Двегодишната й дъщеря Куин се черпи свободно с пясък от площадката в Южния парк, когато Милена казва, че днес децата са далеч по-щастливи. От времето, в което нагази в свободата с "Директор на водопад", "Ала-бала", "Не'ам нерви", "Ха-ха", "Месо", "Ад"... са минали толкова години, колкото и от периода с празните рафтове за мляко и други жизненоважни продукти.
Най-харесваната пънкарка у нас обаче, която добре извика "Защо трябва да стоим на тясно някъде за порцийка храна?", още зарежда с онова деветдесетарско-гаменско състояние на духа, заради което да не си мразиш толкова миналото, държавата (и музиката на тая държава).
Приятна и лишена от всякаква суета, но в същото време толкова важна, че пак през 90-те един фен минава през цяло Велико Търново, за да задраска името на Роберта от афишите за концерта й и да напише: "Милена е истинската рок кралица, кучко". Не че някой е спорил по темата - вероятно като невъздържана носталгия заради временното й изчезване в Лондон.
Сега, дали ще я срещнеш в парка с двете й кучета и дъщеря й, или ще я слушаш на живо, Милена продължава да е от положителните героини наоколо. Тия, дето няма как да им добавиш към името "ъ" и няма какво да им спре шоуто.
В края на 2009-а Милена отбеляза 25 години на сцената с концерт, в който като подарък се включиха и още мисионери на рока и пънка у нас като Ревю, ЕРА, Контрол, Кольо Гилъна, Ахат, Конкурент, Уикеда, БТР, Васко Кръпката...
А пълната зала "Универсиада" така се израдва на юбилея й, че нямаше как да не й го подскажем, докато присвиваше вежди над своя BG Positive профил.
Личността
Мария Гроздева е от личностите, които наистина направиха доста за имиджа на България. Дори да не гледаш спорт, тя се прочу достатъчно, че да я запомниш. А най-хубавото е, че я помним, защото бая ни прослави.
Като говорим за личности - несъмнено за всички тези концерти, които се случиха и се случват в последно време, имат голям принос организаторите. Браво на тях, защото така западната реалност започна да се случва у нас. Хората с енергия - като тези от Sofia Music Enterprises, които направиха нещо наистина много полезно за феновете на рок музиката.
За мен личностите обаче най-вече са хора в сянка. Няма значение как се казват, а какво са направили. Като една жена, която не държи да й се разчуе името, не желае популярност заради това, че отива и дарява някакви неща на бедни, на домове за сираци. А не да купиш един чифт чорапи и после да обиколиш всички медии и да се тупаш в гърдите колко си добър.
Събитието
Юбилейният концерт, който направих. Благодарение на колегите ми, феновете и SME. Едно от най-ценните неща около този концерт е, че останах много приятно изненадана от големия интерес. От това, че има хора, които милеят за тяхната си музика и че се зареждат с това, което наистина ценят, а не са се поддали на разни стилове, които се пръкнаха тук.
Дойдоха фенове, които не бях виждала 20 години и с които се получи някакъв много специален обмен - тяхната енергия успя да ми върне точно това, което ние сме им давали и им дадохме от сцената. Беше изключително, не мислех, че ще се усети. Затова благодаря на всички, които ни потвърдиха, че трябва да продължим да правим музика. Те много ме заредиха и в момента продължавам да работя по нови парчета.
Явлението
Като гледам, че всеки се опитва да пее, да танцува и какво ли още не, в един момент на всеки такъв ми се искаше да му кажа: "Довиждане, до нови срещи..." Но искрено се просълзих на изпълненията на Богдана, сляпото момиче от "България търси таланти", което пее като бог.
Тя е събирателен образ на всички самородни таланти у нас. Факт е, че ако не се беше явила в шоуто никой нямаше да разбере за нея. Чрез него тя успя да си отвори път в живота - и наистина се надявам да бъде щастлива и да й върви.
Такива незнайни таланти успяват да променят до някаква степен зрителите - защото пристигат от нищото и трогват много повече от всички префърцунени певици, които цял живот лъжат хората, пеейки на плейбек. По някакъв начин ти показват кое е ценно.
Откритието
Открихме топлата вода. Беше болезнено, но най-накрая го направихме - сами да почнем да се оправяме в живота. Преди си мислехме, че държавата ни е крива за всичко. Всеки чакаше "държавата" да му даде. Днес повечето хора знаят, че, за да вземат това, което искат, трябва да са прагматични, умни и да работят.
На българина започна да му идва акълът. Той осъзна, че ако иска нещо, но само си седи вкъщи и си фантазира, няма да го получи.
Другото е, че децата ни, поне тези около и малко над възрастта на дъщеря ми, 3-4-годишните, са много щастливи. Това, разбира се, са децата, които аз виждам в Южния парк. Те са много весели и имат хубаво детство, не само защото могат да имат всичко, което си пожелаят, а защото растат в приятна атмосфера.
Аз си спомням времето, преди да замина за Лондон, когато нямаше прясно мляко, хляб - абсолютно празни щандове. Имах една съседка с бебе, плачеше, защото нямаше откъде да вземе мляко и масло за детето си. Никога няма да го забравя и все още ми е мъчно - децата изстрадаха тези периоди, за които наистина беше виновна държавата.
Творбата
За мен творбата са Metallica и Rammstein. Metallica ги гледах за трети път, обичам ги от повече от 20 години. Но Rammstein ги обичам от 8 години и това е групата, която ми подейства по-силно - заради това тяхно шоу на ръба на кретенията...
Споменавам точно Metallica и Rammstein, защото те са от групите, които не лъжат публиката си - и като правят нещо, го правят както трябва и както го е искала публиката.
Повратната точка
Лека-полека започнахме да обръщаме внимание на образованието на децата си. Нещата толкова бяха изпуснати, че се видя, че не знаят кой е Ботев, ама знаят коя е Глория...
Радвам се, че се взеха мерки, които карат децата едва ли не да ходят "насила" на училище - като няма кой да ги кара и да ги стимулира. Трябват такива мерки, защото това са хората, които един ден ще управляват държавата. И когато от малки ги оставиш слободията да ги превземе, значи забрави за държава по-нататък. На тия деца трябва да им се покаже правия път - че получаваш толкова повече, колкото повече учиш и работиш.
Тук стереотипът е такъв, че няма смисъл от това нито да се учи, нито да се работи. Успехът на човек се преценява по това колко е откраднал, с колко имота се е сдобил. И този модел създава хората, които ни управляват. Ние гласуваме за хора, за които предварително знаем, че ще ни крадат. Може би защото нямаме сурови закони за тези, които крадат.
Манталитетът ни трябва да се промени и ако това трябва да стане насила, аз съм абсолютно "за".
Незабравимото
Тук, в Южния парк, има една миризма, която я няма никъде другаде. Била съм в много по-хубави паркове - в САЩ, в Италия, във Франция, живяла съм до Хайд Парк в Лондон... Но като си дойда тук, ми мирише точно на безсмъртие. Това е незабравимото. Защото си я нося тази миризма с мен навсякъде и като ме лъхне ми става много особено и приятно.
