В търсене на българската следа | webcafe.bg
Webcafe

И ний сме дали нещо на света

Webcafe.bgЗлатина Димитрова
21.07.2014, 17:44 (обновена 19.11.2016, 20:37)

1 от 3 снимки Назад Напред

дилма русеф

Когато в Бразилия протичаше предизборната кампания за президент, в България репортерите се надпреварваха да се срещат с далечни роднини на "българката" Дилма Русеф

Вероятно сте чули, че българин е номиниран за Нобелова награда заради откритие в сферата на медицината. Ако не сте, ето - става дума за Самуил Рефетов - професор, роден в Русе, разшифровал нова болест на щитовидната жлеза (снимка 2).

Къде обаче е уловката - никой никога преди не е чувал за него в България, просто защото той нито живее у нас, нито тук е развивал кариерата си, още по-малко медицинските си умения. В края на 40-те години на ХХ в. семейството му емигрира в Белгия, после - Канада, където, за да получи гражданство, трябва да се откаже от българското. Познайте какво е избрал, щом завършва биохимия и медицина в Монреал, преди да се установи в САЩ от края на 60-те години?

Всичко е наше

Да търсим българската следа във всеки световен успех е станало нещо като национален спорт. Достатъчно е да се сетим за „българина" Джон Атанасов, изобретил компютъра или за президента на Бразилия Дилма Русеф, заради която през 2010 г. българските медии ликуваха, че сме взели властта в Бразилия, защото е дъщеря на български емигрант.

Факт е, че по цял свят медиите предпочитат новини, които са ярко „национално" оцветени, но местните медии често хиперболизират „българското" в такива размери, че по-наивните го възприемат за чиста монета.

Напук на националните бленувания, бразилският президент е роден, възпитан и е развил политическата си кариера в Бразилия. Така и Рефетов е направил откритието си не благодарение на българските си корени, а на западното си образование и напътствията на чуждестранните учени.

В дъното на националната гордост

Явно в условията на продължаващ 25-годишен преход от тоталитарен режим към демокрация и ценностна дезориентация, медиите търсят дори и в чужбина опори, които да сплотят обществото. Тези следи обикновено са далечни и бледи, но се вписват във вековната традиция, че „и ний сме дали нещо на света". Нейното начало е поставено още през 9 век, когато от България започва разпространението на славянската писменост.

Същата традиция гледахме доскоро и по телевизора по време на Мондиала в Бразилия - във всяка реклама се появяваха кадри от българското участие през 1994 г. и еуфорията на четвъртите в света. Тази година футболните национали отново не участваха в първенството, въпреки че се провеждаше на „родна" почва - в страната на Дилма Русеф.

Явно когато няма какво да въодушеви общественото извън ученическите медали на олимпиади, то търси вдъхновение в далечни истории, които си доизмисля. Медийния експерт доц. Георги Лозанов ги нарича е митологизации за повдигане националното самочувствие.

Класически е примерът с „българския зет" Том Ханкс. Дълго време българските медии спрягаха името на известния актьор в български контекст, защото тъста му Алън Уилсън има български корени. Нищо, че дори не е роден в България, нито децата му са си помисляли да учат български. Въпреки че все пак във филма на Стивън Спилбърг „Терминалът" актьорът влиза в ролята на гражданин от въображаемата страна Каркозия, силно приличаща на бивша съветска република, и говори български.

Нобеловият комплекс

Антропологът Васил Гарнизов разграничава два вида малки нации - едните са доволни от това, което са, от своето място в света и от своите постижения, без да се опитват да правят от нищо - нещо, и без да присвояват чужди заслуги. Другите често са губещи в новата ни история, какъвто е случаят с България в две поредни изгубени войни.

Затова и дребните поводи за изграждане на образ или напомпване на самочувствие като че ли се ползват прекомерно. „Цялото послание „и ний сме дали нещо на света", която само по себе си е вярно в един дълъг исторически план, в някакъв момент започва да става наша обсесия, защото силно се съмнявам, че нещо истинско сме дали на света", казва Гарнизов.

В случая със Самуил Рефетов „даването" има и друго измерение - комплексът, че страната няма Нобелова награда. Това тежи най-вече в литературата, където, за разлика от науката, не е необходимо държавата да ти създаде условия за развитие, а е по-скоро въпрос на талант и култура. В нашия случай обаче има утежняващи обстоятелства - език и култура, които не са толкова популярни. Затова и подобни успехи, макар и далечни и откъснати, дават успокоение, "лекуват" комплекса.

Следата, каквато и да е тя

"Българската следа" в международните новини е останала с атентата срещу папата, който дори не е извършен от българин. А "българският чадър" е друга история от най-новата ни история, маркирала образа на нацията ни поне в Обединеното кралство - убийството с чадър през 1978 г. на емигриралия в Англия драматург и журналист Георги Марков, критикувал многократно комунистическия режим в България. Поръчано като подарък от Държавна сигурност за рождения ден на Тодор Живков на 7 септември 1978 г.

Всяка нация, държава, култура има своите светли и тъмни моменти и периоди, а утвърждаването на националната идентичност неизбежно минава през откриването на местни герои.

Желанието да се видят български корени във всичко обаче често води до комични и абсурдни ситуации. Медиите ни са в постоянно търсене на българския Стив Джобс, на българиския iPad, а последният ни построен музей носи гордо и неофициално името българския Лувър. Върхът на порива за българщина все пак беше изнамирането на българската Кончита Вурст.

Липсата на увереност на малката държава и усещането за малоценност са в основата на този тип интерпретации. Между другото това са едно от най-глупавите клишета, разказвани в часовете по история - България е 11-та по големина в ЕС и 15-та в цяла Европа, а комплексите си ги създаваме ние с постоянните теории на конспирацията, в които живеем.

Към това се прикача и усещането, че някой е успял, защото е избягал навреме от тази страна, в която дори да се опиташ, няма да успееш. Затова дори не се опитвай, а се радвай на успехите на поредния наследник на български емигрант. А и Маша скоро ще е наша.

Oще: българи  българия  васил гарнизов  георги лозанов  национален дух  национално  нация  нобел  нобелова награда  патриотизъм  самочувствие 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

13 AlahAkbar | 23.07.201419:25

Дракон, Конан нема да го бараш!!! Къвто е едър, тъп и голям еба@, нема как да не е българин. Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

12 John Smith | 23.07.201412:08

Със сигурност знам, че Терминатора е българин.
И Детерминатора- също.
България!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

11 Дракон с кисело зеле | 23.07.201411:44

Впрочем, попадали са ми твърдения, че Конан от Кимерия, който е ИЗМИСЛЕН герой, в действителност е българин... Болна работа.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

10 Дракон с кисело зеле | 23.07.201411:39

На езика, който ни е матерен, множествено число не се завършва с "Й". И не се пише "еврейн". А "мекере" е дума от турски произход.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 23.07.2014, 06:01

9 Владо | 23.07.201406:45

На езика, който явно ви е матерен, това се казва "мекере". Това сте, да не уважавате собствения си народ, по-точно народа, на чиято земя са ви позволили да живеете. А доколкото за еврейте, един народ, който през цялата си история е бил роб, няма какво друго да направи, освен да се самопровъзгласи за специален. Ще ти разкажа една история, deowin , ето я: с един еврейн говорим за Рембранд, нали се сещаш кой е, и той ми заявява, че той бил еврейн. И защо - защото имал една картина на еврейн. Та взех аз и написах на музея на Рембранд и след няколко дни получих отговор от директоа. Там пишеше почти дословно " радвам се да Ви съобщя, че Рембранд НЕ Е еврейн". Та показах аз на моя "приятел" писмото, той почервеня като морков и почна да крещи, че онзи холандец нищо не знаел, той (демек моя познат) знаел. Та така са и почти всичките им "известни" хора. Предполагам си чувал, че претендират и за Нютон, Колумб, че даже и за Монтесума и Нелсон Мандела.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 27.11.2012, 16:27

8 Прокопи | 23.07.201404:23

Да не забравяме Христофор Колумб роден с името Христо Форов - Колумбата в алфатарското село Кутловица!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 19.02.2013, 00:46

7 Ролинс | 23.07.201402:19

"Достатъчно е да се сетим за „българина" Джон Атанасов"

http://www.youtube.com/watch?v=ahTv5mshu00

Кой ? Кой ? луд!?!?!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

6 deowin | 22.07.201422:07

>Ако бяха от еврейско, досега да са ни пропищели ушите от напомняния

Ти май не се сещаш, че за всеки поне полуизвестен човек с поне някакви български корени има 100 известни хора от еврейски произход.
Та, за какво точно пропищяване говориш? Нима чуваш за еврейския произход на купищата известни евреи повече, отколкото за полубългарския такъв на 4-5 личности?
Забележи - питам за изобщо повече, а дори не за 100 пъти повече. А би било 100, ако евреите бяха с ужасното самочувствие, характерно за българите.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 16.09.2010, 13:12

5 sarfios | 22.07.201415:58

Балгарина наи големиа да знаите
   

оценка

+2 -3

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

4 Citizen X | 22.07.201415:50

Преди години говорих с един Унгарец на подобна тема. От дума на дума целия САЩ елит се оказаха Унгарци Намига
   

оценка

+2 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.