Дългата и брутална война на Русия с тероризма | webcafe.bg
Webcafe

Бруталната война на Русия с тероризма I

Webcafe.bg , По сп. Time
24.08.2010, 10:08 (обновена 24.08.2010, 12:54)
Милиция

Снимка: © БГНЕС

Руската милиция, която ще се трансформира в полиция, се ползва с нисък рейтинг на обществено доверие...

На 29 март атентатори-самоубийци атакуваха две станции на метрото в сърцето на Москва. Взривовете, планирани през интервал от 40 минути в час пик, за да доведат до максимални жертви, в известен смисъл напомняха атаката над влаковете в Мадрид през 2004 г., взривовете на 7 юли в Лондон година по-късно и многобройни други публични прояви на тероризъм по цял свят. Тези сходства не убягнаха на световните лидери, които бързо изразиха не само съчувствие, но и съпричастност.

Френският президент Никола Саркози заяви тогава, че: "Когато Москва е атакувана, всички ние сме атакувани." През юни, само дни преди разкриването на американската мрежа от руски шпиони, американският президент Барак Обама подчерта дружбата с гостуващия му руски президент Дмитрий Медведев, заявявайки, че "терористите заплашват и двата ни народа - независимо дали на Таймс Скуеър или в Москва."

Но ако Русия е изправена пред подобна заплаха, това не означава, че тя има същия подход към войната с тероризма. Всъщност в дългата си война срещу екстремизма, руските лидери понякога изглежда да действат като нещо отделно от глобалната общност - без морални задръжки, с нагласа за отмъщение, заявявайки неща, които европейските и американски лидери не се осмеляват (поне публично - бел.р.).

Заниманията на Кремъл с вътрешните войни

Кремъл и неговите генерали редовно са се занимавали с вътрешни войни по начини, които изглеждат както безсрамно, така и брутално по международните стандарти. Да, Западът също си е вършил мръсната работа зад закрити врата - ЦРУ са предавали хора, затворът в Гуантанамо, но в Русия този тип действия почти стават прочути.

Вестник с връзки с Кремъл възхвали нов главен прокурор като "корав човек", който действа "на ръба на законността." Премиерът Владимир Путин е превърнал сплашването в основна част от политическата си личност. Но отвъд позите стои фундаментален въпрос: кой подход работи по-добре? Ако западните демокрации се затрудняват да съчетаят откровеност с бдителност, дали по-свободната ръка на Кремъл, чието управление е по-близко до автокрация, й дава предимство в борбата с войната с тероризма?

Градът-крепост

Москва е била крепост, дори преди да бъде град. Кремъл, разположен на Боровицкия хълм през 1156 г., е първата му голяма сграда, направена първоначално от борово дърво, после от дъб, варовик и накрая от червени тухли. Докато стените му са ставали все по-дебели, Москва е започнала "обединението на Русия" - завладяването на княжествата около нея. Това е било началото на експанзия, която в зенита на съветската власт включваше не само руснаци, но и най-голямото разнообразие от поданици: повече от 100 етнически групи, говорещи повече от 200 езика, живеещи в 11 часови зони.

След разпада на СССР, Москва се лишава от много от тези затруднения, но някои региони, които се борят за повече автономия, са разположени във вековните граници на Русия и не са могли да бъдат отделени.

Основната от тях е Северен Кавказ - регион, в който преобладава мюсюлманското население, който включва Чечня, миниатюрна република, която води две неуспешни войни за независимост. От 2007 г. Чечня се управлява от твърдата ръка на Рамзан Кадиров, подкрепян от Кремъл президент, който от самото начало изкоренява всякакви открити бунтове.

Но дори от хватката на Кадиров се изплъзва битката срещу Кремъл, а битката срещу Кремъл е пламнала в съседните републики, служили като бази за бунтовни групи за успешни атаки от южна Русия чак до града-крепост на Москва река.

"Черните вдовици"

Атентаторите от 29 март - 17-годишната Дженет Абдулаева и 28-годишната Мариам Шарипова, са от така наречените "черни вдовици" - млади жени, радикализирани от смъртта или изчезването на техните съпрузи - от Дагестан, малка планинска република южно от Чечня, която заедно с останалата част от Северен Кавказ служи като стратегически важен буфер между Русия и враговете й (като Грузия на Михаил Саакашвили) на юг.

Тъжната история на Дагестан в последните години отразява тази на останалата част от региона. Пост-съветската ера е била изпълнена с хаос и корупция. Регионалните власти възприемат суфизма - вариант на исляма, популярен в Централна и Южна Азия - като изграждат правителствени ислямски училища и джамии, но собствените им користни апетити опетняват вярата.

Така че когато учещите в тези училища и проповядващите започват да внасят уахабитство - строгата саудитска версия на исляма, в Северен Кавказ, той изглежда чист, искрен, сякаш от друг свят. Последвалата борба между подкрепяните от Кремъл суфитски власти и нарастващата вълна от уахабити е кървава и кланова - и достига много отвъд планините на Кавказ.

В Дагестан бившият чеченски инженер на име Доку Умаров се обявява за емир на несъществуващото емирство Кавказ. Умаров поема отговорност за атентатите в московското метро, заявявайки на руснаците във видеопослание: "Обещавам ви, че войната ще дойде на вашите улици - и ще я почувствате във вашия живот, върху собствената ви кожа."

И руските власти говорят грубо

Не е изненадващо да бъде чут терористичен лидер да отправя жестоки заплахи, но в Русия властите говорят също толкова грубо. Премиерът Путин, който отлита до руска база в Чечня скоро след избирането му за президент през 1999 г., за да връчи лично офицерски ками на военните там, е относително сдържан, когато след атентатите от 29 март казва, че отговорните за тях "ще бъдат елиминирани."

Президентът Дмитрий Медведев отлита за Дагестан скоро след това и по националната телевизия заявява на командващите армията, че въпреки че Русия е била в състояние да "вземе главите на повечето известни гангстери," те може да се наложи да използват "по-жестоки" методи. Кадиров е още по-прям, пишейки в редакционна статия за руския вестник "Известия", че "терористките трябва да бъдат открити и намерени в техните бърлоги, трябва да бъдат отровени като плъхове, да бъдат смазани и унищожени."

Пресметнат политически театър?

Борис Дубин, социолог и изследовател от "Левада център" в Москва, казва, че процъфтяващата с годините реторика на Путин - той някога е обещал да избие терористите "в клозета," да ги изстърже от канализацията - е пресметнат политически театър. "Съществува руски кодекс на политическия език," казва Дубин. "От време на време трябва да използваш груб език."

Тази бравурност се отразява по националните телевизионни новини, които като цяло са контролирани от Кремъл. Характеристика на ерата на Путин е, че тв новините избягват отразяването на катастрофи. (Бяха необходими няколко часа основните телевизионни мрежи да признаят за случилите се терористични атаки в Москва.)

А когато започват да ги отразяват, те старателно се концентрират върху проявите на хладнокръвие и решаване на проблемите от властите. "Общото послание на руската телевизия е, че ние  - Путин и Медведев - контролираме нещата," казва Маша Липман, медиен експерт в московския център "Карнеги".

Руснаците изглежда намират спокойствие в това патерналистко послание. Изследванията на Дубин показват, че нивата на одобрение на Путин са били около 80% преди и след последните терористични атаки, както е било и при предишни национални трагедии.

"Това е все едно в САЩ да има няколко урагана "Катрина" и нивото на одобрение на президента и премиера да остава 80%", коментира Липман.

Недостатъкът на патернализма

Но вярата в Медведев и Путин не обхваща и институциите под тях, което означава, че малко руснаци са склонни да играят своята роля във войната с тероризма. Нюйоркчаните познават знаци като: "Ако виждате нещо, кажете нещо," и именно уличен търговец на Таймс Скуеър първи предупреждава полицията за димящата в джип бомба, която не се взриви през май.

Руснаците обаче имат твърде малко вяра в своята полиция: в едно изследване 55% заявяват, че правителството не би могло да направи нищо, за да предпази руснаците от тероризма, а 24% казват, че смятат, че службите за сигурност може да имат роля в атентатите в метрото.

Това недоверие към властите е дори още по-силно изразено в емигрантските общности в Москва, където руските органи на реда - за разлика от полицията например в Ню Йорк или Лондон - не са успели да изградят информатори и да поддържат други полезни взаимотношения.

Лов из Москва на "хора от Кавказ" след атаките

Светлана Ганушкина - активен защитник на човешките права, и защитник на московски имигрантски общности, казва, че след предишните атаки e имало "направо лов" из Москва за чеченци и дори грузинци - всякакви хора от Кавказ.

Анализаторът на сигурността Андрей Солдатов казва, че ксенофобията сред властите е "най-големият проблем" във войната с тероризма. "Органите на реда непрекъснато сплашват севернокавказците. Няма никакво доверие," казва той. "Но ако искаш да се бориш с тероризма, трябва да работиш в тясна връзка с тези общности."

Посещение на петъчната служба в централната джамия на Москва показва точно колко маргинализирана е московската мюсюлманска диаспора. Преградената улица, водеща до джамията, не е предвидена да бъде място за молитва, но стотици богомолци разгъват своите молитвени килимчета на асфалта.

Главният имам Илдар Аляутдинов обяснява, че в град с 2 милиона мюсюлмани властите са разрешили съществуването само на три джамии. "Можете да говорите за човешки права," казва той, "но на нас тук не ни е разрешено да се покланяме на нашия Бог."

(Следва)

Oще: владимир путин  дмитрий медведев  кремъл  москва  русия  терор  терористи 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.08.2010, 19:39

2 james2 | 24.08.201022:31

Евтина антируска статия. Какъв ми кажете да е подхода към бандитите от Чечения (не Чечня) ? Руснаците поне не водят война в Ирак И Афганистан, където американците всеки ден убиват хора, а решават вътрешни въпроси, в които никой няма право да се бърка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2010, 09:41

1 heat | 24.08.201015:36

И какво? Аз съм гледал хиляди интервюта с Буш и той призовава за борба с тероризма ... Последно, трябва ли да се борим с тероризма или не трябва?

Колкото до Русия, дори и на треторазрядните политици на запад им е ясно, че в страна в която 90% от населението живее на ръба на оцеляването няма как да има друга власт освен на "твърдата ръка", иначе самата държава ще се разпадне от бунтове и недоволство! Демокрациите са извървели стотици години докато станат такива а искат държави, които сега прохождат по този път да станат като тях за 10-20 години. Това е политичестко късогледство или чиста проба пропаганда на собствената си система.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.