Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вкъщи с детето - добре или зле

Държавата не прави нищо смислено, за да облекчи майките Снимка: Стоян Георгиев
Държавата не прави нищо смислено, за да облекчи майките

По желание или по принуда българките стоят вкъщи, за да си гледат децата? От една страна, наемането на бавачка срещу 400-500 до 600 лева на месец не е по джоба на всеки, както и частно детско заведение. От друга, място в ясли и детски градини в големите градове е трудно постижимо. От трета, не всеки разполага подръка с баби и дядовци, годни да се справят - част от тях също работят...

Много шум се вдигна за липсата на достатъчно места в детските градини. И неслучайно - според обявените данни, 18 000 семейства се оказват с вързани ръце - на кого да поверят рожбата си, докато са на работа?

Проблемът далеч не се изчерпва с две-три новинарски емисии, в които разтревожени майки споделят притесненията си. Икономическите последици от истерията с детските заведения остават неизследвани. А те се простират далеч в бъдещето и обричат страната не само на по-бавно излизане от настоящата криза, а и на сериозни демографски, икономически и социални трусове през предстроящите десетилетия.

Според най-груба сметка, 18 хиляди майки остават извън пазара на труда и ще останат в къщи да се занимават с така наречените "неикономически дейности" - тоест, работа, която, колкото и да е тежка, няма да им бъде заплатена.

Средният брутен вътрешен продукт на глава от населението за България е $12 800 по предварителни данни за 2010 г. С други думи губим поне $230 милиона от непроизведени стоки и услуги. Теоретично, разбира се.

Не трябва да се забравя, че дефицитът в детските заведения засяга най-вече по-големите градове, където доходите, квалификацията и производителността са по-високи. Освен това, в тези 18 хиляди извън класацията не влизат семействата, които дори не са си направили труда да пробват, тъй като са наясно, че нямат шанс.

По мои лични наблюдения сред моя кръг познати, от всеки три домакинства с малки деца, поне едно влиза в групата на предварително загубилите надежда.

Следователно, майките, принудени да стоят в къщи, вероятно са доста повече от 18 000.

Семействата с малки деца са финансово притиснати в ъгъла, и, съвсем естествено, стягат здраво портфейлите си. Ако преди раждането и последвалото го майчинство, жената е имала редкия шанс да работи при читав работодател и да получава цялото си възнаграждение на светло, то спокойствието й като майка е гарантирано. Но според данните у нас две трети от работещите са с минимални осигуровки...

Следователно повечето български жени не могат да разчитат на свои доходи при отглеждането на детето си. Т.е. или трябва колкото е възможно по-бързо да се върнат на работа, или да имат партньор, на когото могат да разчитат.

Според изследване на Комисията за ефективно сътрудничество за развитие на Африка, увеличената заетост на жените не само спомага за икономическия ръст, но и се отразява пряко на качеството на хранене, образование и здраве при децата. Тъжно е, че трябва да се сравняваме именно с този най-беден континент, но изводите на проучването са валидни и на глобално равнище.

"Какво толкова лошо има майките да стоят у дома и да си гледат децата..."

Дали наистина държавите, в които царят подобни разбирания, могат да се похвалят с по-висока раждаемост? Според анализ на британското списание "Икономист", зависимостта е точно обратната.

Швеция и САЩ, където майките почти веднага след раждането се връщат на работа, могат да се похвалят с по-висока раждаемост от Япония и Италия, където жените често са домакини.

"Да де" - ще кажат скептиците, - "но колко време остава на работещата майка, за да обърне внимание на семейството и децата си?" Статистиката по този въпрос далеч не е еднозначна. Доклад на Университета в Мериленд разкрива, че американските майки са прекарвали средно същото време с децата си през 1965 г. и през 2003 г., въпреки че преди десетилетия са стояли предимно у дома.

Разликата се компенсира от това, че днес имаме повече уреди, които спестяват време за домакинска работа - като сушилни, миялни машини и т.н. Когато не успяват да наваксат по този начин, майките просто съкращават от свободното си време или от сън, но не лишават децата си от необходимото им внимание.

Загубата на квалификация е неминуема

Допълнително последствие от принудителния домашен затвор, на който са обречени българските майки, е загубата на квалификация. Да се надяваме, че идеята за задължителна забавачка от 5-годишна възраст ще се осъществи. Тогава ще мога да започна работа. Тоест, ще съм прекарала близо шест години извън пазара на труда (като се брои и бременността).

За много професии, като ИТ сектора например, това време може да се окаже фатално. Технологиите се развиват светкавично, и след толкова дълъг престой у дома и детски песнички, майката трудно може да се пребори с конкуренцията на колегите си - от мъжки пол и свободни колежки. С други думи - всички средства, вложени в образованието й, отиват на вятъра, а очакваните бъдещи ползи от нейния квалифициран труд клонят към нула.

Разбира се, може да избере варианта за частна детска градина, в което трябва да вложи около 600 лева на месец за около три години (до заветната предучилищна). Сметката излиза доста солена, но все пак остава предпочитан вариант за много жени професионалисти.

Няма как да пресметна икономическите последствия от спада на квалификацията, но предполагам, че сумата надхвърля онези 230.4 млн. долара загуби. Така е, тъй като в този случай ефектът се разпростира далеч в бъдещето - жената или трябва да се примири с по-нисък пост от предишния преди раждането, или да вложи още година-две усилия, нерви, време, за да възвърне нивото си.

Ако някой има полза от това майките да останат у дома (освен собствениците на частни детски заведения), това сигурно е социалното министерство. На него му е добре дошло част от тези 18 хиляди жени да не излязат на пазара на труда и да се включат в списъка с безработните. Така статистиката за заетостта изглежда далеч по-спретната.

И вместо да се мисли за откриване на нови детски заведения, може да се отчита дейност с безсмислени програми като "Отново на работа" на Агенцията по заетостта (насочена само към децата до 3-годишна възраст). Възможността да наемеш бабата по програмата "В подкрепа на майчинството" пък не е никаква утеха за семействата, които просто нямат баба. Ако имаха, нима щяха да са толкова отчаяни?

А изглежда никой не взема предвид, че все повече от квалифицираните българки избират да раждат, когато вече са се доказали професионално - тоест, след 30-35 годишна възраст, и дори по-късно. С други думи, вероятността да разчитат на помощ от своите вече доста възрастни родители е доста минимална.

Последното преброяване у нас отчете негативен естествен прираст от 4.6%. Със застаряването на населението, демографската криза ни е в кърпа вързана. Същите тези политици, които днес не проявяват особена грижа към децата, ще очакват от тях да работят, за да ги издържат, когато влязат в пенсионна възраст.

Европа истерично търсят методи за насърчаване на раждаемостта

Експерти изчисляват, че навлизането на нежния пол на пазара на труда през последните десетилетия е допринесло повече към ръста на глобалния БВП, отколкото новите технологии или бумът на икономически гиганти като Китай.

Затова по белия свят се създават схеми за гъвкава или дистанционна заетост, които за нас остават предимно в областта на мечтите. В областта на мечтите остава и на пръв поглед най-простото ми желание - да се върна на работа, и да успеем най-после да свържем двата края. Е, поне в гнева си съвсем не съм сама.

Разполагам с още 18 хиляди майки, с които взаимно да утешаваме мъката си. И мога само да се надявам 18-те хиляди съответни бащи да успеят да закърпят положението до заветната задължителна предучилищна забавачка. Ако се наложи - разпращаме татковците по нефтените платформи по света.

Това хем ще се отрази добре на статистиката за безработицата, хем ще доведе до увеличаване на покупателната ни способност. Сигурно това е замисленият метод за излизане от кризата на нашите управляващи. Но тогава децата ни ще растат без бащи...

 

Най-четените