Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Афганистан отвътре: как живеят талибаните

Екип на BBC прекарва 4 дни в талибанската "крепост" - провинция Вардак и се среща с Саид Рахман, самообявил се за лидер на талибаните в района Снимка: Getty Images
Екип на BBC прекарва 4 дни в талибанската "крепост" - провинция Вардак и се среща с Саид Рахман, самообявил се за лидер на талибаните в района

Отбиваме по прашен път към планинската долина Танги. Намираме се само на 97 км югозападно от Кабул, но вече сме навлезли далеч навътре в талибанските територии.

Долината е известна като "портата към Кабул", тъй като оттам се провеждаха многобройни атаки срещу столицата.

Танги е разположена във важната провинция Вардак - място на най-сериозните боеве между НАТО и талибаните в последните години.

Тъй като съм предавал като кореспондент от мястото на събитията в Афганистан в продължение на 10 години, а и съм бил отвличан от група талибански бойци в Хелманд, съм напълно наясно, че това е много опасно място, особено за журналисти от Западна Европа.

Имам уговорка да се срещна със Саид Рахман, самообявил се за лидер на талибаните в района.

Той е известен сред населението като "губернатора Бадри". Сега Рахман е на 27 години, а когато е започнал да се бори срещу американските сили, свалили талибаните от власт през 2001 година, е бил още тийнейджър.

Рахман заявява, че ще се бие, докато американците не напуснат страната. Целта му е да помогне да се разшири властта на ислямистите в Афганистан.

Бадри твърди, че талибаните не "налагат" визията си.

Въпреки това много афганистанци се противопоставят на групата и насилствените й методи.

"Хората тук са мюсюлмани и желаят ислямско правителство", аргументира се той. "На западняците не им допада идеята за ислямистко правителство тук. Тези, които ние плашим и убиваме, са врагове на тази земя".

Достъпът на западна медия до талибаните е възможност за тях за самореклама, затова Бадри охотно показва теритириите, които твърди, че контролира.

Той ме отвежда на върха на хълм и сочи огромната бивша американска база Combat Outpost Apache, която е изоставена от три години. Всичко, което е било останало там, вече е разрушено и разграбено.

"Дори бодливата тел - дадохме я за гробища, медресета и джамии", казва той.

Оттук можем също да видим мястото, където през 2011 се случи най-смъртоносното нападение срещу американци в афганистанската война. Тогава хеликоптер Chinook бе свален от талибаните, при което загинаха 38 души, включително 17 "тюлени" от Военноморските сили на САЩ.

Недалеч се виждат следи от присъствието на афганистанската армия - база на върха на съседен хълм.

Говорителят на армията - генерал Мохамед Захир Азими, твърди, че афганистанските военни контролират изцяло провинция Вардак.

Талибанските сили обаче се придвижват свободно из долината Танги, дори и през деня.

Бадри казва, че афганистанските войски рядко излизат навън, освен в тежковъоръжени конвои.

Контролът на талибаните е особено ясно видим в училищата в долината Танги.

В училището "Имам Абу Ханифа" има 50 учители и 1400 ученици. Преподават се математика и естествени науки, но талибаните се грижат религиозното обучение да е основната част от учебната програма.

Парадоксално, това училище, което работи по определена от талибаните програма, реално се финансира от правителството в Кабул.

А голяма част от образователния бюджет на правителството идва от Запада.

В училището никъде не се виждат момичета, всъщност такива като че ли няма никъде наоколо.

Официалната талибанска позиция е, че нашумялата забрана, която те наложиха на образованието на момичета, вече "не е толкова строга". Но директорът Мохамед Салем признава тихомълком, че няма училища за момичета в региона и няма планове да се строят такива.

Когато талибаните управляваха в Афганистан, религиозните съдилища налагаха по законите на шериата жестоки и брутални наказания от рода на ампутация на крайници и убиване с камъни на прелюбодейците.

Всъщност това са неща, които всъщност и сега се случват в контролираните от талибаните области.

В долината Танги се провежда съдебен процес заради спорове за земи, като Бадри е едновременно съдия и съдебен заседател.

"С помощта на Аллах, нашите решения ще са много по-бързи от тези на Върховния съд в Кабул", казва той. "След като вземем решение, въпросът е приключен. Няма обжалване пред следваща инстанция".

За шериата и ислямското управление именно, според Бадри, талибаните "принасят себе си в жертва, превръщат се в мъченици и дават кръвта си", борейки се срещу предвожданите от Америка сили.

Наблизо малко момче си играе с "Калашников".

Запитано какво ще прави с AK47, то просто отговаря: "Ще убивам хора". Баща му добавя гордо, че се надява синът му да стане "истински муджахидин", тоест свещен воин.

Бадри е един от най-издирваните от властите хора в региона.

По негови думи американските специални сили са правили няколко хайки с цел да го убият или заловят и той редовно е мишена на удари от безпилотни летателни апарати.

При последната атака бил избегнал смъртта на косъм, защото ударът попаднал на половин метър разстояние, допълва той. Тогава бил тежко ранен и е оглушал с едното ухо.

"Всеки път, в който си включвам мобилния телефон, дроновете идват", казва той.

"Така че се опитвам да не използвам мобилен телефон".

През четирите дни, които прекарвам с талибаните, ми е разрешено да говоря с доста хора - някои от тях специално подбрани, и разговорът почти винаги преминава под бдителния поглед на моите пазачи.

Някои местни жители твърдят, че са доволни на временния отдих от постоянното военно положение, съществуващо, откакто чуждестранните сили са преминали в нападение, но други се притесняват да изразяват каквито и да е критики.

"Боим се и от двете страни", казва един от мъжете, който държи да бъде запазена в тайна самоличността му.

"Никой тук не може да си позволи да изрече истината".

Преди да замина, талибаните гордо правят парад на бойците си специално за мен. Но дори и по време на парада, мъжете, носещи пушки и гранатомети, са предупредени да се разпръснат и да прикриват лицата, от опасения да не станат мишена на дронове, когато са събрани на едно място.

Един от военните лидери на талибаните в долината Танги - командир Интекам, се хвали, че използва американски технологии като Google Earth, за да избира целите си.

Носейки дизайнерски слънчеви очила и говорейки на перфектен английски, командирът твърди, че цялата долина Танги е под контрола на талибаните, и следващата цел е превземане на Кабул.

Кабул обаче сега е практически град-крепост

Афганистанската полиция има над 150 000 полицаи, а армията е около 200 000 души. Голяма част от тези военни и полицейски сили са разположени в и около столицата.

Говорителят на армията, генерал Азими, на свой ред твърди, че "военната стратегия на талибаните е пълен провал".

Истината е, че талибаните може и ефективно да контролират някои стратегически райони като долината Танги, но те са много далеч от това да проведат пълномащабна офанзива срещу Кабул.

А без големи градове под техен контрол, те никога няма да контролират Афганистан.

"Слабостта на талибаните е, че те използват мини, експлозиви и самоубийствени атентати", казва полковник Мирваис Тараки от полицейските сили за бързо реагиране, които са специално обучени да потушават бунтовнически атаки.

"Те не разполагат с достатъчно сили, за да проведат пълноценна офанзива срещу нашите войски".

Новото правителство на Афганистан подписа споразумение миналия месец, позволяващо на американците и британците да оставят след оттеглянето си специални отряди и военни, които да обучават местните сили.

Но въпреки това, докато Западът намалява подкрепата си за властите, има риск все повече афганистанци да се окажат отново под властта на талибаните.

 

Най-четените