха поддръжниците на Качински.
Подобно на тях, Качински поддържаше традиционните католически вярвания и нямаше доверие към икономическите реформи за свободен пазар.
Смъртта му потвърди позициите както на неговите поддръжници, така и на неговите хулители.
Поддръжниците виждаха в него полски патриот, отлитащ за Смоленск, за да отдаде почит на 22 000 полски офицери, убити в Катинската гора през 1940 г. - и да измъкне от Русия закъсняло признание за нейното престъпление.
Хулителите виждаха маниакален егоцентрик, опитващ се да засенчи собствения си премиер, който беше извършил същото пътуване три дни по-рано. Те тихо подозираха Качински в това, че е притиснал своя пилот да не обръща внимание на инструкциите от авиодиспечерите и да продължи с кацането при опасни условия, които доведоха до смъртта на още 95 души.
Поддръжниците все повече представяха Качински като мъченик, жертва на мистериозен заговор, организиран от руснаците, от Новия световен ред, или кой знае от кой друг?
Хулителите бяха отвратени от конспиративните теории - и ставаха все по-нетърпеливи от възхвалите за президента, който тихомълком приемаха като третокласен.
Компромисът
В началото на август, новоизбраният президент на Полша - Бронислав Коморовски, предложи компромис. Кръстът трябваше да бъде премахнат от президентската резиденция и вместо това поставен в съседната църква "Св. Анна", която е един от най-известните паметници на столицата. А на първоначалното място на кръста на паважа трябваше да бъде поставена възпоменателна плоча.
Това предложение вбеси настроените позитивно към Качински поляци. На 3 август повече от 1000 протестиращи със сила попречиха на махането на кръста. Противниците на кръста на свой ред започнаха да организират контрапротести.
Противниците на кръста започнаха да възприемат в негово лице опит да бъде наложена сектантска идентичност на държава, която - макар и доминиращо католическа като вяра - все пак е светска по закон. "Мястото на кръстовете е в църквите, не на портите на президентския дворец," каза ми един противник на кръста. Те възприемаха тълпите, заобикалящи кръста, като зародиш на реакционно, ксенофобско политическо движение: отричане на 20-годишните усилия да бъде изградена модерна, динамична, европейска Полша.
Да се родиш недостатъчно късно...
Но подкрепящите Качински поляци възприемат премахването на кръста като заличаване на самите тях. Не всички поляци говорят английски или немски, не всички поляци използват компютър или работят за международни фирми.
Много поляци просто са се родили недостатъчно късно, за да се възползват от предимствата на времето след комунизма: за тях краят на комунизма означаваше само краят на работата в стоманолеярната или въглищната мина, или в колективната ферма.
Те знаеха, че префинените граждани се отнасяха пренебрежително към Качински, смятайки го за груб и невежа. И някак неясно подозираха, че тези радващи се на възходяща мобилност поляци имат също толкова негативно мнение за техните недотам успешни сънародници.
Както казва един от поддръжниците на Качински пред Financial Times: "Кръстът напомни, че е имало президент, който е страдал, на който са се присмивали."
Ако доловите тук ехо от това, което Сара Пейлин (кандидатът на републиканците в САЩ за вицепрезидент - бел.р.) означаваше за някои от нейните поддръжници, това вероятно не е съвпадение: става въпрос за политик, презиран от всезнайковците на обществото - който се възползва от това презрение, за да спечели подкрепата на тези, които на свой ред се чувстват презрени.
