Спасители дебнат отвсякъде | webcafe.bg
Webcafe

Спасители дебнат отвсякъде

Webcafe.bg 04.08.2014, 07:06 (обновена 05.08.2014, 07:53)

1 от 4 снимки Назад Напред

камен костадинов

Снимка: © Пресцентър ДПС

Пази Боже от бедствие по време на предизборна кампания (Вижте снимките)

Няма нищо по-хубаво от лошото време преди избори. А от месец април насам валят поводи за снимки на кандидати за власт по гумени ботуши сред признателни давещи се избиратели.

За четири месеца отвъд "спонтанната" загриженост и раздаване на партийна милостиня с пари от държавната субсидия, не се промени нищо. Само се променяше локацията на бедствието - Дунавските общини, Северозапада, Разградско, Ловешко, Габровско, Родопите и пак Северозапада.

Настървението на спасителите

Няма по-удобен виновник от кабинета Орешарски, още повече - в последните три дни от управлението му. За опозицията сега е златно време за изява. И не само за нея.

Корнелия Нинова се бе пренесла в родния си Врачански край, докато съпартийците й още не бяха събрали масите от събора на Бузлуджа. И незабавно влезе в ролята на кмет, министър на вътрешните работи и кореспондент от мястото на събитието - по неизяснено стечение на обстоятелствата.

"Цяла нощ падаха къщи!", докладва председателката на Социалната комисия от бедстваща Мизия. Твърди се, че Нинова лично е въртяла телефони до Министерството на земеделието да "взривяват дигите", за да спадне нивото на затлачената река Скът, но й отказали.

От каква позиция, с каква експертиза разполага Корнелия Нинова по тези проблеми - не става ясно.

Междувременно Камен Костадинов, който през 2013 г. донесе първи депутатски мандат на ДПС от Враца, също се самосезира. Партийният пресцентър разпространи снимки на Костадинов, който раздава щайги с хляб на спасителните екипи - по официален анцуг и със златен часовник.

Не се размина и без изобретателността на Николай Бареков, който впрегна все още лоялната си партийна ядка във Врачанско да събира дарения и да респектира евакуираните, като ги наобикаля с джипове.

Едва накрая ГЕРБ се включиха в кампанията по команда на лидера си - между предизборните съобщения за ранобудни комсомолци, завардили входа на ЦИК, за да регистрират първи партията си.

В опита си да се извини за забавената реакция, Бойко Борисов не се поколеба да пренареди информационното съдържание на медиите. Според него новинарските емисии преливали от новини за соц-събора на Бузлуджа, вместо за наводнена Северна България.

По пътя на логиката "ние нали си имаме човек в Брюксел за бедствията" бяха активирани по партиен устав всички знайни и незнайни евродепутати на ГЕРБ, които в един момент се надпреварваха да съобщават колко бързо са се свързали с Кристалина Георгиева и колко подробно са я информирали за всичко, което се случва в България.

Кристалина Георгиева, която очевидно си има доста по-важна лична битка на съвсем различно поле, се разтревожи през Фейсбук с часове (ако не и с дни) закъснение от ситуацията след пороите.

"И лятото не ни дава покой. С тревога следя това, което се случва в Мизия. Както всички българи ме боли за страданието на хората. Моите съболезнования на семействата, които са загубили близки. Европейската комисия е в контакт с българските власти и е готова да помогне, ако помощ бъде поискана", пише в профила си Георгиева.

Само това чакаше Бойко Борисов. Веднага се възмути как така МВР са съобщили за ситуацията в Брюксел, а не са поискали помощ. По подразбиране Орешарски е виновен - не стига, че ни разори, ами сега и ще ни удави.

"За да получиш помощ, трябва да я поискаш", пише добре информираният Борисов, и без да иска, сам си отговаря на въпросите, като описва начини като описва начините, по които ЕК може да се намеси.

Едни пари от Брюксел

Трябва ли България да поиска помощ от Брюксел за справяне с наводненията? Кога и как може да се намеси ЕК при бедствие в България? Какви възможности има за финансова помощ?

От една година съществува център за координация на реакцията при извънредни ситуации към ЕК, който работи денонощно. Целта му е да работи като координационно звено за тежки бедствия и кризи. Съответно - центърът трябва да пренасочи наличните ресурси към проблемната зона - могат да бъдат храни и вода, дрехи, оборудване, екипи. Държавата сама преценява дали може да се справи със собствени сили или да поиска помощ.

Тази техническа помощ не може да се задейства незабавно, тоест - няма как да замести или да допълни екипите на Гражданска защита в най-тежките моменти на кризата. Ефектът й при наводнението в Мизия щеше да е нищожен.

Друга възможност за директна помощ е Европейският фонд за солидарност, който отпуска обезщетения, когато държавата понесе щети в размер по-голям от 0,6% от БВП. Бойко Борисов е направил сметката: "за България това е над 600 милиона лева". За щастие, нито веднъж от членството ни в ЕС досега не се е случвало бедствие в толкова голям мащаб.

Затова е несериозно внушението, че когато "ни изненада" дъждът, сушата и кишата, Кристалина Георгиева ще кацне в София с празен чек на името на България.

Най-голям ефект би имало, ако държавата се възползва от третия вариант, описан преди време от самата Георгиева.

"Когато стане ясен мащабът на щетите, за тяхното възстановяване може да се пренасочат средства от европейски програми. Така ЕС и българското правителство направиха след наводненията в Бисер и Свиленграско, за да се възстанови засегнатата инфраструктура и подобри готовността при бедствия. Тогава бяха и инвестирани близо 100 милиона лева, основно от Оперативна програма "Околна среда", за закупуване на пожарна и друга животоспасяваща техника, благодарение на която с пъти се увеличи капацитета на нашите служби за спасяване на хора и предотвратяване на щети", казва тя.

Помощта не е "на калпак", не е за обезщетяване, а за създаване на условия, които да не допускат повтарянето на трагедията. Тази стъпка изисква планиране и последователност, каквито не съществуват по време на предизборна кампания.

Особено когато от месеци насам се наблюдава държавната реакция при бедствия и аварии.

Бедствието е пронумеровано и прошнуровано

Още първите наводнения в Северозападна България от началото на май осветиха проблемите, трупани с години. Правителството издава пожелателни документи с препоръки за превантивни мерки. Общините нямат средства и капацитет да покрият дори минимална част от тях, като почистване на речни корита, изграждане на диги и др. Това важи със страшна сила за малките общини в икономически изостаналите региони.

В добрия случай кметовете правят опити да се кооперират и да кандидатстват пред правителствената комисия за извънредни ситуации. Получаването на средства от нея често идва месеци, дори години след белята.

В лошия случай - дори и това не се прави. Разчита се на бързата намеса на екиптите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и на доброволци - повече от 2000 души в цялата страна, според директора Николай Николов.

Потопът във Варна и Добрич пък извади на показ още по-страшна картина. Баналната истина, причинно-следствената връзка между безотговорността и трагедията, довела до нелепата смърт на деца и възрастни хора.

Незаконно строителство, незаконна сеч, пълно бездействие на контролните органи - както на местно ниво от общинската администрация, така и на национално - от ДНСК.

Към всичко това се добавя липсващата или недовършената инфраструктура, която иначе е гордостта на всяка предизборна кампания.

Самото бедствие свари напълно неподготвен кмета на една от най-големите общини в страната. Отново - на документи има план за действие при извънредна ситуация, но никой не знае как да го изпълни.

Бедствието повлече още повече проблеми - дори за собствениците на напълно законни сгради. Докато вадеха калта от жилищата си, държавата им даде по 325 лева еднократна помощ и препоръка за събаряне на домовете им заради повреди по конструкцията.

Министърът на вътрешните работи обаче побърза да предупреди, че с пари от фонда няма да се строят нови къщи. А обезщетяването с бюджетни средства за пострадалите беше отложено от Министерски съвет, докато Варна и Добрич не представят списък на щетите.

Междувременно ДНСК нареди и събарянето на незаконните жилища в "Аспарухово" и логично възникна въпросът - къде ще бъдат настанени стотиците роми, обитаващи бараки с адресна регистрация.

Никой не си направи труда да оцени косвените икономически загуби след бедствието - от ефекта за земеделската реколта в Добруджа до очаквания провал на туристическия сезон.

Спасението на давещите се

Вероятно затова бедстващите хора от Северозапада предизвикаха всеобщо учудване с нежеланието си да бъдат спасявани от държавата. След предупреждението за приливна вълна са предпочели да си останат по къщите, отколкото да ги оставят без надзор.

Водата ще мине, но след нея ще се върнат мародерите. С тяхното ежедневно бедствие държавата досега не се е справила, а и не личи да си дава особен труд за най-бедния си регион.

Всичко започва да придобива характеристиките на естествения отбор от ранните еволюционни стадии. Промените в средата се приемат без опит за въздействие в перспектива. По-силните разчитат на собствените си сили и оцеляват, а оцелелите се адаптират.

Oще: бедствие  бойко борисов  брюксел  бсп  бузлуджа  варна  герб  добрич  дпс  камен костадинов  кампания  корнелия нинова  мизия  наводнение  николай бареков  пламен орешарски  помощ  порой  правителство  предизборна кампания  спасители 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.