Героите, които спасяват човешки животи в Гърция | webcafe.bg
Webcafe

Героите, които спасяват човешки животи в Гърция

Webcafe.bg, GlobalPost 23.12.2015, 16:47 (обновена 25.12.2015, 16:31)
вода,гръцки брегове,гърция,лодка,мигранти

Снимка: © Getty Images

От партитата на Ибиса до плажовете и водите на Гърция, те са дошли, за да спасят умиращите край бреговете доброволно

Прекарването на есента по гръцките плажове може и да не звучи толкава по-различно от партитата на Ибиса или излежаването на пясъка в Барселона, където Оскар Кампс обикновено ръководи компанията за водно спасяване Proactiva.

Но в Гърция работата му е далеч по-сериозна от това да тича след подпийнали летовници.

"Започнах да работя тук заради децата, които умират във водата. Да, това е нашата професия. Не можех да разбера защо деца се давят толкова близо до брега и никой не ги спасява", казва 51-годишният Кампс.

В продължение на месеци екипът на Proactiva поддържа постоянно присъствие на остров Лесбос, където помага в спасяването на бежанците, докато те прекосяват Егейско море от Турция към Европа в гумени лодки, претъпкани до краен предел.

Нова група спасители пристига от Испания на всеки 2 седмици и много от тях се връщат за повече от една ротация на дежурствата.

Кампс казва, че е станал доброволец след като снимката на удавило се малко сирийско дете, чието тяло се оказа на бреговете на Лесбос, предизвика бурна реакция по света.

"Разговарях с дъщеря ми - на 11 години - и тя ми каза: "Защо с екипа ти не отидете в Гърция?"

Така че Кампс и негов колега заминават за Лесбос, за да преценят на място какво могат да направят.

"На първия ден се наложи да скочат във водата, за да спасят двама бежанци", казва 29-годишният Маркос Херколес Руис, един от спасителите, които впоследствие се присъединяват към доброволческата инициатива.

"Осъзнахме, че проблемът тук е много по-сериозен от всичко, което се показва по новините".


"Всеки ден се налага да скачаме във водата и да спасяваме хора. Ние вършим наистина необходима работа", казва Руис.

"Преди два дни, в 2 сутринта, бяхме навън на джетовете - имаше бебета и бременни майки, заседнали в скалите. Тогава усетихме смисъла на това да бъдем тук. Не можем да си тръгнем... Бях в Ибиса. Но нямаше как да стоя там със скръстени ръце, когато хората умират тук".

Спасителите започват работа с достатъчно средства първия месец: 5000 евро, платени от самия Кампос.

Почти веднага обаче, те осъзнават, че са им нужни още, за да продължат работата си. Така се ражда неправителствената организация Proactiva Open Arms, която се издържа чрез колективно финансиране.

Сега организацията има достатъчно средства, за да остане на острова до края на зимата.

"Започнахме като група от четирима души с неопренови костюми и плавници и с една кола под наем. Сега имаме два джета, скоро ще дойде лодка и към нас се присъединиха още много хора, плюс две коли", обяснява Руис.

Групата избира за оперативен център ресторант и хотел, който принадлежи на грък, подкрепящ каузата.

32-годишният испанец Мигел Анхел Моралес Акоста слуша за дейността на колегите си от септември.

Когато туристите в Испания си заминали, шефът му се съгласил да го пусне да замине за Гърция.

Акоста чел предварително доста за Сирия, за да може по-добре да разбере от какво търсят спасение някои от бежанците.

"Когато си в Испания, всичко, което искат другите, го искаш и ти, защото си в това общество. Сега гледам на живота от съвсем друго измерение. Не можех да си представя как изглежда света за бежанците, които пристигат и са изгубили всичко, което са имали в живота си. Те са в лодка, защото ако останат в родината си, ще изгубят и живота си", казва той.

"Тук виждаш, че животът може да се промени за секунди... това са хора точно като теб, които са били в родината си - и изведнъж животът им престава да струва и пукната пара".

Руис казва, че е започнал да се променя и начинът, по който семейството и приятелите му в Испания възприемат бежанците.

"Те се интересуват, искат да научат какво правим тук. Те не знаят нищо за това, което се случва, че трафикантите искат по 1500 евро, когато билетът за ферибот от Турция струва 15 евро.

Те не знаят, че когато пристигнат, ще се наложи да вървят много километри до бежански лагер. Не знаят колко претъпкани са лодките.

Онзи ден бебе се удави в средата на лодка, защото трафикантът беше качил твърде много хора. Те слагат майките, бебетата и бабите в средата. А майката не осъзнала, че главата на бебето е надолу, докато има вода в лодката..."

Сега те са достатъчно подготвени, за да реагират на възникващите ситуации, но не винаги е било така.

"Един ден бяхме само тримата на плажа. Видяхме лодка на около 2 км от брега. Двигателят беше спрял и видяхме хората да скачат във водата и да започват да плуват... След известно време започнаха да се движат по-бавно..."

В онези ранни дни те нямат нито лодки, нито джетове.

"Помислихме си: ако заплуваме към тях, ще са ни нужни 20 минути. И когато стигнем, какво правим? Колко от тях можем да спасим?" спомня си Руис.

По същото време друга лодка с бежанци тъкмо пристига успешно. Когато последният човек слиза от нея, спасителите я вземат и поемат към хората във водата. На нея има около 60 души, от които шест са във водата и плуват.

"Когато стигнахме при тях, си помислихме, че са мъртви. Бяхме много изплашени". Но когато установяват, че те са живи, и успяват да ги превозят безопасно до сушата, сърцата им "експлодират от щастие".

"Те бяха гневни, защото ни отне много време да пристигнем. Казахме им, че никой не ни е повикал, не сме гърци, от Барселона сме. Тогава всички започнаха да ни аплодират, предполагам заради едноименния футболен отбор".

За новака Акоста, изживяването вече е емоционално.

"Това ми е първата седмица. Когато видиш хората да скачат на брега и да плачат, когато мъже на 40-50 години започват да плачат, това има голямо въздействие върху теб. Първия път, когато спасявахме през нощта, беше много по-страшно, отколкото през деня, защото не можеш да виждаш. Пристигаш при хората и чуваш писъци и не знаеш дали те са добре, дали има пострадали или мъртви..."

Това, което започва като малка испанска инициатива, води до много по-широка информираност.

"Сега това, което правим, е международно. Има и други екипи тук, някои от тях от Гърция", казва Кампс.

"В Испания водното спасяване е нещо, което хлапетата правят през лятото, когато са в университета. Те не са уважавани като пожарникарите. Но тук, в Гърция, те са герои", разказва Руис.

Oще: барселона  бежанци  вода  гумени лодки  гърция  доброволци  ибиса  лесбос  лодка  лодки  мигранти  остров лесбос  плаж  плажна ивица  сирия  спасители 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.