САЩ ще използват ядрено оръжие само в краен случай | webcafe.bg
Webcafe

Обама засега оставя ядрените ракети в Европа

Webcafe.bg , По NY Times
06.04.2010, 16:42 (обновена 07.04.2010, 19:36)
Барак Обама

Снимка: © БГНЕС

Американският президент Барак Обама се взира напред в бъдещето, опитвайки се да види там един безядрен свят

САЩ се ангажират да не използват ядрено оръжие и да не заплашват с него държавите, които не разполагат с ядрен арсенал и са се присъединили към Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Това се посочва в новата ядрена доктрина на страната, представена официално днес.

САЩ ще разглеждат въпроса за използване на ядрено оръжие само в извънредни ситуации за защита на основните интереси на страната, на нейните съюзници и партньори. Единствената цел на ядрените въоръжения трябва да бъде отразяването на ядрена атака срещу САЩ, техните съюзници и партньори.

Ден преди да обяви новата ядрена доктрина, NY Times публикува интервю с американския президент. В него Барак Обама обяснява някои от целите, залегнали в нея и най-важната - че променя американската ядрена стратегия, за да ограничи сериозно условията, при които САЩ биха използвали ядрено оръжие. Американският президент заяви, че изключенията са за страни като Иран и Северна Корея, които са нарушили или денонсирали договора за неразпространение на атомното оръжие.

Пояснявайки подхода си към атомната сигурност, Обама описва политиката си като част от по-мащабни усилия за постигане на свят без ядреното оръжие и за поощряване на страните да изоставят ядрените си амбиции. За да даде добър пример, новата стратегия предвижда прекратяване на разработката на всякакви нови ядрени оръжия, въпреки първоначалната позиция на несъгласие на министъра на отбраната на САЩ.

Стратегията на Обама е рязка промяна в сравнение с тази на неговите предшественици и търси начин да препозиционира страната за предизвикателствата на една нова епоха, в която нарушаващите договорите страни и терористичните организации ще са по-голяма заплаха от традиционните сили като Русия и Китай.

Новата стратегия елиминира и много от неяснотите, които целенасочено присъстваха в американската ядрена политика от началото на Студената война. За първи път САЩ ясно и изрично се ангажират да не използват ядрено оръжие срещу страни, които спазват Договора за неразпространение на атомното оръжие, дори ако те атакуват САЩ с биологично или химическо оръжие или започнат парализираща кибер-атака.

Тези заплахи, според Обама, могат да бъдат преодоляни с "поредица от последователни решения", комбинация от стари и нови конвенционални оръжия. "Ще запазя всички инструменти, които са необходими, за да е гарантирано, че американците са защитени и в безопасност", казва той в интервюто си в Овалния кабинет.

Представители на Белия дом твърдят, че новата стратегия ще включва възможност за промяна на позицията за употреба на ответен ядрен удар в отговор на биологична атака, ако развитието на такива оръжия достигне ниво, което направи САЩ уязвими за разрушителен удар.

Новата стратегия на Обама със сигурност ще бъде оспорена както от консерваторите, които предупреждават, че така се намалява най-силното оръжие на САЩ, така и от либералите, които се надяваха на недвусмислено изявление, че страната никога не би използвала първа ядрено оръжие.

Обама отдава предпочитанието си на по-бавен курс, заявявайки:"Искаме да сме уверени, че можем да продължим да вървим към по-малък акцент върху ядрените оръжия и да сме сигурни, че нашите конвенционални оръжия са ефективно средство, освен при най-екстремни обстоятелства."

Представянето на новата стратегия, известна като Nuclear Posture Review, открива деветдневна интензивна ядрена дипломация, насочена към съкращаване на оръжията. Обама заминава за Прага, за да подпише на 8 април с Русия ново споразумение за контрол на стратегическото въоръжение, след което следващата седмица ще приеме 47 световни лидери във Вашингтон за среща на високо равнище на тема ядрената сигурност.

Най-директното изпитание за новата стратегия вероятно ще бъде Иран, който не се подчинява на международната общност, като развива ядрена програма, която настоява, че е мирна, но за която САЩ и техните съюзници казват, че е прелюдие на военна.

Запитан за ескалиращата конфронтация с Иран, Обама казва, че вече е убеден, че "настоящият курс, по който вървят, би им осигурил възможност за ядрено оръжие", въпреки че не се ангажира със срокове.

Американският президент избягва и отговора на въпроса дали споделя гледната точка на Израел, че "способният да стане ядрена държава" Иран е толкова опасен, колкото и ако наистина притежава оръжие.

"Няма да разглеждам този въпрос сега", казва президентът, седейки в кабинета си, докато децата играят на южната ливада на Белия дом по Великден. Той обаче цитира примера със Северна Корея, чиито атомни възможности бяха неясни, докато не извърши ядрен опит през 2006 г., който бе последван от втори скоро след встъпването в длъжност на Обама.

"Мисля, че няма да е грешка да кажа, че имаше време, когато за Северна Корея се твърдеше, че е възможно да стане ядрена, докато те не излязоха от МААЕ и не се самопровъзгласиха за ядрена държава," казва той, имайки предвид Международната агенция за атомна енергия. "Така че вместо да се опитваме да правим ясни разграничения по дребни подробности, мисля, че международната общност има ясно усещане какво означава да се развива гражданска атомна енергетика за мирни цели - и какво означава възможност за превръщането й в оръжие."

Обама казва, че желае нова резолюция на ООН срещу Иран, "която да има реален ефект," но не би възприел фразата "парализиращи санкции", използвана преди време от държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. Той признава ограничеността на действията на ООН: "Не сме толкова наивни да смятаме, че единични санкции автоматично ще променят поведението на Иран," казва той, добавяйки, че "няма начин резултат да се постигне с едно движение в този процес."

През изминалата една година от речта на Обама в Прага, заявявайки, че ще промени политиката на САЩ в посока към премахване на ядрените оръжия, неговият екип провежда срещи - и обсъжда как да бъде превърнат този ангажимент в реална политика, без да се подкопае възпиращата роля на САЩ като ядрена държава.

Стратегията, която ще бъде представена днес, закъснява с месеци спрямо първоначалните планове, донякъде защото на Обама му се наложи да балансира между съветници, които се опасяват, че той не променя достатъчно сериозно американската политика, и такива, които се опасяват, че каквото и да е твърде прибързано решение би поощрило потенциални противници.

Висш представител на американската администрация казва, че новата стратегия е резултат от 150 срещи, включително 30 свиквания на Съвета за национална сигурност към Белия дом - и че дори самият Обама се е налагало да се намесва и да изисква корекции.

В крайна сметка се е получил документ, който сериозно се отличава от този, който Джордж У. Буш публикува в началото на 2002 г., само три месеца след атаките на 11 септември. Буш също отстояваше позицията за преосмисляне на ядреното възпиране след Студената война и за ограничаване на степента, в която САЩ разчита на тези оръжия.

И все пак документът на Буш също така запазваше правото да се използва ядрено оръжие "за възпиране на широка гама заплахи", включително забранени химически и биологически оръжия и мащабни конвенционални атаки. Стратегията на Обама изоставя този вариант - с изключение на случаите, когато атаката е от атомна държава или от страна, неподписала или нарушаваща договора за неразпространение.

Документът, който ще бъде представен днес след месеци на проучване от Министерството на отбраната на САЩ, ще декларира, че "фундаменталната роля" на атомните оръжия е да възпират атомни атаки над САЩ, съюзниците или партньорите им, по-тясна презумпция от тази в миналото. Но Обама отхвърля формулировката, поискана от защитниците на контрола на въоръжението - т.е. да заяви, че "единствената роля" на атомното оръжие е да възпира ядрена атака.

В изместването на ядреното възпиране към борба с разпространението и продажбата или трансфера на атомни материали на терористи или не-атомни държави Обама използва езика от последните години на администрацията на Буш.

Той предупреди Северна Корея, че ще бъде държана "изцяло отговорна" за какъвто и да е трансфер на оръжие или технологии. Но на следващата година бе установено, че Северна Корея подпомага Сирия в изграждането на атомен реактор, без след това да последват конкретни последици.

Запитан дали американският неуспех Северна Корея да бъде заставена да плати скъпо за помощта за Сирия не подкопава убедителността на Вашингтон, Обама отговаря: "Не мисля, че страните по света се интересуват от това да подлагат на изпитание нашата убедителност, когато става въпрос за такива проблеми."

По негови думи подобни действия биха направили такива страни уязвими за ядрен удар: "Ние приемаме това много сериозно, защото смятаме, че този вид заплахи представляват най-сериозното предизвикателство пред сигурността на САЩ."

Обама демонстрира, че се надява да използва подписването на договора с Русия тази седмица като основа за напредък към по-амбициозни ограничения в ядрените арсенали в бъдеще, но споменава, че ще се наложи да премине отвъд старата парадигма за руско-американските отношения.

"Ще търсим възможности за допълнителни ограничения в нашата позиция по атомните въпроси, работейки съвместно с Русия, но и съвместно с НАТО като цяло", казва той.

Очевиден проблем в тази насока ще бъдат приблизително 200 тактически атомни оръжия, които САЩ все още имат разположени в Европа. Русия призова за премахването им и сред европейските държави има нарастващ интерес към такава стъпка. Но Обама казва, че желае да се консултира със съюзниците си от НАТО, преди да поеме такъв ангажимент.

Срещата на високо равнище, която стартира следващата седмица във Вашингтон, ще събере близо 50 световни лидери - най-голямата подобна среща, организирана от американски президент от основаването на ООН преди 65 години. Обама казва, че се надява да използва срещата, за да договори реални ангажименти с отделни страни в посока неговата цел за осигуряване безопасността на атомните материали по света, така че те да не попаднат в ръцете на терористи или опасни държави.

"Очакванията ни са не са за просто някакво мъгляво, повърхностно изявление, че не желаем да видим безконтролни атомни материали" казва той. "Очакваме официално съобщение, което заявява много ясно: ето как ще постигнем контрола на всички атомни материали в следващите четири години."

Oще: барак обама  ядрено оръжие 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.